№ 48
гр. Русе , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Росица Радославова
Александър Иванов
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214500600171 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260067/21.12.2020 год., постановена по НОХД №
1393/2020 год., от РРС-І-ви нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. И. В. К. от гр.
Русе, за ВИНОВЕН в това, че на 16.02.2020г. в гр.Русе, по хулигански
подбуди, причинил на Г.Н.П., от гр. Русе, средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на пета дланна кост на лявата ръка, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен краиник, за срок повече от
тридесет дни, поради което и на основание чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.129 ал.1,
вр.ал.2 и чл.54 ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.67 ал.2 от НК е ВАЗЛОЖИЛ на полицейски
инспектор по местоживеенето на подс. И. В. К. да полага възпитателни грижи
за последпия по време па изпитателния срок .
1
ОСЪДИЛ е подс. И. В. К. да заплати направените по делото разноски
както следва: 271,14 лв. по сметка на ОДМВР — Русе и 50 лв. по сметка на
РРС.
Жалбоподателят И. В. К. от гр. Русе, чрез неговия договорен
защитник адв. Г.Г. от РАК недоволен от нея я обжалва в законния срок и
развивайки оплаквания за нейната необоснованост, моли да бъде отменена и
делото да бъде върнато на РРС за ново разглеждане от друг състав.
Алтернативно се навежда довода за явна несправедливост на наказанието с
искане да бъде намалено.
Представителят на Окръжна прокуратура Русе, заема становището,
че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдена.
Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото,
наведените в жалбата доводи и становищата на страните, след служебна
проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК намира, че
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК и
изменителното основание по чл. 337 ал.1 т.1 от НПК не са налице.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствения материал,
който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на
действителната фактическа обстановка по делото. Взети са под внимание
всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по
несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно съставомерността и доказаността на вмененото на подс. И. В.
К. престъпление – причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.131
ал.1, т.12, вр. чл.129 ал.1, вр.ал.2 от НК. Въззивният съд счита, че в хода на
делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните
разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и
чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са довели до ограничаване процесуалните
права на защита на страните по събирането и анализа на относимите по
делото доказателства, както и относно твърдението на подсъдимия за
2
неправилното анализиране на доказателствата по делото, което да е довело до
необоснованост на присъдата.
Окръжният съд след като отново подложи на преценка събраните и
проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите
фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите на
присъдата обосновани правни изводи.
Подсъдимият И. В. К., ЕГН **********, е роден на 22.09.1989 г. в
гр.Русе. с българско гражданство, средно образование, неженен, работи като
професионален наставник в "Монтюпе“ ЕООД. Неосъждан (реабилитиран).
Свидетелят Г.Н.П. към момента на деянието бил непълнолетен,
поради което и с разрешението на родителите си, се уговорил със своя
пълнолетен приятел - св. Б.П., на 15.02.2020 г. да посетят дискотека
„Шоурум”.
Вечерта на 15.02.2020 г. св. Г.П. и св. Б.П. посетили дискотека
„Шоурум" в гр. Русе, където консумирали алкохол, но не били пияни, а по-
скоро развеселени. Заведението напуснали около 04:30 часа - 05:00 часа на
16.02.2020 г. и тъй като нямало таксита вървели пеша по ул. ”Потсдам" в
гр.Русе, в посока кръговото движение до Млечна кухня. Двете момчета
докато вървели, говорили на висок тон, крещели, шегували се помежду си,
ръкомахали с ръце.
Беспорно съдът е установил, че в същото време подс. И.К. се движел
с лекия си автомобил "Мерцедес Ц 320", per. № Р 1262 КН по ул. „Потсдам" в
гр. Русе, посока към кръговото движение. В колата си държал бухалка. В
района на бившия „Хлебозавод" подс. К. минал с бавна скорост покрай
двамата младежи, видял и чул, че св. П. ръкомаха с ръце и говори на висок
тон. Помислил, че свидетелите го коментират и решил да нанесе побой на
последния. Подминал ги, скрил се в близката уличка и малко след това се
върнал отново. Ускорил автомобила си, започнал да прави дрифтове, насочил
се към двете момчета и по-точно към св. П., като малко останало да го удари.
Виждайки заплашителното поведение на подсъдимия св. П. започнал да
записва случващото се с мобилния си телефон. Подсъдимият К. набил
спирачки, излязъл от автомобила, взел от него бухалката си и се насочил към
3
св. П.. Замахнал с нея към главата на св. Г.П., който вдигнал лявата си ръка, за
да се предпази. Така ударът с бухалката попаднал в областта на китката на
лявата ръка на св. П., Последният почувствал силна болка и тръгнал назад, за
да се отдалечи от нападателя, но се подхлъзнал и паднал по гръб на земята,
без да се подпира на ръце. В същото време подс. И.К. забелязал, че св. Б.П.
заснема случващото се с мобилния си телефон и се насочил към него.
Свидетелят П. спрял да записва и започнал да отстъпва. Подсъдимият К. се
насочил отново към св. Г.П., крещейки да изтрият записа, след което се качил
в лекия си автомобил и заминал.
Свидетелят Г.П. и св. Б.П. се прибрали по домовете си.
Пострадалият разказал на майка си - св. З. П.а, какво се е случило, като
споделил че го боли лявата ръка, за което тя направила компрес на ръката му,
но болката не отшумявала. С оглед на това на 16.02.2020 г. св. З. П. и св. Г.П.
посетили Спешно отделение на УМБАЛ "МЕДИКА РУСЕ"ООД, където било
установено, че св. П. има счупване на пета метакарпална кост. Момчето
обяснило на лекарите как е получил увреждането и в тази връзка бил подаден
сигнал в полицията.
В последствие било образувано процесното наказателно
производство, в хода на което били извършени разпознавания на лице, по
време на които св. Г.П. и св. Б.П. разпознали подс. И.К. като лицето, което е
ударило с бухалка първия от тях.
Била изготвена техническа експертиза, при която били
възпроизведени на хартиен носител кадри от видеозаписа, направен от св.
Б.П., заснел стореното от подс. И.К..
Заключението съдебномедицинската експертиза установила, че св.
Г.П. получил счупване на пета дланна кост. Експертът заключил, че
увреждането е резултат на действието на твърд тъп предмет в областта на
гръбната повърхност на лявата ръка в основата на пети пръст и може да бъде
получено при инцидента на 16.02.2020 г., В заключението си посочил, че
констатираното увреждане довело до трайно затрудняване движенията на
левия горен крайник, за срок повече от тридесет дни - средна телесна
повреда..
4
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел за установена основно от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и от експертните заключения и другите доказателствени
средства.
Съдът правилно е кредитирал показанията на пострадалия, не само
поради наличието на обективните находки, отразени в СМУ, а и защото
същите кореспондират с тези на св. Б.П., очевидец на физическото насилие
упражнено върху него. Последният изцяло потвърждава казаното от св.
Притомнов, като определя поведението на подсъдимия като „неадекватно”,
„пиян” или „дрогиран”, като отбелязва реалната опасност за пострадалия да
бъде ударен от автомобила на подсъдимия, в резултат на начина му на
умишлено шьофиране, чрез „дриф”. В допълнение, уличаващи
доказателствени средства са приложените протоколи за разпознаване на лица
и предмети, в които свидетелите Б.П. и Г.П. разпознали подс. К. като лице,
нанесло увреждането на пострадалия.
Решаващият съд правилно е дал вяра на преждепосочените гласни
доказателства, тъй като те изцяло кореспондират и се допълват с приетата
като неоспорена техническа експертиза, при която са възпроизведени
фотоснимки от инцидента на 16.02.2020 год., една от които индивидуализира
регистрационния номер на автомобила, управляван от подс. К., косвено
уличаващ го в авторство.
Косвени, производни докзателства се съдържат в показанията на
полицейските служители — свидетелите И.И. и И.И., последният извършил
проверка по случая, снел обяснения от свидетелите, които пред него
изложили факти и обстоятелства, идентични с тези заявени в съдебното
заседание. Същият свидетелства и за отказа на подс. К. да се яви в
полицейското управление за обяснения по случая, както и за предоставената
справка от ЦПЗ — Русе, съобщаваща наличие на една хоспитализация за
периода 08.02.2018 год. — 27.03.2018 год., с диагноза „Специфични
разстройства на личността — Емоционално нестъбилна личност”.
Показанията му се потвърждават и от приложената на досъдебното
производство справка от ЦПЗ — Русе, ЕООД. Свидетелят И. посетил
пострадалия в УМБАЛ „Медика”, който пред него разказал изложил същинте
5
обстоятелства, заявени и в съдебното заседание, явяващо се своеобразна
положителна проверка за достоверност. От същият порядък са и показанията
на св. П.а, майка на пострадалия. Освен факта на увреждане, получено от
сина й, свидетелката сочи и емоционалното му състояние — „беше много
изплашен”, „каза „мамо сигурно щях да умра”.
Освен посочените гласни доказателства за наличието на насилие,
упражнено от подс. К. сочат и регистрираните в съдебномедицинското
освидетелстване увреждания, както и приложените медицински документи,
които ги доказват. Няма спор досежно авторът на последните — гласните
доказателства на посочените свидетели и заключението на техническата
експертиза категорично сочат подсъдимия за такъв.
Правилно решаващия съд не е кредитирал обясненията на
подсъдимия, които освен основно средство за защита са и начин за събиране
на доказателства по делото. Същите в по-голямата си част не съответстват на
установените чрез другите доказателствени средства факти по делото, без да е
налице противоречие помежду им. Фактите, изнесени в обяснението на
подсъдимия, че с действията си не е нанасял удари с бухалката и не му е
причинил никакви увреждания, в по-голямата си част се потвърждава от
събраните доказателства.
Обоснован е извода на районния съд, че са събрани достатъчно
доказателства сочещи, че на 16.02.2020 год., в гр. Русе, подс. И.К. извършил
престъплението по чл.131 ал.1, т.12, от НК, с пострадал от него св. Г.П..
На първо място преки доказателства се съдържат в показанията на
св. Г.П.. Чрез тях по безспорен начин се установява, че на процесната дата
подсъдимият го ударил по лявата ръка с бухалка и причинил увреждане -
счупване на пета дланна кост, което обосновава наличието на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от НК.
Обективните признаци на последната се обосновава от
заключението на в.л. Иван Стоянов, изготвил неоспорената и приета
съдебномедицинска експертиза установила, че в резултат на удара
пострадалият получил горепосочените увреждания, причинили му трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник, за срок повече от тридесет
6
дни.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са
налице; подсъдимият нанесъл удар с бухалка, попаднал върху лявата ръка на
св. П., вследствие на което последният получил: счупване на пета дланна
кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник,
за срок повече от тридесет дни — увреждания които обективират състава на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 НК. Този вредоносен
резултат е в пряка причинно- следствена връзка с поведението на подсъдимия.
Налице е и квалифициращото обстоятелство —т.12 на чл.131 ал.1 НК —
средната телесна повреда е нанесена по “хулигански подбуди” — нанасяйки
физическа агресия на св. П., подсъдимият едновремено с желанието си да
стори това, целял и друго - да покаже своето неуважение към обществото,
пренебрежение към нормите на морала, към човешката личност и телесна
непрекосновеност.
Налице са всички елементи от обективна страна на състава на това
престъпление.
Направеното възражение от защитникът на подсъдимия, че липсват
хулигански подбуди при осъществяване на телесната повреда, тъй като
подсъдимият „бил провокиран от поведението на двете момчета”, съдът
правилно не го споделя, по следните съображения:
В Постановление 2/74 г. на Пленума на ВС на РБ върховните съдии
изясняват понятието ’’хулиганство". В една от точките на Постановлението -
1.4. са пояснени формите на хулиганските действия, сред които и такива,
"свързани с посегателства срещу личността, нанасяне на обида или телесна
повреда". В т.1.3 е изяснен умисъла на престъплението- "евентуален", дори и
когато е нанесена телесна повреда с личен мотив, но действията по характера
си са такива, че да нарушават грубо обществения ред и да изразяват явно
неуважение към обществото. Т.е. разума в цитираните две точки от
Постановлението напълно покрива, че телесните увреждания на св.П. са
причинени по хулигански подбуди. Съдът не намира доказателства и за
наличието на личен мотив, защото гласните такива по категоричен начин
сочат, че приповдигнатото настроение, ръкомахането и т.н на двете момчета
не било адресирано към подсъдимия, а било израз на начинът на забавление
7
на двама млади. Наличието на квалифициращото обстоятелство се доказва и
от факта, че подсъдимият първоначално ги подминал с автомобила си, скрил
се в близка улица, след което се върнал, чрез т.нар.”дрифт” и извадена
бухалка и без да си изясни поведението на пострадалия и неговия приятел,
тръгнал да нанася удар към първия, след което се опитал да удари и св. Б. П.,
но той успял да се отдръпне навреме. Дори и да се приеме, че подс. К. приел
поведението на свидетелите за насочено към себе си, това обстоятелство е
ирелевантно за отговорността му, като в случая не е налице хипотезата на
т.нар. "грешка", което да изключва умисъла на подсъдимия поради посочения
институт. В редица свои решения ВКС е посочил, че макар последното да
може да бъде определено като личен мотив за посегателството, следва да се
подчертае, че това не винаги изключва определянето на подбудите като
"хулигански”. Съчетаването на личния мотив с "хулиганските подбуди" по
смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа
гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното
хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС №
2/1974 г., т. 3 (в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957 г., т. 19, р, № 65/2010 г. на
ВКС, I НО, р. № 441/2011 г. на ВКС, I НО и др.). При телесните повреди,
извършени по хулигански подбуди, деецът цели да покаже явното си
неуважение към обществото, а умисълът по отношение на телесното
увреждане може да бъде както пряк, така и косвен. /Решение № 441 от
7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Ружена Керанова /. Неправивилно защитата на подсъдимият счита, че
хулиганските подбуди следва да се проявят при всички случаи в хулигански
действия, различни от действията, в които се е изразило причиняването на
телесното увреждане (в този см. виж и т. 19 от ППВС № 2/57 г., изм. с ППВС
№ 7/87 г. по отношение на убийството).
От субективна страна деянието е осъществено от подс. К. при пряк
умисъл — с ясното съзнание за противоправността на извършеното, за
опасността от увреждания, които може да получи св. П. при нанесения му
удар, насочен към главата и попаднал в ръката му, с която се предпазил,
съзнавал и се стремял към тези увреждания, воден от желанието да се
саморазправи с него, да демонстрира надмощието си, да прояви своето явно и
грубо неуважение към обществото, в частност да противопостави себе си на
8
последното, на неговите норми, да прояви груба сила и издевателство над
личността на пострадалия и се съгласил с този резултат. Умисълът на
деянието се извлича от упоменатите обективни действия на подсъдимия - не
може да се действа по гореописания начин, да се държи бухалка в автомобила
и да не се съзнава, че с това се засяга обществения интерес - той включва в
себе си освен всичко останало и подобаващо етично и възпитателно
оношение към останалите членове на обществото. Съдът правилно е приел, че
едно такова поведение за друго освен за скандално и престъпно, противното
би означавало, че в моралните и правни норми на обществото е допустимо
по- силните да се държи унизяващо и силово с по-слабите.
Въззивната инстанция изцяло споделя становището на решаващия
съд, че при индивидуализация на наказанието е отчел по отношение на този
подсъдим като отегчаващи отговорността обстоятелства: високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние, обусловена от начина на
извършване — използване на бухалка и удар, насочен към главата на
непълнолетния, който успял да избегне, предпазвайки се с ръка; подбудите,
стоящи в основата на деянието — саморазправа с по-слабия, даващи
отрицателна оценка на личността на подсъдимия и определяща го като такъв,
с по-висока степен на обществена опасност, към която следва да се причислят
и лошите характеристични данни, извлечени от факта на предишни
осъждания, едно от които по чл. 325 ал.1 от НК а като смекчаващи: чисто
съдебно минало; полагане на обществено-полезен труд не-добро психично
здраве — установена диагноза „Специфични разстройства на личността —
Емоционално нестъбилна личност”.
Отчитайки изложеното съдът правилно и законосъобразно му
наложил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
— лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Правилно е прието, че за поправянето и превъзпитанието на
осъдения към спазване на законите, съдът е намерил, че така определеното
наказание не следва да се търпи ефективно — налице са условията за
приложението на института на условното осъждане, и целите на личната и
генерална превенция биха се постигнали с неговото налагане. От друга
страна, отчитайки горепосочените лоши характеристични данни съдът
преценява, че следва да се определи максимално предвидени в чл. 66 ал.1 от
НК изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, който би спомогнал за поправянето
на подс. К. и ще бъде проверка за бъдещото му поведение.
9
На основание чл.67 ал.2 от НК следва да се възложи на полицейския
инспектор по местоживеенето на подс. К. да полага възпитателни грижи за
последния по време на изпитателния срок.
Така наложеното му наказание ще изиграе своята превантивна и
възспираща рола и с него ще се постигнат предвидените в чл. 36 ал.1 от НК
цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.
Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поставя на
критичен анализ възприетите от решаващия съд доказателства, които не
кореспондирали с действителните фактически положения. Същият заема
становището, че необоснованите изводи на съда се дължат на предоверяване
на показанията на пострадалия и разпитаните в съдебно заседание свидетели
и липсата на категоричност в показанията на същите. Окръжният съд не
възприема тази защитна позиция, тъй като обясненията които подс. К. дава в
съдебно заседание пред тази инстанция не се покрепят от събраните
доказателства, както беше отбелязано по-горе, които подробно бяха
коментирани. Предвид това наведените в жалбата доводи формулиращи
необоснованост на присъдата са неоснователни.
Освен това на второ място, защитникът навежда довода за явната
несправедливост на наложеното му наказание и по конкретно определения
изпитателен срок. Този довод също е неоснователен, тъй като наказанието е
индивидуализирано при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
изпитателния срок макар и в максимален размер, предвид миналите му
осъждания е правилно е определен.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314
ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда
счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във
въззивната жалба не са налице. При това положение намира същата е без
основание, поради което следва да бъде оставена без уважение. Предвид
изложеното намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК
съдът,
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260067/21.12.2020 год., постановена
по НОХД № 1393/2020 год., от РРС-І-ви нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11