Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№    388            27.12.2019 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                Хасковският районен съд                 Втори наказателен състав

              на  двадесет и пети ноември  две хиляди и деветнадесета година

              в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                   Районен съдия : Даниела  Николова

 

             секретар :Елена Драганова

             прокурор

             като разгледа докладваното от   съдията

             АНД № 1202 по описа за 2019 година

 

                                    Обжалвано е Наказателно постановление № 45-0000318/18.10.2019 год.на Началник ОО»АА» гр.Хасково ,с което на М. ***  са   наложени глоба  от 500 лв. на основание  чл.93 ал.2 от Закона  за автомобилните превози /ЗАвП/ и глоба  от 50 лв. на основание чл.181 т.1 от ЗДвП.

                                     Недоволен  от горепосоченото наказателното постановление  е останал  жалбоподателят М.Х.М., поради което  го обжалва в законоустановения срок,с оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Излагат се доводи в подкрепа на твърденията за неправилно ангажиране отговорността на жалбоподателя . Предвид на изложените съображения  се иска от съда да се отмени  наказателното постановление изцяло.

                                     Ответникът по жалбата –Началник ОО»АА»Хасково   не изпраща представител  и не   взема  становище по  жалбата.

                                     Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:

                                      На 18.09.2019 г. около 14.55 часа в гр.Хасково ,на бул.“Освобождение“  в близост до бензиностанция „Лукойл „ свидетелите Д.М.П. и В.С.М. и двамата на длъжност „инспектор“ в ОО“АА“- Хасково спрели за проверка автобус марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ Х., означен с табели за извършване на специализиран превоз на пътници.Констатирали , че водач на автобуса е жалбоподателят М.Х.М. ,който  извършвал специализиран превоз на пътници /учители на територията на Община Стамболово / по маршрут от с.Долно Ботево до гр.Хасково /видно от пътен лист № 14161 от 18.09.2019 г./ с автобус марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ Х.,  собственост на ЕТ„Джемал Али-Есен Тур“, като по време на работа водачът: 1. Не представя разписание за специализиран превоз на пътници, съгласувано с Началника на ОО "АА" –Хасково и 2. автобусът категория М2 не е представен на задължителен периодичен  преглед за проверка на техническата изправност в срок до 29.05.2019г., видно от удостоверение за техническа изправност на ППС №17974104. Въз основа на така установеното срещу жалбоподателя от св.Д.М. е съставен АУАН серия А №268396  от 18.09.2019г. ,с който е прието, че е допуснато нарушение на чл. 66, т.3 , във връзка с чл. 61, ал.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ. и на чл.147 ал.3 т.2 от ЗДвП.Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и  подписан от посочените в него лица, като на жалбоподателя на същата дата е връчен препис от акта. Въз основа констатациите в акта е издадено атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя  като са му наложени горепосочените наказания.

         Възприетата по-горе  фактическа обстановка се установи  от събраните  в хода на съдебното следствие  писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите  Д.П. и В.М.     относно обстоятелствата, изложени в АУАН , като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Съдът не констатира наличие на противоречия в събраните писмени доказателства досежно правно - релевантните факти, които да налага нарочен коментар и изключване на част от доказателствените източници.

         При тази възприета фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи:

      По отношение на нарушението по т.1  от НП съдът констатира при извършената от него проверка на акта за административно нарушение и обжалваното НП липсата на съществени процесуални нарушения при издаването им. Както АУАН,така и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените писмени доказателства . Отделно от това съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на АУАН в присъствие на  наказаното  лице, след като е констатирано наличието на предпоставките за това. АУАН, а след това и НП съдържат подробно и точно описание на нарушението  и обстоятелствата, при които е извършено. Освен това фактически описаното  деяние кореспондира с приложената  санкционна норма.Посочени са дата и място на нарушението. Посочването в НП на нарушената правна норма и подзаконовия нормативен акт, в който тя се съдържа, индивидуализиран с номер, дата на издаване и издател, е напълно достатъчно за индивидуализацията на последния и спазване разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Освен това е необходимо да се посочи, че в съставения АУАН нарушеният подзаконов акт е изписан с пълното си наименование.

                 По същество намира за доказани изводите на АНО  относно нарушението  по чл. 66, т.3,вр.чл.61 ал.2  от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ. В конкретния случай е безспорно, че наказаното лице е водач на МПС и на 18.09.2019 г. около 14.55 ч. в гр.Хасково , с автобус марка "Мерцедес", модел " Спринтер " с ДКН Х . е осъществил специализиран автобусен превоз по см. на  § 1, т. 23 от ДР на ЗАвП, който превоз е и обществен такъв по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП.В тази връзка  настоящата инстанция не споделя възражението на жалбоподателя , че не следвало отговорността му да се ангажира по реда на чл. 93, ал.2 от ЗАвтП, тъй като тази разпоредба визирала само обществения превоз и този за собствена сметка, но не и специализирания превоз. Анализът на  дефинициите по §1, т.1 и т.23 от ДР на ЗАвП  водят на  извода, че специализираният превоз по същността си представлява обществен такъв, доколкото се извършва срещу заплащане, но с определени от клиента маршрут и разписание.  Също така е непротиворечиво установено и обстоятелството, че при поискване от страна на служителите на ОО " АА"- Хасково на  разписанието  за специализирания превоз, каквото се изисква съгласно чл. 66, т. 3 от Наредба № 33/ 03. 11. 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, водачът на МПС не е представил съгласувано със съответния ОО "АА" разписание. Изискването за съгласуване е въведено с разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от посочената по- горе Наредба № ЗЗ/ 03. 11. 1999 г., съгласно която неразделна част от договора за специализиран превоз на пътници е разписание по образец- приложение № 9а от Наредбата, което е съобразено с началото и края на работното /учебното/ време на клиента, като разписанието следва да е подписано от двете страни по договора за превоз и да е съгласувано с областния отдел на " АА" по месторегистрация на превозвача.Както е посочено и по- горе, съставът на административно нарушение по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП касае хипотези, при които изискуемият документ съществува, но не е представен при проверка от водача на МПС. Задължението за представянето му по време на работа при поискване от контролните органи е вменено именно на водача на превозното средство, поради което правилно за неизпълнението му е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. Ч.  като водач на проверения автобус. Затова и съдът приема ,че вмененото с цитираните разпоредби задължение и конкретно визираното не е изпълнено, поради което в съответствие с материалния закон и обосновано е ангажирана отговорността  на жалбоподателя  по чл.93 ал.2 от ЗАвП  Наказващият орган е съобразил  разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил за това нарушение глаба  в размер на 500 лева, съобразно установения специален минимум, поради което и в процеса на определяне на административната санкция не е допуснато нарушение на материалния закон.Това налага НП в тази му част да бъде потвърдено.

По отношение на второто от нарушенията съдът намира следното : Жалбоподателят  е санкционирана за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба /в приложимата редакция/ „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.“. В наказателното постановление са посочени установените факти, дата и място на извършване на нарушението, но самото нарушението не е описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед, без да е посочено в какъв срок, съответното крайната дата, на която е следвало да бъде представен. Нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква в текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. След като на лицето се вменява, че управлява автомобил, непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна е било задължително да се посочи до кога е следвало конкретният автомобил да се представи за преглед. В случая е налице съществено процесуално нарушение допуснато в хода на административнонаказателното производство, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На практика той е в невъзможност в настоящото производство да обори тезата на наказващия орган, че автомобилът не е представен в срок за технически преглед, тъй като такъв срок изобщо не е посочен в мотивите на наказателното постановление. При това положение не може да се приеме, че нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП е установено по категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл.181 т.1 предл.1 от ЗДвП  следва да бъде  ангажирана отговорността на жалбоподателя  е  несъответен на материалния закон.По тези причини НП  следва да бъде отменено, в тази му част.  

 Мотивиран от горното,съдът

Р Е Ш И :

                  ПОТВЪРЖДАВА    Наказателно постановление № 45-0000318/18.10.2019 год.на Началник ОО»АА» гр.Хасково,в частта на наложено  на  М. ***  наказание  глоба  от 500 лв. на основание  чл.93 ал.2  от ЗАвП,като го  ОТМЕНЯ в частта на наложеното наказание от 50 лв. на основание чл.181 т.1  от ЗДвП.

                Решението подлежи на обжалване пред Хасковския административен  съд в 14 дневен срок от съобщението.

                                                                          Съдия:  /п/ не се чете.

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар : /П.Н./