РЕШЕНИЕ
№ 473
гр. Перник, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. А.а
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201467 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 778236-F761169 от
09.07.2024 г., издадено от Х. Б. М. - Заместник директор на ТД на НАП София,
оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на „**** ******
ЕООД“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Т.“
**, представлявано от управителя М. К. К., със съдебен адрес: гр.П., ***,
адв.Л. М. е наложена имуществена санкция в размер на 5500 лв. (пет хиляди
и петстотин лева), на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой -ЗОПБ, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).
Дружеството-жалбоподател „**** ****** ЕООД“ с ЕИК: *********,
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по
изложени в жалбата доводи, като в хода на съдебното производство, за което е
редовно призовано, не участва чрез своя управител или упълномощено лице.
Съдът в проведеното по делото с.з. е докладвал и приел постъпила по делото
по имейл, с рег. № 25335/11.11.2024 г. електронно подписана молба от адв. Л.
М.-пълномощник на „**** ******“ ЕООД, с която уведомява съда, че предвид
служебната му ангажираност по НОХД № 678/2024г. по описа на PC-
Пазарджик, насрочено за 14.11.2024г. от 13,30 ч. и невъзможност да се яви
лично в съдебно заседание, излага становище по разглеждане на делото, а
именно: поддържа жалбата; да се приемат писмените доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка; няма
1
доказателствени искания, моли съда да отмени като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 778236-F761169 от 09.07.2024 г., издадено от
Заместник директор на ГД на НАП София по съображенията подробно
изложени в жалбата, и моли за присъждане на жалбоподателя на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски, съгласно списък, който прилага. Към
молбата са приложени: Протокол по НОХД № 678/2024г. по описа на РС-
Пазарджик и Списък на разноските.
За административнонаказващият орган Заместник директор на ТД на
НАП София, редовно призован, се явява старши юрисконсулт П. П. П.,
представящ пълномощно в днешното съдебно заседание, като по същество
моли съда да отхвърли така подадената жалба, като неоснователна и
недоказана. Моли да бъде потвърдено процесното наказателно постановление
като издадено при спазване на процесуалния и материалния закон. Счита, че
не са налице сочените от жалбоподателя основания за отмяна. Моли,
съобразно изхода от производството да му бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, ако е неблагоприятно съдебното решение,
моли съда, да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение, тъй като
обикновено е извън законоустановения минимум, а делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
По делото са били събрани допълнително гласни доказателства, чрез
разпита на актосъставителя и свидетеля по акта.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
пред компетентния съд и при спазване на предвидения в закона преклузивен
срок за обжалване, предвид изпращането й чрез куриер, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На Дружеството-„**** ****** ЕООД“ с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Т.“ **, представлявано от
управителя М. К. К., е бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) cep. AN № F761169 / 26.03.2024 г., съставен от Г. А. Г. на
длъжност старши инспектор по приходите в Централно управление, за
следното, а именно че: дружеството- ,, **** ******“- ЕООД с ЕИК: *********
в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой / ЗОПБ/ не е
извършило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане
към „**** ***“-ЕООД с ЕИК: *********, представляващо еднократно
плащане за закупуване на МПС, чиято стойност надвишава 10 000лв.
При извършена проверка за установяване на налични активи -
инвентаризация на дата 13.12.2023г. в обект автокъща, находящ се в гр. П., ул.
*** № * стопанисван от дружество **** ****** ЕООД с ЕИК: *********,
документирана с ПИП № 0152423/13.12.2023г. са изискани документи за
придобиване на установените транспортни средства при проверката.
Заверени копия на изисканите документи за наличните транспортни средства
установени при проверка документирана с ПИП № 0152423/ 13.12.2023г. са
2
били предоставени на органите по приходите на дата 11.01.2024г., за което е
съставен ПИП № 0158732/11.01.2024г.
При извършена проверка на дата 26.03.2024г. документирана с ПИП
№ 0155663/26.03.2024г. на представените заверени копия на документи от
дружество **** ****** ЕООД с ЕИК: ********* се установило, че за
закупуването на употребявано МПС марка КИА Sportage с рама ********* е
заплатена в брой сума в размер на 11 000лв. За извършеното плащане е била
съставена фактура № **********/15.11.2023г. с данъчна основа 11 000 лв. в
едно с издаден ФКБ № 000464/15.11.2023г. на същата стойност и вид плащане
„ в брой“, ФКБ 000464/15.11.2023г. е издаден от фискално устройство модел
Tremol ZS - KL с ИН на ********* и ИН на ФП *********. Съгласно фактура
№ **********/15.11.2023г. получател е дружество „**** ****** ЕООД с ЕИК:
*********, а доставчик дружество „**** ***“-ЕООД с ЕИК: *********, като
място на сделката е гр. Перник с дата на данъчното събитие / плащане
15.11.2023г. Нарушението се потвърждавало и от приложено заверено копие
на разходен касов ордер №12/11 от дата 30.11.2023г., както и от приложено
движение по сметка клиент **** ****** ЕООД ЕИК: ********* за периода от
01.11.2023г. до 26.11.2023г. В горе описаното движение по сметка нямало
данни за преведени суми по банков път към дружество „**** ***“- ЕООД с
ЕИК: *********.
Извършена е била справка в ИМ на НАП -ФУДВ относно фискално
устройство модел Tremol ZS - KL с ИН на ********* и ИН на ФП *********,
като се установило, че същото е с peг. номер в НАП № 4063560 от дата
08.03.2019г. и е собственост на дружество **** ***“- ЕООД с ЕИК:
*********. Издадения ФКБ №000464/15.11.2023г. е наличен, като за периода
от 15.11.2023г. до 26.03.2024г. няма извършени сторно операции.
Нарушението е прието, че е извършено на дата 15.11.2023г. в гр.
Перник, с което дружество **** ****** ЕООД с ЕИК: ********* е нарушило
разпоредбите на чл.3, ал.1, т. 1 от ЗОПБ. Нарушението е открито и
документирано на дата 26.03.2024г. в гр. Пловдив, за което е съставен ПИП №
0155663 / 26.03.2024г в едно с доказателства към него. С оглед така
установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган
приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Актът е бил връчен на Дружеството, като в срока по
чл. 44 от ЗАНН не е направено възражение.
С оглед констатациите, посочени по-горе и описани в акта, със
съдържането от акта, възпроизведено и в атакуваното понастоящем НП,
Наказателно постановление № 778236-F761169 от 09.07.2024 г., издадено от
Х. Б. М. - Заместник директор на ТД на НАП София, оправомощен със
Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на „**** ****** ЕООД“ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Т.“ **, представлявано от
управителя М. К. К., със съдебен адрес: гр.П., ***, адв.Л. М. е наложена
имуществена санкция в размер на 5500 лв. (пет хиляди и петстотин лева), на
основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой -ЗОПБ,
за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. чл. 5, ал. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). Следва да се посочи, че в
мотивите си при издаване на НП, АНО допълнително е посочил, че
Нарушението е извършено за първи път. Установеното нарушение е описал, че
се потвърждава от приложените по административнонаказателната преписка
3
доказателства: АУАН cep. AN № F761169 от 26.03.2024 г., ПИП №
0155663/26.03.2024 г.Фактура № **********/15.11.2023 г. ФКБ
000464/15.11.2023 г.Разходен касов ордер №12/11 от дата 30.11.2023 г.
Движение по сметка за периода от 01.11.2023г. до 26.11.2023 г.АУАН cep. AN
№ F761169 / 26.03.2024 г. е редовно предявен и връчен на М. К. К. с ЕГН
**********, в качеството му на управител/пълномощник на нарушителя на
26.03.2024г. Срещу АУАН № cep. AN № F761169 / 26.03.2024 г. не е направено
възражение. При определяне на административното наказание са взети
предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на нарушителя на 26.7.2024г., като жалбата
е била депозирана в законовия срок.
По делото с оглед изясняване на фактическата обстановка, са били
събрани допълнително гласни доказателства, посредством разпита на
актосъставителя- Г. А. Г., на длъжност -старши инспектор по приходите към
Главна дирекция „Фискален контрол оперативни дейности“ - Пловдив, при
Централно управление на НАП, и св. По акта под номер едно в същия- св.Г. И.
П., на длъжност старши инспектор при ГДФКОД-Пловдив при ЦУ на НАП,
като и двамата свидетели потвърждават констатациите в акта, като св. Г.,
извършил проверката, то същият в разпита си посочва не само алгоритъма на
извършване на проверката, но и начина по който е достигнал до
обективираните констатации в акта- св. Г.-„...Нарушението е констатирано
по предоставени документи във връзка с извършена инвентаризация на
дружество „**** ******“ ЕООД - П.. Изискани са документи във връзка с
направената проверка за установяване на налични активи на дружество
„**** ******“ ЕООД, със седалище гр. П.. Обектът, който е инвентаризиран
представлява автокъща, находяща се в гр. П.. За Автомобила, установен при
проверката, са изискани документи за придобиване, които са предоставени в
последствие в офиса на ГДФКОД на НАП в гр. Пловдив, тъй като там ни е
ситуиран офиса - *******. МПС-то е установено на място в автокъщата с
цел продажба. Това е място, където се продават автомобили втора
употреба. Представени са от задълженото лице в цялост регистрите по
сметка 501 и сметка 503, които представляват плащания в каса и плащания
по банков път. След извършения преглед на съответните документи и
установяване на документи за придобиване на автомобила „Киа Спортидж“
- фактура, ведно с касов бон, разходен касов ордер. В допълнение с
доказателства относно извършени банкови преводи за същия период, се
установи, че е заплатена сума в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ лева в
брой за закупуването на този автомобил. Фактурата е издадена от
дружество „**** ***“ ЕООД, която е със седалище град Перник, поради
което съм счел, че нарушението е извършено в гр. Перник. „**** ******“
закупува колата от дружество „**** ***“ ЕООД. И въз основа на тези
официални документи считам, че са нарушени разпоредбите за ограничаване
плащанията в брой над 10 000 лева..Всички фискални касови устройства са
свързани към НАП и предоставят данни. След извършена справка по
фискалното устройство с идентификационен номер на дружество „****
***“ ЕООД се установи, че фискалният бон е наличен и е предаден към НАП,
но в същото време за съответния период или в рамките на такъв период
няма извършена сторна операция, с която този касов бон да бъде сторниран,
което означава, че е допусната някаква грешка при маркиране на самия
продукт, който е продаден..и дружеството констатира, че е извършило
4
като разход на каса с разходен касов ордер 11 000 лева, по фактура
плащането е 11 000 лв., фискалният бон е за 11 000 лева, няма извършена
сторна операция за периода, за който той да бъде анулиран. Всичко сочи, че
някой е взел тези пари, а друг ги е осчетоводил. ...Разходния касов ордер е
издаден от дружество „**** ******“ ЕООД, т.е. от обекта на проверката,
като парите трябва да се броят на дружество „**** ***“ ЕООД, съгласно
същата фактура, която е издадена от самата фирма, като е упомената и
марката „Киа Спортаж“...“ и св. П.:“...Присъствала съм само когато сме
установили нарушението при разглеждането на документите и
съставянето на акта. При разглеждането на документите установихме, че
има издадена фактура от дружеството „**** ***“ ЕООД за плащане на
автомобил втора употреба „Киа Спортидж“ на стойност 11 000 лева,
която е в брой и е издаден фискален бон към нея от същата дата за плащане
в брой. Във фактурата пише, че мястото на сделката е в гр. Перник....
Вероятно парите са платени в брой, щом е издаден фискален бон. Фискален
бон се издава при плащане в брой. Има и издадена фактура от същата дата.
Тъй като фактурата е с място на издаване в гр. Перник ние сме счели, че
нарушението е извършено в гр. Перник на посочената дата 15.11.2023 г...“.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, като ги намира за
обективни, достоверни и съответни на представения по делото,
доказателствен материал, поради което и ги кредитира, за изложените от
свидетелите обстоятелства.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
предвид приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно:Наказателно постановление №778236-
F761169/09.07.2024 г. - оригинал - 2 листа;АУАН № F761169/26.03.2024 г. -
оригинал - 2 листа; ПИП cep. АА №0155663/26.03.2024 г. - заверено копие - 3
листа;Фактура №0000 000838/15.11.2023 г., ведно с ФКБ №000464/15.11.2023
г. -заверено копие - 1 лист;Разходен касов ордер №12/11 от дата 30.11.2023 г. -
заверено копие - 1 лист;Движения по сметка за периода от 01.11.2023 г. до
26.11.2023 г. - заверено копие - 5 листа; Талон на МПС от Republica Italiana
№*******. - заверено копие - 1 лист; Справки от ИС на НАП - заверено копие
- 2 листа; Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. - заверено копие - 3 листа; Заповед
№1502/02.11.2023 г. - заверено копие - 1 лист;Пълномощно №РД-04-
48/17.11.2023 г. - заверено копие - 3 листа, тъй като същите заявяват
обстоятелства, кореспондиращи с писмените доказателства по делото,
обективни и безпристрастни са., като в този смисъл съдът кредитира и
горепосочените гласни показания.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от от Закона за ограничаване на
плащанията в брой (ЗОПБ)- „..Плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: т.1.
(изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на стойност, равна на или
надвишаваща 10 000 лв.“.
От горецитираните заповеди, представени в преписката се
установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
5
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна: При съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание
за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.
42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен
от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. Макар да
не се сочат възражения в тази посока, то доказано е, че е спазен 3-месечният
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на акта, считано от откриване на
нарушителя, като тук имат отношение и трите представени протокола, и
крайният момент на установяване на нарушителя.. От показанията на
свидетелите и в частност на актосъставителят се изяснява, съответни и на
представените ПИП по делото, кога, какви действия са били извършени в хода
на проверката на дружеството, и също така и защо се е определило като място,
на довършване на нарушението- град Перник, където е седалището на второто
Дружество, и където е следвало по сделката за МПС-то да се извърши
плащането на сумата, което не е било сторено. Същевременно показанията са
подкрепени и от писмени доказателства –ПИП cep. АА №0155663/26.03.2024
г. - заверено копие - 3 листа;Фактура №0000 000838/15.11.2023 г., ведно с ФКБ
№000464/15.11.2023 г. -заверено копие - 1 лист;Разходен касов ордер №12/11
от дата 30.11.2023 г. - заверено копие - 1 лист;Движения по сметка за периода
от 01.11.2023 г. до 26.11.2023 г. - заверено копие - 5 листа; Талон на МПС от
Republica Italiana №*******. - заверено копие - 1 лист; Справки от ИС на НАП
- заверено копие - 2 листа. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
считано от съставянето на акта, е издадено и обжалваното наказателно
постановление от материално и териториално компетентен орган. То отговаря
на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57 от ЗАНН. Налице е съответствие между установените факти и правни
изводи в АУАН и в НП.
В хода на административнонаказателното производство съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правата на административнонаказателния субект.
АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 42, т.3, 4 и 5 от ЗАНН,
тъй като в него е вписал правилно и описан целият фактически състав на
вмененото нарушение и обстоятелствата при които е извършено, като
фактическите констатации съответстват на посочената като нарушена
разпоредба. НП съдържа същите фактически обстоятелства, които са били
предявени на дружеството-жалбоподател със съставения АУАН и отговаря на
императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН относно неговото съдържание.
Не може да се приеме, че е процесуално нарушение обстоятелството,
че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка не съвпада изцяло с тази
в протокола за извършена проверка, като в изготвения в момента на
проверката протокол са обективирани надлежно констатациите за предявеното
административнонаказателно обвинение на дружеството-жалбоподател за
извършено нарушение по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, което е
послужило за издаване на АУАН, тъй като в този документ проверяващият в
изпълнение на правомощията си не само, че е квалифицирал нарушенията по
горепосочената разпоредба, но и е вписал извършените пред него действия и
представените писмени доказателства.
6
Предвид тези съображения съдът намира за неоснователни доводите
в жалбата, във връзка с издаването на акта и НП. Не може да се сподели и
възражението в жалбата, че липсвало място на извършване на нарушението,
напротив, такова изрично е вписано и в акта и в НП, а именно град Перник, по
седалището на дружеството, на което са се дължали парите от сделката, тоест
мястото, определящо и подсъдността на делото, е ясно индивидуализирано.
Отделно от изложеното следва да бъде посочено, че съгласно чл. 36,
ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство се счита за
образувано със съставянето на АУАН , въз основа на който се издава НП, а не
със съставянето на протокол за проверка. Именно от този момент следва да
бъде гарантирано правото на защита на санкционираното лице. Към момента
на съставянето на АУАН, и на НП са спазени преклузивните срокове по ЗАНН.
Неоснователно е възражението за непълнота при описанието на
нарушението от фактическа страна. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление надлежно са описани: датата и мястото на осъществяване на
плащането, страните по него, размерът на сумата, основанието за
извършеното плащане, начинът, по който фактически то е следвало да бъде
осъществено, като е съпоставен с поведението, което е било дължимо при
извършването на плащане в такъв размер. Описани са още материалите, с
които е документирано плащането, като те изпълняват ролята и на описание
на доказателствата, които потвърждават нарушението. Именно това е
необходимият набор от фактически твърдения с оглед на правната
квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на деянието
и участието на санкционираното лице в осъществяването му, а следователно
направеното описание в АУАН и в наказателното постановление е редовно.
Липсват описани други факти, които да насочват към различно по вид
нарушение или да внасят неяснота и противоречие във волята на наказващия
орган. Самото възражение в този смисъл и относно фактическата обстаовка,
наведено в жалбата, е лишено от конкретика, като от него не става ясно за кой
правен признак от състава на нарушението се твърди да не е подведен под
конкретен факт от обективната действителност в обстоятелствената част на
АУАН и на наказателното постановление. При служебно дължимата проверка
за законосъобразност съдът не констатира твърдените в жалбата пороци.
Описанието от фактическа страна се приема за ясно, изчерпателно и
насочващо към точно определено по вид административно нарушение, за
което се води настоящото производство.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от
събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се
доказва извършването на административното нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗОПБ. Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като той е платец
по платежната операция - така Решение № 2315 от 09.11.2018 г. по к. а. н. д.
№ 2693/2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2736 от 19.12.2018 г. по к. а. н. д. № 2481/2018 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив. Това се установява при съвместния
анализ на свидетелските показания с писмените доказателства фактура и
фискален бон. Стойността на инкриминираната сума отново се установява по
безспорен начин от представените по делото писмени доказателства..
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева. Следователно процесното
7
плащане, което е на стойност от над сумата от 10 000 лева, попада в обхвата на
ЗОПБ и намират приложение въведените с него ограничения при избора на
начина за осъществяване на плащането, тоест осъществен е
правопораждащият фактически състав на цитираната разпоредба, която е
посочена за нарушена.
Същевременно не е налице някоя от хипотезите по чл. 2, т. 1 до т. 7
от ЗОПБ, които изключват действието на ограничаващия плащанията в брой
режим по този закон. Извършването на плащането в брой се явява в
нарушение на правилото по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, тъй като разпоредбата
дава изчерпателен каталог на допустимите начини за осъществяване на
плащане, което е равно на или надвишава 10 000 лева и не попада сред
изключенията по закона. Допустимите способи за заплащане в случаите,
регулирани от ЗОПБ, са чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Следователно, дружеството -жалбоподател е осъществил вмененото му в
отговорност административно нарушение. Същото е формално и от обективна
страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му
деяние, без необходимост да се изследва причината или целта за извършване
на плащането по този начин, нито да се установява настъпване на определени
вредоносни последици.
С наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, поради което въпросът за вината не подлежи
на изследване в процеса.
По вида и размера на наказанието:
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
– юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е
предвидена имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на
направеното плащане. Правилно е определена приложимата санкционна
норма, тъй като деянието е осъществено от юридическо лице. Доколкото по
делото се установява, че плащането е в общ размер на 11 000 лева, то
имуществената санкция следва да бъде определена в размер на 50 на сто от
стойността на плащането, равняващ се на сумата от 5 500 лева. Следователно
наказващият орган правилно е определил размера на санкцията. Тя се
индивидуализира по определена формула съгласно правилото по чл. 5, ал. 1 от
ЗОПБ и представлява фиксиран процент от стойността на плащането, при
което се получава конкретна сума. Не е предвидена процесуална възможност
за наказващия орган, нито за съда за допълнителна индивидуализация на
санкцията под или над сумата, съответстваща на фиксирания процент, а
вместо това тя нараства или намалява в зависимост от размера на самото
плащане, което е в нарушение на ЗОПБ. По този начин изначално е заложена
диференциация при определянето на имуществената санкция, позволяваща
във всеки отделен случай размерът й да бъде в максимална степен съобразен с
обществената опасност на конкретното деяние.
Относно пространно развитите доводи за непропорционалност в
жалбата, то съдът намира, че следва да посочи следното: наведеното в жалбата
възражение, за непропорционалност на наложената санкция съдът намира за
неоснователно. Съответствието на санкционния режим по ЗОПБ с принципа
за пропорционалност, гарантиран в чл. 49, параграф 3 от Хартата на основните
права на Европейския съюз (Хартата) е разгледано при отговора на третия
преюдициален въпрос в Решение на СЕС (първи състав) от 06.10.2021 г. по
дело С-544/2019 г. с предмет преюдициално запитване, отправено от
8
Административен съд – Благоевград на основание чл. 267 от ДФЕС. Съгласно
т. 96 от решението на санкционната уредба по ЗОПБ следва да се признае
наказателноправен характер съгласно автономното понятие, поради което е
приложима преценката за съответствие с принципа за пропорционалност. В
решението на СЕС е прието още: "т. 101: По отношение на естеството и
тежестта на нарушението в случая е важно да се отбележи, че разглежданата в
главното производство национална правна уредба има за цел да санкционира
неспазване на ограничаването на плащанията в брой и на изискването те да се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност, равна на или надвишаваща определен праг, независимо дали това
неспазване е свързано с измамни или противозаконни действия. Нищо от
преписката по делото, с която разполага Съдът, не показва, че тази санкция
зависи от установяването на наличие на данъчна измама....т. 104:
Същевременно система, по силата на която размерът на санкциите се променя
в зависимост от размера на направеното в нарушение на правната уредба
плащане, по принцип не изглежда непропорционална сама по себе си. В това
отношение следва да се отбележи, че размерът на глобите и имуществените
санкции, предвидени в разглежданата по главното производство национална
правна уредба, не е фиксиран, а се увеличава линейно в зависимост от размера
на направеното в нарушение на същата плащане и следователно в зависимост
от обхвата и тежестта на извършеното нарушение (вж. по аналогия решение от
16 март 2006 г., Emsland-Strke, C?94/05, EU: C: 2006: 185, т. 55 и 56).т. 105:
Следва да се констатира също така, че положението на извършителя на
нарушението е взето предвид, доколкото правната уредба предвижда известна
индивидуализация на наказанието, като санкционира извършеното за първи
път нарушение по-леко, отколкото последващите нарушения. Спазването на
принципа за пропорционалност изисква наказанието да бъде съответно на
извършеното противоправно деяние. В случая съдът намира, че при
определянето на наложената на жалбоподателя имуществена санкция е
отчетено значението на обстоятелствата, относими за преценката за
обществената опасност както на деянието, така и на дееца. На първо място
размерът на санкцията е съобразен с поредността на извършеното нарушение
като първо такова за жалбоподателя, след това с правноорганизационната му
форма, а накрая и с размера на самото плащане, осъществено в нарушение на
правилата на ЗОПБ, като наказанието представлява процент от тази сума. В
цитираното решение на СЕС е прието още, че непропорционална би била
имуществена санкция, която съответства на 100 % от размера на направеното
плащане в брой в нарушение на националната правна уредба, тъй като такава
санкция би надхвърляла границите на необходимото, за да се гарантира
изпълнението на задължението за извършване на плащания чрез превод или
внасяне по платежна сметка. Процесният казус не е такъв, като размерът на
наложената на жалбоподателя санкция не съответства на 100 % от стойността
на плащането в брой. По тези съображения съдът приема разгледаното
възражение за неоснователно, като настоящият състав изцяло възприема
разрешенията по т. 104 и т. 109 от Решение на СЕС от 06.10.2021 г. по дело
С544/2019 г., съгласно които санкционният режим по ЗОПБ не надхвърля
границите на необходимото за постигане на преследваните със закона цели
предвид установените в националното законодателство гаранции както за
известна индивидуализация на санкцията, така и за съобразяване на всички
други относими обстоятелства при преценката за маловажност на случая
съгласно т. 106 от Решението по дело С-544/2019 г.
9
Относно маловажност на случая:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушенията по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на тяхното извършване), тъй като
всяко деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на
нарушение от този вид. Основното възражение, развито пространно на
жалбоподателя в жалбата е и че деянието му да представлява маловажен
случай на административно нарушение. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от
допълнителните разпоредби на ЗАНН маловажен случай е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, за да бъде
деянието маловажен случай - по делото следва да се установят конкретни
факти, които понижават съществено обществената му опасност спрямо
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Жалбоподателят не
обосновава възражението си с конкретни обстоятелства: като сочи че прагът е
надвишен само с 1000 лв.
Досежно това следва да бъде изяснено и от цитираното Решение на
СЕС – поредността на извършване на нарушението е използвана от
законодателя като способ за индивидуализация на санкцията и за постигане на
диференциация в зависимост от степента на обществена опасност на дееца,
като по-леки наказания са предвидени за първо нарушение, респ. по-тежки са
санкциите в случаите на повторност, като ано е съобразил, че е първо
нарушение.По отношение на застъпения в жалбата довод за маловажност –
размера на плащането в брой, съдът намира, че това обстоятелство е
неправилно тълкувано от жалбоподателя. На първо място досежно размера на
плащането следва да се напомни, че за нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗОПБ размерът на административното наказание/имуществената санкция не е
фиксиран, а се увеличава линейно в зависимост от размера на направеното в
нарушение на ЗОПБ плащане. По този начин са ясно разграничени едни от
други случаите, при които размерът на плащането в брой също е различен.
Разграничението е направено в зависимост от тежестта на извършеното
нарушение (така изрично т. 104 от Решение 06.10.2021 г. по дело С-544/2019
г.), тоест в зависимост от размера на плащането, което е в нарушение на ЗОПБ.
Същевременно при преценката за маловажност на случая съпоставката следва
да се прави с нарушения от същия вид, тоест с деяния, които са наказуеми със
същото по вид и размер наказание. В тази връзка съдът намира за несподелим
подхода на жалбоподателя да извежда по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние, тъй като размерът на плащането в брой е с 1
000 лева над прага, съпоставяйки го с деяния, при които е извършено плащане
в нарушение на правилата на ЗОПБ в по-висок размер (например 15 000 лв.;
20 000 лв. и т. н.). Подобна съпоставка би била некоректна, тъй като при
такива деяния наложената за тях санкция би била в значително по-висок
размер спрямо тази, наложена на жалбоподателя, тоест завишената
обществена опасност от по-високия размер на плащането е намерила
конкретен израз в размера на санкцията. Съпоставката би била допустима, ако
законът предвиждаше еднакво по размер наказание (фиксиран или в
определени граници), както когато плащането в брой е на минимума от 10 000
10
лева, така и когато е на по-висока стойност. В такава хипотетична ситуация
по-ниският размер на плащането би могъл да бъде допълнително съобразяван,
за да се степенува различната обществена опасност в зависимост от размера на
плащането. Както се посочи обаче, в случая това обстоятелство е изначално
съобразено чрез формулата за определяне на размера на
наказанието/имуществената санкция. Следователно не е приложима в случая
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. . Съдът приема, че обществената опасност на
деянието не е занижена, тъй като се касае за плащане между търговци, които
са професионалисти и по правило нормативната уредба поставя по-завишени
изисквания към отчетността и организацията на тяхната дейност. В тази
връзка извършването на нарушението не може да се обясни с неопитност на
дееца. Процесният случай представлява хипотеза на изпълнение на парично
задължение по търговска сделка между двама търговци, поради което съдът
приема, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения по ЗОПБ.Липсва легална
опора да се приеме, че всяко първо по ред нарушение, при което плащането в
нарушение на ЗОПБ е на стойност малко над 10 000 лева, е маловажно.
Законодателят е предвидил, че за деяние с такива характеристики също се
носи отговорност, но тя е в минимален размер поради въздействието на
посочените смекчаващи обстоятелства. По този начин тяхното значение за
индивидуализацията на отговорността не е игнорирано.
По тези съображения съдът приема жалбата за неоснователна, а
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя за доказано по
категоричен начин по делото. Несподелими са и доводите за маловажност на
случая, тъй като не се установяват такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да не са отчетени при определяне размера на
имуществената санкция и съществено да понижават обществената опасност
на конкретното деяние спрямо типичните случаи на такъв вид нарушения.
Наказателното постановление като законосъобразно и обосновано трябва да
бъде потвърдено. / в този см. Виж - Решение № 3044 от 27.06.2024 г. на СРС
по а. н. д. № 16885/2023 г., Решение № 141 от 24.02.2023 г. на РС - Бургас по
а. н. д. № 2899/2022 г., Решение № 359 от 23.01.2023 г. на СРС по а. н. д. №
5603/2022 г., Решение № 182613 от 24.08.2020 г. на СРС по а. н. д. №
11579/2019 г./където е посочено и че –„..Плащане представлява и даването
на парична сума от доверителя на довереника по договор за поръчка, с
които пари довереника следва да изпълни поръчката. В този смисъл е и
съдебната практика – напр. Решение № 2154/28.03.2019 г. по адм. дело №
1604/2019 г. по описа на АССГ, 14-ти кас. състав, Решение № 2788/08.06.2020
г. по адм. дело № 2341/2020 г. на АССГ 11-ти кас. Състав..“, Решение №
5145 от 31.07.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 5085/2023 г.; Решение
№ 575 от 1.06.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 743/2023 г., където
относно термина плащане е посочено, че –„... Приложимият ЗОПБ не
съдържа легална дефиниция на термина "плащане". По правилото на чл. 46,
ал. 1 от ЗНА терминът "плащане" следва да се разбира като предаване на
пари, съответно тяхното използване. Този извод се налага от съпоставката
на използваните от законодателя изрази в други разпоредби от закона, в
които под плащане се разбира всяка платежна операция - чл. 3, ал. 1, т. 2 от
ЗОПБ. Това заключение следва и от съдържанието на разпоредбата на чл. 2
от ЗОПБ, в която някои плащания/операции с пари/, са изключени от обхвата
на закона. Най-сетне, този смисъл на понятието "плащане" е в
съответствие и с целта на Закона за ограничаване на плащанията в брой,
11
извлечена и от мотивите за приемането му, а именно да ограничи сивия
сектор в икономиката и да предотврати укриването на плащания или
приходи и разходи, с цел избягване на плащането на данъци и осигуровки,
както и да се справи с риска, свързан с изплащането на големи суми в брой.
Или иначе казано, лимитите въведени от ЗОПБ имат за цел да се ограничи
прехвърлянето на парични средства в наличност, без да е налице възможност
за реалното проследяване на движението на тези средства...“, Решение №
274 от 4.12.2020 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 236/2020 г., където
е посочено и че –„... Неоснователно е възражението на касатора за
нарушаване на принципа на пропорционалност по чл. 5, § 4 от Договора за
Европейския съюз (ДЕС). Съгласно мотивите на вносителите на проекта на
ЗОПБ въвеждането на ограничение на плащанията в брой е допустимо от
гледна точка на правото на ЕС във връзка с разпоредбите на Директива
2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и
финансиране на тероризма. Европейското законодателство не
възпрепятства и дори насърчава държавите-членки да приемат по-строги
разпоредби, за да се справят успешно с риска, свързан с изплащането на
големи суми в брой. Следователно завишената санкция преследва
законоустановената цел да се ограничи прехвърлянето на парични средства в
брой без да съществува реална възможност да се проследи движението на
средствата. Специалният характер на закона и специфичната преследвана
от него цел не нарушават принципа на пропорционалност по чл. 5, § 4 от
ДЕС. Правилен е и изводът на районния съд за неприложимост в случая на чл.
28 от ЗАНН – изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло
от настоящия състав, поради което не е необходимо преповтарянето им.
Процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е
потвърдил, районният съд е постановил правилно решение...“ и др/.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в хода на съдебните прения. Според правилото на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. При определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да
се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80
до 150 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът
определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената
горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който се
явява в откритото съдебно заседание по делото. Съдът намира, че с оглед
извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
12
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
Предвид изложеното на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5,
вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 778236-F761169
от 09.07.2024 г., издадено от Х. Б. М. - Заместник директор на ТД на НАП
София, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на „**** ******
ЕООД“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Т.“
**, представлявано от управителя М. К. К., със съдебен адрес: гр.П., ***,
адв.Л. М. е наложена имуществена санкция в размер на 5500 лв. (пет хиляди
и петстотин лева), на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой -ЗОПБ, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).
ОСЪЖДА „**** ****** ЕООД“ с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.“Т.“ **, представлявано от управителя М. К. К.,
със съдебен адрес: гр.П., ***, адв.Л. М. да заплати на Национална агенция за
приходите - гр. София разноски по делото в размер на 80 лв (осемдесет),
представляващи юрисконсулстско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на дружеството-жалбоподател
за присъждане на сторени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13