Р Е Ш Е Н И Е

 

   №  157

 

гр. Троян, 10.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………......... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1268 по описа  на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:

         С влязло в сила решение № 173 от 05.06.2015 г., първоинстанционния съд е допуснал делба между съделителите Й.М.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** и П.Т.Б., ЕГН **********,  адрес: *** на следния съсобствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.502.325 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: в гр. Троян, ул. "Бочо Попов" № 5, с площ: 475 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: 1943, при съседи: поземлен имот с идентификатор 73198.502.310; поземлен имот с идентификатор 73198.502.319; поземлен имот с идентификатор 73198.502.324; поземлен имот с идентификатор 73198.502.474; поземлен имот с идентификатор 73198.502.307; поземлен имот с идентификатор 73198.502.308; поземлен имот с идентификатор 73198.502.309, ведно с построените в имота сгради: ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор 73198.502.325.2, със застроена площ от 140 кв. м, брой етажи - 1 (един) и ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор 73198.502.325.3, със застроена площ от 28 кв. м, брой етажи - 1 (един), като от описания имот са образувани шест равни дяла, от които за Й.М.Ц. са отредени три дяла /3/6 идеални части/, за П.Т.Б. са отредени два дяла /2/6 идеални части/ и за Б.Й.Б. е отреден един дял /1/6 идеална част/, както и между Й.М.Ц. и П.Т.Б. на следния съсобствен недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор 73198.502.325.1, със застроена площ от 95 кв. м, брой етажи 1 (един) като от описания имот са образувани два равни дяла, от които за Й.М.Ц. е отреден един дял /1/2 идеална част/ и за П.Т.Б. – също един дял /1/2 идеална част/.

След влизане в сила на посоченото решение, ТРС е продължил съдопроизводствените действия по втората фаза на съдебната делба.

В първото по делото заседание от втората фаза ответниците са предявили претенции по сметки, както следва: В сграда № 2 /1994 - 1995 г./ - Мозайка на помещението около 60 кв. м върху нова армирана циментова основа, Електриическо табло Метално табло, Обкичване с електрически прибори - цялостна електро инсталация Ремонт на стените, Две таблетни врати от иглолистен материал Решетки на прозорците метални, Направа на нов таван около 30 кв. м, ВиК инсталация и противопожарен кран - 2000 год.

В сграда № 3 - Цялостен ремонт на покрива - подмяна на прогнили дървени елементи, нови ритловици и летви, половината с цигли и половината с ламарина - 2000 г.

В сграда № 1 – Направа на баня на първия етаж – 1983 г., в момента се прави основен ремонт на същата.

В дворното място – Две метални входни врати малки и една голяма за вход на автомобил от двете страни на сградата – 1999 г. Изграждане на източна ограда – бетонна основа 50 см., нагоре метални стълбове и телена мрежа – 1999 г. Бетонова площадка около къщата от източната страна за паркиране на автомобил – 1999 г. Електрическо табло на улицата – 1999 г.

Обща стойност на извършените подобрения, за които претендират ответниците е в размер на 10 000 лева.

Ответницата П.Б., която притежава ½ ид. част от жилищната сграда е предявила и претенции относно обезщетение за това, че е била лишена от правото да ползва имота в размер на 1 634 лева за времето от 17.09.2015 г. до 11.04.2019 г.

Още с подаването исковата молба ищеца Й.Ц. е направил искане по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане на имота, като това искане в първото по делото заседание от втората фаза, не е поддържано от пълномощника на ищеца – адв. Д., като недопустимо. Изрично е посочено, че е налице смесена собственост между страните и произхода на собствеността за всеки от тях е различна. И това е така, защото право на възлагане по чл. 349 ал. 2 от ГПК, има само сънаследник, т. е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по този ред. При наличие на т. нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК е недопустимо - т. 8 от ТР № 1/2004 г., т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по този начин е недопустимо. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване.

Съда е изискал становище от гл. архитект на Община Троян относно поделяемостта на имот с кад. идентификатор 73198.502.325 по КККР на гр. Троян. С писмо от 07.10.2015 г. по реда на чл. 201 от ЗУТ се установява, че имота е неподеляем.

Относно претенцията по сметки, предявени от ответниците, съда е приобщил в процеса гласни доказателства – показанията на двете групи свидетели. В първата група, ангажирани от ответниците са Т.Б., Д.М. и Х.К.. Първия свидетел е съпруг на ответницата Б.Б. и баща на ответницата П.Б., от показанията му се установява, че той лично е извършвал и организирал подобренията в имота. В жилищната сграда са живеели П. Ц. -майката на Б.Б. и съответно баба на ищеца и ответницата П.Б., и ищеца Й.Ц., който е ползвал три стаи, а другата стая е била обособена в самостоятелно жилище за тъщата на свидетеля, с бокс, дрешник, била направена баня и тоалетна, самостоятелен вход. Това станало около 1983 г., след като Ц. прехвърлила на внучката си ½ ид. част от имота. Б. излага, че  сграда № 2 представлява работилница, ползвана от кооперацията като стъкларница, на която се наложил цялостен ремонт, след като собствеността била възстановена след 1990 г. В началото сградата е била ползвана за дърводелска работилница, като пода е с циментова замазка, сменена е дограмата от две нови таблени дървени врати, една двойна и една единична. Двойната е между частта, която ползват ответниците и частта на бащата на ищеца - М.. Б. излага, че е поел всички разходи. Поставена е нова ел. инсталация, наложило се да бъде вкаран трифазен ток за работилницата. Свидетеля поставил и метални решетки за предпазване от кражби. По покрива също бил извършен ремонт. Относно сграда № 3 – навес, Б. излага, че е извършил цялостен ремонт, защото покрива е бил пропаднал – сменяни са греди и матраци. Ремонта е бил извършен през 1995 – 1997 г. тези ремонти дейности, извършени от свид. Т.Б. се потвърждават и от другите двама свидетели, които са близки и познават страните. От свидетелските показания се установява, че Б. е правил подобрения и в двора, като е поставил две единични порти, в последствие направил и голяма порта за автомобил. Втората група свидетели Б.Д., И.И. и К. И. излагат абсолютно противоположни показания с първата група. От техните показания се установява, че в този имот до смъртта си е живял бащата на Й. - М.. Ищеца също винаги е живял там и до днес заедно със семейството си. Свидетели излагат, че често са посещавали имота. Не са виждали там ответниците, както и Т.Б. да извършва ремонти в сградите. Двора е бил поддържан и градината също. Не знаят в производствената сграда някога Т.Б. да е правил дървени корнизи. Работилницата винаги е използвана от бащата на Й., който е изработвал мебели от дърво, а след това ищеца се е занимавал с това. Й. е правил ремонт в производствените помещения, където е работил, имало е дърводелски стругове. Производственото помещение някога е било стъкларницата на бившата кооперация, където е имало вход от към улицата. Й. ползва две постройки. Навеса, който също е в двора не се ползва от ищеца, но свидетелите заявяват, че не са виждали да се слагат нови цигли или ламарина. Също свидетелите твърдят, че не знаят да са сменяни портите.

За изготвянето на пазарната оценка на делбения имот съда е назначил съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Е.Г.. Изготвени са няколко заключения, като съда счита, че следва да възприеме оценката на имота към момента на огледа, изчислена по заключение от 01.06.2017 г., а именно: оценка на целия имот 73 000 лева, в това число: земя – 13 300 лева, промишлена сграда № 2 – 15 500 лева, промишлена сграда № 3 – 800 лева и жилищна сграда – 43 400 лева.

Първата допусната по делото архитектурна експертиза с вещо лице арх. Ю.А. е дала заключение, че не са налице законови и технически условия в жилищната сграда, каквато е в сегашния й вид, да бъдат обособени две самостоятелни жилища, каквито всъщност страните са си обособили.

По делото е изготвен и инвестиционен проект с цел разделянето на жилищната сграда на две самостоятелни жилища, съгласно законовите изисквания. За да бъде приет същия по делото следва при спазване на процедурата по чл. 203 от ЗУТ да бъде одобрен от гл. архитект на Община Троян. Проекта многократно е изпращан до общината, като е връщан с указания за представяне на необходими документи. С писмо от 09.02.2017 г. гл. архитект Б.К.е посочил, че с решение № 9 от протокол № 24 от 23.11.2016 г. на общински експертен съвет инвестиционния проект е приет „по принцип”, тъй като преписката не е доокомплектована съгласно изискванията на ЗУТ. Следователно настоящата инстанция приема, че процедурата по цитираните разпоредби не е изпълнена и жилищната сграда не може да бъде разделена на самостоятелни дялове.

Само като пълнота на изложението в тази връзка следва да бъдат коментирани и няколкото допуснати и приети от съда технически експертизи. Сочи се, че реално за двете жилища са осигурени самостоятелни входове, но входа към обособеното жилище на ищеца е предвиден да изпълнява функции на обща част, тъй като с проекта за делба е предвидено той да свързва вертикално сутерена, етажа и подпокривното пространство. В този смисъл е нарушена императивната норма на чл. 40 ал. 1 от ЗУТ. В архитектурния проект е предвидено в едното обособено жилище банята да е пространствено свързана с дневната, което е недопустимо с оглед императивната норма на чл. 110 ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Разпоредбата на чл. 108 от същата наредба регламентира кои са помещенията в жилището и кои са комуникационните площи, с които е възможно да се свързва функционално и пространствено банята и банята с тоалетна. Техническата ВиК експертиза заключва, че са допуснати множество нарушения във ВиК проекта по Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Освен посочените нарушения в допусната техническа експертиза, вещото лице инж. Г. е изчислила, че за преустройството на жилищната сграда от еднофамилна в многофамилна, имайки предвид архитектурната, ВиК част и ел. част е на стойност 6816.57 лева без ДДС и 8184.69 лева с ДДС или съотношението към пазарната стойност на имота е 15.50 %, а стойността на минимално необходимите разходи само на архитектурната част според инж. Г. е 2508 лева без ДДС и 3010 лева с ДДС. Относно ел. инсталацията и ВиК частите, съда е допуснал и назначил експертизи със съответните специалисти. Вещото лице електроинженер Б. е установила, че за преустройството на ел. инсталацията в сградата са минимално необходими разходи на стойност 1901 лева. Вещото лице ВиК инженер А. заключва, че за преустройството на ВиК инсталациите са минимално необходими разходи на стойност 4142.36 лева. Като се има предвид, че приетата пазарна стойност на жилищната сграда е 43 400 лева, а общо минималните разходи по архитектурната част, ел. частта и ВиК част са на стойност 9053.36 лева то съотношението към пазарната стойност на имота на тези разходи е 20.86%, което е много повече от предвидените в константната практика на ВКС като минимално необходими разходи за преустройство при делба на жилищен имот - не повече от 10%.

Относно претенциите по сметки, приети за разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК, направени от ответниците П.Б. и Б.Б. – за жилищната сграда касае изграждане на баня през 1983 г., когато наследодателката на страните – П. Ц. е била жива и е обитавала обособената част на жилището, останалите претенции касаят подобрения в производствените сгради № 2 и № 3. Както и претенцията на П.Б. за заплащане на обезщетение, че е била лишена от правото да ползва жилищната сграда, съобразно пълния обем на правата й - съда е възприел нарочна техническа експертиза по повод претенциите по сметки. В експертиза на инж. Г., са изчислени подобренията, извършени от страните по делото и в заключителната част на експертизата е посочено, че стойността на заявените подобрения от ответниците възлиза на 9080 лева с ДДС, а стойността на подобренията, извършени от ищеца /макар и да не са претендирани в процеса, с оглед изпускането на преклузивния срок/ възлиза на 8500 лева с ДДС, като е уточнено,че изграждането на банята от ищеца в жилищната сграда увеличава стойността й с 3180 лева.

След изслушването на експертизата, П.Б. е уточнила претенцията си относно обезщетението, а именно: за периода 17.09.2015 г., /когато в с. з. към ищеца е отправена покана да заплати обезщетението/ до 11.04.2019 г., за 43 месеца по 38 лева /равняващи се на правата на Б./ или общо за сумата 1 643 лева.

Следва да се отбележи, че изложението в писменото становище на пълномощника на ищеца по същество адв. С. е развито, почивайки на неверен факт, като се твърди, че всички претендирани подобрения са направени приживе на наследодателката на страните- П. Ц.. Видно от представеното още към исковата молба удостоверение за наследници – П. Ц. е починала на 16.02.1993 г. Следователно се доказва, че единствено банята е изградена докато тя е била жива. Претенциите по подобрения в сграда № 2 и № 3 са от 1994 г., 1999 г. и 2000 г., т. е. след нейната смърт и не може да се приложи законовото предписание на цитираните разпоредби – чл. 12 ал. 2 от ЗН, чл. 30 ал. 3 от ЗС, чл. 59 от ЗЗД. Единствено това е валидно за банята.

При обсъждането на тези претенции, решаващия съд намира, че в процеса не бяха представени обективни и несъмнени доказателства, че претендираните подобрения са извършени от ответниците. Основните показания в тази връзка са на свидетеля Т.Б., който съответно е баща и съпруг на ответниците, като самия той твърди, че е организирал и извършвал строително-ремонтните дейности. Другата група свидетели, твърдят точно обратно, че не са виждали  ответниците и свидетеля в имота и не знаят Б. да е извършвал подобни дейности. Налице са противоречиви свидетелски показания, които не следва да бъдат кредитирани, а други доказателства в тази връзка не бяха представени.

При тези изводи съда приема, че претециите по сметки следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни и недоказани. Единствено следва да се приеме, че искането за обезщетение за лишаване право на ползване на отв. П.Б. е основателно и доказано и следва да се уважи. Основателността на претенцията, чиито основание в материалния закон е чл. 31 ал. 2 от ЗС е обусловена от доказване в случая от П.Б. на следните кумулативни предпоставки: поведение на Й.Ц., което я възпрепятства или я ограничава в качеството й на съсобственик да ползва общата вещ, съобразно правата й и до ползващия съсобственик да е отправено от неползващия писмено поискване, след получаването на което той изпада в забава и от този момент дължи обезщетението.

При вземането на своето решение, настоящия състав се ръководи от основния принцип при реалното извършване на делбата във втората фаза, а именно имотите, чиято делба е допусната, следва да се разпределят така, че всеки от съделителите да получи дял в натура, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват отделните имоти, доколкото това е възможно. Основен принцип е получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството, който се пада на съответния съделител. Друг критерий е извършването на подобрения в някой от имотите. Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69 ал. 2 от ЗН, приложимо и при делбата на обикновена съсобственост, всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове - решение № 300/27.06.2011 г. по гр. д. № 1040/2010 г. на ВКС, І ГО.

Съда намира, че най-справедлив и законосъобразен начин е разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 от ГПК.

Към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 от ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС № 7/73 г., т. 5: когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили с отделен дял подобрения на значителна стойност; жребият е невъзможен и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител.

Ще следва по реда на чл. 353 от ГПК в дял на съделителя Й.Ц. да бъде поставена жилищната сграда с идентификатор 73198.502.325.1, в дял на П.Б. да бъде поставена промишлена сграда 73198.502.325.2 и в дял на Б.Б. – промишлена сграда73198.502.325.3. за уравнение на дяловете ще следва всеки съделител да заплати определените суми, а именно: Й.Ц. да заплати на П.Б. 21 200 лева;  П.Б. да заплати на Й.Ц. сумата 7 749,99 лева и 99 стотинки, а на Б.Й.Б. - сумата 2 583,33 лева; Б.Б. да заплати на Й.Ц. сумата 399,99 лева, а на П.Б. - сумата 266,66 лева.

При така извършената делба, ще следва поземления имот, върху който са посторени сградите,  да бъде ползван съобразно правата на съделителите.

Ще следва Й.Ц. да заплати на П.Б. сумата от 1 634 лева – обезщетение за лишено право на ползване от жилищната сграда, съобразно с нейните права за периода 17.09.2015 г. до 11.04.2019 г.

Съделителите, съобразно получените дялове следва да заплатят държавна такса, както следва: Й.Ц. - 1736,00 лева; П.Б. – 620,00 лева и Б.Б. – 32,00 лева.

При този изход на делото и предвид хипотезата на чл. 355 от ГПК разноските в делбения процес се заплащат от страните в зависимост от техните дялове. В случая съделителите са представили списък на сторените разноски по реда на чл. 80 от ГПК и са както следва: Й.Ц. – 3 771,92 лева и П.Б. и Б.Б. – 2 880 лева /по 1 440 лева/. Съобразно делбените им квоти ще следва по съразмерност П.Т.Б. и Б.Й.Б. да заплатят на Й.М.Ц. сумата 1 885,96 лева; Б.Й.Б. и Й.М.Ц. да заплатят на П.Т.Б. сумата 480,00 лева и Й.М.Ц. и П.Т.Б. да заплатят на Б.Й.Б. сумата 240,00 лева.

               Водим от горното, съдът

 

                          Р    Е    Ш    И:

              

               ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на Й.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор 73198.502.325.1, със застроена площ от 95 кв. м, брой етажи 1 (един), построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.502.325 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: в гр. Троян, ул. "Бочо Попов" № 5, с площ: 475 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: 1943, при съседи: поземлен имот с идентификатор 73198.502.310; поземлен имот с идентификатор 73198.502.319; поземлен имот с идентификатор 73198.502.324; поземлен имот с идентификатор 73198.502.474; поземлен имот с идентификатор 73198.502.307; поземлен имот с идентификатор 73198.502.308; поземлен имот с идентификатор 73198.502.309  с  пазарна оценка 43 400 – четиридесет и три хиляди и четиристотин лева.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на П.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор 73198.502.325.2, със застроена площ от 140 кв. м, брой етажи - 1 (един) построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.502.325 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: в гр. Троян, ул. "Бочо Попов" № 5, с площ: 475 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: 1943, при съседи: поземлен имот с идентификатор 73198.502.310; поземлен имот с идентификатор 73198.502.319; поземлен имот с идентификатор 73198.502.324; поземлен имот с идентификатор 73198.502.474; поземлен имот с идентификатор 73198.502.307; поземлен имот с идентификатор 73198.502.308; поземлен имот с идентификатор 73198.502.309  с  пазарна оценка 15 500 – петнадесет хиляди и петстотин лева.

               ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 от ГПК на Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор 73198.502.325.3, със застроена площ от 28 кв. м, брой етажи - 1 (един),  построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.502.325 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: в гр. Троян, ул. "Бочо Попов" № 5, с площ: 475 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: 1943, при съседи: поземлен имот с идентификатор 73198.502.310; поземлен имот с идентификатор 73198.502.319; поземлен имот с идентификатор 73198.502.324; поземлен имот с идентификатор 73198.502.474; поземлен имот с идентификатор 73198.502.307; поземлен имот с идентификатор 73198.502.308; поземлен имот с идентификатор 73198.502.309  с  пазарна оценка 800 – осемстотин лева.

               ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ:

ОСЪЖДА  Й.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на П.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата  21 700 – двадесет и една хиляди и седемстотин лева.

ОСЪЖДА П.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Й.М.Ц., ЕГН **********, адрес: ***  сумата 7 749,99 – седем хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и 99 стотинки, а на Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата 2 583,33 – две хиляди петстотин осемдесет и три лева и 33 стотинки.

ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Й.М.Ц., ЕГН **********, адрес: ***  сумата 399,99 – триста деветдесет и девет лева и 99 стотинки, а на П.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата 266,66 – двеста шестдесет и шест лева и 66 стотинки.

      ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недокзани, съответно погасени по давност, направените по реда на чл. 346 от ГПК искания по сметки от съделителети Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** и  П.Т.Б., ЕГН **********, адрес: ***, възлизащи общо в размер на 10 000 лева.

       ОСЪЖДА Й.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на П.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** обезщетение за лишено право на ползване на жилищната сграда в размер на 1 634 – хиляда шестстотин тридесет и четири лева за периода 17.09.2015 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

                ОСЪЖДА Й.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на  1736,00 – хиляда седемстотин тридесет и шест лева.

ОСЪЖДА П.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на сумата 620,00 – шестстотин и двадесет лева.

ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на сумата 32,00 – тридесет и два лева.

      ОСЪЖДА П.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** и Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на Й.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** сумата 1 885,96 – хиляда осемстотин осемдесет и пет лева и 96 стотинки, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с дела му.

ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** и Й.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на П.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата 480,00 – четиристотин и осемдесет лева, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с дела й.

ОСЪЖДА Й.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** и П.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата 240,00 – двеста и четиридесет лева, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с дела й.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                          

                                                                             Районен съдия: