Номер 143916.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100501715 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано e по подадена въззивна жалба
от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 2198/08.06.2020 г., постановено
по гр. дело № 17304/2019 г. по описа на ВРС, XII състав, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от „КНМ ГРУП“ ЕООД срещу К. Д. Т. , ЕГН **********, иск за осъждането на
ответника да заплати на ищеца неотчетена от ответника сума в размер на 1338,34 лева, в
изпълнение на сключен между страните договор за поръчка, съчетан с упълномощителна
сделка, която сума е била получена от ответника в качеството му на пълномощник и
довереник, съгласно договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между цедента „КНМ
ГРУП“ ЕООД, действащ чрез ответника, и цесионера „Интейк“ ЕООД.
В жалбата се излага, че първоинстанционното решение е неправилно, като е постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи превратно възприемане на
установената фактическа обстановка. Навежда, че въззиваемият превратно е упражнил
представителната си власт, като е запазил паричните средства в свое държане и се
разпоредил със същите. Счита за установени елементите от фактическия състав на чл. 40
ЗЗД по отношение на процесното тристранно споразумение, като излага подробни
съображения в тази насока. Моли за прилагането на чл. 161 ГПК, като сочи, че назначавайки
адв. И. Г. за свой процесуален представител, ответната страна умишлено е създала
трудности за събирането на доказателства в подкрепа на отправените в допълнителната
молба твърдения.
Настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да бъде
уважена изцяло исковата претенция.
В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от К. Т., чрез адвокат П.
Г. – ВАК, с който оспорва жалбата. Излагат се аргументи относно правилността на
обжалвания съдебен акт. Твърди, че не е налице нито един от елементите на фактическия
състав на чл. 40 ЗЗД. Сочи, че твърдението, че К. Т. е получил лично процесната сума,
остава недоказано. Излага, че недоказано остава още и съществуването на твърдения
договор за поръчка между К. Т. и „КНМ Груп“ ЕООД.
1
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.
В съдебно заседание за въззивната страна „КНМ ГРУП“ ЕООД, редовно уведомена, лично
се явява П. Н. К. – управител, и се представлява от адв. Д. Я.; поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият К. Т., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. П. Г.; оспорва
въззивната жалба. Подробно излага доводи в подкрепа на твърдението, че процесното
тристранно споразумение не уврежда правата на доверителя на адв. К. Т., като счита, че
положението на „КНМ ГРУП“ преди и след сключване на същото не се влошава, а се
запазва.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е бразувано въз основа на искова молба, подадена от
„КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, срещу К. Д. Т. , ЕГН **********, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца неотчетена от ответника сума в размер на 1338,34 лева в
изпълнение на сключен между страните договор за поръчка, съчетан с упълномощителна
сделка, която сума е била получена от ответника в качеството му на пълномощник и
довереник, съгласно договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между цедента „КНМ
ГРУП“ ЕООД, действащ чрез ответника К. Т., и цесионера „Интейк“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 18.09.2014 г. е закупил вземане в размер на 1438,34 лева от Н. И. А.,
ЕГН ****, което впоследствие, на 23.10.2014 г., е продал на „Интейк“ ЕООД за сумата от
1338,34 лева, която сума била получена от ответника в качеството му на пълномощник на
ищеца. В тази връзка се посочва, че получената от ответника сума не била предадена на
ищеца, респ. липсвала отчетна сделка.
Настоява се ответникът да бъде осъден да върне на ищеца получената сума от 1338,34 лева.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор. Оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен.
Твърди се, че сумата от 1338,34 лева е платена от „Интейк“ ЕООД лично на „КНМ ГРУП“
ЕООД, а не на ответника в качеството му на пълномощник на „КНМ ГРУП“ ЕООД.
Подробно се излага, че ответникът не следвало да предава, респ. да отчита сумата от 1338,34
лева на ищеца, тъй като същата е върната на „Интейк“ ЕООД, съобразно сключено
тристранно споразумение на 23.10.2014 г. Отделно от горното, се навеждат доводи, че
ответникът е погасил задължението на ищеца в размер на 1338,34 лева, което последният
има към третото лице Н. А.. Оспорва се твърдението на ищеца, че между страните
съществува договор за поръчка.
Настоява за отхвърляне на предявения иск.
В постъпило писмено становище вх. № 10508/06.02.2020 г. от „КНМ ГРУП“ ЕООД се
излага, че споразумението от 23.10.2014 г. е недействително на основание чл. 26 ЗЗД, тъй
като заобикаля закона и противоречи на добрите нрави, евентуално на основание чл. 40 от
ЗЗД, като навежда съображения, че ответникът е договарял във вреда на представлявания –
ищец по делото.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
2
Видно от заверен препис от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2014 г.
между Н. И. А. (цедент), чрез адв. К. Т., и „КНМ ГРУП“ ЕООД (цесионер), чрез управителя
П. К., дружеството-цесионер е придобило вземане на Н. А. от „Енерго-Про Продажби“ АД
за сумата от 1438,34 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия за периода от 10.04.2010 г. до 17.09.2010 г., за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура №
**********/14.01.2011 г., като вземането е придобито за цена от 1338,34 лева. В т. 3 на
договора страните се съгласяват, че горецитираната цена ще бъде платена изцяло и в брой от
цесионера на цедента в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора –
18.09.2014 г.
От заверен препис на Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 23.10.2014 г. между
„КНМ ГРУП“ ЕООД (цедент), чрез пълномощника си К. Т., и „Интейк“ ЕООД (цесионер),
представлявано от управителя Д. А., е видно, че цедентът е прехвърлил на цесионера
вземането си от „Енерго-Про Продажби“ АД на стойност 1438.34 лева, което цедентът е
придобил от абоната Н. И. А. с Договор за прехвърляне на вземане от дата 18.09.2014 г., за
цена от 1338,34 лева. В т. 3 на договора е отразено, че горепосочената цена е платена изцяло
и в брой от цесионера „Интейк“ ЕООД на цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД при подписването
на договора, като последният служи за разписка на извършеното плащане.
Видно от представеното Пълномощно от дата 04.07.2014 г., „КНМ ГРУП“ ЕООД е
упълномощило адвокат К. Т. да представлява дружеството по всякакви дела и по сделки с
доставчици на електроснабдителни и водоснабдителни услуги, да се разпорежда с всички
вземания на дружеството, при условия, каквито пълномощникът намери за добре, да
уведомява съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на съотвените
вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление
и разпореждане с всички вземания на дружеството. Посочено е още, че пълномощникът има
правото да получава всякакви суми, дължими по изпълнителни дела, по свободно избрана
от пълномощника банкова сметка или в брой, да договаря сам със себе си, както и с други
лица, които адвокатът също представлява, при каквито условия последният прецени.
Отразено е, че пълномощното не е ограничено със срок и следва да се тълкува изцяло и
само в полза на упълномощения.
Видно от заверен препис на Споразумение към Договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014 г. между „КНМ ГРУП“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, сключено на 23.10.2014 г.
между Н. И. А., „КНМ ГРУП“ ЕООД, двамата чрез пълномощника си адв. К. Т., и
„Интейк“ ЕООД, представлявано от Т. Д., управител, цената в размер на 1338,34 лв. за
прехвърляне на вземането, последното предмет на Договор за цесия от 18.09.2014 г. за
дължима сума в размер от 1438,34 лв. от „Енерго-Про Продажби“ АД, не е заплатена от
„КНМ ГРУП“ ЕООД на Н. И. А., като падежът настъпва на 18.03.2015 г. В Споразумението
се посочва, че към датата на подписването му „КНМ ГРУП“ ЕООД е в невъзможност да
изпълни горецитираното си задължение в срок до 18.03.2015 г., както и да образува
гражданско дело срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, поради което приема
„Интейк“ ЕООД да го замени като длъжник към физическото лице Н. А. и да заплати на
последното цената за първоначално прехвърленото вземане. В замяна „КНМ ГРУП“ ЕООД
се задължава да прехвърли безвъзмездно на „Интейк“ ЕООД вземането си от „Енерго-Про
Продажби“ АД по договора си за цесия с Н. А.. В Споразумението е отразено, че при
сключването на Договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. между „КНМ ГРУП“
ЕООД и „Интейк“ ЕООД представителят на „Интейк“ ЕООД – Д. А., е действала без
представителна власт, поради което страните считат за валидно съдържанието на
настоящото Споразумение, подписано от законния представител на дружеството – Т. Д..
Посочено е още, че адв. К. Т. в качеството си на пълномощник на „КНМ ГРУП“ ЕООД
3
връща (предава) на „Интейк“ ЕООД получената сумата от 1338,34 лв. при подписване на
Споразумението, за което последното служи като разписка за извършеното плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявената искова претенция черпи своето правно основание в нормата на чл. 284, ал. 2 от
ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД. Обстоятелствата, на които дружеството-ищец основава иска
си, са неотчетени суми, получени от ответника като пълномощник по сделката,
обективирана в Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 23.10.2014 г.
Няма спор, а и се установява от гр. д. №1876/2016 г. по описа на РС-Варна, 12-и състав, че
новият цесионер „Интейк“ ЕООД е предявил процесното вземане в размер на 1438,34 лева
от „Енерго-Про Продажби“ АД пред РС-Варна, като се е легитимирал за кредитор с
горецитирания договор.
Спорен между страните се явява въпросът дали в конкретния случай задължението за отчет
на ответника е погасено предвид сключеното Споразумение към договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014 г, с което е прието:
- „Интейк“ ЕООД да замени „КНМ ГРУП“ ЕООД като длъжник по задължението към
физическото лице Н. А. и да заплати на последния сумата от 1338,34 лв. на датата на падежа
– 18.03.2015 г.;
- в замяна „КНМ ГРУП“ ЕООД се задължава да прехвърли на „Интейк“ ЕООД
безвъзмездно вземането си от „Енерго-Про продажби“ АД по Договор за прехвърляне на
вземане от 18.09.2014 г.;
- адв. К. Т., в качеството си на пълномощник на „КНМ ГРУП“ ЕООД връща (предава) на
„Интейк“ ЕООД сумата от 1338,34 лева, същата платена изцяло и в брой при подписване на
настоящото Споразумение, което служи за разписка за извършеното плащане.
Твърдението на въззиваемата страна, че договор за поръчка не е сключван между същата и
въззивното дружество, не може да бъде споделено от настоящия състав. В случая не е
наличен нарочен договор за поръчка, а Пълномощно от дата 04.07.2014 г., чийто
едностранен характер само потвърждава каузалния му характер. В цитираното пълномощно
е предвидено правомощие на упълномощения – К. Т., да получава от и за сметка на
упълномощителя – „КНМ ГРУП“ ЕООД, финансови средства на последния. От
съдържанието на пълномощното се установява наличието на мандатно правоотношение
между "КНМ ГРУП" ЕООД и въззиваемата страна. В този смисъл, когато довереникът
действа от името и за сметка на доверителя, правата и задълженията по сделки с трети лица
възникват директно в имуществената сфера на втория, при което довереникът дължи отчет.
Задължението на довереника да даде отчет включва, съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗЗД,
задължение да уведоми доверителя за изпълнението, и съгласно ал. 2 на същия член, да му
даде сметка и да предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Според
съдържанието на договора от 23.10.2014 г., цедентът „КНМ ГРУП“, чрез пълномощника си
адв. К. Т., е получил от цесионера цената за прехвърляне на процесното вземане в размер на
1338,34 лв., поради което на основание горецитирания законов текст, за довереника е
възникнало задължение да я предаде на доверителя. Налице е обаче тристранно
споразумение от 23.10.2014 г., което преурежда отношенията на страните по договорите за
цесия от 18.09.2014 г. и от 23.10.2014 г. Както вече беше посочено, видно от горецитираното
споразумение, към датата на подписването му „КНМ ГРУП“ ЕООД е в невъзможност да
изпълни задължението си в срок до 18.03.2015 г., както и да образува гражданско дело
срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, поради което приема „Интейк“ ЕООД да го
4
замени като длъжник към физическото лице Н. А. и да заплати на последното цената за
първоначално прехвърленото вземане. В замяна „КНМ ГРУП“ ЕООД се задължава да
прехвърли безвъзмездно на „Интейк“ ЕООД вземането си от „Енерго-Про Продажби“ АД
по договора за цесия с Н. А.. Отразено е още, че въззиваемият е върнал обратно на "Интейк"
ЕООД получената по-рано цена за прехвърляне на вземането в размер на 1338,34 лв.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че постигнатата нова уговорка,
обективирана в процесното споразумение, носи белезите на субективна новация. При
субективната новация е налице промяна на една от страните по правоотношението: на
кредитора или на длъжника. В настоящия случай промяната се изразява в замяна на
длъжника с нов такъв, а именно „Интейк“ ЕООД. При промяна на длъжника, длъжникът по
старото правоотношение престава да бъде такъв в новото. Субективната новация в
процесната хипотеза води до погасяване на дълга на „КНМ ГРУП“ ЕООД към физическото
лице Н. А.. Последната е осъществена в съответствие с изискването задължението да е
подновено „по съглашение с кредитора“, като видно от споразумението, Н. А. приема да
получи плащането на цената за вземането си от новия правоприемник „Интейк“ ЕООД. По
този начин довереникът е отчел задълженията си към въззивното дружество. Следва да се
отбележи обстоятелството, че срещу задължението да прехвърли безвъзмездно придобитото
вземане на „Интейк“ ЕООД въззивното дружество е освободено от задължението си към Н.
А., като тежестта за последното преминава върху „ Интейк“ ЕООД. Безвъзмездното
прехвърляне на неплатен още актив, съчетано с отпадане на задължение за плащане на цена
за придобиването му, мотивира съда да приеме, че задължението на въззивника по чл. 284,
ал. 2 ГПК е погасено.
Във връзка с горното, следва да се има предвид, че доводите на въззивника за нищожност на
тристранното споразумение на основание чл. 26 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави с оглед явната нееквивалентност на престациите, съответно
за недействителност на споразумението на основание чл. 40 от ЗЗД, тъй като представителят
е договарял във вреда на представлявания, са неоснователни, поради това, че фактите не
могат да се подведат под нито една от твърдяните хипотези.
Съдът счита, че в случая не е налице нееквивалентна размяна. Срещу задължението да
прехвърли безвъзмездно придобитото вземане в полза на "Интейк" ЕООД доверителят
"КНМ ГРУП" ЕООД е освободен от вече породеното задължение да заплати цената по
договора за цесия, сключен с Н. А., в размер на 1338,34 лв., както и да води и финансира
съдебен процес за установяване и събиране на прехвърленото вземане. Съотнесена към
прехвърленото вземане, тази престация не се явява нееквивалентна на дължимата от
въззивника.
В този смисъл, не е налице и фактическият състав на чл. 40 от ЗЗД, тъй като не е установена
една от предпоставките му, а имено да е нанесена вреда на представлявания, доколкото с
подписването на тристранното споразумение положението на доверителя не се е влошило, а
се е запазило. В конкретния случай вредите могат да се изразяват само в пропуснати ползи,
като в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен
отговор на въпроса за пропуснатите ползи. В същото е посочено, че: Установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението; Тъй като пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Доказване в
тази посока по делото не е проведено.
5
По горните съображения, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия следва
да се присъдят съдебно-деловодни разноски. Същият претендира разноски в размер на
сумата от 350,00 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2198/08.06.2020 г., постановено по гр. дело № 17304/2019 г.
по описа на РС - Варна, XII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост“, ул. „Бук“, № 1, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. Т. , ЕГН **********, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *,
партер, сумата в размер на 350,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6