РЕШЕНИЕ
№ 1810
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330111921 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против А. А. Р. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 655/03.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1202/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода от 31.03.2016 г. до 31.12.2019 г. в размер на сумата от
945, 59 лв. за обект, находящ се в ***, както и за установяване на изтекла
мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
31.05.2016 г. до 31.12.2019 г. в размер на сумата от 134, 84 лв., ведно със
законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 28.01.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при
Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не заплатил за
периода от 31.03.2016 г. до 31.12.2019 г. дължимата цена за доставка на
питейна вода до обект, находящ се в находящ се в ***– собственост на
1
ответника. Твърди, че количеството предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги е определено на основание чл. 26, ал. 2 ОУ, тъй като
монтираното в имота на потребителя измервателно устройство е
индивидуално и подмяната му е задължение на потребителя. Твърди, че
потребителят е знаел за начина на отчитане през посочения период, но при
отчетите е отказвал да положи подпис. Поддържа, че до ответника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, но плащане не последвало.
Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава.
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
искове.
Ответната страна А. А. Р., чрез назначения й от съда особен
представител *** В.Х., е депозирала в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че към исковата молба не са представени
доказателства, от които да се установява, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на закона. Сочи, че представените по
делото карнети не са водени редовно и съгласно условията на ОУ, тъй като
предвид липсата на подпис на потребителя не е спазена процедурата по чл.
23, ал. 4 ОУ. Сочи, че дори да се приеме, че потребителят е отказал да
подпише карнетите, последното е следвало да се удостовери със свидетели.
Поддържа, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че
са били налице основанията по чл. 26, ал. 2 ОУ за начисляване на
потребените водоснабдителни и канализационни услуги. Сочи, че
приложената по делото покана за доброволно изпълнение не се отнася за
вземанията, предмет на настоящото производство, като липсват доказателства
така представената покана да е получена от ответната страна. Релевира
възражение за погасяване по давност на вземанията за главница за периода от
31.03.2016 г. до 21.05.2017 г. и за обезщетение за забава за периода от
31.05.2016 г. до 21.05.2017 г. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне
за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в
твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на
каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и
за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на
отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този
договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи
условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.
11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и
опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.
Така представените документи представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено
от субекта, сочен като техен издател.
По делото е изслушано и заключението на вещото лице по допуснатата
и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице, по която е установило, че издадените от ищеца фактури са намерили
счетоводно отражение. Вещото лице е установило, че размерът на
непогасените задължения е за сумата от 945, 59 лв. за главница и 134, 84 лв.
за лихва, като не са налице данни за плащане, с което да е погасено някое от
процесните задължения. Експертизата е установила, че отчетеното
количество по представените карнети е изчислено съобразно действащите
цени за битови потребители за съответния период. В отговор на поставените
служебно от съда въпроси експертизата е установила размера на непогасените
по давност задължения на ответника от 785, 03 лв. за главница и 90, 28 лв. за
лихва, с прилагане на тригодишната погасителна давност, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
3
Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в
които е обективирано начисленото количество за доставена питейна вода и
услуги, които не носят подписите на потребителя.
Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение №
ОУ-027/09.06.2006 г. и Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в качеството му на собственик и ползвател на
процесния водоснабден имот, находящ се в ***, т. е. че той е страна по
процесното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г.
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По
смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.
Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите
условия облигационни задължения.
В производството по делото не са представени доказателства, от които
да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на
ползване по отношение на процесния имот, следователно, че е страна по
твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в
качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.
За доказване на това обстоятелство по делото са изискани от Община
Пловдив депозираните от страна на ответника данъчни декларации. В
изпълнение на указанията на съда е постъпило писмо от Община Пловдив, в
което се посочва, че А. А. Р. не е подавала данъчни декларации по реда на чл.
14, ал. 1 ЗМДТ.
4
Ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, при надлежно разпределена от съда с
доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствена
тежест.
Следователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установи, че през процесния период ответникът е бил потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на ЗРВКУ, т. е.
собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху
процесния имот, предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.
Тъй като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са
добавъчни, при невъзникването на главни парични задължения следва да бъде
отхвърлени и акцесорните искове.
При този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като
такива в производството не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, против А. А. Р., ЕГН **********, с адрес ***,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
655/03.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 1202/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV
граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 31.03.2016
г. до 31.12.2019 г. в размер на сумата от 945, 59 лв. за обект, находящ се в
***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното
парично задължение за периода от 31.05.2016 г. до 31.12.2019 г. в размер на
сумата от 134, 84 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.01.2020
г., до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6