Решение по дело №443/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1165
Дата: 5 октомври 2022 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20223100500443
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1165
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20223100500443 по описа за 2022 година
Производството се провежда при условията на чл.293, ал.3 ГПК, след отмяна на въззивно
решение по в.гр.д.№ 51/ 2021г. Окръжен съд-Варна.
Образувано е по въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуален
представител, срещу оспорено решение № 261106/09.11.2020г. по гр.д. № 3971/2020г. на
Районен съд-Варна, с което са отхвърлени предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД
против З. Г. С. кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът държи на ищцовото
дружество сумата от 5716.20 лв.,стойност на служебно начислена електрическа енергия за
периода 12.06.2017г.-11.06.2018г., за обект на потребление в гр. Варна, ул.„Одрин“ № 22, с
аб. № ********** и кл. № **********, със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението- 23.01.2020г. до окончателното плащане на
задължението, и сумата от 311.22 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за период 25.06.2019г.-06.01.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 297/27.01.2020г. по ч.гр.д. № 855 по описа за 2020г. на
ВРС.
Поддържа възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
съдебния акт, като постановен в разрез с доказателствата по делото. Основават се на доводи
за наличието на правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик,
представляващо цена на реално доставено и потребено в обекта количество ел. енергия,
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че правото на
оператора за едностранна корекция на сметки се основава на констатациите на
метрологичната проверка от БИМ за неточна работа на СТИ, поради което изводът, че не е
налице законово основание за прилагане на корекционна процедура противоречи на
материалния закон. Начислената сума представлява стойност на реално доставена и
потребена от ищеца електроенергия. Искането е за отмяна на решението и постановяване на
1
друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна З. Г. С. е депозирано становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
Установителното производство е образувано по реда на чл. 415 ГПК, с оглед
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 297/
27.01.2020г. по ч.гр.д.№ 855/ 2020г. на РС- Варна, са сумата 5716.20лв.,представляваща
вземане на кредитора „Енерго-Про-Продажби“ АД за консумирана и незаплатена
електрическа енергия по фактура №**********/ 14.06.2019г., през периода 12.06.2017г.-
11.06.2018г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Одрин“ № 22, с аб. № ********** и кл. №
**********, със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задълженията, сума в размер на 311.22лв.- мораторна лихва върху главницата
от датата на падежа до 06.01.2020г., както и сумата 170.55лв., направено съдебно-
деловодни разноски.
Образуваният исков процес при условията на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК,
от „Енерго-Про Продажби“ АД против З. Г. С., е за установяване на съществуващите
вземания на ищеца към ответника в посочените със заповедта размери - главница и лихви.
Ищецът твърди, че начислената сума представлява цена на реално доставена и потребена
електрическа енергия, която се дължи от абоната , съгласно чл. 200, ал.1, предл.първо от
ЗЗД. Вземането е съобразено с резултатите от проверката на СТИ и констатациите в КП на
БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Русе, който е официален свидетелстващ
документ и се ползва с материална доказателствена сила. Установено е точното количество
неотчетена ел.енергия след прочит на регистри 1.8.3. и 1.8.4., като задлъжение по чл. 50 от
ПИКЕЕ.
Ответникът З. Г. С. изразява становище за неоснователност на претенцията. Твърди,
че е загубил качеството си на потребител на ел. енергия на обекта, тъй като от 01.09.2015 г.
е отдал собствения си недвижим имот за временно ползване на Н.Л.А.. Оспорва начисленото
количество ел. енергия да е реално доставено, редовността на корекционното производство,
съставеният констативен протокол, методиката и основанието за начисляване на
допълнително количество електроенергия .
Релевантни за настоящото производство са всички факти и обстоятелствата,
обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с приобщените писмени
доказателства. Във връзка с повдигнатите възражения разглеждащият състав преценява:
Констативен протокол № 1104521/ 11.06.2018г., съставен от служители на
„Eлектроразпределение Север“ АД за резултатите от проверката на измервателната система
на обект в гр. Варна, ул. „Одрин“ № 22. Съществуващият електромер е демонтиран със
снети показания от регистри 1.8.1.,1.8.2,1.8.3,1.8.4,1.8.0. и предоставен за експертиза от
БИМ. Монтирано е ново СТИ. Протоколът е подписан от съставителите и двама свидетели.
Констативен протокол а метрологичната експертиза- №1046/05.06.2019г., според
който провереното СТИ е тип МЕ 162-D1A52-M3K0, статичен, еднофазен, двутарифен
електромер,представено в запечатан найлонов плик, с пломба № 508129, и показания на
тарифите:Т1 002798.8kWh. и Т2-006363.9 kWh. Отсъстват механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок, налице са необходимите обозначения на табелката.
Електромерът е с оценено съответствие /има допълнителна метрологична
маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган/. При проверка на
точността не отчита грешка над максимално допустимата /4.4.-4.6./, съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия. Не съответства на техническите характеристики- при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема и наличие на преминала ел.енергия на Т3 /1.8.3./-
019013.516 kWh. и Т4 /012023.865 kWh., невизуализирана на дисплея.
Със становище от 11.06.2019г. е одобрено начислението на допълнително количество
2
електрическа енергия в размер на 31 036 кВТч, с фиксиран период 12.06.2017г.- 11.06.2018г .
Издадена е фактура на стойност 5716.20лв. с ДДС. Абонатът е уведомен за задължението и
срока на погасяване.
По делото е представен и съдът съобразява КП № 11161723/ 05.05.2016 г. с вписани
данни от монтаж на СТИ, с идентичен фабричен номер на процесния, и нулеви показания
на първа и втора тарифа.
Приетото на първа инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза,
изпълнено по данни от приложените документи, приема, че електромерът е преминал
първоначална метрологична проверка през 2016г. и към датата на демонтажа е в срока на
метрологичната годност. Преценява се като обективно и непротиворечиво относно
техническите характеристики, срокът на метрологична годност, параметризация и отчитане
по активни регистри за битов абонат, и верността на определената стойност на количеството
електроенергия по цени, одобрени от КЕВР, в сила за процесния период. С оглед
констатациите от протокола на БИМ вещото лице приема, че установеното в невизуализиран
регистър количество електроенергия е доставено и съответно потребено на обекта.
При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е изслушано
заключението на комплексна СТЕ с участието на вещи лица – електроинженер и софтуерен
специалист, представено като основно и допълнително.
Според заключението от 02.06.2022г. наличието на показания в скрит регистър 1.8.3
и 1.8.4. следва да се разглеждат като неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на
процесното СТИ. Предоставения от производителя софтуер позволява само
параметризиране и четене на данни.Промяна в показанията на преминалата електроенергия
през всички регистри не е възможна, както и определяне началната дата , от която е
започнато натрупването в Т 3 и Т4.
При допустима мощност от 12 kW потреблението в обекта може да достигне 24 528
kWh за 365 дни. Съгласно справка на потреблението за едногодишен период / 12.06.2017г.-
11.06.2018г./ на обекта е отчетено 628.63 kWh. С определената за доплащане е общо в
размер на 31664.63 kWh и реално не може да бъде доставено за период от една година.
Допълнителното заключение от 07.09.2022г. е изпълнено по писмени данни-
приложените документи, и данните от сертификат на ЕС за изследване на типа по модул В -
сертификат RO-2275-12049, издаден от нотифициран орган в Румъния , за извършен етап
от оценката на съответствието за монофазен електромер тип МЕ162 ,с фабр.№
1114021666129164. В сертификата е посочено, че електромери от този тип са изградени на
базата на микроконтролери MSP 430 FО 4272 на производителя Texas Instruments.
Създаденият софтуер / фърмуер/ е поместен във вътрешната флаш памет и управлява всички
функции по измерване на електроенергията и натрупването й в съответните регистри, както
и комуникацията през инфрачервения порт, която се осъществява според протокол за
комуникации EN 62056-21. Чрез портала може да се осъществи параметризация на
електромера: промяна на серийния номер, дата и час, тарифен план, които параметни да
бъдат визиуализирани на дисплея, времето за циклична визуализация на отделните
параметри и кои от тях могат да бъдат прочетени от терминалите. При ниско ниво на достъп
могат да се прочитат определени, предварително зададени параметри, настойване на дата и
час. При високо ниво на достъп могат да се извършват всички останали операции. Не могат
да се променят параметри ,свързани с метрологичните характеристики на СТИ , да се
изтриват или променят данни от измерванията.
Според заключението електромерът е произведен и монтиран на обекта през 2016г.
Не е отварян преди извършване на експертизата от БИМ. Информация за потреблението се
съхранява само като общо консумирано количество електроенергия, натрупано в различните
регистри към даден момент. Натрупването в даден регистър се осъществява в определен
часови диапазон. Количеството електроенергия в невизуализирани тарифи зависи от
потреблението в часовете, определени за тези тарифи / т.5.6, т.5.7./.
В т.5.8 от заключението е дадена паричната равностойност на количеството
3
електроенергия – 31036 кВтч, установено в Т3 и Т4, ако се приеме, че е потребено за целия
период от датата на монтажа / 05.05.2016г./ до датата на техническата проверка/
11.06.2018г./ , съобразно действалите в рамките на периода цени за електроенергия,
приравнени с цените, определени за технологични разходи. Данните са показани в табличен
вид по периоди , формирани по компоненти за битови абонати, с начислен ДДС.
В заключение от горните констатации, левовата равностойност на начисленото
количество електроенергия е в размер на 5108.51лв.
По същество на спора:
За уважаването на предявения положителен установителен иск е необходимо ищецът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът - възраженията си срещу
вземането, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че процесната сума е начислена като корекция на сметката му.
Възражението за липса на качество на потребител на въззиваемата страна съдът
намира за неоснователно. По силата на сключения договор за наем с дата 01.09.2015 г. З. Г.
С. е отдал под наем обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Одрин“ № 22, консумацията на
електроенергия в което се отчита от процесното СТИ. Според клаузите в т. 5 договорът е
със срок двадесет и четири месеца, считано от 01.09.2015 г., след изтичането на който може
да бъде продължен с преподписване от страните. По делото липсват доказателства за
продължаването му, което обосновава извод за прекратено наемно правоотношение към
датата на проверката.
Отделно от това въззиваемата страна не е изпълнила договорното си задължение за
уведомяване на дружеството-доставчик за преустановяване на ползването на обекта по
смисъла на чл. 17, т. 3 ОУДПЕЕ, поради което последният законосъобразно ангажира
отговорността на ответника за договорно неизпълнение на парично задължение за
заплащане на доставената до обекта електроенергия за посочения период.
Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на
доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена
ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите
към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението
му.
В разглеждания период отношенията между доставчика и потребителя на ел.енергия
се регламентират от норми на ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147
/ 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата
на проверката са отменени, съответно чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от
6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. В сила са
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.
№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.
Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало
задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление
в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ. Начисленото
количество е определено по показанията от регистъри 1.8.3 /Т 3/ и 1.8.4. /Т4/ като реално
потребление на доставена и неотчетена ел.енергия, след извършена проверка на електромера
в лабораторни условия.
Съдът приема, че установеното в скрит регистър количество електроенергия от 31036
kWh е реално доставено и потребено в обекта на ищеца, съобразно данните от констативния
протокол на БИМ. По силата на сключения договор за продажба на електроенергия , на
основание чл.200, ал.1 ЗЗД във вр. чл.183 ЗЗД, ищецът дължи стойността на неотчетената
електроенергия в размер на 5716.20лв. с ДДС.
Съобразно основателност на вземането за сумата 5716.20 лв., представляваща
стойността на служебно начислена ел.енергия за периода от 12.06.2017г. до 11.06.2018г. за
4
обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Одрин“ № 22, с аб. № ********** и кл. № **********,
преценява като основателно искането за законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 23.01.2020г. до окончателното плащане на
задължението, и искането за дължимост на обезщетението за забава в размер на 311.22 лв. за
период 25.06.2019г.- 06.01.2020г.
С изложените мотиви решението следва да се отмени и вместо него да се постанови
уважаване на предявения иск.
По разноските:
При този изход от спора в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД следва да се
присъдят разноските, направени пред всички инстанции, за които има направено искане и
представени доказателства. Съобразно списък по чл.80 ГПК пред първа инстанция са
претендирани общо 1256.65 лв., от които 768 лв. за адвокатско възнаграждение с начислен
ДДС, 160лв. депозит за вещо лице, 158.10 лв. държавна такса за исковото производство, 50
лв. юрисконсултско възнаграждение и 120.55 лв. държавна такса за заповедно производство.
В производството по в. гр. д. №51/ 2021 г. на ВОС са представени доказателства за
сумата 907лв., от които 768 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и 139 лв. – държавна
такса. Претендираните и доказани разноски в производството пред ВКС са 768 лв.
адвокатско възнаграждение, 139.32 лв. държавна такса и 30лв. държавна такса по
допустимост на касационното обжалване, а пред настоящото производство претендираните
и доказани разноски възлизат в размер на 1278 лв., от които 768 лв. адвокатско
възнаграждение, 260лв. депозит за СТЕ, 250 лв. депозит за допълнителна СТЕ и 90.80 лв.
довнесен депозит за допълнителна СТЕ.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 и чл. 280 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261106/09.11.2020г. по гр.д.№ 3971/ 2020г., Районен съд-
Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. Г. С., ЕГН-
********** държи на на „Енерго-Про-Продажби“ АД ,ЕИК *********, сумата от 5716.20
лв., представляваща стойността на служебно начислена ел. енергия за периода от
12.06.2017г. до 11.06.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Одрин“ № 22, с аб. №
********** и кл. № **********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2020г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 311.22 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 25.06.2019г. до 06.01.2020г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 297/27.01.2020г. по ч.гр.д. № 855
по описа за 2020г. на ВРС.
ОСЪЖДА З. Г. С., ЕГН- ********** да заплати на „Енерго-Про-Продажби“ АД
,ЕИК *********, сумата 4469.77лв. /четири хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и
77 стотинки/-съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.


Особено мнение на съдия Ивелина Събева
по в.гр.д.№ 443/ 2022г.

5
Не споделям извода за дължимостта на вземането в посочения размер.
Според поддържаната от ответника защитна теза, размерът на вземането
представлява потребеното количество електроенергия в скрит регистър за едногодишен
период, както е прието в становището за начисляване на допълнително количество
доставена и неотчетена електроенергия, съответно и на осчетоводената му стойност в
издадената фактура. Затова в процеса по предявените комулативно съединини положителни
установителни иск, енергийното дружество носи тежестта на доказване, че установеното в
скритите регистри количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната,
но също и факта, че това е потребление в рамките на фиксиран период. Наред с останалите
отчетени за същия период стойности по активните тарифи ще формира обективно
заключение за несъответствие / съответствие/ между доставено и потребено, и отчетено от
регистрите на СТИ количество електроенергия.
Назначената комплексна експертиза не дава отговор на въпросите, поставени от
касационния съд при новото разглеждане на делото, конкретно за периода през който
количеството електроенергия е преминало през Т3 и Т4, при което не установява времевия
диапазон на доставената и потребена ел.енергия, отчетена в невизуализирана тарифа.
Заключението на вещите лица потвърждава, че това количество не може да бъде доставено в
рамките на една година, тъй като надхвърля допустимото за обекта на потребление.
При тези обстоятелства размерът на неотчетеното количество електрическа енергия,
преминала пред СТИ за процесния едногодишен период, следва да бъде определен по реда
на чл.162 ГПК, а неговата стойност според цените за технологични разходи, в сила за същия
период. Съобразно тези данни претендираното от ответника вземане би било частично
основателно. По аналогични случаи има постановени решения на касационния съд- №
60191/ 22.12.2021г. на ВКС по гр.д.№ 3651/ 2020г., IV г.о., № 50/ 17.03.2021г. на ВКС по
гр.д.№ 1845/ 2020г., III г.о. , № 60190/ 17.12.2021г. на ВКС по гр.д.№ 3433/ 2020г., IV г.о.


Съдия :

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6