РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Благоевград, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500362 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№902180/25.03.2022
г., подадена от община Благоевград, против Решение №906315 от
13.03.2022г. по гр.д. №2704/2020 г. по описа на РС Благоевград.
В нея се възразява, че не са установени по категоричен начин
предпоставките на чл. 50 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
общината. На първо място не са ангажирани доказателства за това, че
ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче, което е под наздора и
грижите на общината. Поддържа, че е необоснован изводът, че
ответникът виновно не е изпълнила свое нормативно установено
задължение, а именно да осигури безопасна среда на гражданите на
нейна територия, като предприеме мерки за справяне с проблема с
бездомните кучета. Сочи, че в случая не е налице бездействие на
органи или служители на общината във връзка със задължението да
бъдат изолирани и обгрижени такива кучета. В тази връзка счита, че
1
освен бездействие не е налице и елемента от фактическия състав
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното
деяние на общински служители.
Изложени са доводи и за това, че не са ангажирани доказателства
как са получени нараняванията на ищеца и че те са в резултат от
ухапване от бездомно куче.
Изложени са доводи за неправилност на решението, поради
несъобразяване с принципа за справедливост на обезщетението за
неимуществените вреди. Общината счита, че размерът му е завишен.
В депозирания отговор на пълномощника на ответника са
споделени изводите на първоинстанционния съд. Ето защо се иска
потвърждаване на обжалвания акт.
Страните претендират разноски по делото.
Във въззивното производство не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
След анализ на събрания от първоинстанционния съд
доказателствен материал, решаващият състав прие за установено от
фактическа страна следното :
Установява се от Договор № 98-00-103/11.05.2018 г. и Договор №
98-00-260/12.08.2019 г., сключени между община Благоевград - в
качеството й на възложител от една страна, и „Бали ко“ ЕООД - в
качеството му на изпълнител, че са с предмет предоставяне от
изпълнителя на „Услуги по залавяне, ветеринарно-медицинско
обслужване с настаняване в приют за безстопанствени животни и
помещения, свързани с намаляване популацията на безстопанствените
кучета при съобразяване със Закона за ветеринарномедицинската
дейност, Закона за защита на животните, Общинската програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета и
действащото в страната законодателство“ и са сключени за срок от 12
месеца. Дейностите изпълнителят осъществява в приют за кучета, за
2
който е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден
обект № 1062/09.11.2016 г. от ОДБХ - Благоевград. Представени са и
отчети за извършена дейност от страна на фирма „Бали ко“ ЕООД,
която е заплащана от община Благоевград.
Видно е от Амбулаторен лист № 992/23.10.2020 г., издаден от д-р
В. П., с отбелязана „Основна диагноза - ухапване или удар от куче по
задната част на левия крак“, че на ищецът са причинени открити рани
на лявата подбедрица.
Установява се от Амбулаторен лист № 4655/23.10.2020 г.,
издаден от д-р К. Г., че ищецът Б. е съобщил за болка в дясна
тазобедрена става, като същият е ухапан от улично куче, а в раздел
„Обективно състояние“ е посочено, че има рана на лява подбедрица
6/0,5 см., която е обработена в хирургичен кабинет.
Видно е от Амбулаторен лист № 3068/17.11.2020 г. , че на ищеца
е поставена основна диагноза - „Генерализирана тревожност“, като е
посочено, че се касае за болен, ухапан от куче, след което е с
оплаквания от безсъние и треперене на ръцете.
Ищецът е депозирал Жалба с вх. № УРИ 189900-
5605/28.10.2020г. по описа на 01 РУ - Благоевград, за процесния
инцидент, която е изпратена на община Благоевград с Писмо с изх. №
24-00-808/07.01.2021 г. на заместник-кмета по обществен ред,
сигурност и спорт на общината.
Г.Б. се е снабдил и с Медицинско свидетелство №
150/03.11.2020г., издадено от д-р Я. З. - съдебен лекар в СМО към
„МБАЛ - Благоевград“ АД, което удостоверява, че към момента на
прегледа в областта на лявата колянна ямка има наложена с
лейкопласт марлена превръзка, която в средата е напоена със
засъхнала тъмночервена съсирена кръв, като под нея се вижда
вертикално разположен лейкопласт, тип „прилепителна пеперуда“ -
също зацапана в средата с тъмночервеникаво-кафеникава съсирена
кръв. Изложено е, че под нея се виждат две хоризонтално
3
разположени почти една до друга рани с леко косо оклонение надолу
— на вътрешните им краища. Посочено е, че същите са покрити с
отпадаща умерено дебела неравна тъмно кафеникава коричка и са
съответно с размери на по-външната 0,4/4 см и на по-вътрешната
0,3/2,5 см. При прегледа съдебният лекар е установил зарастваща,
хирургически обработена рана в областта на лявата колянна ямка и е
прил, че му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
От Етапна епикриза № 003068/17.11.2020г., издадена от д-р В. З.,
се установява, че в периода от 01.01.2020 г. - 17.11.2020 г. ищецът Б. е
бил с оплаквания от безсъние, треперене на ръцете, функционален
тремор на горните крайници - клепачите, походка – щадяща, след
ухапване от куче.
От показанията на свидетелката Д. Г. С., която е възприела
непосредствено инцидента, категорично се установява, че през м.
октомври 2020г. около 8 часа сутринта голямо кафяво куче е захапало
лявата подбедрица на Г.Б.. Свидетелката сочи, че многократно е
виждала това куче в района на инцидента – автобусната спирка срещу
Трето основно училище в Благоевград, като тя го е виждала и преди
това да лае и да е агресивно към хората. Видяла е, че кучето е без
каишка, бездомно е и се е движело в глутница с други бездомни
кучета. Свидетелката е възприела, че е потекла кръв по панталона на
ищеца, след като кучето го е ухапало.
Свидетелката Л. Д. Б., която е съпруга на ищеца, установява, че
сутринта в деня на инцидента той е тръгнал към аптеката, но много се
забавил и когато се е прибрал крачола на панталона, чорапа и
обувката му са били с кръв. Съпругът й също е бил много стресиран в
деня на инцидента и след това, защото и друг път е бил нападан от
куче. Заради тези преживявания той не може да спи нормално и до
момента, а също е приемал и лекарства, предписани му от психолог.
Сочи, че 2 – 3 месеца след инцидента е помагала на съпруга си да
4
става и да сяда, защото раната му е била шита и превързана от хирург
и е изпитвал болки.
От показанията на свидетелката И. Т. Б., която е управител на
„Бали – ко“ ЕООД, се констатира, че за процесния инцидент не е
подаван сигнал в приюта за бездомни кучета, който управлява. Излага
общи показания за това как работи приюта, начина на подаване на
сигналите до общината и до прията и други, които факти съдът счита,
че е безпредметно да обсъжда.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, въззивният съд
приема следните правни изводи :
Предявеният иск за неимуществени в размер на 10 000 лв. е с
правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Предвид това следва да се докажат от ищеца всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - деяние, вреди,
причинно - следствена връзка между деянието и вредите,
противоправност на деянието.
Деянието на ответника се осъществило в казуса чрез
бездействие. То се изразява в неизпълнение на законовоустановени за
общината задължения. Съгласно чл. 50, т.2 от ЗЗЖ, организациите и
лицата по чл. 49, между които е общината, са длъжни да вземат мерки
за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора.
На основани чл. 40, ал. 2 ЗЗЖ кметът на общината има
задължение да организира изпълнението на програмите за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, които се приемат от
общинските съвети и предвиждат средства за изпълнението им, а
съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ, общинските съвети са длъжни да
приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета, да изградят приюти, за чиято дейност отговаря кметът на
общината.
Безспорно се установи от доказателствата, че кучето, което е
5
ухапало ищеца е описано от него и свидетеля С. като бездомно, тъй
като не е имало марка на ухото, удостоверяваща че е обгрижено -
обезпаразитено, кастрирано и др. в общинския приют. Заедно с това то
е било свободно и без каишка.
Както е приел в решение № 308/03.01.2018г. по дело №
1068/2017г., IV г.о. ВКС, в тежест на ищеца е да установи
безстопанствеността на кучето, а в тежест на ответника - общината е
да опровергае твърденията за противоправно бездействие на нейни
служители като докаже осъществяването на описаните от закона
действия за овладяване популацията на безстопанствени кучета, както
и да освободи от отговорност служителите си, като докаже че
предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа -
изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени
кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите,
организационните и други възможности на общината. В контекста на
изложеното община Благоевград не представи доказателства, че към
23.10.2020г. е предприела стъпки за реализиране на горните мерки за
кучето, ухапало Г.Б..
Безспорно е, че това бездействие (неизпълнение на задълженията
по ЗЗЖ) на общината е противоправно, защото пряко нарушава
цитираните по - горе правни норми.
От обсъдените мединиски свидетелства и амбулаторни листове
се установи и причинно - следствената връзка между ухапването от
безстопанственото куче и множеството открити рани на подбедрицата
на левия му крак.
Решаващият състав приема, че при условията на пълно и главно
доказване Г.Б. е установил неимуществените вреди. Същите се
извеждат от показанията на неговата съпруга – свид. Б., и от прекия
очевидец на инцидента – свид. С..
По отношение на неимуществените вреди, размерът им се
определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Тъй като
6
те нямат парична оценка, обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда с оглед критерия справедливост. Той се
дефинира от конкретни факти, относими към паричния еквивалент на
засегнатите блага, които са от значение за притежателя им. Поради
това справедливостта във всеки конкретен случай се извежда от
преценката на всички обстоятелства, които носят обективни
характеристики -характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, продължителността
и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето,
а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие.
Предвид изложеното, настоящият състав приема за обоснован
извода на районния съд, за основателност на иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки
и страдания, за сумата от 3000 лева. При определяне на размера му
съдът изхожда от принципа за справедливост съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, отчитайки характера и степента на получените
увреждания на ищеца, не дългата продължителност на претърпените
болки, страданията и неудобствата – става дума за болки и страдания,
претърпени в резултат на причиняване на телесни увреждания на
левия долен крайник, за което се е наложило провеждане на
хирургична манипулация, смяна на превръзки и възстановителен
период продължил 2 – 3 месеца. Свидетелските показания сочат за
неудобствата от обслужването и страхът, който продължава да
изпитва от кучета, а също и безсъние. Заедно с това, за определяне на
размера следва да се има предвид и възрастта на ищеца и свързаната с
това възможност и начин на възстановяване, както и обстоятелствата,
7
при които е осъществен инцидента – внезапно, неочаквано, без
провокация.
На основание чл. 272 от ГПК Благоевградският окръжен съд
счита, че следва да потвърди първоинстанционното решение и да
препрати към мотивите му.
С оглед изхода от въззивната проверка на ищеца следва да се
присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на
500лв. за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906315 от 13.03.2022г. по гр. д. №
2704 за 2020г. на РС Благоевград.
ОСЪЖДА община Б., с ЕИК *, с адрес: Б., пл."Г. И." № *,
представлявана от кмета И. С. да заплати на Г. СТ. Б., с ЕГН
**********, с адрес: Б., ул."Г. С. Р." № *сумата от 500лв. разноски за
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8