Решение по дело №438/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1534
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20207040700438
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1534                               11.11.2020г.                              гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         VІІ-ми състав

На двадесет и седми октомври                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов

административно дело № 438 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.53а, т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Първоначално е образувано пред Административен съд - Пловдив като адм.д.№ 405/2020г., след което е изпратено по подсъдност и прието за разглеждане от настоящия съд.

Образувано е по жалба на „Бургас 2012“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив 4000, район Централен, ул.Пещерско шосе №53, против действие на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)-Бургас, по уведомление № 24-34092/16.12.2019г., касаещи изменение на кадастрална карта и кадастралния регистър (КККР) на гр.Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на ИД на АГКК, по отношение на поземлен имот (ПИ) с идентификатор **********, изразяващо се в заличаване на този имот и нанасяне на нови обекти 1.ПИ с идентификатор **********, собственост държавна публична, със собственик Р.България; 2.ПИ с идентификатор **********, собственост на „Бургас 2012“АД; 3.ПИ с идентификатор **********, собственост държавна публична, със собственик Р.България, както и промяна на идентификатора на сграда от **********.1 на **********.1.

В жалбата се твърди, че изменението е незаконосъобразно, защото нормите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) не допускат образуването на маломерни имоти като процесния ПИ ********** с площ от 13 кв.м., а в оспорения акт липсват мотиви от които да се обоснове необходимостта от съществуването му. Освен това промяната в кадастралната карта засяга и собственика на сградата в поземления имот – „Бургас 2011“АД, защото обособяването на ПИ ********** ще препятства аварийния достъп до сградата му. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител адвокат Х.М. ***, поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Ангажира доказателства, включително и извършването на съдебно-техническа експертиза. В хода по същество и в представената писмена защита, допълва съображенията си. Заявява, че изменението по чл.53а, т.1 от ЗКИР трябва да е в пълно съответствие със съдебното решение на което се основава, но в случая това не е така заради обособяването на ПИ **********. Счита, че обособяването на този имот противоречи на чл.59, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.), като това ще го лиши и от възможност за становища или жалба по отношение на ПИ **********, защото губи качеството си на негов съсед и заинтересовано лице по чл.131 от ЗУТ. Претендира разноски, описани в нарочен списък.

Ответната страна – началник на СГКК-Бургас, чрез пълномощника си адвокат Ц.В. ***, изразява писмено становище в което прави възражение за липса на правен интерес от оспорването у жалбоподателя, защото неговия имот не се променя и правата му не се засягат. Освен това обособяването на имоти в кадастралната карта  се съобразява с ЗКИР, а не със ЗУТ и следва да отразява точно съответната част от земната повърхност. Въвеждането на ПИ ********** е съобразено със скицата на вещото лице по съдебното решение и мотиви за това не са необходими, защото изменението не се извършва с писмен акт. В проекта е налице обяснителна записка, която е съобразена с координатите по скицата на вещото лице, която е неразделна част от съдебното решение. По отношение изложените доводи от името на „Бургас 2011“АД, счита за недопустимо да се претендират чужди права. Правото на преминаване не се отразява графично в кадастралната карта, а и в съдебното решение не се предвижда подобно право. Пред съда поддържа изразеното становище и пледира за отхвърлянето на жалбата. Претендира за присъждане на сторените разноски.

Заинтересованата страна – Областен управител на област Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт М.Д. счита жалбата за неоснователна и пледира за отхвърлянето й.

Заинтересованата страна – „Бургас 2011“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив 4000, район Централен, ул.Пещерско шосе №53, редовно уведомена, не изпраща представител, не изразява становище по оспорването и не ангажира доказателства.

 

От събраните и проверени по делото доказателства съдът прие за установено следното:

С влязло на 13.05.2019г. в сила решение № 1876/20.11.2017г. по гр.д.№ 3250/2016г. на Районен съд - Бургас, потвърдено с решение № 23/20.08.2018г. по в.гр.д.№ 14/2018г.  на Окръжен съд - Бургас и определение № 242/13.05.2019г. по гр.д.№ 4740/2018г. на ВКС с което не е допуснато касационно обжалване, е прието за установено спрямо „Бургас 2011“АД и „Бургас 2012“АД, че Българската държава е собственик на основание чл.6 от Закон за собствеността (редакция ДВ, бр. 92/1951г.) на 379 кв.м. от ПИ ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на Бургас, които квадратни метри са обозначени със зелен щрих в скица 1 от заключение на вещото лице, неразделна част от съдебното решение, като по отношение тези квадратни метри е допусната в кадастралната карта на гр.Бургас грешка, изразяваща се в заснемането им заедно с УПИ І-566 в кв.5 по действащия ПУП-ПР на Централна градска част на гр.Бургас, обозначен с червен щрих в същата скица, в един поземлен имот с идентификатор **********.

Видно от скицата на в.л.М.Г., която е неразделна част от решението, УПИ І-566 в кв.5 е с площ от 296 кв.м. Целият паркинг по акт за публична държавна собственост № 2910/14.03.2003г. (л.46 от делото на АдмС-Пловдив) е с площ от 708,30 кв.м., а частта от паркинга попадаща в ПИ ********** възлиза на 379 кв.м. Също видно от скицата е, че УПИ І-566 в кв.5 и частта от паркинга попадаща в ПИ ********** не граничат по между си, а между тях има една тясна ивица земя с широчина от 0,75 м. (В.л.М.Г. заяви пред съда, че вероятно същата представлява тротоар.)

Въз основа на това влязло в сила съдебно решение, областният управител на област Бургас първоначално внесъл в СГКК-Бургас искане с проект за изменение на кадастралната карта рег.№ 01-449430/07.10.2019г. (л.34) Видно от обяснителната записка към него и скицата проект, за частта от паркинга попадаща в ПИ ********** с площ от 379 кв.м. бил отреден имот с проектен № **********. За УПИ І-566 в кв.5 на „Бургас 2012“АД с площ от 301 кв.м. бил отреден имот с проектен № **********. По отношение на пространството между тези два имота с широчина от 0,75 м., тъй като същото не е част от съдебното решение, е предвидено, че се присъединява към улиците представляващи ПИ 07079.610.420.

Така поисканото изменение не било извършено, като началникът на СГКК-Бургас с уведомление № 24-30758/08.11.2019г. посочил на заявителя, че искането се квалифицира като изпълнение на съдебно решение, а не като отстраняване на грешка в КККР. В този случай предмет на изменението могат да бъдат само имотите по отношение на които е било водено съдебното производство и съответно собствениците им са били страни в спора. В проекта е включен ПИ 07079.610.420, който не е бил предмет на спора по съдебното решение на Районен съд - Бургас, поради което следва да се представи нов проект, касаещ само ПИ **********.

Областният управител изпълнил указанията на началника на СГКК-Бургас, като внесъл нов проект рег.№ 07-14913/26.11.2019г. (л.24). В него съдържането на предходния проект било запазено, като единствено за частта между имот с проектен № ********** и имот с проектен № **********, която е с широчина от 0,75м. и изчислена проектна площ от 13 кв.м., бил отреден нов имот с проектен № **********.

Така направеното изменение било извършено от началника на СГКК-Бургас, за което до „Бургас 2012“АД и Областен управител на област Бургас било изпратено уведомление № 24-34092/16.12.2019г. То засегнало ПИ **********, изразяващо се в заличаване му и нанасяне на нови обекти: 1.ПИ **********, собственост държавна публична, със собственик Р.България; 2.ПИ **********, собственост на „Бургас 2012“АД; 3.ПИ **********, собственост държавна публична, със собственик Р.България, както и промяна на идентификатора на сграда от **********.1 на **********.1. Уведомление до „Бургас 2011“АД, който е собственик на тази сграда не било изпратено. В уведомлението до останалите двама носители на права бил посочен редът и срокът за обжалването на извършените действия, а към него била приложена и скица-проект.

Уведомлението било съобщено на „Бургас 2012“АД на 15.01.2020г., а жалбата срещу действията е подадена на 20.01.2020г.

С цел доказване на твърденията в жалбата, дружеството-жалбоподател ангажира извършването на съдебно-техническа експертиза. В заключението на вещото лице по нея – М.Г. (същата, която е извършила заключението и по гр.д.№ 3250/2016г. на Районен съд - Бургас) коментира установените до тук факти, като единствения извод който прави е, че скицата-проект за изменението на кадастралната карта, която е изпратена с уведомлението и скицата по нейното допълнително заключение по гр.д.№ 3250/2016г., което е неразделна част от решението, са идентични. Всъщност това е видимо от съпоставката на двете скици, без да са нужни специални знания.

 

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Правният интерес у жалбоподателя от оспорване на процесната заповед следва директно от обстоятелството, че на основание § 1, т.13 от ДР на ЗКИР, че той е заинтересована страна, а освен това се извършва и промяна касаеща имота му – сменя се неговият идентификатор, което го засяга.

Съобразно изричната разпоредба на чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява и дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона. Съдът на основание чл.168 от АПК извършва цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения акт, като не се ограничава само до проверка на  направените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на акта.

Съдът намира, че оспореното действие по изменение на кадастралната карта на гр.Бургас е осъществено от компетентен орган – началникът на СГКК-Бургас, без допускане на съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

При постановяването му законът не изисква наличието на форма, което изключва и излагането на нарочни мотиви от органа. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила неуведомяването на „Бургас 2011“АД за извършеното действие. Това дружество е заинтересована страна на основание § 1, т.13 от ДР на ЗКИР, защото притежава сграда в единия имот, т.е. е носител на ограничено вещно право върху него. Освен това неговия имот също е засегнат от изменението, заради промяната на идентификатора му. Това нарушение обаче не е съществено, защото на практика производство с уведомяване по чл.26, ал.1 от АПК и реално участие на страните не е провеждано за да намери приложение нормата чл.168, ал.4 от АПК. Никоя от страните не е била лишена от възможността да участва, защото в производства от характера на настоящото – по чл.53а от ЗКИР, такова участие не се предвижда, а страните се уведомяват единствено за предприетото действие от административния орган. Неуведомяването има за единствена последица незапочване да тече срокът за обжалване, но „Бургас 2011“АД не е жалбоподател в настоящото производство за да се извършва преценка за това. Освен това липсата уведомяване на това дружество от административния орган беше санирана от съда с конституирането му като заинтересована страна в настоящия процес. Поради това неуведомяването на „Бургас 2011“АД за извършването на оспореното действие, макар да представлява нарушение на административно-процесуалните правила, не може да бъде квалифицирано като съществено, което да налага връщане на делото като преписка на административния орган за уведомяването му, защото дружеството вече е уведомено за извършеното действие в хода на настоящото съдебно производство.

Материалния закон е приложен правилно.

Действието на органа е по реда на чл.53а, т.1 от ЗКИР, в изпълнение на съдебно решение постановено по гр.д.№ 3250/2016г. на Районен съд - Бургас, с което е уважен  установителен иск за собственост и допусната грешка в кадастралната карта, поради което същото се квалифицира като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Вписването в кадастралната карта няма конститутивно действие, а само декларативно по отношение на трети лица и в случая е отразено съдебно установеното като действително правно положение. Както е посочено в потвърждаващото решение № 23/20.08.2018г. по в.гр.д.№ 14/2018г. на Окръжен съд - Бургас, предоставения на държавата паркинг и имота на жалбоподателя „Бургас 2012“АД, по-късно застроен с пететажен хотел на заинтересования „Бургас 2011“АД, по действащия регулационен план на ЦГЧ на гр.Бургас са различни имоти. (Без значение е, че за паркинга не е отреден самостоятелен парцел). По тази причина обединяването на процесната реална част от имота на държавата с имота на ответника „Бургас 2012“АД при одобряването на кадастралната карта през 2009г. и общото им заснемане в нея като ПИ ********** с площ 692 кв.м. е произволно и представлява грешка в кадастралната карта, която е отстранена по предвидения в ЗКИР ред след постановяване на съдебното решение.

Ирелевантно е обстоятелството дали изменението ограничава достъпа до някой имотите, или пък те не съответстват на изискванията за площ и лице, тъй като в кадастралната карта се отразяват разположение и права на собственост върху имотите, а регулационният им статут се урежда при одобряване и изменение на ПУП. Само за прецизност следва да се отбележи, че ПИ ********** няма характеристиките на имот за строителство, а е тротоар – публична собственост, чиято основна цел е да улеснява преминаването, а не да го ограничава. Обстоятелството, че е налична граница на този имот с останалите два по процесното изменение, а те по между си не граничат, е съобразено в производството по установителния иск за собственост, като в правомощията на административния орган не е да променя определеното със съдебно решение.

Без значение за производството по изменение на кадастралната карта е какви права страните биха имали по ЗУТ. С оспорения акт не са правени изменения по отношение на вписаните права на собственост относно съществуващите за имотите граници, площи и отстояния. Липсва основание в кадастралната карта да се впише, че ПИ ********** и ПИ ********** имат обща граница, тъй като по скицата на вещото лице, която е неразделна част от съдебното решение, не се установяват такива.

Административният орган в съответствие с разпоредбите на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК, на база на събраните доказателства, е преценил всички факти и обстоятелства, релевантни към случая и е изпълнил нормативно вменените му задължения по актуализация на кадастралната карта по отношение на границите на процесните имоти и правата на техните собственици.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 и 4 от АПК, ответната страна и заинтересованата страна Областен управител на област Бургас имат право на разноски. С оглед своевременно направено искане за това, в полза на тази заинтересована страна трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК. Заради липсата на фактическа и правна сложност на делото, възнаграждение трябва да се определи в минималния предвиден размер, съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя. Разноски следва да се присъдят и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, заради осъщественото процесуално представителство на от ответника от адвокат и заплатеното възнаграждение за това в размер на 600 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл.172 АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бургас 2012“АД, ЕИК-*********, против действие на началника на СГКК-Бургас, по уведомление № 24-34092/16.12.2019г., касаещи изменение на кадастрална карта и кадастралния регистър на гр.Бургас, по отношение на ПИ с идентификатор **********, изразяващо се в заличаване на този имот и нанасяне на нови обекти 1.ПИ с идентификатор **********, собственост държавна публична, със собственик Р.България; 2.ПИ с идентификатор **********, собственост на „Бургас 2012“АД; 3.ПИ с идентификатор **********, собственост държавна публична, със собственик Р.България, както и промяна на идентификатора на сграда от **********.1 на **********.1.

ОСЪЖДА  „Бургас 2012“АД, ЕИК-********* да заплати на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София сумата 600 (шестстотин) лева за съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Бургас 2012“АД, ЕИК-********* да заплати разноски по делото на Областен управител на област Бургас за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: