О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V- 1927 11.10.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КАЛИНА ПЕНЕВА
2.ГАЛЯ БЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1189 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №60 от 8.03.2019г.
по гр.д.№455 по описа за 2018г. на РС-Айтос е отхвърлен иска на Г.Д.Г.
с ЕГН ********** и Д.Д.Г. с ЕГН **********,*** против Н.Д.В. с ЕГН **********,***
и В.В.Н. с EГH ********** *** за признаване за установено, че ищците са
придобили по давност правото на собственост върху 1/4 ид.ч. идеална част от
дворно място, съставляващо поземлен имот № 3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос, при
граници: от двете страни- улица и поземлени имоти 3429, 3430 и 3432, с реално
ползване на югозападната част от него, за който поземлен имот е отреден УПИ
VIII-3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос, целият с площ от 378 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 8 кв.м.-придаваемо място, при гpaници на УПИ:
от двете страни- улица, УПИ Х-3429, УПИ VIII-3430 и УПИ IV-3432- за жилищна сграда и поща, ВЕДНО с 1/2 идеална част
от първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищнa сграда
със самостоятелни входове за всеки етаж, с площ от 67,20 кв.м., при граници на
целият етаж: от четири страни външни зидове, както и ведно със съответните
идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху
терена.
Прогласен е
за
нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД /поради невъзможен
предмет/ договор за дарение,
обективиран в НА № 8, т.I, д. № 11 от 26.01.1975 г. на РС-Айтос, с който Демир Г.Д.
е дарил на Н.Д.В.
стая и кухня в западната страна на първи етаж със западно изложение, със
самостоятелен вход от източна страна на жилищната сграда за първи етаж, изградени
в описания по-горе недвижим имот.
Приел е за установено по отношение на Н.Д.В. и В.В.Н., че
Г.Д.Г. и Н.Д.В. са съсобственици всеки на по 1/4 ид.ч. от дворно място, съставляващо
поземлен имот № 3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос, при граници: от двете
страни- улица и поземлени имоти 3429, 3430 и 3432, с реално ползване на
югозападната част от него, за който поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431 в
кв.201 по плана на гр.Айтос, целият с площ от 378 кв.м., с неуредени
регулационни сметки за 8 кв.м.-придаваемо място, при гpaници на УПИ: от двете
страни- улица, УПИ Х-3429, УПИ VIII-3430 и УПИ IV-3432-
за жилищна сграда и поща, ВЕДНО с 1/2 идеална част от първи жилищен етаж от
построената в имота двуетажна масивна жилищнa сграда със самостоятелни входове
за всеки етаж, с площ от 67,20 кв.м., при граници на целият етаж: от четири
страни външни зидове, както и ведно със съответните идеални части от общите
части на жилищната сграда и от правото на строеж върху терена, по силата на
наследствено правоприемство по чл.5, ал.1 ЗН.
Ответниците са
осъдени да заплатят на ищците сумата
от 650 лв.- разноски по делото.
Ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата от 502,50 лв.- разноски по делото.
С определение №404 от 10.05.2019г. по гр.д.№455/18г. на АРС горното решение
е изменено в частта за разноските, като разноските в полза на ищците са
намалени от 650 лв. на 530 лв.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищците- на 20.03.2019г. чрез адвокат М.; на ответниците- на 19.03.2019г.,
чрез адв.А..
В законоустановения срок- на 2.04.2019г.,
чрез куриер е подадена въззивна жалба от ищците, представлявани от адв.М.. С
нея решението е обжалвано в частта, с която установителния иск за придобито по
силата на давностно владение право на собственост върху ¼ ид.ч. от
процесното дворното място, ведно с ½ ид.ч. от построената в него
двуетажна жилищна сграда, ведно със съответните ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена е отхвърлен. Изложени са
оплаквания, че в тази му част решението е неправилно поради допуснати нарушения
на материалния закон и допуснато съществено нарушения на процесуалните правила.
Според въззивниците- ищци решението в
тази му част е необосновано, постановено при неправилен анализ на събраните
доказателства, както и при необсъждане на част от тях. Изложени са подробни
съображения. Молят решението да бъде отменено в обжалваната от тях част и
вместо него да се постанови решение, с
което този иск бъде уважен.
В законния срок въззиваемите Н.Д.В.
и В.В.Н., представлявани от адв.Ж.А. са представили отговор на въззивната
жалба, с който я оспорват като неоснователна. Сочи се, че в обжалваната от
ищците част решението е правилно и законосъобразно. Правилно съдът приел, че не
са налице категорични доказателства за обективния елемент на владението, нито
за субективния такъв, демонстрирани явно и непрекъснато в период на 10 години.
Развити са подборни съображения. Молят в тази му част решението да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Ответниците, в
законния срок /чрез куриер/, са подали въззивна жалба срещу решението на АРС в
частта му, в която е прогласена нищожността на процесния нотариален акт за дарение, както и в частта му, в която е
уважен установителния иск за признаване право на собственост на всеки от ищците
върху ¼ ид.ч. от дворното
място, ведно с 1/2 ид.ч. от първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна
масивна жилищнa сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на
жилищната сграда и от правото на строеж върху терена, по силата на наследствено
правоприемство по чл.5, ал.1 ЗН. В
жалбата са изложени няколко групи оплаквания- за недопустимост на съдебния акт
в обжалваните от ответниците части; за неправилност- поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила /липса на доклад по евентуалните
искове, правната квалификация на иска по чл.26 ЗЗД била дадена за пръв път с
решението, без такъв иск да е бил предмет на исковата молба и търсената защита,
нарушени бил принципите на диспозитивното начало, служебното начало,
състезателност и равенство на страните/, в резултат на което ответниците били
лишени от възможността да посочат и представят доказателства, с които да
установят фактите, за които носят доказателствената тежест; неправилно било
кредитирано оспореното заключение на в.л.Димитрина Стоянова; за неправилност-
поради нарушение на материалния закон; както и за неправилност поради
необоснованост. Развити са пространни съображения. Въззивниците- ответници
молят решението на АРС да бъде обезсилено в обжалваните от тях части като
недопустимо, а делото да се върне на РС- Айтос за разглеждане от друг състав, а
при условията на евентуалност- да бъде отменено като неправилно, като вместо
него се постанови ново, с което евентуалните искове бъдат отхвърлени.
Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.
Молят, в случай, че доводите за липса на изготвен доклад по евентуалните
искове, липса на правна квалификация и неразпределена доказателствена тежест
бъдат приети за основателни, да им бъде дадена възможност да ангажират
доказателства съобразно разпределението на доказателствената тежест и
указанията на съда, за ангажирането на които били лишени поради допуснати
съществени процесуални нарушения от районния съд.
Срещу тази жалба е подаден
своевременно отговор от ищците, представлявани от адв.М.. Същите я оспорват,
като са изложени конкретни доводи във връзка с всяко от оплакванията в жалбата
на ответниците, които ищците намират за неоснователни. Противопоставят се да
бъде дадена възможност на въззивниците- ответници да ангажират нови
доказателства, като сочат, че съдът е извършил проекто- доклад и е разпределил
доказателствената тежест още с определението си от 5.07.2018г., а по-късно е
докладвал делото съобразно него. Освен това разпоредбата на чл.260, т.6 ГПК
изисквала доказателствените искания на страните да бъдат изчерпени с жалбата, а
не формулирани впоследствие.
По делото е постъпила и частна
жалба, подадена от адв.А. като пълномощник на ответниците, с която е обжалвано
определението по чл.248 ГПК. Сочи се, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Развити са подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено
в частта, с която частично е отхвърлено искането им за намаляване размера на
разноските в полза на ищците, както и в частта за присъдените на ответниците
разноски, като последните бъдат увеличени от 502,50 лв. на 702,50 лв.
Срещу частната жалба е постъпил
отговор от адв.Димо Г. като пълномощник на ищците. Същите молят частната жалба
да се остави без уважение, тъй като съдът е определил правилно разноските по
делото съобразно чл.78 от ГПК, Наредба №1/2004г. и чл.36 от ЗАдв.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивните и частната жалби са подадени против подлежащи на
обжалване съдебни актове, в законоустановените срокове, от надлежно
упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да го обжалват
в съответните части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са
допустими.
Отговорите са подадени от
надлежно упълномощени адвокати.
Въззивната инстанция намира, че
не следва да дава нови указания във връзка с доклада на делото, както и
възможност на страните да ангажират нови доказателства, като мотивите ще бъдат
изложени в крайния съдебен акт.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото
в открито съдебно заседание, насрочено за 14.10.2019г. от 10 ч.
ДОКЛАДВА
въззивните жалби и частната жалба, отговорите и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
На въззивниците- ищци,
представлявани от адв.М. да се връчи препис от определението на посочената в
жалбата електронна поща.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.