РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1969
гр.
Пловдив, 09 ноември 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на единадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1307 по описа
за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на
страните:
1. Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хора с
увреждания /ЗХУ/.
2. Образувано е по жалба, предявена от
Г.С.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адвокат Д.И.Б., против Направление за включване в механизма „лична
помощ“ № 22004818/22.03.2022 г., издадено от Директора на ДСП - Карлово, с което на Л. са определени 90 часа месечно за лична
помощ, потвърдено с Решение № 16-РД06-0009/26.04.2022 г. на Директора на Регионална
дирекция “Социално подпомагане” (РДСП) – Пловдив.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт поради несъответствието му с материалноправни разпоредби и с целта на
закона. В тази връзка се иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката
на органа за ново произнасяне. Подробни съображения са изложени в писмена
защита приложена по делото. Претендира се присъждане на разноските по делото.
3. Ответникът по жалбата – Директора
на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Карлово, чрез процесуалния представител,
е на становище
че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа
се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите
и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се
съдържат в приложени по делото писмени бележки.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в предвидения за
това срок и при наличието на правен интерес, което налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Началото на административното производство е сложено в ход
със Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-РВК/263/11.02.2022 г., подадена до
Дирекция “Социално подпомагане” - Карлово от И.Г.Л., в качеството й на пълномощник на Г.С.Л., с искане за изготвяне на индивидуална оценка на
потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Видно от съдържанието на заявлението-декларация,
с ЕР на ТЕЛК № 4290/194/29.11.2021 г. на Л. са определени 100% трайно намалена
работоспособност (ТНР) с чужда помощ със срок „пожизнен“.
Приложен е и попълнен формуляр за самооценка на лице с
увреждане, в което Г.Л., чрез пълномощника си И.Л. изрично е заявил
необходимост от предоставяне на лична помощ като за целта са попълнени относимите
в тази връзка раздели (от I до
VII – лист 21 и сл. по делото).
Въз основа на заявлението-декларация и приложенията към него,
е изготвена Индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателя по образец –
приложение № 1 към чл. 2 от Методика за извършване на индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл. 22,
ал. 3 от ЗХУ /обн. ДВ бр. 27 от 02.04.2019 г., в сила от 01.04.2019 г./, на
базата на Формуляр за попълване от служител, водещ случая – Приложение № 2 към
чл. 3 от Методиката. Последният е попълнен на 14.02.2021 г. от ***ИОХУСУ при
ДСП – Карлово, без да е извършено посещение в дома му (липсва подобно
отбелязване), и съдържа най-общо следните данни в 10 точки: 1.
Информация за човека с увреждане – съдържа данни за получавани социални услуги
и подкрепа, близки лица и личен лекар; 2. Констатации на органи на
медицинската експертиза – сочи се ЕР на ТЕЛК № 4290/29.11.2021 г. със срок
„пожизнен“ и определени 100 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с чужда
помощ и водеща диагноза: Смесена корова и подкорова съдова деменция; 3.
Информация за функционалната недостатъчност/здравословно състояние на човека с
увреждане – сочи се психическа недостатъчност, Деменция и други заболявания
Бронхиална астма; 4. Информация за наличните проблеми с функционирането
на човека с увреждане - формирана е оценка общо от 40 точки при максимум
96 точки, съответно по подраздели: двигателно функциониране с оценка общо 11
точки (при скала от 0 до 4 точки в
зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 36 точки), самообслужване с оценка общо 11 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение и максимум 28 т.),
ориентация и самозащита с оценка общо 11 точки (при
скала от 0 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум
20 т.), психо-социални функции с оценка
общо 7 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от
степента на зависимост/затруднение и максимум 12 т.); 5. Информация за отражението на ограниченията в
живота на човека с увреждане - формирана оценка общо от 33 точки при
максимум 40 точки, съответно по подраздели: социално функциониране с оценка
общо 20 точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от
степента на зависимост/затруднение и максимум 24 т.), изпълнение на дейности в домашна среда с оценка общо 8
точки (при скала от 0 до 4 в зависимост от
степента на зависимост/затруднение и максимум 8 т.), социални взаимоотношения с оценка общо 5 точки (при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение и максимум 8 т.); 6.
Участие в образователния процес или на пазара на труда – без оценяване; 7.
Обкръжение на човека с увреждане и необходимост от социална услуга/лична помощ:
Подкрепа в семейна среда – да, получава ежедневни грижи от дъщеря си; Подкрепа чрез
професионална грижа – без оценяване; Необходимост от лична помощ – 90 часа; 8.
Целеви помощи – нуждае се от балнеолечение и/или рехабилитационни услуги;
9. Предоставяне на месечна финансова подкрепа – лична пенсия за ОСВ по
чл. 68 КСО, ще получава месечна финансова подкрепа в размер на 25 % от линията
на бедност съгласно чл. 70, т. 3 от ЗХУ; 10. Желание на човека с
увреждане и допълнителна информация – „г-н Л. желае да получава месечна
финансова подкрепа, целева помощ за балнеолечение и рехабилитация и лична помощ“.
Сумарно общият брой точки по формуляра възлиза на 73, при максимален брой от
136 точки.
Изготвена е Индивидуална оценка на потребностите на Г.Л..
Индивидуалната оценка на потребностите е комплексна и се състои от три
компонента: 1. Компонент І, изготвен от служителя, водещ случая М.И.–
***ИОХУСУ, съдържа: Информация за човека с увреждания – възраст,
социален статус, самооценка; 2. Компонент ІІ, също изготвен
от служителя, водещ случая М.И.– ***ИОХУСУ, съдържа: Обективни
констатации за функционалните затруднения и бариери на човека с увреждане при
изпълнението на ежедневните и други дейности: Констатациите за степента на ТНР
или вид и степен на увреждане; Вид на затруднения във функционирането: интелектуална недостатъчност – НЕ, физическа недостатъчност
– НЕ, психическа недостатъчност – ДА, Деменция, сетивна недостатъчност – НЕ, други
заболявания – ДА; Вид на затруднения във функционирането: четвърта степен –
тотална зависимост/затруднения, при 73 точки са определени 90 часа за лична
помощ; Степен на включване в социална среда: има възможност за включване в
социална среда; Мобилност в социалната среда и затруднения извън дома: „г-н Л.
е мобилен в домашна среда“; четвърта – тотална зависимост/затруднения; Необходимост
от предоставяне на конкретен вид подкрепа: целева помощ за ползване на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, предоставяне на месечна финансова подкрепа и лична помощ;
3. Компонент ІІІ,
изготвен от П.Г., Н.Н., Н.Ц.,М.И., Г.С., съдържа: Заключения с конкретни
подкрепящи мерки като относимото заключение към предмета на настоящия
административноправен спор се свежда до: „Предоставяне на лична помощ Да,
Отпускане на общ брой точки – 73; часове за лична помощ 90 (деветдесет); Степен
на зависимост – четвърта степен – тотална зависимост/ затруднения по реда и
условията на Закона за личната помощ“.
При тези данни,
Директорът на ДСП – Карлово е издал процесното Направление за включване
в механизма „лична помощ“ № 22004818/22.03.2022
г. на Директора на Дирекция
“Социално подпомагане” (ДСП) Пловдив, с което на Л. са определени 90 часа
месечно за лична помощ за срок до 21.03.2027 г.
6. Този резултат е
обжалван от жалбоподателя пред Директора на Регионалната дирекция
"Социално подпомагане" Област Пловдив, който с Решение № 16-РД06-0009/26.04.2022
г., е отхвърлил жалбата му,
възприемайки изцяло изложената по-горе фактическа обстановка и формираните в
тази връзка правни изводи на ответния административен орган.
7.
По делото е изслушана съдебно-графологична експертиза (СГЕ), приета без
заявени резерви от страните, чието заключение се свежда до следното:
В представеното за изследване
заявление-декларация, подписът на гърба на документа, в графа „Уведомен съм,
че комисията …“ не е изпълнен от И.Г.Л..
ІV. За правото:
8. Оспореният административен акт – Направлението на
Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Карлово, както и потвърждаващото
го решение на Директора на регионалната дирекция "Социално
подпомагане" Област Пловдив, са постановени от материално компетентни
органи на социалната администрация, в изискуемата от закона форма, но при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съображенията
за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.
9. За
разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде
съобразено следното:
Индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20,
ал. 1 от ЗХУ се извършва по реда, определен с ППЗХУ, към който препраща
разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ
възлага изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на специализиран
отдел в дирекции "Социално подпомагане". Специализираният отдел
осъществява функциите си при спазване на специалните
административнопроизводствени правила на чл. 15 – чл. 20 от ППЗХУ и Методиката
за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с
увреждания (чл. 15,
ал. 6 от ППЗХУ), приета от Министерския съвет с Постановление № 64
от 29.03.2019 г. по предложение на министъра на труда и социалната политика,
въз основа на която методика се урежда начинът за изготвянето на индивидуална
оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от
ЗХУ. Според чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ при извършване на индивидуална оценка на
потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ
служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с
увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реалните
затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с
неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него. Същото
задължение е вменено на служителя, водещ случая и в чл. 3, ал. 3 от методиката.
В настоящия случай от данните по делото не се
установява да е осъществено изискуемото по чл. 15, ал. 3, т. 1 от ППЗХУ и чл.
3, ал. 3 от методиката, посещение в дома на жалбоподателя. Нещо повече, според
изричното отбелязване на гърба на процесното заявление-декларация (л. 9 гръб),
единственото документирано действие от страна на социалния работник е извършена
анкета с г-жа И.Л. на 11.02.2022 г.
Доколкото посещението в дома на лицето с увреждания
е от съществено значение за установяване на неговите реални затруднения и
потребности, и задължителен етап от процедурата по предоставяне на лична помощ,
констатираното нарушение на административнопроизводствените правила (липсата на изискуемото по чл. 15,
ал. 3, т. 1 от ППЗХУ и чл. 3, ал. 3 от методиката, посещение в дома на
жалбоподателя) се явява самостоятелно основание за отмяна на
оспорения административен акт.
10.
Независимо от изложеното е необходимо да се добави още следното:
Разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ предоставя
право на всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от ЗХУ
да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на
неговите потребности. Присъствието на лицето с увреждане е предоставено изцяло
на неговата преценка и упражняването на това право е по негово усмотрение. В
тежест на административния орган обаче е задължението да осигури възможност за
упражняването му от неговия носител и да създаде необходимите условия за това. Упражняването
на правото се гарантира чрез извършване на административнопроцесуалното
действие, предвидено от чл. 17, ал. 1, т. 2, а именно уведомяване на човека с
увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за хората с
увреждания не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на
заседанието, на което ще се разглежда подаденото от него заявление. В
административната преписка, приложена по делото, не се съдържат доказателства нито
за уведомяване на жалбоподателя по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
16, ал. 4 от ППЗХУ, нито за проведено от специализирания отдел заседание за
изготвяне на индивидуална оценка при осигуряване на участието на заявителя на
това заседание. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗХУ изрично вменява
задължение на специализирания отдел за изготвяне на протокол за всяко
заседание, като протоколите от заседанията и индивидуалните оценки на
потребностите се съхраняват за срок 10 години в Дирекция "Социално
подпомагане", съгласно чл. 20, ал. 1 от същия правилник.
Въпреки дадените указания с разпореждане за
насрочване на делото (л. 31) и
задължаването на ответния административен орган да представи всички относими
към предмета на делото документи, доказателства в горния смисъл не бяха
представени, породи което съдът приема, че такива не съществуват. Това от своя
страна има за последица формиране на извод, че на жалбоподателя не е осигурено
правото на присъствие по чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ на заседанието, на което е изготвена
индивидуалната оценка на неговите потребности.
Впрочем единственото представено доказателство за
уведомяване на жалбоподателя по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 16,
ал. 4 от ППЗХУ, е самото заявление-декларация, на чийто гръб се съдържа текст „Уведомен
съм, че комисията по разглеждане на индивидуалните оценки ще се състои на
21.03.2022 г.“, за който се твърдеше от ответния административен орган, че
е подписан от пълномощника на жалбоподателя – И.Л.. Това твърдение обаче, бе
категорично опровергано от изслушаната по делото СГЕ, приета без заявени
резерви от страните, чието заключение са възприема от съда като обективно и
компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни за
разрешаване на настоящия административноправен спор факти.
Хората с увреждания се ползват със засилената защита
на държавата. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията лицата с физически и
психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и
обществото. Тази закрила е инкорпорирана в редица законови и подзаконови
текстове на действащата нормативна уредба. Изпълнението на посочените по-горе
императивни изисквания е с оглед постигане на изведената от законодателя цел за
включване и активно участие на човека с увреждане в целия процес по изготвяне
на индивидуалната оценка на потребностите. Спазването в хода на
административното производство на процесуалните правила пряко рефлектира върху
обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и
определената въз основа на нея финансова подкрепа.
(Така Решение № 82 от 5.01.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 7470/2020 г., VI о.)
11. Тези съображения обосновават крайния
извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще
следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като
преписка на Директор на
Дирекция “Социално подпомагане“ - Пловдив за ново произнасяне по Заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка
на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ с вх. № ЗХУ-ИО/Д-РВ/11505/16.09.2020
г., подадена до Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив от А.М.Ш., във връзка с искането му за предоставяне на лична помощ, при съблюдаване на дадените с настоящо решение
указания по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за
основателност на жалбата.
V. За разноските:
12. При
посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя
се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на
600 лв. /шестстотин лева/ - заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и
чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ
състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Направление
за включване в механизма „лична помощ“ № 22004818/22.03.2022 г., издадено от
Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Карлово, с което на Г.С.Л., с ЕГН **********, са определени 90 часа месечно за
лична помощ, потвърдено с Решение № 16-РД06-0009/26.04.2022
г. на Директора на Регионална
дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив.
ИЗПРАЩА
преписката на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Карлово, за ново произнасяне по Заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.
20, ал. 1 от ЗХУ с вх. № ЗХУ-ИО/Д-РВК/263/11.02.2022 г., подадена до Дирекция
“Социално подпомагане” - Карлово от Г.С.Л., с ЕГН **********,
чрез пълномощника му И.Г.Л., във връзка с искането му за предоставяне на лична
помощ, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването
и прилагането на закон.
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане да заплати на Г.С.Л., с ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 600 лв., представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: