№ 331
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500235 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „А1
България“ ЕАД, против Разпореждане от 12.12.2022г., инкорпорирано в
заповед по чл.410 от ГПК № 8781/12.12.2022по ч.гр.д.№16348/2022, ПРС с
което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, подадено от жалбоподателя против Ц. Д. М. за сумите от 1586,39
лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, сумата от 319,03лв. мораторна лихва върху главницата за
периода 08.10.2020-10.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 18.10.2022г..
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Поддържа довода, че размерът на неустойката
съответства на нейната обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции,
не противоречи на добрите нрави и чрез нея не се достига до неоснователно
обогатяване на търговеца. Поддържа, че абонатът се е запознал с условията на
договора, приел ги е и е получил цена за различните услуги с оглед срочния
характер. Именно поради това обвързване със срок, абонатът е получил
преференции както в цената на получените устройства, така и в цената,
заплащана за потребената услуга. Договорената неустойка не е скрита такава
и не нарушава добрите нрави, защото операторът на абоната търпи вреди от
невръщането на устройството и предсрочното прекратяване на договора по
вина на абоната. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и да издаване
на заповед за изпълнение за претендираните суми.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
1
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е
приел, че се претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 3 стандартни месечни такси, което позволява на доставчика да
получи пълен месечен абонамент, независимо, че няма да предоставя
услугата. Приел е чу това противоречи на нормата на чл.143, т.5 от ЗЗП, т.к.
задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
необосновано висока неустойка. По отношение на неустойката за дадена
търговска отстъпка от цената на устройството на лизинг е приел, че не може
да се търси неустойка в размер на предоставената търговска отстъпка,
доколкото цената е изрично договорена и по този начин се достига до
последващо евуличаване на тази цена. Това противоречи на добрите нрави и
така неустойката излиза извън присъщите й функции. С тези съображения е
отхвърлил заявлението за процесните суми.
Заповедното производство е образувано по заявление на А1 България
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника Ц. М. за заплащане на договорни неустойки по рамков договор с
уникален № *********. Претенцията за неустойка е разбита по пера и
обхващала в действителност 3 вида неустойки – за невърнато оборудване по
ценова листа, – в размер на три стандартни месечни такси, - неустойка за
дадена отстъпка от цената на услуги, - неустойка от дадена отстъпка от
цената на устройство.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на заповедния съд, че
договарянето на няколко, различни по вид неустойки излиза извън
обезпечителната и обезщетителната й функции. Практически се достига до
хипотезата, че при неизпълнение на един договор, кредиторът да получи
различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от
неизпълнението, т.к. ще надхвърлят в пъти това, което той би получил от
самото изпълнение и ще го обогатят. В случай се претендират от една страна
неустойка в размер на три стандартни месечни такси, а от друга неустойка
формирана от получената отстъпка в месечните такси , ведно с трета такава –
съставляваща отстъпка в продажна цена на устройство, т.е. за неизпълнение
на срока на договора кредиторът претендира от една страна неустойка за
срока, в който договорът няма да действа, а от друга – заплащане на суми за
частта на действие на договора все едно е бил безсрочен. Клаузата в договора
между страните за заплащане на неустойка е явно неравноправна за
потребителя, т.к. чрез нея той би бил принуден да заплати суми по-големи от
тези, които евентуално би заплащал ако бе сключил безсрочен договор, който
може да се прекрати винаги. От една страна той се задължава да заплаща
разликата в стандартните планове, а от друга – три месечни стандартни
неустойки, за период, в който не е получавал услуги. На следващо място е
налице неравноправността на клаузата за заплащане на друга цена за
продадените устройства, т.к. чрез тази клауза се променят условията на
2
договора за продажба, като под формата на неустойка се променя
договорената цена.
Ет защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка
по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедния съд правилно е отказал
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, т.к. основанието на
което се претендират представлява вероятна неравноправна клауза в
потребителски договор.
В този смисъл постановеното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 12.12.2022г., инкорпорирано в заповед по
чл.410 от ГПК № 8781/12.12.2022по ч.гр.д.№16348/2022, ПРС с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от А1 България ЕАД против Ц. Д. М., ЕГН **********, за
сумите от 1586,39 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя, сумата от 319,03лв. мораторна лихва върху главницата
за периода 08.10.2020-10.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 18.10.2022г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3