Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. София,
05.01.2016г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
Гражданско отделение, 5-ти състав в публично заседание
на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар К.И., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12605 по описа за 2013г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.)
Образувано е по искова молба вх.№ 102951//20.09.2013г. на „З.А. ”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** срещу Д.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес: адв.
Н.Х.,***, с която е поискал от съда на основание на чл. 274, ал.2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумите, както следва:
сумата от 26 000лв. – частичен иск, целият за 154 673,72лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.09.2013г., до
изплащането й, представляващи стойност на изплатено от ищеца обезщетение за претърпени
от З. М.Ц., В.Г.Ц., Б.Г.Г. неимуществени вреди от смъртта на Г.В.Ц., ЕГН **********,
причинени на 20.10.2010г. в гр.Бургас от виновно противоправно поведение на ответника
Д.С. при управление на лек автомобил „Ауди Q 7“, рег. № *******, за което бил
признат за виновен с одобрено на 27.04.2011г. споразумение по НОХД 507/2011г.
по описа на ОС-Бургас без свидетелство
за управление на моторно превозно средство; сумата от 499лв. - частичен иск ,
целият за 2970лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на
главницата за периода от 13.07.2013г. до 19.09.2013г. включително. Навело е твърдения
, че към 20.10.2010г. бил обвързан от валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за
лек автомобил „Ауди Q 7“, рег. № *******
по полица № 1008А347590, на тази дата ответникът управлявал автомобила без
свидетелство за управление, нарушил правила за движение по чл. 20, ал. 2 и чл.
116 от закона за движение по пътищата, като причинил по непредпазливост смъртта
на Г.Ц.-престъпление по чл. 343, ал.1, буква „в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за
което бил признат за виновен с одобрено на 27.04.2011г. споразумение по НОХД
507/2011г. по описа на ОС-Бургас, с
Решение по гр.д.№ 7673/2011г. на СГрС, І-7 състав, в производство по
което участвал и ответник, ищецът бил
осъден да заплати на съпругата и на двете деца на Ц.. сумата от по
40 000лв., ведно с лихва от 20.10.2010г. до изплащането им при съобразено
съпричиняване на наследодателят им от 50%, както и 4178,20лв. разноски, ищецът на
27.05.2013г. платил на останалите живи наследници на загиналия – двете му деца,
сумата от по 75 288,85лв., от които по 40 000лв.за личните им вреди,
по 20 000лв. за вредите на починалата в хода на процеса тяхна майка – З. Ц.,
както и 16095,77лв. лихва, присъдените
им разноски, на 28.06.2013г. поканил ответника да му заплати процесните суми,
но ответникът не го бил направил до момента. Посочил е, че през 2002г. на ответника било
издадено свидетелство за управление на МПС от органи на МВ на Република България, същото му било отнето
поради изчерпване на съответния брой контролни точки, ответникът не върнал това
свидетелство за управление , като през 2004г. се снабдил със свидетелство за
управление на МПС издадено от органи на
Република Кипър, но това било в нарушение на забраната на чл. 151, ал.7 от ЗДвП
да се притежават едновременно две свидетелства за управление на МПС-същата била
предвидена и с оглед предотвратяване възможността отнемането на контролни точки да се отразява в
различни свидетелства и така реално да се постигне двоен размер на допустими
контролни точки. Претендирал е разноски по делото. Оспорил е поради
прекомерност претендираното от ответника възнаграждение за адвокат.
Ответникът в предоставения му срок е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че към 20.10.2010г. бил правоспособен
водач на моторно превозно средство и се легитимирал като такъв пред органи на КАТ
със свидетелство, издадено в Република Кипър. Посочените в писма на ОД на
МВР-Бургас, „ПП“ принудителна
административна мярка - „изземване на свидетелство за управление“, не била
наложена по реда, посочен в Закона за движение по пътищата и в Наредба № І З
-1959/27.12.2007г. и не можело да установи отнемане на свидетелство за
управление. С писмена защита, която не носи подпис, е посочил, че НП 5463/15.12.2009г. за отнемане на 13 контролни
точки не било влязло в сила, не съществували НП 87/01.02.2008г. и №
1970/11.12.2007г. за отнемане съответно на 6 контролни точки и на 2 контролни
точки, поради което и и към дата на ПТП не бил отнети всички контролни точки и
заповедта за налагане на ПАМ била незаконосъобразна. Оспорил е плащането на
процесните суми от ищеца, навел е твърдения и че пострадалия при ПТП бил
допринесъл за настъпването на вредите с внезапното си излизане пред автомобила
в тъмна част на денонощие на необозначено за пешеходци място в натоварена част
на пътно платно без светлоотразителна жилетка и след преодоляване на пътна
разделителна платна за движение мантинела. Посочил е, че не бил обвързан нито от силата
не пресъдено нещо нито от мотивите на постановеното по дело на СГрС, І-7 състав
решение, защото не бил страна по иска, насочен срещу застрахователя, ответникът
участвал в това производство като ответник по евентуалния иск по чл. 45 от ЗЗД,
който обаче не бил разгледан. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
приет неоспорен от страните заверени препис от определение № 162/27.04.2011г. по НОХД № 507/2011г. на
ОС-Бургас, с което е одобрено споразумение по НОХД, с което Д.С.С. е признат за
виновен в това, че на 20.10.2010г. в гр. ***********“ срещу бензиностанция „Еко“ при управление на
„Ауди“, рег. № ****** е нарушил правила за движение по чл. 20, ал.2 и чл. 116
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.В.Ц. - престъпление по чл.
343, ал.1, буква „б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК , като му е наложено наказание 8
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен
срок от 3 години и е лишен от право да управлява МПС за 8 месеца.
По делото е
приета неоспорена от страните полица № 09/1008А/347590/06.11.2009г., носеща подписи,
положени за страните по договора,
съгласно която на 06.11.2009г. страните са сключили договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Ауди Q 7“, рег. № ********* за период от
07.11.2009г. до 06.11.2010г. при застрахователна сума в размери на З.ължителните
минимални такива.
По делото са
приети неоспорени от страните удостоверение за наследници №
000814/31.05.2011г., и № 000003/04.12.2012г.,
издадени от Община Бургас, съгласно което Г.В.Ц. е починал на
20.10.2010г. и е оставил за наследници по закон съпругата си З. М.Ц. и децата
си Б.Г.Г. и В.Г.Ц., З. М.Ц. е починала на 02.01.2012г. и е оставила за
наследници по закон децата си Б.Г.Г. и В.Г.Ц..
По делото са
приети неоспорени от страните преписи от Решение от 6099/03.09.2012г. по дело №
7673/2011г. на СГрС, І-7 състав, Решение от 29.04.2013г. по гр.д.№ 4390/2012г.
на САС, като е приложено и цялото дело № 7673/2011г. на СГрС, І-7 състав,
съгласно които с искова молба вх.№ 53100/ 09.06.2011г. З. М.Ц. , Б.Г.Г. и В.Г.Ц.
са предявили главен иск срещу З.А.“АД с правно основание чл. 226 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД за заплащане на сумата от по 100 000лв. , ведно с лихва от
20.10.2010г., до изплащането им като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на Г.Ц., причинена от виновно противоправно поведение на Д.С.,
като водач на „Ауди“, рег. № ********
и нарушил правила за движение по чл. 20,
ал.2 и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.В.Ц.;
сумата от 3000лв. и лихва от 20.10.2010г. като обезщетение за претърпени от
ищеца З. Ц. имуществени вреди от смъртта на Г.Ц., представляващи разходи за
погребение, както и за разноски по делото, евентуално на основание на чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД да осъди Д.С.С. да им заплати същите суми. Срещу така предявените
искове са депозирани отговор и от двамата ответници, като всеки от тях е
направил и възражение за съпричиняване- че наследодател е допринесъл изключително
за настъпване на вреди, като е предприел пресичане на пътно платно на
необозначено място , без да съобрази приближаващ автомобил , скорост на същия и
разстоянието до него, навлязъл внезапно на пътно платно с бърз ход или тичайки
при ограничена видимост в тъмна част на денонощие. С определение от
21.02.2012г. на място на починала в хода на процеса ищцата З. Ц. са
конституирани наследниците й по закон Б.Г. и В.Ц.. С влязло в сила решение по
делото З.“А.“АД е осъден да заплати на Б.Г. сумата от 40 000лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди и сумата от 20 000лв за претърпени от З. Ц.
неимуществени вреди от смъртта на Г.Ц., причинена от поведение на Д.С., законна
лихва върху тези суми от 20.10.2010г. до изплащането й, като и разноски по
делото от 1200лв. Със същото решение ЗАД“А.“АД е осъден да заплати на В.Ц. сумата от 40 000лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди и сумата от 20 000лв за претърпени от З. Ц.
неимуществени вреди от смъртта на Г.Ц., причинена от поведение на Д.С., законна
лихва върху тези суми от 20.10.2010г. до изплащането й, като и разноски по
делото от 1282,18лв. Евентуалните искове
срещу Д.С. са оставени без разглеждане с мотиви че независимо от отхвърляне
частично на исковете същото не се дължи на причина, която би довела до различно
произнасяне по главния и по евентуалния иск, а двамата ищци са осъдени да
заплатят на ЗАД“Армеец“ разноски от 4178,20лв. съобразно отхвърлената част от
исковете. В мотивите на решението е
посочено, че всеки от ищците – съпруга и
деца, е претърпял неимуществени вреди в размер от по 80 000лв. за всеки от
тях, като поведението на пешеходеца Г.Ц. е допринесло до настъпване на вредите
с участие от 50%,
По делото са
приети доклад по щета № 10011100101910 на ищеца, платежни нареждания от 27.05.2013г., писмо
№ Л-5906/28.05.2013г., известие за доставяне , писмо № Л-5907/28.05.2013г., известие за доставяне
, заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, съгласно които на 27.05.2013г.
наредил по сметка на Б.Г. и В.Ц. сумата от
по общо 75206,67лв. , като с тях е погасил присъдени с решенията по дело
7673/2011г. на СГрС и дело 4390/2012г. на САС суми-главница, лихви , разноски,
част от които задължения до размера от по 2089,10лв. е погасена чрез прихващане
с насрещно вземане на застрахователя към всеки от ищците за разноски по тези
съдебни дело изявление на застрахователя за което е достигнало до Г. и Ц.. на
31.05.2013г , сметките на Г. и на Ц.. са заверени със сумите по платежните
нареждания на 27.05.2013г., лихвата върху 26 000лв. за периода от 13.07.2013г. до 20.09.201г. е в размер на 506,57лв. , а върху главницата от
154 673,72лв. лихвата е в размер на 3013,56лв. за целия период.
По делото е
приета покана изх.№ Л- 7126/25.06.2013г., известие за доставяне, съгласно които
на 25.06.2016г. ищецът е съставил
изявление, с което е уведомил ответника, че е платил сумите, присъдени с
решението на СГрС , І-7 състав и САС, като е отправил покана към ответника в 14-дневен срок от
получаване на поканата да му ги заплати , сочейки и точния размер на
задълженията от общо 100 000лв. главница, 16 095,77лв. лихва , 2482,18лв.
разноски, на 28.06.2013г. ответникът е получил писмо от ищеца.
По делото е
приет констативен протокол за ПТП № РК-11975/21.10.2010г., съставен от органи
на КАТ и носещ подпис за тях, както и за ответника като водач на Ауди, рег. № *********,
съгласно който при настъпилото ПТП на 20.10.2010г., местопроизшествието на
което е посетено от органи на КАТ, ответникът се е легитимирал със свидетелство
за управление на МПС № *********, което обаче е отбелязано в протокола за ПТП,
че е отнето със Заповед за ПАМ, като ответникът
е представил и свидетелство за управление на МПС № 035956, издадено от
Република Кипър.
По делото са
приети оспорени от ответника като неверни писмо рег. № РК-7038/05.08.2011г. и №
МК-3194/19.07.2013г. издадени от ОД на МВР-гр.Бургас, съгласно които Д.С. С. е бил правоспособен водач на МПС със
свидетелство № *********/04.02.2002г., към 20.10.2010г. са му били отнети всички контролни точки и със
Заповед № 70069/12.07.2010г. е загубил придобитата правоспособност на основание
на чл. 171, т. 4 , изтърпял е наложените
му по административен ред наказания и на 31.01.2012г. е възстановил
правата си за водач на МПС и на тази дата е притежавал 39 контролни точки.
По делото е
приета заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
70069/12.07.2010г., издадена от началник сектор ПП към ОДМВР-Бургас, сочещ
пълномощно за издаване на същата, с
отбелязване че е влязла в сила на 26.07.2010г., съгласно която на основание на
чл. 171, т. 4 от закона за движение по пътищата
на ответника е наложена мярка изземване на свидетелство за управление на
МПС поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни
постановления, посочени в приложение към заповедта, с която ответник е положил
подпис на 12.07.2010г. че е запознат и в която се съдържа указание за
възможност да се обжалва в 14-днвене срок пред АС-Бургас . В приложението й са
посочени постановления, с които са отнети точки на ответника, както и
отбелязванията за възстановяване на точки, както следва: с НП 3602/28.08.2000г. са отнети 4 точки; с НП 10416/20.08.2003г. са отнети 7
точки; възстановяване на точки до размера от 39, но и отнемане в последствие на
точки като следва: с НП 398/29.06.2006г. са отнети 12 точки; възстановяване
на точки до 39 точки към април 2009г., но
и отнемане в последствие на точки, с влезли в сила след април 2009г. наказателни
постановления (НП), както следва: с НП № 81/28.02.2008г. са отнети 10 точки; с
НП № 87/01.02.2008г. са отнети 6 точки;
с НП № 1970/11.12.2007г. са отнети 2 точки; с НП № 12848/08.12.2009г. са отнети
8 точки и с НП 5463/15.12.2009г. са отнети 13 точки.
По делото са
приети НП № 81/28.02.2008г. , НП №
12848/08.12.2009г., НП 5463/15.12.2009г., съгласно които същите са
издадени съответно от началник на
РПУ-Царево , от началник сектор ПП на ОДМВР –Бургас, от началник сектор ПП към
ОДМВР-София, с посочени пълномощни за съставяне на същите, носещ подпис,
положен за тях, съгласно които на ответник са отнети съответно 10 контролни
точки, 8 контролни точки , 13 контролни
точки, ответник е получил препис от първите две съответно на 28.05.2009г. и на
19.12.2009г., като на тях е положен печат от издателя, че са влезли в сила.
Няма отбелязвания за връчване и за влизане в сила на НП 5463/2009г.
По делото е
прието писмо изх.№ МК-2406/03.06.2014г. подписано от длъжностно лице ,
изпълняващо функции на началник старши
инспектор съгласно Заповед рег. № з-2218/10.05.2014г., съгласно което НП 87/2008г. и НП 1970/2007г.
са издадени от сектор ПП – Сливен и следва да се изискат от тях.
По делото е
прието писмо изх.№ 6083/30.07.2014г. издадено от ВНД Началник сектор „ПП“ към
ОИДМВР-Сливен, съгласно които не са издавани НП № 1970/2007г. и № 87/2008г. на
ответника С..
Разпитан по
делото св. Р.Ч., допуснат на ответника, е заявил, че
е професионален шофьор от 16-17 години, на 21.10.2010г. около 20,00ч.-20,30ч. управлявал автомобил
„Мерцедес“ в гр.Бургас по околовръстен път в посока кв. Меден рудник, имало по
две ленти за движение във всяка посока, платна
за движение в различните посоки били разделени с мантинела с бордюр около нея. Разстоянието
от мантинелата до пътното плато било около 0,5м.-1м. Посочил е, че тогава пътно
платно било мокро, но в този момент вече било спряло да вали, свидетелят се
движел с около 60-70 км./ч. в лява лента за движение, пред него на около 20м.
се движел автомобил Ауди с подобна на неговата скорост, в дясната лента имало
колона от движещи се в същата посока автомобили. Посочил е, че уличното платно е осветено на
участъци от улични лампи, които са разположени по средата на пътното платно при
мантинелата, отделяща на две платното, пред бензиностанция Еко“ нямало светеща
улична лампа, осветяването на платното
идвало от бензиностанцията, тя била от лявата страна на платното и осветяването
не било добро. Заявил е, че в
един момент видял как от Ауди се разхвърчали части, спрял своя автомобил ,
включил аварийни светлини, слязъл от колата и видял, че Ауди е ударило човек с
предна лява част, не помнел дали този човек бил облечен със светло-отразителна
жилетка. Посочил е, че удар бил настъпил в лентата в която се движело „Ауди“ –
лява лента, свидетелят видял пешеходеца едва след удара, като предполагал, че
пешеходецът е пресичал в посока от средата на платното при мантинелата към края
на платното.
С прието по
делото неоспорено от страните заключение по съдебно-авто-техническата
експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно, задълбочено, неопровергано
от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило че ПТП е настъпило в
тъмна част на денонощие на пътно платно с четири ленти за движение – по две във
всяка посока, разделени с остров, в който са разположени метална мантинела и
през 40м. стълбове с работещо улично осветление, на прав хоризонтален участък, позволена
скорост е била до 80км/ч. и при знак А 40, тоест за нужда от повишено внимание
поради участък с висока концентрация на ПТП, удар е в средата на лява лента за движение на Ауди на
необозначено за пресичане на пешеходци място пред бензиностанция Еко, като
пешеходец е ударен с предна централна част на автомобил. Посочил е, че с оглед
на разстоянието на отхвърляне на тялото на пешеходеца то скоростта на движение
на автомобил е била около 82,2 км/ч., пешеходец се е движел от ляво на дясно с
бърз ход, опитвайки се да пресече пътно платно, в момента в който пешеходец е
прекрачвал линията на разделителния остров, той бил осветяван от левия фар на
Ауди и бил на разстояние от 50,4м. от удара, опасна зона за спиране е била
71м., пешеходец е изминал разстоянието от разделителен остров до местоудар за
2,2 секунди, за което време Ауди изминава 50,2 метра и удар бил непредотвратим.
Ако обаче пешеходец се е движел отдясно наляво, тогава той е преминал първо
през дясна лента и е навлязъл в лява лента, в която се движел „Ауди“, пешеходец
не бил осветяван от фарове на Ауди, но бил осветен от улично осветление, при навлизането на
пешеходеца в лента за движение на Ауди автомобилът е бил на 96м. от място на
удара и този удар е бил предотвратим.
По делото е
приета шофьорска книжка на ответника С.– на гръцки език и в превод, издадена от
сектор „Шофьори на превозни средства“ на Република Кипър на 26.10.2004г. за
период до 28.11.20145г.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 274, ал.2 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
При този иск
в тежест на ищеца е да установи, че с ответника са били обвързани от валидно
правоотношение по „ГО”, че през време на същото е настъпило застрахователно
събитие, в следствие на което ответник е
причинил вреди на ІІІ-то лице, при което събитие ответник е управлявал МПС без да
разполага със свидетелство за правоуправление, отделно следва да докаже плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя.
В тежест на
ответника при така депозирания отговор е да докаже че е имал валидно
свидетелство за управление на автомобил към дата на ПТП, както и че пострадал
при ПТП е допринесъл за настъпването на вредите като е провел поведението, за
което ответник е навел твърдения с отговора.
Задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на собственици,
ползватели, държатели или водачи на МПС. Законът за застраховането разбира под
водач на МПС лицето, което непосредствено управлява МПС без да е нужно да е
собственик, ползвател, държател на автомобила на основание на сделка, като за
да бъде обхванат от застрахователна закрила той следва да е упълномощен от
горепосочените лице. Упълномощаването в случая е предоставяне на власт да
извършва фактически действия по управляване на МПС, като не е нужно да е писмено и изрично, то може да
се извърши и с конклудентни действия (В този смисъл Решение № 279/29.05.2007г.
на ВКС, ТК, Решение № 556/004.10.2005г. по т.д. № 42/2005г. на ВКС).
Правото на
застрахователя да иска от застрахованото при него лице, причинило вредата в
хипотезата на чл. 274 от КЗ, след плащането на застрахователното обезщетение, е
регресно право. Това право е предвидено
само за един вид имуществена застраховка – Гражданска отговорност на водачи
на МПС. Това право е специално предвидено в закона. При тези хипотези
застрахователят е освободен от задължение да покрие вреди, претърпени от
застрахован, но той е длъжен да изплати на пострадалия обезщетение за вредите,
претърпени в следствие на поведението на застрахования. От момента, в
който застрахователят
е удовлетворил третото увредено лице, в полза на застрахователя
възниква регресното му
право срещу деликвента да му възстанови платеното застрахователно обезщетение. (В този смисъл решение №
279/29.05.2007г. на ВКС, ТК).
За да
възникне регресното право на застрахователя е необходимо кумулативно наличие на
предпоставките: валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към момент на възникване на деликтна отговорност на
застрахования към ІІІ-то лице, поради причиняване на застрахователно събитие,
при което застрахован е провел поведение попадащо в хипотеза на чл. 274 от КЗ, плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в размер на пазарната стойност на вреди към настъпване на
събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Съдът
приема, че от приетите по делото неоспорени от страните застрахователна полица,
удостоверение за наследници, влязло в сила определение , с което е одобрено
споразумението по НОХД № 507/2011г. на ОС-Бургас, което е задължително за съда
съобразно чл. 300 от ГПК , по делото се установява, че към 20.10.2010г. ищецът е покривал отговорността по застраховка
„Гражданска отговорност” на водач на лек
автомобил Ауди Q 7“, рег. № *******, на тази дата ответникът като водач на този автомобил в
гр.Бургас, на бул. „Т.А. срещу бензиностанция „Еко“ е нарушил правила за
движение по чл. 20, ал.2 и чл. 116 от ЗДвП, като поради непредпазливост
причинил смъртта на Г.В.Ц.-престъпление по чл. 343, ал.1, буква „в“ вр. с чл. 342,
ал.1 вр. с чл. 54 от НК, оставил за наследници по закон съпругата си З. Ц. и
децата си В.Ц. и Б.Г.. Определението, с което се одобрява
споразумение по НОХД съобразно чл. 300 от ГПК обвързва настоящия състав за
елементите на престъпния състав. Действително, разпоредбата на чл. 300 от ГПК
сочи само присъдата като обвързваща гражданския съд. Доколкото, обаче, както
определението, с което се одобрява споразумението, така и присъдата , а и
решението по чл. 78 от НК е резултат от проведено от компетентен орган
наказателно производство, в хода на което са установени всички елементи на
престъпния състав, то съдът приема, че не само присъдата, но и определението, с
което се одобрява споразумението по НК, а и решението по чл. 78 от НК има същата
обвързваща сила за гражданския съд. Всеки съдебен акт на наказателен съд по
повод на наказателни производства, в които се произнася за наличие на
престъпление, обвързва гражданския съд в частта досежно вина, противоправност
на деяние, дали е извършено деянието и елементите на престъпния състав.
Решението на наказателния съд по чл. 78 от НК, споразумението, не са присъда,
но са заместващ съдебен акт, установяващ съставомерно престъпно деяние, поради
което и съдът приема, че това решение на наказателния съд и одобреното от него
споразумение са задължителни за
гражданския съд, разглеждащ последиците от това деяние за обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК. (В този смисъл Решение
№ 267/24.03.2010г. по гр.д.№ 998/2009г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК и като такова задължително за настоящия състав).
Присъдата, одобреното споразумение, решението по чл. 78 от НК, имат доказателствено значение за
вината, противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били
предмет на изследване в това производство.
Присъдата, решението
по чл. 78а от НК, споразумението по наказателното дело, обвързват гражданския съд
досежно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация
на деянието. Те може да се противопоставят на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес. Останалите
постановки в актовете по
наказателното дело, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други
констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването, ако не е било елемент от
престъпния състав; размера на причинените имуществени/неимуществени вреди,
които не са елемент от престъпния състав, тоест техния размер не е значителен;
смекчаващи/отегчаващи вината обстоятелства. Оправдателната присъда, за разлика
от осъдителната такава, обвързва гражданския съд само по повод на основанието,
което е послужило за оправдаването на подсъдимия. Присъдата в частта досежно размера на
вредите, ако са елемент от фактическия състав на престъплението е задължително за гражданския съд, като е противопоставимо на всички, а не
само на участниците в наказателното производство. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006г. по гр.д.№ 5/2005г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981г. по
н.д.0 41/1981г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009г. по т.д.№ 728/2008г.
на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011г. по т.д.№ 368/2010г. на ТК,
І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011г. по т.д.№ 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ-ро
Т.О.) . При така
възприето и како съобрази обстоятелство, че водач на застрахован при ответник
автомобил със съдебния акт по НОХД 507/2011г. на ОС-Бургас е признат за виновен
за извършено на 20.10
.2010г.
престъпление по чл. 343, ал.1, буква „в“
вр. с чл. 342, ал.1 вр. с чл. 54 от НК, при което е причинил смъртта на Г.Ц., то съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е
провел противоправано поведение при управление на автомобил, като е нарушил
правила за движение и е причинил смъртта на Г.Ц., както и че съпругата му и
децата му са сред кръга от лицата, които могат да претендират обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта му и за обезщетение на същите те
разполагат с иск както към ответника С., така и к м застрахователя му по
застраховка „Гражданска отговорност“- ищец по делото.
Съдът
приема, че по делото е установено, че съпругата и децата на Г.Ц. са претърпели
неимуществени вреди от смъртта му в размер на по 80 000лв. за всеки от тях,
както и че Г.Ц. е допринесъл за настъпването
на вредите с участие от 50%, поради което и всеки от наследниците му по
закон има валидно възникнало вземане за сумата от по 40 000лв., както и за
лихва върху сумата от 20.10.2010г. , което вземане е със задължени лица деликвента и застрахователя му по застраховка
„ГО“. Приетото по делото решение на СГрС, І-7 състав по дело 7673/2011г. и решение
на САС по дело № 4390/2012г. установява отговорност на застрахователя към
наследниците на Г.Ц. за плащане на тези суми на горепосочените основания при
съобразено съпричиняване от 50% за
поведение на пострадалия, за което са наведени твърдения и в настоящото
производство. Действително, ответникът С. е участвал в производството пред
СГрС, І-7 и САС, но в качеството му на евентуален ответник по иск по чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД, който иск е оставен без разглеждане, независимо че главните
искове не са уважени изцяло. Този подход на решаващия съд по исковете по чл.
226 от КЗ е обоснован с това, че причината за отхвърляне на исковете по чл. 226
от КЗ е такава, която ще доведе до
същият извод и по иска по чл. 45 от ЗЗД , поради което и е прието за безпредметно
отделното излагане на мотиви по същия. При така избрания подход от съда по
исковете по чл. 226 от КЗ, а и като съобрази събраните по делото доказателства
по настоящото производство - за
родствени връзки между загиналия и ищците по исковете по чл. 226 от КЗ по дело
на СГрС, І-7 състав, липса на доказателства за влошени отношения между тях, то
съдът приема че съпругата и децата на загиналия са имали отношения с него,
изпълнени с обичайното за такова родство съдържание, а именно – отношения на
привързаност , взаимопомощ, обич, уважение, загриженост. При така възприето
настоящия състав приема, че съпругата и децата на загиналия при ПТП от
20.10.2010г. са претърпели неимуществени вреди от смъртта на Г.Ц.,
справедливото обезщетение на които е в размер от по 80 000лв. за всеки от тях,
като всеки от тях има право и на лихва върху тази сума от дата на
деликта-20.10.2010г. Съдът приема за установено по същите съображения, а и от прието
по делото заключение по автотехническа експертиза, показания на св. Ч., и че Г.Ц.
е допринесъл за настъпване на процесното ПТП като е пресякъл пътно платно на
необозначено за същото място,преодолявайки мантинела между пътни платна в тъмна
част на денонощие, като се е движел с бърз ход. Съдът приема, че в случая водач
на МПС и пешеходец са допринесли в равна степен за настъпването на вредите. За
тази извод съдът съобрази засилената отговорност на водачите на МПС в сравнение
с тази на пешеходците проведена последователно от законодателя с разпоредбите
на Закона за движение по пътищата, както и обстоятелството, че в случая ПТП е
настъпило на място, обозначено със знак А 40, сочещ че участък е с повишена
концентрация на ПТП. При така установена маркировка на пътя съдът приема, че
водач на МПС е следвало да управлява автомобил с повишено внимание, поради
което и приносът му за процесно ПТП е равен с този на пешеходеца.
Съдът
приема, че от приети по делото платежни нареждания, покана, известие за
доставяне, заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло
кредитира като неопровергано от други доказателства, по делото се установява,
че на 27.05.2013г. ищецът е погасил чрез плащане и прихващане задълженията си
към наследниците на загиналия при ПТП, на 28.06.2013г. ответник е получил
покана от ищеца за възстановяване на платените от ищеца суми в 14-дневен срок,
като лихва за забава върху цялата погасена сума от ищеца, включително и за
присъдените разноски по дело на СГрс, І-7 състав и на САС, за периода от
13.07.2013г. до подаване на исковата молба е в размер на 3013,56лв., а върху
26000лв. е размер на 506,57лв. При така
възприето съдът приема, че за ищеца би възникнало регресно право към ответника
по чл. 274, ал.2 от КЗ, ако по делото се установи, че към 20.10.2010г.
ответникът не е имал свидетелство за управление на МПС.
Основното предназначение
и правно значение на свидетелството за
управление на МПС съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД) е за удостоверяване на правоспособност на определено лице да
управлява моторно превозно средство от определена категория. ЗБЛД урежда
условията и реда на издаване, съхранение
и ползване на свидетелството за управление на МПС. Условията за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, обаче, както и принудителните административни мерки и
наказанията, които се налагат при нарушаване на правила за движение по
пътищата, се уреждат от специалния закон – Закон за движение по пътищата
(ЗДвП). Правоспособност да управлява МПС се придобива по правила на ЗДвП. При
придобита правоспособност за управление на МПС от определено лице за държавата
възниква задължение да му издаде свидетелство за управление на МПС по правилата
на ЗБЛД, за да може водача да удостовери придобитата правоспособност. Лице,
което не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, не притежава такава правоспособност.
Приравнено на такова лице съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е и
това лице, което е придобило правоспособност за управление на МПС, но е
изгубило същата заради отнемане на всички контролни точки за нарушения на
правила за движение по пътищата, като в този случай това лице дължи и връщане на свидетелството за
управление на МПС. Последното съгласно чл. 2 от ЗБЛД е държавна собственост и
съобразно чл. 10 от ЗБЛД следва да се върне на органа, който го е издал.
Загубата на всички контролни точки означава, че водач е извършил толкова
нарушения на правилата за движение по пътищата, че знанията и уменията му да
управлява МПС следва да се проверят отново и едва ако се докаже наличие на достатъчно
такива знания и умения, то правоспособността му за управление на МПС ще бъде
възстановена. Управление на МПС без свидетелство за правоуправление ще е налице
тогава, когато такова изобщо не е издавано на водача, но и тогава, когато издаденото
свидетелство е отнето на някакво основание или е с изтекъл срок на валидност на
същото.
В конкретния
случай съдът приема, че по делото е установено, че към 20.10.2010г. ответникът
е управлявал лекия автомобил без свидетелство за управление на същия. Това
обстоятелство се установява от приетата по делото и неоспорена от страните
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70069/12.07.2010г.
, съгласно която се изземва на свидетелството за управление на МПС на основание
на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. - поради неизпълнение на задължение за връщане на
свидетелство по чл. 157, ал. 4 от ЗдвП, а същевременно ответникът вече е останал без контролни точки. Тази заповед
съобразно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подлежи на предварително изпълнение, тоест от
момента на издаването й -12.07.2010г. свидетелство се изземва. Обстоятелство
дали физически е иззето не може да обоснове извод, че мярката не е приложена.
Тази заповед е съобщена на ответника на
12.07.2010г., за което той е положил подпис, като е влязла в сила на 26.07.2010г.
Съдът приема, че доколкото тази заповед
е издадена в предписана от закона
форма, от лице със съответни права за същото, не е установено по делото да е
отменена, то същата следва да бъде зачетена от настоящия състав, поради което и
съдът приема, че ответникът от 12.07.2010г. е бил с отнето свидетелство за управление на
МПС. Наведените от ответника едва с писмената защита твърдения, че тази заповед
е незаконосъобразна, са направени след срока за отговор, а и тази писмена
защита не носи подпис за ответника или негов представител, поради което и не
следва да се разглеждат по същество от настоящия състав. Изложените твърдения и
доводи от ответника с писмената защита са за незаконосъобразност на заповедта
от 12.07.2010г., доколкото се основавала на невлезли в сила наказателни
постановления и на несъществуващи такива. Те не касаят валидност на
административния акт, а само неговата законосъобразност. Такива възражения е следвало да се направят от
ответника в срока за отговор, но това не е направено от него и поради което и тези възражения са преклудирани
с изтичане на срока за отговор. Ответникът е бил запознат с тази заповед още на
12.07.2010г., когато е получил препис от нея
и от приложението й, поради което и възраженията срещу
законосъобразността на тази заповед не е имало пречка да се направят в срока за
отговор. Отделно, доколкото ответникът е бил страна в производството по
издаване на тази заповед от 12.07.2010г., то по реда на косвения съдебен
контрол настоящия съдебен състав би могъл да извърши проверка единствено и само
на валидността на тази заповед, тоест дали има основание да се приеме, че тя е
нищожна, но не може да се изследват други пороци на заповедта, които биха
обосновали извод за незаконосъобразност на същата. Защитата срещу незаконосъобразност
на административен акт с адресат
ответника следва да се организира по реда на обжалване на този
административен акт, а не по реда на косвения
съдебен контрол. При така възприето и като съобрази, че Заповедта от 12.07.2010г.
е издадена в преписана от закона форма, от компетентно лице в рамките на правомощията
му то съдът приема, че заповедта за изземване на свидетелството за управление
на ответника е валидна, поради което и доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, че в периода от 12.07.2010г. до 20.10.2010г. ответник е
възстановил правоспособността си да управлява МПС, то съдът приема, че към дата
на ПТП ответникът е управлявал МПС без свидетелство за управление на същото.
Представеното по делото свидетелство за управление на МПС издадено от Република
Кипър не е от естество да обоснове обратния извод. Това е така, защото съгласно
чл. 151, ал. 7 от ЗДвП едно лице може да притежава само едно свидетелство за
управление на МПС, издадено от държава член на ЕС. Този законодателен подход е
продиктуван от необходимостта от контрол за наличието на умения и знания за
управление на МПС – за спазване на правила за движение и наличие на достатъчно
неотнети контролни точки, само въз основа на един документ. Да се приеме, че в
отделните държави водачът може доказва правоспособността си за управление на
МПС с различни документи, означава да се приеме, че нарушенията на правилата за
движение в една държава не се отразяват на правоспособността на лицето да
управлява МПС в друга държава, каквато не е целта на законодателя. В случая още
през 2002г. на ответника е издадено свидетелство за управление на МПС от
Република България , като към 2004г.,
когато той се е снабдил с шофьорска книжка и от РКипър, свидетелството, което е
било издадено от РБългария е било валидно. Доколкото към 20.10.2010г. на
ответника е наложена принудителна административна мярка изземване на издадено свидетелството за управление поради
отнети всички контролни точки и като
съобрази невъзможността да се притежават едновременно две свидетелства за
управление на МПС, издадени от различни държави-членки на ЕС, то съдът приема,
че приетото по делото свидетелство, което е издадено от Република Кипър, не е от
естество да докаже, че ответникът към 20.10.2010г. е имал свидетелство за
управление на МПС.
При така
възприето съдът приема, че по делото е установено, че са налице условията по
чл. 274, ал.2 от КЗ, поради което и вземане на ищеца към ответника за плащане
на процесната главница е възникнало валидно и е изискуемо. Доколкото ответникът
е получил покана за плащане на процесните суми от ищеца срок за което е изтекъл
на 12.07.2013г., като съобрази и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, то
съдът приема, че вземане на ищеца към ответника за плащане на процесната лихва
за забава е възникнало валидно и е изискуемо.
С оглед
гореизложеното и като съобрази липсата на доказателства за погасяване на процесните
задължения, то съдът приема, че следва да уважи исковете изцяло.
Следва да се присъди и лихва от подаване на исковата
молба до изплащането на главницата.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на ответника и той следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1090лв. – държавна такса, сумата от 1324,97лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и 350лв. разноски за вещо лице..
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: адв. Н.Х.,*** да заплати на „З.А. ”АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** , сумите в размери и на основания, както
следва: на основание на чл. 274, ал. 2
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 26 000лв. (двадесет и шест хиляди
лева)– частичен иск, целият за
154 673,72лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 20.09.2013г.,
до изплащането й, представляващи част от стойност на изплатени от ищеца суми за обезщетяване на претърпени от З. М.Ц.,
В.Г.Ц., Б.Г.Г. неимуществени вреди от смъртта на Г.В.Ц., ЕГН **********,
причинени на 20.10.2010г. в гр.Б. от виновно противоправно поведение на ответника
Д.С. при управление на лек автомобил „Ауди Q 7“, рег. № ******* без свидетелство за управление на
моторно превозно средство, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
по полица № 1008А347590/06.11.2009г, за което бил признат за виновен с одобрено
на 27.04.2011г. споразумение по НОХД 507/2011г. по описа на ОС-Бургас; сумата от 499лв. (четиристотин деветдесет и
девет лева) - частичен иск, целият за 2970лв., представляващи обезщетение за
забава за плащането на главницата за периода от 13.07.2013г. до 19.09.2013г.
включително; на основание на чл.78, ал.1
ал. 8 от ГПК сумата от общо 2764,97лв.
(две хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и 0,97лв.) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане
в сила на настоящото решение да се
върнат НОХД 507/2011г. по описа на ОС-Бургас и гр.д. № 7673/2011г. по описа на СГрС, І-7 състав поради отпадане
на нуждата от същите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: