ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Разград, 27.05.2020г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ
ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Нейчева ВЧНД № 112/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал.
2, във вр. с чл. 249, ал. 3, вр. чл.249,
ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частен протест срещу
протоколно определение от 25.02.2020г.
от разпоредително заседание по НОХД № 932/2019
г. по описа на Районен съд - Разград, с което на основание чл. 249, ал. 1, т. 1
от НПК е прекратено производството по НОХД № 932/2019 г. описа на РС – Разград
и делото е върнато на РП - Разград за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.
В
протеста се релевират оплаквания, че определението на РС- Разград по НОХД №
932/2019г., с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на РП-Разград, е неправилно и
незаконосъобразно. В този аспект се прави искане да бъде отменено атакуваното определение
на РС-Разград от 25.02.2020г. по НОХД № 932/2019 г. и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за разглеждане по същество.
Въззивната инстанция в рамките на своите
правомощия по чл.345, ал.1 от НПК, като взе предвид доводите, изложени в
частния протест, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и за да се произнесе съобрази следното:
Частният протест е подаден от надлежна
страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр.
чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустим, като разгледан по същество,
настоящият съд го намира за основателен, поради следните съображения:
С протоколно определение от 25.02.2020г.,
постановено в разпоредително съдебно заседание по НОХД № 932/2019 г. по описа
на Разградския районен съд, е прекратено производството по посоченото
наказателно дело по описа на посочения съд и делото е върнато на РП - Разград
за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство.
За да постанови определението си, Разградският
районен съд, след като е взе предвид събрания на ДП доказателствен материал и
обвинителния акт срещу Е.Г.Х. за престъпление по чл.210,
ал.1, т.2, изр.1 във вр.с чл.209, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, по повод на
който е образувано в районния съд - НОХД
№ 932/2019г. е приел, че е налице противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт - отстранимо съществено процесуално нарушение. В
този аспект е посочено, че доколкото в обстоятелствената част на обвинителния
акт не са наведени факти и обстоятелства, че подсъдимият Е.Х. с някакви активни
действия е участвал във въвеждането и поддържането на заблуждение каквото и да
е у пострадалия Камил Йозкан, то в диспозитива на обвинителния акт по отношение
на подсъдимия действително е повдигнато обвинение за въвеждане и поддържане на
заблуждение у пострадалото лице.
Така мотивиран районният съд е
приел, че съдебното производство по делото следва да бъде прекратено и делото
да бъде върнато на РП-Разград за отстраняване на посочените нарушения, преценени
като съществени с оглед правото на защита на обвиняемия.
Определението е неправилно, а изложените в него доводи не се споделят
от настоящия въззивен състав.
С внесения в РРС обвинителен
акт е повдигнато на Е.Г.Х. обвинение за това, че за периода 01.12.2015г. - 29.12.2017г., през
който период са му изплатени суми по парични преводи на 30.12.2015г.,
29.01.2016г., 31.03.2016г., 29.04.2016г., 31.05.2016г., 29.07.2016г.,
06.10.2016г., 14.10.2016г., 01.06.2017г., 08.08.2017г., 01.12.2017г. и на
29.12.2017г. в гр.Нюрнберг, ФРГ, гр.Гюргево, Р Румъния, с.Ясеновец, община
Разград, Р България, при условията на продължавано престъпление и предварителен
сговор с лице от женски пол, с неустановена самоличност, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил и поддържал у КАМИЛ ИОЗКАН от гр.Нюрнберг,
ФРГермания заблуждение, че е жена, родена в Азербайджан, че живее в Р Молдова,
че иска да отиде при ЙОЗКАН, за да живее при него и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 5 562,39 лв. (пет хиляди петстотин шестдесет и два лв. 0,39
ст./ и измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното
извършване – престъпление по чл.210, ал.1, т.2, изр.1 във вр.с чл.209, ал.1 във
вр.с чл.26, ал.1 от НК.
Отговорността на обвиняемия
Е.Г.Х. е ангажирана за осъществен квалифициран състав на
престъплението измама по чл.210, ал.1, т.2, изр.1 във вр.с чл.209, ал.1 от НК.
За обективната съставомерност на деянието по чл. 209, ал. 1 НК се
изисква деецът да е упражнил такова въздействие върху съзнанието на определено
физическо лице/лица, което да е довело до формиране на неправилни представи у
същия касателно правното основание или условията, при които осъществява акт на
имуществено разпореждане, като мотивирано от тези си неправилни представи,
измаменото лице извършва акт на имуществено разпореждане.
Престъплението измама по чл. 209, ал. 1 НК е довършено с настъпване на
имотната вреда, в резултат на имущественото разпореждане вследствие формираните
неправилни представи у пострадалото лице.
Субективната страна на измамата включва прекия умисъл и особената
користна цел - деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху
измамения, у последния ще възникнат неправилни представи, или че поддържа вече
възникнали такива представи относно основанието или условията на сделката.
Деецът предвижда и това, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено
разпореждане и че в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено,
като наред с това субектът цели имотна облага за себе си или за другиго, като
съзнава неизбежността на настъпилата вреда, като последица от разпореждането.
За да се приеме, че деецът е осъществил инкриминираното деяние с
измамлива цел, константната съдебна практика изисква да бъде установено, че
същият не е бил в състояние да изпълни задължението си към лицето осъществило
акт на имуществено разпореждане срещу обещаната от дееца престация или пък че
не е предприел никакви действия в изпълнение на поетия ангажимент.
Настоящият въззивен съдебен
състав намира, че обвинението е формулирано от РП-Разград по начин по който пълно и точно е очертан предметът на доказване и са
посочени изчерпателно всички факти, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му, включително кога къде
и по какъв начин е настъпила имотната вреда. Посочени са точните дати на които измаменото лице
е предприело разпоредителни действия със своето имущество - извършил е парични
преводи на 30.12.2015г., 29.01.2016г., 31.03.2016г., 29.04.2016г.,
31.05.2016г., 29.07.2016г., 06.10.2016г., 14.10.2016г., 01.06.2017г.,
08.08.2017г., 01.12.2017г. и на 29.12.2017г. в гр.Нюрнберг, ФРГ, гр.Гюргево, Р
Румъния, с.Ясеновец, община Разград, Р България в полза на дееца, като в
темпорално отношение имотната вреда е настъпила именно към този момент -
момента в който цитираните парични суми са напуснали патримониума на измамения.
Внесеният обвинителен акт отговаря на всички изисквания по чл. 246 НПК,
като отделните деяния, включени в единното продължавано престъпление са
подробно очертани от фактическа страна, съобразно преценката за съставомерност
на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Изложени са съображения и относно
квалифициращите признаци на престъплението - измамата е извършена от две лица, сговорили се
предварително за нейното извършване. Според обвинението общият
размер на причинената имотна вреда от единното продължавано престъпление е 5 562,39 лв. (пет хиляди
петстотин шестдесет и два лв. 0,39 ст./
Следователно фактите по обвинението са изложени по начин, по
който дават възможност на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и съответно
да организира защитата си. Доказването на фактите по
обвинението е въпрос по същество и следва да бъде решен едва при постановяване
на крайния акт по делото.
Производството пред съда е същностното наказателно
производство, а досъдебната фаза – с подготвителен характер. Обвинителният акт
определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се
развие процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и
произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт.
Настоящият въззивен съдебен състав не констатира с повдигнатото обвинение да са нарушени правата на
подсъдимия, посочени
в разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от НПК. В
досъдебното производство подсъдимият, като обвиняем, е имал защитник, участвал
е активно, разяснени са му правата, вкл. да дава и да откаже да дава обяснения.
Настоящото възражение на защитата за неяснота на обвинението е неоснователно,
тъй като в обвинителния акт ясно и подробно са изложени съставомерните факти и обстоятелства, включени в
предмета на доказване. Обвинението в обвинителния акт е формулирано, както от
фактическа, така и от правна страна. Обвинителният акт съдържа необходимите
реквизити, написан е на ясен и достъпен
език, поради което не е препятствана възможността на подсъдимия да разбере в
извършването на какво престъпление е обвинен - описани са времето, мястото и начина на
извършване на престъплението от подсъдимия, и така посочени и описани нито са неясни, нито противоречиви, че да
затруднят разбираемостта им.
На л. 5 от обвинителният акт/л.10
от делото/ са посочени подробно доказателствените източници - гласни, писмени и веществени доказателства, въз основа на които са установени
относимите обстоятелства към предмета на доказване, като по този начин
прокурора е спазил разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК.
Ето защо, настоящият въззивен
съдебен състав счита, че всички поставени от защитата въпроси, касаещи
доказването на обвинителната теза следва да се разгледат в съдебната фаза по
същество, доколкото обвинителният акт е предопределил предмета на доказване с
твърдените от прокурора обстоятелства. Самото доказване следва да се извърши в
хода на съдебното следствие и е въпрос, по който съдът следва да се произнесе с
окончателния си съдебен акт,
като ако съдът намери, че няма извършено от подсъдимия престъпление или подсъдимият е извършил престъплението под
друга форма на съучастие, то следва да се произнесе за това с окончателен
съдебен акт, а не да връща делото на РП-Разград, тъй като това са въпроси по
същество на обвинението, каквито доводи в този смисъл са релевирани и в частния
протест.
Ето защо, въззивният състав
счита, че не е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива
на обвинителния акт -отстранимо съществено процесуално нарушение, така както е
приел РРС по съображения, изложени в атакуваното протоколно определение.
С оглед изложените съображения,
въззивният съдебен състав намира, че частният
протест е основателен, поради което определението следва да бъде отменено, а
делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на
основание чл.345, вр. чл. 341, ал.2, вр.
чл. 249, ал. 3 от НПК, Окръжен съд – Разград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение
от 25.02.2020г., постановено в разпоредително съдебно заседание по НОХД №
932/2019 г. по описа на Районен съд - Разград, с което на основание чл. 249, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Разград за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и
не подлежи на жалба и протест.
Председател: Членове: 1. 2.