РЕШЕНИЕ
№ 907
Монтана, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ |
| Членове: | БИСЕРКА БОЙЧЕВА РЕНИ СЛАВКОВА |
При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ канд № 20257140600286 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №145 от 25.07.2025г., постановено по АНД №20251630200664/2024г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно постановление №К-007726/17.06.2025г. на Началник ТО за области Видин, Враца и Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕОД ЕНД КО“ КД [населено място] поле на основание чл.200 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Т., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния и при съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание, касатора не взема становище по делото.
Ответната страна, чрез си пълномощника юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира за присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че административното нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗЗП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Районният съд е изложил мотиви, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена по отношение на установеното административно нарушение. В мотивите е посочено, че имуществената санкция е наложена в размер, който е съответен на тежестта на установеното нарушение.
Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за валидно, допустимо и правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че търговското дружество е извършило описаното нарушение на на чл.20, ал.1 от ЗЗП. Факти по делото са установени чрез надлежно събиране на относимите писмени и гласни доказателства, които са анализирани от въззивният съд, който обосновано е приел, че административното нарушение е безспорно установено. Настоящият съдебен състав установява, че анализа на събраните гласни и писмени доказателства водят до безспорен и категоричен извод, че описаното нарушение е извършено от касатора, както обосновано е прието от въззивният съд. Не може да се приеме, че в случая не е налице нарушение, тъй като доказателствата по делото обосновават наличието на описаното административно нарушение, като техния анализ установява извършеното нарушение по несъмнен начин. Разпитаните по делото свидетели В. Ц. – актосъставител и И. Л. – свидетел по АУАН са изяснили фактическата обстановка по установяване на нарушението, като техните показания кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, които правилно са кредитирани и анализирани от въззивният съд относно изясняване и обсъждане на релевантни факти по делото. Всъщност, както правилно е отбелязано в мотивите на въззивният съд, в случая е установено формално нарушение за което не се изисква настъпване на вредни последици, но засяга правата на потребителите в степен която не следва да даде възможност да се приеме случая за маловажен.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя мотивите на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди наложената имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.
Пълнотата изисква да се посочи, че в случая в АУАН и наказателното постановление е дадено ясно, точно и конкретно описание на нарушението. Безспорно установеното нарушение е дало основание да се наложи имуществена санкция в размер, който правилно е приет за законосъобразен от първостепенния съд.
С оглед заявеното искане от пълномощника на ответника следва, касатора да бъде осъден да заплати разноски по делото в размера на юрисконсултското възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №145 от 25.07.2025г., постановено по АНД №20251630200664/2024г., по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕОД ЕНД КО“ КД, [ЕИК] да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |