О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

 

гр. Габрово, 09.07.2020  г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА КОСЕВА

                                                                                                      ИВА ДИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д. № 224 по описа за 2020 г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 2586 от 11.06.2020 г. по гр. д. № 618/2020 г. на Габровски районен съд е върната исковата молба на Л.Г.П. срещу Г.И.М., с която е предявен иск да се осъди ответника да заплати сумата от 2500,00 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата от 7 500,00 лв. неимуществени вреди, вследствие на съзнателно даване на невярно заключение от съдебна графологическа експертиза по гр.д. № 922/2016 г. на ГРС, на основание чл. 45 от ЗЗД, със законната лихва от деликта на 29.11.2016 г., като недопустим, на основание чл. 130 от ГПК.

Срещу определението на Габровски районен съд е подадена частна жалба от Л.П., чрез адвокат Р. Т. от Адвокатска колегия - Разград.

В частната жалба се твърди, че даването на невярно заключение не е задължително винаги да покрива състав на престъпление по НК, като в случая П. претендира обезщетение по реда на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, вследствие даденото невярно заключение от ответника като вещо лице, а не установяване на престъпно обстоятелство, което да е от значение за гражданското правоотношение по смисъла на чл. 124, ал. 5 ГПК.

Не споделя извода на съда, че не могат да се търсят вреди от вещи лица, дали заключения пред органите на съдебната власт, освен ако даването на това заключение не е признато за престъпление. В исковата молба подробно са описани фактите и обстоятелствата, както и вредите, които са причинени на ищеца от даването на невярно заключение от ответника, в качеството му на вещо лице. Несъстоятелен е извода на съда, че ищецът е спечелил като краен резултат присъдените разноски по делото, възложени в тежест на ответниците по това дело. Претенцията е насочена към ответника М., който в качеството си на вещо лице е дал невярно заключение по делото като претенцията няма нищо общо с присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 3947,70 лв.

Моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и обосновано, а делото да се върне на друг съдебен състав за продължаване на съдопроизвоствените действия.

След като взе предвид установените по делото доказателства посредством доказателствените  средства и съобрази наведените в частната жалба доводи и искания, Габровският окръжен съдът намира следното:

Габровският районен съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника М. да заплати обезщетение на ищеца П. от 2500,00 лв. за причинени имуществени вреди, вследствие съзнателно даване на невярно заключение от съдебно графологическата експертиза по гр.д. № 922/2016 г. от Г.И.М. в качеството му на вещо лице, както и сумата от 7500,00 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди.

С разпореждане № 2187 от 22.05.2020 г. по гр.д. № 618/2020 г. по описа на ГРС е оставена без движение исковата молба и е указано на ищеца да посочи налице ли е някоя от визираните в чл. 124, ал. 5 ГПК предпоставки по отношение твърдяното съзнателно даване на невярно заключение от ответника в качеството му на вещо лице, а именно – налице ли е образувано, спряно или прекратено наказателно производство за това деяние, приключило ли е същото, по какъв начин и на какво основание или е спряно /като се посочи основанието за това/, а в случай че наказателното преследване не е възбудено – да се посочи по какви  причини такова не би могло да започне.

С молба от 08.06.2020 г. /пощ.кл. от 05.06.2020 г./, адв. Т. е посочил, че на 15.11.2019 г. ищеца П. е депозирал жалба с вх. № 2669/2019 г. до районна прокуратура – Габрово срещу ответника М. за възбуждане на наказателно производство по реда на чл. 291, ал. 1 и 2 от НК. С постановление от 23.03.2020 г. на прокурор П. Й. и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, чл. 199, чл. 211 и чл. 213, ал. 1 НПК е отказано образуване на наказателно производство против ответника М. и преписка  № 2669/2020 г. е била прекратена. Постановлението е било обжалвано с жалба на 22.04.2020 г. пред Габровска окръжна прокуратура. С постановление от 05.05.2020 г. обжалваното постановление е било потвърдено изцяло.

Счита, че с оглед изложените факти и обстоятелства за ищеца не е налице друг процесуален ред, освен предявяване на искови претенции по чл. 45 ЗЗД, като подчертава, че не са предявили иск по чл. 124, ал. 5 ЗЗД.

С определение № 2586 от 11.06.2020 г., Габровски районен съд е приел, че предявения иск по чл. 45 ЗЗД е недопустим, тъй както изрично е предпоставен, както е посочено в петитума от установяване, че ответникът съзнателно е дал невярно заключение като вещо лице, изготвило съдебна графологическа експертиза по гр.д. № 922/2016 г. на ГРС, а това е установяване, че ответникът е извършил престъпление по чл. 291 НК.

Извършването на твърдяното вредоносно деяние, което е престъпление от общ характер може да се установи само с присъда по реда на наказателното производство от общ характер или с установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, който е допустим, само ако наказателното производство не може да се проведе поради причините, посочени в същия текст на ГПК. Даването на невярно заключение, което не е установено с присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК само по себе си не може да бъде увреждащо действие, доколкото то не съставлява окончателен влязъл в сила съдебен акт. Даване на заключение като вещо лице пред съд е неправомерно и съответно елемент на фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД само ако е установено като престъпление по чл. 291 НК по наказателен ред с присъда или по граждански ред, ако е допустим иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Не могат да се търсят вреди от вещи лица, дали заключения пред органите на съдебната власт, освен ако даването на това заключение не е признато за престъпление.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото и твърденията на страните, приема че осъществяваното на престъпно обстоятелство може да се осъществи с иск по чл. 124, ал. 5 ГПК или инцидентно в рамките на производството по обезщетяване на вредите. Няма пречка престъпното обстоятелство да се установи инцидентно по гражданското дело, по което са предявени съответните права, щом са налице предпоставките на чл. 124, ал. 5 ГПК. Разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК създава правната възможност при наличието на определени предпоставки престъпно обстоятелство да може да се установи с инцидентен установителен иск /когато страната желае спорът относно преюдициалното правоотношение да се реши със сила на пресъдено нещо/ или само  в мотивите на решението /Решение № 392 от 14.12.2012 г. по гр.д. № 256/2012 г., ІІІ г.о. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

            В случая, в петитума на исковата молба се прави искане за установяване, че даденото заключение е невярно, което представлява по своята същност инцидентен установителен иск.

            Въпреки даденото указание за изправяне на нередовността на исковата молба, ищецът не е посочил визираните в чл. 124, ал. 5 ГПК предпоставки. Още повече, самият ищец представя доказателства, че има влязло в сила постановление за отказ да се образува наказателно производство и прекратяване на преписка вх. № 2669/2020 г. по описа на РП- Габрово /погрешно записано РП- Трявна/ от 23.03.2020 г. Същото е потвърдено с постановление за въззивно произнасяне от 05.05.2020 г. на Окръжна прокуратура – Габрово.

            Във връзка с горното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че предявеният иск е недопустим и е върнал исковата молба.

Предвид изложеното, Габровски окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2586 от 11.06.2020 г. по гр. д. № 618/2020 г. на Габровски районен съд, с което е върната исковата молба на Л.Г.П. срещу Г.И.М., с която е предявен иск да се осъди ответника да заплати сумата от 2500,00 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата от 7 500,00 лв. неимуществени вреди, вследствие на съзнателно даване на невярно заключение от съдебна графологическа експертиза по гр.д. № 922/2016 г. на ГРС, на основание чл. 45 от ЗЗД, със законната лихва от деликта на 29.11.2016 г., като недопустим, на основание чл. 130 от ГПК.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.