Р Е Ш Е
Н И Е
|
Номер |
|
Година |
08.01.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд
|
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Петнадесети декември
|
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
М. Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
900 |
по
описа за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №36-0000268/08.06.2020г.,
издадено от Иво Д. Цакански- И.Д. директор на РД „АА” гр.Пловдив, определен със
Заповед на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189,
ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на С.Ф.К., с ЕГН********** *** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева /, за нарушение по чл.18,т.4 от
Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
ОСЪЖДА
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“- София да заплати на С.Ф.К., с
ЕГН********** ***, сумата от 370 лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за адвокат М.Г. от АК Видин.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №36-0000268/08.06.2020г., издадено от Иво Д.
Цакански- И.Д. директор на РД „АА” гр.Пловдив, определен със Заповед на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, с което на С.Ф.К., с ЕГН********** *** на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева /, за нарушение по чл.18,т.4 от Наредба
№Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
Жалбоподателят С.Ф.К. не се явява
лично по делото. Чрез изразеното в депозираната жалба, оспорва изцяло вмененото
нарушение, като по същество счита, че обжалваното НП следва да се отмени, като
незаконосъобразно и неправилно, като наложеното наказание е и явно
несправедливо. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Сходно становище изразява адв. М.Г.,
която се явява в съдебно заседание в качество на повереник на жалбоподателя.
Освен обосновавайки посочените в жалбата
основания за отмяна на обжалваното НП, тя счита, че нарушението се явява и
маловажно такова.
Административно наказващия орган РД
„АА” гр.Пловдив не изпращат представител. От съдържанието на изпратеното
писмено становище се установява, че според АНО жалбата се явява неоснователна, поради
което не следва да се уважава, а обжалваното НП да се потвърди изцяло.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
На 19.05.2020г. около 14.20 часа,
на пътя между гр. Асеновград и гр. Кърджали, в
района на кръстовището, намиращо се околовръстното шосе, в посока към гр. Кърджали, от инспектори в РД „АА”
гр.Пловдив, е бил спрян за проверка товарен автомобил „Ман -10-153Л“ с ДК№ ***,
категория N2 управляван от жалбоподателя С.Ф.К.. От представената фактура № **********/19.05.2020г.
и тахографски лист от 19.05.2020г. проверяващите установили, че с автомобила се
извършва превоз на товар-ламарина и това е за собствена сметка. При
поискване водачът не могъл представи
заповед изходяща от едноличния търговец или управляващия ЮЛ, за сметка на който
се извършва превоза. Проверяващите
счели, че е налице нарушение по чл.18, т.4 от Наредба №Н-8/27.06.2008г. на МТ,
за което съставили АУАН №272845/ 19.05.2020г. Въз основа на така съставения
АУАН, по късно било издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и
събраните гласни такива в лицето на свидетелите К.С.К. и Г.Д.Д..
Съдът намира подадената жалба от
страна на С.Ф.К. за процесуално допустима, а разгледана по същество,ведно с
направените от страна на повереника възражения, за основателна по следните
съображения: Безспорно по делото се установи това, че на 19.05.2020г. около
14.20 часа, на пътя между гр. Асеновград и гр.Кърджали, в
района на кръстовището, намиращо се околовръстното шосе, в посока към гр. Кърджали, жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил товарен автомобил „Ман -10-153Л“ с ДК№ ***,
категория N2. С управляваното МПС, се е извършвал превоз на товар-ламарина, за
собствена сметка, което се установява от приложената към
административнонаказателната преписка фактура № **********/19.05.2020г. Товарът
е бил на закупилия го Земеделски производител /ЗП/ Ф. К., с адрес ***. Съгласно
чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на
превоз на пътници и товари за собствена сметка, водачът има определени
задължения,а имено да представя при поискване от контролните органи съответните
документи. Едни от тези задължителни документи са тези посочен в т.4 от същия текст, от който става
ясно, че той следва да представи заповед на едноличния търговец или
управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът или на
упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или
периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара. Безспорно по делото се установи, че в
момента на проверката водачът С.Ф.К. не е представил такъв документ, но той в
случая не е имал такова задължение, а и възможност, тъй като товарът е на
физическо лице регистрирано като земеделски производител, а не на ЕТ или на ЮЛ регистрирани като земеделски производители. За този си
свой извод съдът извърши подробен анализ на събраните по делото доказателства,
като извърши и служебна справка в сайта на Търговски регистър. От справката се
установи, че до настоящия момент лицето Ф. К. *** е имал една регистрация в Търговския
регистър, като на 17.02.2010г. същия се е регистрирал като ЕТ „ГЕДА 4-Ф. К.“
ЕИК *********. Поради това, че ЕТ е бил заличен от регистъра на 17.09.2010г.,
то е нямало как към датата на извършване на проверката-19.05.2020г. той да е
бил регистриран като ЗП. Поради липса на регистрация под името „С.К.“ като
друго ЮЛ, то е нямало и как към датата на проверката да е имало регистриран под
това име търговец като ЗП. Единствената възможност която остава е физическото
лице- Ф. К. да има регистрация като земеделски производител. Това, че именно физическото
лице Ф. К. е регистриран като ЗП, се подкрепя и от факта, че посочения в
приложената фактура десет цифрен номер под името на Ф. К., съответства на
неговото ЕГН посочено и в търговския регистър относно ЕТ-то, а не на ЕИК или
БУЛСТАТ с който се идентифицират ЮЛ или ЕТ /който номер е девет цифрен/ . След
като собственикът на товара в случая е физическо лице, то следва и извода, че
водача на превозното средство, не попада в хипотезата на чл.18,т.4 от Наредба
№Н-8/27.06.2008г. на МТ, тъй като тя се отнася само за ЕТ и управляващите ЮЛ.
Това е и основното възражение от страна процесуалния представител на
жалбоподателя. Установеното в АУАН и НП, не съставлява нарушение по текста по
който е било квалифицирано, поради което обжалваното НП следва да отмени като
незаконосъобразно. Пред основанието поради което отменя НП, съдът счита, че не
следва да произнася по останалите доводи на защитата.
Направеното искане на основание
чл. 63,ал.3 от ЗАНН за присъждане на направените по делото разноски от страна
на повереника на дружеството жалбоподател се явява допустимо, а разгледано по
същество и за основателно. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. По настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 370 лв. /видно от пълномощно и договор за правна
помощ лист 4 от съд. дело/. В случая адвокатското възнаграждение е към минимума
определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения и в договора за
правна помощ е посочено че е платено в брой. Искането за прекомерност от АНО
съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, се явява допустимо но не основателно. Определение
адвокатски хонорар е бил изцяло съобразен с разпоредбите на чл. 18 вр. чл.7,
ал.2 от Наредбата. Предвид и което искането следва да бъде уважено, като Изпълнителна
Агенция „Автомобилна администрация“- София следва да бъде осъдена да заплати на
С.Ф.К., с ЕГН********** ***, сумата от 370 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат М.Г. от АК Видин.
Мотивиран от горното, Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: