№ 464
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502107 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.247 от ГПК, образувано по Молба вх.№4210/25.02.2022 г.,
подадена от "Алианц Банк България" АД, чрез адв. Д. М., с която се иска отстраняване на
очевидни фактически грешки, допуснати в постановеното по настоящото дело Решение
№138/03.02.2022 г., в частта му, в която се уважава частично възражението за прихващане,
релевирано от ответника -въззивник С.Ц., до размера от 12 141,82 лв. Изложени са
съображения, че в мотивите на решението съдът е допуснал техническа грешка при
извършване на погасяване на задълженията на ответницата с нейното насрещно вземане,
като погрешно извършил пресмятането със сума за главница в размер на 257 680,00 лв.,
посочена на следващия ред от таблицата към заключението на вещото лице, вместо вярната
сума в размер на 258 347,36 лв., в резултат на което на практика възражението е било
уважено в по-голям размер със сумата от 667,35 лв. Настоява се да се допусне поправка на
допуснатата от съда очевидна фактическа грешка в мотивите на решението, на стр.17, ред
16 отдолу-нагоре, като след думите "след плащане на погасителната вноска с падеж
22.05.2017 г." да се запише правилната цифра 258 247,36 лв., вместо грешно посочената там
цифра 257 680 лв. След това да се поправи в мотивите на съда и в диспозитива правилният
размер на остатъка от дължимата главница в размер на 257 744,77 лв., вместо признатите
там 257 077,43 лв., върху които следва да се начисли и дължимата законна лихва от
13.04.2018 г. до окончателното плащане. Като следствие от исканата поправка на очевидна
фактическа грешка при изчисляването на остатъка от вземането на ищеца след извършване
на прихващането, се иска и поправка на последващи очевидни фактически грешки,
допуснати на стр.18 и 19 от мотивите на решението, където във връзка с определянето на
1
разноските е посочено съотношението 270 788,62 / 283 597,79 части, като основа за
изчисление на направените разноски от ищеца, вместо правилното съотношение 271 455,96 /
283 597,79. При прилагане на правилното съотношение, разноските в полза на ищеца следва
да се присъдят в размер на 5 429,12 лв. за държавна такса за заповедното производство
/вместо погрешно пресметнатия размер от 5417,78 лв./, и за адвокатско възнаграждение - в
размер на сумата 248,87 лв. /вместо погрешно пресметнатата сума от 248,26 лв./, за
първоинстанционното производство следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в
размер на 12 889,43 лв. /вместо признатите 12 849,15 лв./, а за въззивното производство да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6888,87 лв. /вместо
неправилно пресметнатите 6871,93 лв./.
Препис от молбата на ищеца е връчен на ответницата, която не се е възползвала от
възможността да депозира отговор.
Съдът намира молбата за допускане на поправка на очевидни фактически грешки
врешението по реда на чл.247 от ГПК за допустима, доколкото същата е депозирана от
процесуално легитимирана страна чрез надлежен процесуален представител, като искането
за поправка на очевидни фактически грешки в съдебното решение не е ограничено със срок,
и компетентен да се произнесе по искането е съдът, постановил съдебния акт, чиято
поправка се иска. С оглед изложените в молбата оплаквания и съображения, съдът намира,
че не е необходимо внасянето на делото в открито съдебно заседание по производството по
чл.247 от ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за допускане на исканите поправки на
грешки в решението, за неоснователна. Посочените от молителя допуснати от съда
технически грешки в мотивната част на решението, не могат да бъдат поправени по реда на
чл.247 от ГПК, тъй като оплакванията касаят правилността на съдебния акт. Очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК е налице тогава, когато е налице
несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. В конкретния случай,
сумата, посочена в диспозитива на съдебния акт като непогасен остатък от просрочена
главница, съответства на сумата, до която съдът е достигнал в мотивите на решението
/макар и допускайки посочената от молителя техническа грешка при изчислението й/. По
същите съображения не е налице и допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на
чл.247 от ГПК и в частта на решението относно присъдените на ищеца разноски. Верността
на математическите изчисления, направени от съда, е относима към правилността на
съдебния акт в частта му за разноските, и не съставлява очевидна фактическа грешка, тъй
като не е налице несъответствие между приетия в мотивите на решението размер на
разноските /макар и изчислен на базата на погрешно пресметнато от съда съотношение
между уважената част от обжалваемия интерес на ищеца и общият обжалваем интерес пред
въззивната инстанция/, и посочения размер на разноските в диспозитива на съдебния акт.
Съдът констатира, че действително е допуснал посочената от молителя техническа грешка
при постановяването на съдебния акт, но тъй като същата опорочава правилността на
въззивното решение, въззивният съд не е компетентен сам да я отстрани по реда на чл.247 от
2
ГПК.
По изложените съображения молбата за допускане по реда на чл.247 от ГПК на исканите
поправки на очевидни фактически грешки във въззивното решение е неоснователна, и
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, Молба вх.№4210/25.02.2022 г., подадена
от "Алианц Банк България" АД, чрез адв. Д. М., за отстраняване по реда на чл.247 от ГПК
на очевидни фактически грешки в Решение №138/03.02.2022 г., постановено по гр.д.
№2107/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд - 12 състав.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3