№ 199
гр. Монтана, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. Т.-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630103184 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от М. С. М. срещу И А М установителен иск
за недължимост на сумата от 368,40 лева, представляваща договорна лихва по
договор за кредит от ************** г., тъй като е са нарушени разпоредбите
на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. Чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника срещу
насрещното му задължение да ги върне. Твърди, че е неравноправно е
уговорено възнаграждение за предоставяне на гаранция по договор с трето
лице, което било задължително условие и бил включено в погасителния план.
Така посочения в договора ГПР не отговаря на действителния размер на
разходите.
В срока за отговор на исковата молба, е подаден такъв от ответника. В
него ответникът признава, че е сключен Договор за кредит между него и
ищцата. На следващо място посочва, че е спазил законовите
***************сквания при сключването на договора, като не били
нарушени императивни норми. Направено е възражение за местна подсъдност.
Възразява за липса на правен интерес, тъй като сумата била погасена от
гаранта. Възразява за липса на внесена държавна такса и липса на
пълномощно.
1
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
От приетите по делото доказателства Договор за паричен заем № **** е
видно, че ищецът в качеството на заемополучател е сключил с ответника
"*************** ****************** ********************" АД в
качеството на заемодател договор за заем.
По силата на договора е предоставена на ищеца сумата от
************** Отразен е фиксиран годишен лихвен процент от 35% и ГПР в
размер от 40,70%. В договора е уговорен срок на заема 40 седмици, чрез
заплащане на 20 вноски, всяка по 143,42 лв., като общият размер на всички
плащания е – 2868,40 лв. Посочен е падежът на всяка от вноските.
Съгласно Договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения1) две ф***************чески лица – поръчители,
всяко от които да отговаря на следните ***************сквания: да
предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по други договор за паричен заем, сключен с
"*************** ****************** ********************" АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история
към ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по - лош от "Редовен",
като поръчителите подписват договор за поръчителство, 2) банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на заемателя по договора. Уговорено е и
следното обезпечение, а именно: одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Въз основа на така уговоренотомежду ищеца в качеството
на потребител и ответника "Файненшъл България" ЕООД в качеството на
поръчител е сключен договор за предоставяне на гаранция. Уговорено е
възнаграждение за поемане на задължението за сключване на договор за
поръчителство в размер на 1831,60, чрез заплащане на 20 вноски, всяка в
2
размер на 91,58 лв. Посочен е падежът на всяка от вноските. Уговорено е, че
потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в Договора
за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по Договора за
паричен заем.
По делото е приета съдебно-счеотоводна експертиза. В заключението е
посочено, че със включване на разходите по обезпечение на кредита, реалният
размер на ГПР е 369,25%.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
Следва да се отбележи, че искът е допустим, след като ищецът избира
редът за защита на неговите права, а именно дали ще предяви установителен
или осъдителен иск. На следващо място евентуалното погасяване на
задължение, възникнало по нищожно основание, не санира последното.
Съобразно изложението сключеният договор между ищеца и -
"*************** ****************** ********************" АД по
своята правна характеристика е договор за потребителски кредит, поради
което за неговата действителност ще се прилага специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието
европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от
целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили
компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са
издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна
уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността
на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при
констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството
на ЕС, доколкото последното се характер***************ра със
3
самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ
примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище
е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято
тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните
граждани.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени ***************скванията
на чл. 11 ЗПК, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
***************сквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са ***************скуеми при самото му сключване. Тази
недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
в***************рани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба
той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съдът счита за основателни възраженията на ищеца за нарушение на
***************скването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдът намира, че
посочените в договора годишен процент на разходите от и общата сума за
плащане от заемополучателя не съответстват на действителните такива.
Предвидено е при сключването на договора за предоставяне на
гаранция, който е сключен чрез кредитора
"*************** ****************** ********************" АД, че
сумата за гаранта, която представлява над 60 % от предоставената в заем сума,
ще се изплаща ведно с предоставения заем. Тази сума обаче не е включена в
посочената в договора за заем общо дължима сума.
Така въведените ***************сквания в договора за вида
обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В
4
случая е предвидено възнаграждение за поръчител по договора да се кумулира
към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски,
възнаграждение за гарант (поръчител) на практика се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
С оглед на това настоящият състав намира, че процесният
договор не отговоря на ***************скванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК,
като липсата на част от задължителните рекв***************ти по т. 10 от
нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на
двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор
за потребителски кредит между ищеца и ответника съдът счита, че не са
спазени ***************скванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което
договорът за потребителски кредит е недействителен на това основание.
С оглед на гореизложеното за нищожен се намира и Договорът за
предоставяне на гаранация, тъй като същият се явява лишен от основание,
предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава и във
връзка с който е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на
правоотношението по договора за поръчителство. Последният е нищожен и
на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото
сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
5
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото
сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога
ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява
недействителен, като лишен от основание за неговото сключване. При това
положение получените от "Файненшъл България" ЕООД суми по договора за
гаранция, се явяват платени от ищеца без основание. Предвид начина на
заплащането на възнаграждението на гаранта – от длъжника по кредита чрез
кредитора "*************** ****************** ********************"
АД заедно с погасителните вноски по договора за кредит, съдът намира, че
тази сума се дължи именно на ищеца от получилия без основание
по нищожен договор за гаранция поръчител.
телски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – идентичен с
чл. 10, , пар. 2 буква "ж" от Директивата. Според Решение на СЕС от
21.03.2024 г. по дело C?714/22, т. 2 член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Националната правна уредба – чл. 22 ЗПК, предвижда, че ако това
***************скване не е спазено, договорът е недействителен.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР, с което формално
***************скването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е било изпълнено. В
6
същото време обаче не може да се направи извод кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. При договорените параметри,
месечното задължение по изплащане на кредита, заедно със задължението по
възнаграждението за поръчител. От изложеното може да се направят следните
изводи в нарушение на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК: ГПР не е ясно
посочен; ГПР не е и коректно посочен – не включва възнаграждението за
обезпечение. - В този смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 на
СЕС и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС.
С оглед на горното установителните искове се намират за основателни и
като такива ще се уважат.
По разноските:
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Елена Иванова адвокатско
възнаграждение. Цената на иска е в размер на 368,40 лева, а съгласно чл. 7, ал.
2, т.1 и т. 1 НМРАВ минималното възнаграждение в размер на 400 лева по
процесния иск.
След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на
основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените
в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи
възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна
да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата
инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида
и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността
на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно
съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили
процесуален представител.
Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна
и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с
7
исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно
заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него
съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като
е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти,
настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение
по иска за обявяване недействителност на договора следва е в размер на 300
лева. /в този смисъл Решение № 116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на
МОС/.
След като ищецът е била освободен от разноски в производството по
реда на чл.83, ал.2 ГПК, то дължимата държавна такса и възнаграждение за
вещо лице следва да се присъди в тежест на ответника.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
М. С. М, ЕГН **********, не дължи на "И А М“ АД, ***************,
сумата от 368,40 лева договорна възнаградителна лихва по договор за кредит
**********/************** г.
ОСЪЖДА "И А М“ АД, *************** да заплати на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на адв. Д. Г., АК - Л, адвокатско възнаграждение
в размер 300 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „"И А М“ АД, ***************,
да заплати на Районен съд - Монтана сумата 470 лева – държавна такса и
депозит за вещо лице по гр.д.№ 3184/2024г. на РСМ.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8