О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.01.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова частно гражданско дело № 10799 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 577 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, депозирана от синдика на „ТЦ-ИМЕ“АД - в несъстоятелност, както и
по частна жалба, депозирана от ПОК „С.“ АД /по която е било образувано ч. гр.
дело № 11784/2020 г. на СГС, присъединено към производството по настоящото дело
с определение от 15.01.2021 г./, против определение от 16.07.2020 г. на съдия
по вписванията при СРС, с което е отказано на основание чл. 32а от ПВ да се
разпореди вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по
реда на чл. 718 от ТЗ с № 88, том II, рег. № 4288,
дело № 200.
В
жалбите се излагат идентични съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на атакувания акт. Сочи се, че поземленият имот, предмет на
сделката, е деклариран от несъстоятелното дружество още при покупката му през
2012 г., но за последното никога не се е пораждало задължението да декларира и
така наречената „триетажна сграда“, намираща се в имота, тъй като тя и към
настоящия момент няма степен на завършеност, за да подлежи на деклариране.
Намира се, с оглед определение № 1447/11.03.2020 г. по т. дело № 2000/2015 на
СГС, процесната продажба е извършена чрез пряко договаряне, което представлява
част от едно универсално принудително изпълнение и има за цел осребряване имуществото
на обявения в несъстоятелност длъжник, а процедурата и редът, по който ще бъдат
изплатени на кредиторите приетите вземания, е уреден в чл. 722 от ТЗ. Поради
което, в конкретния случай разпоредбите на чл. 264, ал. 4 от ДОПК са
неприложими. Претендира се отмяна на атакуваното определение на съдията по
вписванията и за извършване на поисканото вписване.
Съдът,
като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частните
жалби са подадени в законоустановения едноседмичен срок от съобщаване на определението
и изхождат от лица, които имат право и интерес от обжалването, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани
по същество, същите са основателни.
Производството по вписване е
регламентирано като вид нотариално удостоверяване - чл. 569, т. 5 от ГПК, с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и
нотариалните производства. В това специфично производство проверката на съдията по вписванията обхваща следните обстоятелства - дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в
правилника съдържание; подлежи на преценка и дали сезираният съдия по
вписванията е компетентен по място. В този
смисъл съдът приема, че отказът на съдията по вписванията може да е основан само на липсата на някое от изброените по-горе
обстоятелства, както и поради съображения за местна некомпетентност на съдията по
вписванията - чл. 570, ал. 1 от ГПК, чл. 7 от ПВ, и ако не е
внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта
съгласно чл. 6, ал. 3 от ПВ и ако не са
представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК - т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. №
7/2012 г., ОСГТК на ВКС.
В процесния
случай съдията по вписванията при СРС е сезиран с молба за вписване с №
37932/16.07.2020 г. на СВ от М.М.М.– Р. – нотариус с рег. № 504, на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 718 от ТЗ с № 88, том II, рег. № 4288,
дело № 200. С посочения нотариален акт „ТЦ-ИМЕ“АД - в несъстоятелност,
представлявано от синдика А.М., продава на УПФ „С.“, представляван от ПОК „С.“
АД, собствения на дружеството в несъстоятелност недвижим имот, а именно ПИ с
идентификатор 68134.511.125, с адрес гр. София, район „********, с площ
1 325 кв. метра, заедно с изградената на степен „груб строеж“ в този имот
триетажна стопанска сграда с идентификатор 68134.511.125.1, със застроена площ
723,30 кв. метра.
С
определение от 16.07.2020 г. на съдия по вписванията при СРС е отказано на
основание чл. 32а от ПВ да се разпореди вписване на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 718 от ТЗ с № 88, том II, рег. № 4288,
дело № 200. Така постановеният отказ е мотивиран с обстоятелството, че не е
представена надлежна декларация по чл. 264 от ДОПК, и че в удостоверението за
данъчна оценка липсва удостоверяване на размера на публичните задължения на
продавача.
Действително
съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или
наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти
или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на
търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след
представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно
ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се
удостоверява в данъчната оценка. В ал. 4 от
същия член е предвидено, че когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1
и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да
се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е
съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата
срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе
дължимата сума в съответния бюджет. Освен
това, както вече беше посочено, при непредставянето към искане за вписване на доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК, то съдията по вписваната следва да постанови отказ да извърши поисканото
действие.
В
разглеждания в настоящото производство случай обаче, продавачът по сделката,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на
чл. 718 от ТЗ с № 88, том II, рег. № 4288,
дело № 200, е търговско дружество, обявено в несъстоятелност. В чл. 718, ал. 1
от ТЗ е предвидено като способ за осребряване имущественото на обявения в
несъстоятелност търговец, че по
предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът
по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне
или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената
част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и следващите, но продажбата не е
извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. В тези случаи
продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж. В чл. 722 от ТЗ е уреден редът за
изплащане на вземанията при извършване на разпределение на осребреното
имущество, като в т. 6 от същия член са предвидени публичноправните вземания на
държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни
вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че с оглед спецификата на
разглеждани казус, а именно искане да се впише акт за покупко-продажба на
недвижим имот, извършена чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ в
производство по несъстоятелност, в което се осребряват имуществените права,
включени в масата на несъстоятелност, разпоредбите на чл. 264 и чл. 265 от ГПК
не намират приложение. Това е така, тъй като както посочват и жалбоподателите, производството
по несъстоятелност като такова по универсално принудително изпълнение има за
цел да се удовлетворят всички кредитори на обявения в несъстоятелност търговец
и то по реда, предвиден в чл. 722 от ТЗ. Приложението на последния се явява
специално по отношение нормите на ДОПК, поради което в случай на извършването
на продажбата при условията на 264, ал. 4 от ДОПК би се стигнало до заобикаляне
на реда, предвиден в чл. 722 от ТЗ, и до придаването на държавата и на общините
на качеството на привилегировани кредитори за вземанията си, като по този начин
недопустимо се заобиколи редът, уреден в чл. 722 от ТЗ.
Ето защо въззивният съд приема, че обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен, като се уважи молбата за вписване на процесния нотариален акт и делото се върне на съдията по вписванията за фактическото извършване на
действията по вписването.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение
от 16.07.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано на
основание чл. 32а от ПВ да се разпореди вписване на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 718 от ТЗ с № 88, том II, рег. № 4288,
дело № 200/2020 г.
ЗАДЪЛЖАВА
съдията по вписванията при СРС да извърши исканото вписване, което е отказано с
отменено определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.