Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във връзка с Глава ХХІ НПК. С решение № 96 от 03.10.2011 година по АНД № 292/2011 година по описа на Районен съд - град П. Я. А. А. е признат за ВИНОВЕН в това, че от месец септември 2010г. заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – А. С. А., с ЕГН * – престъпление по чл. 191, ал. 1 НК, като на основание чл. 78 НК, същият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000.00 лева. Против така постановеното решение е постъпила жалба от Я. А. А. Излага съображения, че за него е непосилно да заплати така наложената му глоба. Посочва, че с А. С. А. нямат собствен дом, живеят на квартира и очакват дете. Моли постановената от Районен съд – град П. да бъде отменена. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на В. окръжна прокуратура оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Посочва, че деянието, за което жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание е доказано по безспорен и категоричен начин и му е наложен минималния размер на предвидената в чл. 78а НК глоба. Моли решението на първоинстÓнционния съд да бъде потвърдено. В. окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на представителя на Окръжна прокуратура – град В. Т. в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: Обвиняемият Я. А. А. ероден на 18.08.1986 година в град П., български гражданин, с адрес в село В., община П., ул. „П.” № 6, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН *. Обвиняемият А. живее в село В., Община П.. А. С. А. е родена на 04.02.1995г. и е непълнолетна. Към месец септември 2010 година тя е била на 15-годишна възраст. Живеела в същото село с родителите си, където се запознала и с А. Двамата установили връзка и решили да заживеят на съпружески начала, което осъществили през месец септември 2010г. Живеели в общо домакинство, в дома на обвиняемия, установили интимни отношения, в резултат на което А. забременяла. През месец декември 2010г., поради влошаване на отношенията им, А. решила да не задържа детето и направила аборт, но двамата не се разделили, а отново решили да живеят заедно. В последствие двамата заживели под наем в село В., община П., а А. А. отново забременяла. На 04.02.2011г. А. навършила 16-годишна възраст. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на обвиняемия Я. А. А.; писмените доказателства и доказателствени средства – удостоверение за раждане на А. С. А. /л. 27 от ДСП/, справка за съдимост на Я. А. А., изготвена от Районен съд – град П. /л. 23 от ДСП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 20 от ДСП/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият Я. А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК. От обективна страна от месец септември 2010г. А. без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - А. С. А., с ЕГН *. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че заживява на съпружески начала с А., като знаел, че същата не е навършила 16-годишна възраст, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатото срещу Я. А. А. обвинение, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъплението. За инкриминираното деяние, за което обвиняемият е признат за виновен в Особената част на Наказателния кодекс е предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание”. Налице са кумулативно предвидените в чл. 78а, ал. 1 НК предпоставки, а именно: извършителят е пълнолетен, касае е за умишлено престъпно деяние, за което в Особената част на Наказателния кодекс се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда раздел ІV от Глава осма НК и на последно с престъплението не се причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че обвиняемият Я. А. А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му бъде наложено административно наказание „Глоба”. При определяне размера на административното наказание, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът взе предвид значително ниската степента на обществена опасност на деянието, както и ниската степен на обществена опасност на дееца. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на предходни противообществени прояви, добрите характеристични данни за личността на дееца, както и оказаното от него съдействие в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете. С оглед на това съдът намира, че на обвиняемия А. следва да му бъде наложено административно наказание „Глоба”, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като размерът на глобата следва да бъде определен към минимума предвиден в закона, а именно 1000.00 лева. Съдът намира, че административно наказание в посочения размер, в най-пълна степен ще способства за постигане на целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, а именно да се въздейства предупредително върху дееца и същевременно ще окаже своето предупредително и възпиращо въздействие върху другите членове на обществото. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд. Атакуваното решение се явява постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон и е обосновано. Подадената жалба следва да бъде оставена без уважение, а постановеното решение следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, В. окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 96 от 03.10.2011 година на Районен съд - град П. по АНД № 292/2011 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |