Р
Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр.Варна,
20.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седми март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№65/18г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както
следва.Въззивна жалба, подадена от Т.Н. Т. чрез процесуалния му представител
адв.В.Г., против решение №321/ 06.12.2017г., постановено по гр.д.№165/17г. по
описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т.Н.Т.
против Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 10 000лв.
до 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от незаконно обвинение по наказателно производство
(досъдебно № 9/ 09г. по описа на І РУ „ Полиция” при МВР, гр.Добрич и н.о.х.д №2331/09г.
по описа на ДРС), по което е оправдан с влязла в сила на дата 11.04.2012г.
присъда №10/ 01.11.2011г. на ДРС по н.о.х.д.№2331/09г.В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния
закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск в
посочената му част бъде уважен, ведно с присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 11.04.2012г.
до окончателното изплащане.Претендират се разноски.Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата
на Република България чрез Д.Димитров прокурор при ОП-Добрич против решение №321/06.12.2017г.,
постановено по гр.д.№165/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на Т.Н.Т. сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от незаконно обвинение по наказателно производство (досъдебно
№ 9/09г. по описа на І РУ „ Полиция” при МВР, гр.Добрич и н.о.х.д №2331/09г. по
описа на ДРС), по което е оправдан с влязла в сила на дата 11.04.2012г. присъда
№10/01.11.2011г. на ДРС по н.о.х.д.№2331/09г., на осн. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ/изм.
и доп. обн.ДВ, бр.43/08г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.04.2012г. до окончателно плащане, както и сумата от 10лв., внесена държавна
такса, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор по
първата въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез Д.Димитров
прокурор при ОП-Добрич, в който се поддържа становище за нейната неоснователност
и се претендира решението в обжалваната му от Т.Т. част да бъде потвърдено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор по
втората въззивна жалба.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба
ищецът Т.Н.Т. излага, че с постановление по ДП №9/09г. по описа на Първо РУ на
МВР гр.Добрич бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр. второ и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.На
19.01.2009г. му е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”.Впоследствие по същото ДП е било издадено ново постановление за
привличането му като обвиняем за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
т.4, пр. второ и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. 26, ал.1 от НК.Съдебното
производство приключило с влязла в сила на 11.04.2012г. присъда, с която бил
изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.В периода на наказателното
производство първоначално бил задържан с мярка по ЗМВР задържане за 24 часа,
впоследствие за 72 часа и настанен в килия на първия етаж в Първо РУ на МВР
гр.Добрич, оставен без храна за този период, при лоши условия.След налагане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” бил преместен в ареста и настанен в килия с
изключително лоши условия, където и обявил гладна стачка, преустановена от него
на 12.03.2009г.След ареста бил преместен в затвора в гр.Варна отново при много
лоши условия, от всичко което изпитал ужасен стрес. Допълнително му се отразили
тревогите и притесненията за двете му деца, останали сами, без родителски
надзор за този период/до задържането му за тях се грижил единствено той/.От
затвора в гр.Варна до ареста в гр.Добрич са го водили около 30 пъти за участие
в дела.В съдебното производство се допуснал следствен експеримент, водили го с
белезници в центъра на гр.Добрич, видели го познати, приятели на децата му го
посочвали, изпитал ужасно чувство на срам, като знаел, че не е извършил
престъпленията, за които го обвиняват и като знаел какво ще чуят децата
му.Преживяното оставил траен отпечатък върху съзнателната част от живота му и
променил светоусещането му в негативна посока.Злепоставянето пред обществото се
отразило крайно негативно на самочувствието му, на общественото мнение за него,
на това на приятелите, познатите и децата му, така и невъзможността да общува с
децата, с родителите си, неизвестността за бъдещето му и угрозата от
вероятността да бъде осъден.Следствие отрицателните емоционални изживявания
получил психологични проблеми.След освобождаването бил травмиран, изхабен,
отслабнал, психически и физически се чувствал зле вследствие продължителния
престой в ареста и затвора.Станал страхлив, променил начина си на живот, живеел
под непрекъснат стрес и напрежение, в състояние на несигурност. Предвид
изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде
осъден да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат от осъщественото по воденото против
него наказателно производство незаконно задържане, повдигане и поддържане на
обвинение, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда - 11.04.2012г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата
на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода
на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Твърди, че ищецът е бил многократно осъждан за извършени
престъпления против собствеността и ако, и да е била създадена отрицателна
обществена нагласа, то тя се дължи на предишната му съдимост, предвид което и
не би могло да се приеме, че от настоящото наказателно производство ищецът е
претърпял вреди от уронване на доброто му име. Ищецът е имал продължителна
престъпна деятелност, начиная от 1986г. до 2004г., и често е контактувал с
правоохранителните органи, от което
следва извод за сравнително нисък интензитет на отрицателните преживявания от
задържането и обвинението.За твърдените от ищеца лоши условията в ареста в
гр.Добрич и затвора в гр.Варна ответникът не е пасивно материално-правно
легитимиран да отговаря, като отговорността е на Министерство на
правосъдието.Твърдените от ищеца здравословни проблеми са недоказани в
производството.Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е
изключително завишен и несъответстващ на вредите, вкл. предвид ниския
интензитет на търпените страдания и приключване на делото в разумен срок,
икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични дела.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са в условията
на обективно кумулативно съединяване искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/предходна редакция чл.2, ал.1, т.2, пр.1/ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е
спорно, а и от приобщеното към доказателствения матeриал по делото НОХД №2331/09г. по
описа на ДРС, 11-ти състав и приложеното по него ДП №9/09г. по описа на Първо РУ,
ОД на МВР Добрич, се установява, че по започналото на 03.01.2009г. горецитирано
досъдебно производство с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
16.01.2009г. въззивникът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК,
а именно за това, че на 02.01.2009г. в гр.Добрич чрез използване на техническо
средство ключ противозаконно отнел чужди движими вещи-сумата от 180лв. от
владението на Д.Я.Д. от гр.Добрич без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.Постановлението е предявено на Т.Т. на
16.01.2009г. в присъствието на негов упълномощен защитник и е проведен разпит
на обвиняемия.Към посочената дата Т.Т. е бил задържан с постановление на
РП-Добрич от 16.01.2009г. на осн. чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72 ч., считано
от 17ч. на 16.01.2009г.С определение от 19.01.2009г. по НЧД №106/09г. по описа
на ДРС му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.На 27.04.2009г.
е издадено ново постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка
за неотклонение по същото ДП, към което с постановление от 17.03.2009г. е
обединено ДП №18/09г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че на 02.01.2009г.
при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Д.Л.П., отнел чужди движими вещи на стойност
2 667, 92лв., както следва: 1/ чрез използване на техническо средство ключ
- сумата от 180лв., лична карта, свидетелство за управление на МПС, дебитна
карта, позлатен златен часовник, на стойност 220лв., от владението на Д.Я.Д. от гр.Добрич без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои; 2/ чрез използване на техническо
средство-раздвижен ключ/трошач/-сумата от 500 евро, сумата от 730лв, дамски
златни накити с общо тегло 30 гр., дебитна карта, на стойност 2 457,
92лв., от владението на Й.Й.Б. от гр.Добрич без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.Постановлението е предявено на Т.Т. в
присъствието на упълномощения от него процесуален представител и е проведен
разпит на обвиняем също в присъствието на процесуален представител.На
02.06.2009г. е издадено от РП-Добрич постановление за привличане на обвиняем за
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като по двата горепосочени пункта на второто
постановление сумите и вещите са идентични, но по първия е посочено, че е чрез
използване на неустановено техническо средство, а по втория чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот, и чрез използване на неустановено
техническо средство.По внесен на 15.06.2009г. обвинителен акт за
престъплението, посочено в цитираните постановления, е образувано НОХД
№1310/09г. по описа на ДРС, прекратено с определение от 18.08.2009г. и
изпратено на ОП-Добрич.По внесен на 28.10.2009г. обвинителен акт е образувано
НОХД №2331/09г. по описа на ДРС.С присъда №10/ 01.11.2011г., постановена по
цитираното дело, Т.Т. е оправдан по така повдигнатото му обвинение/така и
подсъдимият Д.Л.П./.По подадения от ДРП протест против
присъдата е образувано ВНОХД №50/12г. по описа на ДОС, по което с решение
№50/11.04.2012г. е потвърдена изцяло присъда №10/01.11.2011г. по НОХД
№2331/09г. по описа на ДРС.Решението на ДОС е окончателно.
Въззивникът претендира
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в горепосочените
изживени душевни болки и морални страдания, дискомфорт и накърняване на доброто
му име в обществото, всички резултат от воденото против него наказателното
производство.
Наред с безспорно
установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Т. Т. е оправдан по повдигнатото му обвинение,
е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната
връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите
неблагоприятни последици. От своя страна размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като
съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението.
Съгласно показанията на
св.М.А.с
Т.Т. се познават от деца и са в добри отношения.Т.Т. има две деца, дъщери,
които към момента на задържането му били непълнолетни и за които той се грижил
сам, т.к. майка им се отдалечила от тях.След като го задържали се наложило за
тях да се грижат родителите му, наглеждал и свидетелят със съпругата си.Опитал
да го посети в ареста, да му занесе храна и дрехи, но не го допуснали и му
върнали всичко.Разбрал, че Т.Т.
започнал там гладна стачка, защото не му предоставяли документи.Видял го и в
затвора в гр.Варна, без да може да разговаря с него, бил много отчаян.Две
години след като го пуснали от затвора го видял и от тогава е ходил при него
2-3 пъти. Имало коренна разлика в поведението му, бил затворен в себе си, стоял
си в къщи. Споделил, че се чувства зле от това, че невинен е лежал в затвора, а
и защото децата му го отхвърлили заради случилото се и странят от него.По
негови думи затова, че в училище всички ги подигравали, че бил
пандизчия.Посъветвал го да посети психиатър и от него знае, че е ходил 2-3 пъти
и му предписали лекарства, но от тях ставал много ленив.И понастоящем не
общувал нормално със свидетеля, за една година само веднъж го е посетил.Имал
приятелка, но тя го оставила известно време след като го вкарали в
затвора.Знае, че Т.Т. е бил задържан и за други престъпления, но не знае дали е
бил обвиняван.
Съгласно показанията на
св.Д.П.
с Т.Т. се познават от
деца и са в приятелски отношения.Заедно били в ареста в гр.Добрич/в различни
килии/, където престояли около 5 месеца и след това в затвора в гр.Варна били в
една килия. Когато задържали Т.Т. той коренно се променил, спрял да яде,
отслабнал, косата му започнала да пада, зъбите го болели, пушил много цигари.По
цели нощи не спял, постоянно мислил за децата му, защото останали сами, той се
грижил за тях преди да го задържат, майка им ги изоставила преди 15
години.Споделил, че децата му имат проблеми в училище, защото той бил задържан,
другите деца ги обиждали, не контактували с тях, казвали, че баща им е
бандит.След като го оправдали децата продължили да живеят с него.Когато и
свидетелят излязъл от затвора, посетил Т.Т..Той бил много затворен, не искал да
говори с никого, споделил, че не се чувства добре психически и ходил по
доктори.Преместил се да живее в Германия и от тогава се чувствал малко
по-добре.Знае, че Т.Т. е бил осъждан около 10 години преди да бъде задържан,
както и, че е бил реабилитиран.
При съвкупния анализ на
така събраните гласни доказателства, ценени като вътрешно непротиворечиви и
непротиворечащи на друг събран по делото доказателствен материал, съдът приема,
че в резултат именно от воденото против въззивника наказателно производство
същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания -
изживени силна тревожност, безпокойство,
потиснатост, нервно напрежение, като основно, но не и единствено, тези
страдания, според показанията на свидетелите, са резултат от изтърпяваната в ареста
и впоследствие в затвора мярка за неотклонение „задържане под стража”, отразила
се тежко върху психиката на въззивника, както и сам по себе си фактът, че
против него се води наказателно производство.Страните не спорят, а и от
представената по делото справка за съдимост се установява, че въззивникът е
имал и предходни осъждания, по които е търпял наложено наказание лишаване от
свобода, и по които е бил реабилитиран впоследствие, но обстоятелството, че и
преди е имал досег с правоохранителните органи и е търпял такива ограничения,
не би могло да обоснове твърдения от въззиваемата страна извод, че процесното
наказателно производство не би могло да се отрази изключително негативно върху
психичните му изживявания.Не е спорно, а и се установява от представеното по ДП
решение от 19.01. 2001г. по гр.д.№2153/00г. по описа на ДРС, гр.о., че на
въззивника е било предоставено упражняване на родителските права по отношение
на двете му деца, дъщери, родени, съответно 1993г. и 1994г., които са били
непълнолетни към датата на започване на наказателното производство и които
съгласно цитираните пока -зания той е отглеждал сам към този
период.Обстоятелството, че двете деца след задържането му под стража, са
останали без грижите му, допълнително е засилило изживяванията му, но следва да
бъде посочено, че за децата в този период са били полагани грижи от неговите
родители, т.е. не са били изцяло сами, както и това, че ако и според
показанията на свидетелите воденото производство да се е отразило негативно
върху отношенията на въззивника с децата му, както и на отношенията на децата в
тяхната училищна среда, то същите тези отношения неимунуемо са били повлияни и
от предходните изтърпявани от него наказания, а не и единствено от настоящото
обвинение.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неиму -ществени
вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и видът на
повдигнатото обвинение - въззивникът е обвинен в извършване на престъпление с
предвидено наказание към момента на извършване лишаване от свобода от една до
десет години, т.е. за извършване на тежко умишлено престъпление по см. на чл.
93, т.7 от НК.Периодът на продължилото наказателно преследване - от повдигане
на обвинението на 16.01.2009г. до влизане в сила на оправдателната присъда -
11.04.2012г. е изминал период от три години и три месеца.Този срок в неговата
цялост не би могъл да бъде определен като неразумен съгласно чл.6, §1 от
КЗПЧОС, като следва да бъде посочено, че няма част от него, която да е
следствие от процесуалното и извънпроцесуалното поведение на въззивника - и
след замяната на наложената му марката за неотклонение „задър -жане под стража”
с по-лека същият се е явявал лично във всички съдебни заседа -ния, като няма
отложени такива поради неявяването му.На следващо място следва да бъдат съобразени
видът и продължителността на наложената мярка за неот -клонение.Въззивникът е
задържан с постановление на РП-Добрич на 16.01.2009г. по реда на чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72 часа, след което от 19.01.2009г. му е наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража”, изтърпявана първона -чално в следствения арест в гр.Добрич, а след
постановление на РП-Добрич от 12. 06.2009г. на осн. чл.244, ал.1 от ЗИНЗС в
затвора в гр.Варна, където е постъпил на 17.06.2009г.Въззивникът е подавал
множество молби за промяна на мярката за неотклонение в по-лека, оставяни без
уважение, до протоколно определение от 18.01.2010г., постановено по ВНОХД
№2331/09г. по описа на ДРС, с което мярката за неотклонение от „задържане под
стража” е изменена в „домашен арест”, изпъл -нявана на постоянния му адрес в
гр.Добрич.Определението на ДРС е влязло в сила на 24.02.2010г., когато е
потвърдено с определение от 24.02.2010г. по ВЧНД №122/ 10г. по описа на ДОС и
на посочената дата съгласно приложеното на л.169 от НОХД №2331/09г. писмо от
Затвора гр.Варна, Т.Т. е бил освободен.Мярката за неотклонение „домашен арест”,
изтърпявана от 24.02.2010г., е била изменена в по-лека, а именно „парична гаранция”/в размер на
2 500лв./, с протоколно опреде -ление от 01.06.2010г., влязло в сила с
потвърждаването му с определение №179/ 10.06.2010г. по ВЧНД №344/10г. по описа
на ДОС.С определение от 01.11.2011г., след постановяване на първоинстанционната
присъда №10/01.11.2011г., мярката за неотклонение от „парична гаранция” е
изменена от ДРС в „подписка” и тази мярка е била наложена до приключване на
наказателното производство на 11.04.2012г. Видно от гореустановеното
задържането на въззивника в ареста, а впоследствие в затвора, е продължило в
период от 1 година и един месец, в който са му били ограничени основни човешки
права, съпътстващи задържането под стража, като мярката е наложена в пряка
връзка с незаконното обвинение.Показанията на разпи- таните свидетели
установяват, че престоят на Т.Т. в ареста и затвора се е отразил негативно
върху психиката му, създавайки му чувство на безсилие, онеправданост, страх и
отчаяние.За твърдените лоши битови условия обаче в тези институции въззиваемата
страна не е пасивно легитимирана да отговаря.По отношение на установеното от
показанията на свидетелите и от приложената по делото медицинска документация
от следствения арест в гр.Добрич, че същият значително отслабнал при престоя си
там, то следва да бъде отчетено, че въззивникът по свое желание е започнал
гладна стачка на 16.02.2009г., отказвал е прием на храна, отказал е да му бъдат
вливани течности, вкл. и когато е бил заведен в спешно отделение на
09.03.2009г. е отказал лечение.Според същата документация, когато в ареста се е
оплаквал от напрегнатост и тревожност му е било предписано съответното медикаментозно
лечение.
На
следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения,
съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професио
-налния и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.Необхо -
димо е да бъде посочено,
че основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК,
за което впоследствие е било оправдано от съд и проку - ратурата отговаря, т.к.
с действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето
му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети
в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон, не
е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно
винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно
обвинение.Установява се, че въззивникът е изтърпявал няколкократно наложени му
наказания „лишаване от свобода” по влезли в сила присъди и в тази връзка не би
могло да се приеме, че до повдигане на настоящото обвинение се е ползвал в
обществото с много добър морален облик.Не се установява на обвинението да е
била дадена публична гласност чрез публикации в пресата.Не се установяват и
твърденията на въззивника, че поради допуснат следствен експеримент са го
водили с белезници в центъра на гр.Добрич, където го видели негови познати, а
приятели на децата му го посочвали с пръст, от което той изпитал ужасно чувство
за срам.С протоколно определение от 03.08. 2010г. по НОХД №2331/09г. по описа
на ДРС е било допуснато провеждане на следствен експеримент, който да се
проведе на АТМ устройство, намиращо в гр. Добрич, ул.”Хан Аспарух”№10, но
касаещ подсъдимия Д.Л.П., като е следвало да се отговори на
въпроса дали на снимката, при теглене от този банкомат от лице с ръста и
телосложението на Д.П.,
ще отговаря на ръста и телосложението от записа, приложен по делото.На
08.09.2010г. е проведен следствен експеримент с участието на Д.Л.П., който действително е бил доведен с
белезници, т.к. към посочената дата е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража”.Към 08.09.2010г., обаче Т.Т. е бил с мярка за неотклонение „парична
гаранция” и се явил лично, без да бъде довеждан с белезници.
Съобразявайки в
съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от
въззиваемия следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи
се в изживян стрес, тревожност, безпокойство, потисна- тост, съдът приема, че
справедливият размер на обезщетение за така претър -пените вреди, вкл.
съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, следва да
бъде определен на 8 000лв.
Този
размер е обусловен от продължителността и интензитета на търпените психични
страдания, който безспорно е бил висок, но без да се установяват изклю -чително
тежки и трайни последици за въззивника, нито в здравословен, нито в
професионален план.Съобразяват се данните за неговата личност, притежавания до
този момент морален облик, отзвукът в обичайната му среда.Не се установява
безспорно същият да е бил отхвърлен от близките си/след приключване на наказа
-телното производство е продължил да живее с дъщерите си, а едната от тях,
както и лицето, с което е съжителствал на семейни начала, са давали показания в
наказателното производство, изцяло кореспондиращи с твърденията на въззивника в
него/.Не се установява и да е бил отхвърлен от обществото.Съобразява се
продължителността на наказателното производство и тази на търпените мерки за
неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”.
Предявените
искови претенции са основателни до размера от 8 000лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
- 11.04.2012г. до окончателното изплащане, до който следва да бъдат ува -жени.С
оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ДОС следва да бъде отменено в частта му, с
която е присъдено обезщетение за разликата над 8 000лв. до 10 000лв.,
ведно със законната лихва, и вместо него постановено друго за отхвърляне на
претен -циите в тези им части.В останалата му част решението следва да бъде
потвърдено.
Предвид
изхода от спора разноски на въззивника не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №321/06.12.2017г.,
постановено по гр.д.№165/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Т.Н.Т. сумата,
представляваща разликата над 8 000лв. до 10 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от незаконно
обвинение по наказателно производство (досъдебно № 9/09г. по описа на І РУ „
Полиция” при МВР, гр.Добрич и н.о.х.д №2331/09г. по описа на ДРС), по което е
оправдан с влязла в сила на дата 11.04.2012г. присъда №10/01.11.2011г. на ДРС
по н.о.х.д.№2331/09г., ведно със законната лихва върху главницата /разликата
над 8 000лв. до 10 000 лв./, считано от 11.04.2012г. до окончателното й
изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Н.Т.,
ЕГН **********, адрес *** против Прокуратурата на Република България искове с
пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД в частта им за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата,
представляваща разликата над 8 000лв. до 10 000лв., представляваща обезщетение
за твърдени, че са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки
и страдания, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, за което е
бил оправдан с влязла в сила присъда №10/01.11.2011г., постановена по НОХД
№2331/09г. по описа на ДРС, ведно със законната лихва върху главницата
/разликата над 8 000лв. до 10 000лв./ считано от 11.04.2012г. до окончателното
й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №321/06.12.2017г.,
постановено по гр.д.№165/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т.Н.Т. сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от незаконно
обвинение по наказателно производство (досъдебно № 9/09г. по описа на І РУ „
Полиция” при МВР, гр.Добрич и н.о.х.д №2331/09г. по описа на ДРС), по което е
оправдан с влязла в сила на дата 11.04.2012г. присъда №10/ 01.11.2011г. на ДРС
по н.о.х.д.№2331/09г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.04.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10лв., внесена
държавна такса на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ; 2/ е отхвърлен предявеният от Т.Н.Т. против Прокуратурата на
Република България иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата, представляваща разликата над 10 000лв. до 50 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от посоченото увреждащо
действие.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: