№ 230
гр. Бургас, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20242120200699 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалба на П. П. Т. с ЕГН: **********,
чрез пълномощник – адв. М. А. – АК-Ямбол, с посочен съдебен адрес: *, против
Наказателно постановление № 22-0001285/19.12.2023 г., издадено от директор на РД „АА“-
Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 предложение трето от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. (Наредбата) и
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 предложение трето от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
„Глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата се моли отмяна на постановлението, като се сочи, че актосъставителят не
притежава компетентност за съставяне на АУАН, както и че използваните за измерване
технически средства не са одобрен тип и не са използвани съгласно указанията на
производителя. Развиват се подробни съображения в тази насока, като се достига до извод,
че жалбоподателят не е извършил вмененото нарушение, поради което и се иска НП да бъде
изцяло отменено. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. А. – АК-
Ямбол, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че не е изпълнена
правилно процедурата за измерване на масата на ППС, поради което и моли за отмяна на
НП. Под евентуалност пледира за изменение в на НП посредством намаляване на размера на
наложената глоба. Претендира присъждането на разноски.
Наказващият орган се представлява от служител с юридическо образование – *, която
счита, че жалбата е неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди
НП. Представя писмени бележки. Претендира възнаграждение, както и прави възражение за
прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 01.02.2024 г., а жалбата е
1
депозирана директно в съда по пощата, с дата на клеймото – 14.02.204 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 28.11.2023 г. около 13:00 часа, в гр. Камено до база Севан по посока на движение
- гр. Бургас, св. П. Р. – инспектор към РД „АА” – Бургас спрял за проверка - влекач „Волво
ФХ“ с peг. № * от категория N3 с две оси и прикачено към него полуремарке марка „Зослав“
с peг. № * от категория О4 – с три оси. Установил, че водач на МПС-то бил жалбоподателят
Т., както и че той извършва обществен превоз на товари – „пшеница“, видно от
товарителница серия V-33 с № 025720/28.11.2023 г., по маршрут от гр. Ямбол до гр. Камено,
видно от пътен лист с № 016391/ 28.11. 2023г., със съчленено ППС с пет оси.
При проверка с техническо средство - електронна мобилна везна марка DINI ARCEO
с платформа модел WWSE10TMRS с номер ********** било констатирано, че разстоянието
между осите на полуремаркето е над 1.3 метра (било измерено със сертифицирана ролетка
модел BMI-5 метра с фабричен № 1337). При това положение допустимото максимално
натоварване на една тройна ос на полуремаркето е 24 тона /24 000кг./, съгласно чл. 7, ал. 1,
т. 3, буква "б" от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ. Видно от разпечатка с № 768 от
28.11.2023 г. една тройна ос на полуремаркето с per. № * била натоварена с 34 205 кг., т.е. –
контролните органи констатирали претоварване с 10 205 кг. Измерването било извършено в
присъствието на водача.
На място бил съставен АУАН бл. № 337122, в който актосъставителят описал
горните факти и ги квалифицирал като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 предложение трето
ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредбата. Актът бил предявен на Т., който го подписал
и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН – писмени
възражения не били депозирани.
Впоследствие на 19.12.2023 г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и
правната квалификация на нарушението. На основание чл. 177, ал. 3, т. 1 предложение трето
от ЗДвП водачът бил наказан с „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В случая съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – директор на РД „АА“ - Бургас, който към дата 19.12.2023 г. е бил оправомощен да
2
издава НП, видно от приложената Заповед РД-08-30 от 24.02.2020 г. (лист 187). АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор към РД „АА” –
Бургас, който безспорно е компетентно лице, видно и от приложените по делото Заповед и
длъжностна характеристика. В тази връзка следва да се посочи и че съгласно разпоредбата
на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП - на органите от ИА „Автомобилна администрация“ е
възложен контрола относно товара и габаритите на МПС движещи се по пътищата за
обществено ползване на територията на Р. България, от където произтича и законовата им
компетентност да съставят АУАН и да издават НП, свързани с горните обстоятелства.
Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция – Решение №
1592/06.10.2014 г. по к.н.а.х.д. № 1337/2014 г. по описа на АдмС-Бургас .
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По същество следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б от Наредбата -
допустимото натоварване на една тройна ос, когато разстоянието между осите е над 1,30
метра, е 24 000 кг. В случая няма спор, че при измерването на масата на полуремаркето е
било установено, че натоварването на тройната ос е 34205 кг. – т.е. има превишаване с
повече от 10 тона. Замерването е станало с технически изправни, калибрирани и
сертифицирани средства, видно от представените по делото множество писмени
доказателства - сертификати, протоколи за проверка и т.н. Поради това и съдът счита, че
фактът на претоварването е доказан по безспорен начин. В случая неприложимо се явява
изискването на чл. 38, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, доколкото то касае определяне на общата маса на превозните
средства, и действително предписва, че когато в тези случаи се използват везни с
неавтоматично действие - при измерването всички оси/колела трябва да са разположени
едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара. В случая не
се касае за измерване на цялата маса на МПС, а за измерване на натоварването ос-по-ос,
поради което и не е допуснато нарушение на чл. 38, ал. 3.
В чл. 177, ал. 3, т. 1 предложение трето от ЗДвП е предвидено за горното нарушение
глоба в размер от 500 до 3000 лева. Надвишаването на нормите на Наредба № 11/03.07.2001
г на МРРБ повишава рисковете относно безопасността на движение, изсипване на товари и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на
ППС по републиканската пътна мрежа с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се
осъществява само с разрешение или квитанция за платени пътни такси. В момента на
проверката жалбоподателят не е показал такова разрешение на контролните органи, а и
токова разрешение въобще не е издавано (не се и твърди да има такова), поради което и
правилно е ангажирана отговорността на водача за нарушаване на нормите на натоварване.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил размера на глобата, която следва
да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват доказателства, от които да се направи
обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и
законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на
наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Изрично в този смисъл е
Решение № 2066/14.11.2018 г. по к.н.а.х.д. № 1460/18 г. на АдмС-Бургас.
3
По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на водача
(ирелевантно е дали дружеството – работодател на водача има предишни нарушения или не,
доколкото се ангажира личната отговорност на физическото лице), което безспорно следва
да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази
тежестта и характера на нарушението, намира, че на жалбоподателя следва да бъде
определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а
именно – 500 лева.
С оглед неправилно определения размер на санкцията съдът следва да упражни
функциите си по чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН и да измени НП в тази му част, като намали размера
на глобата.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните.
На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на съдилищата
съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да се присъдят разноски,
в случите когато е изменен само размерът на наложената санкция. Според едното виждане в
този случай следва да намери приложение принципът, важащ в гражданския процес и
разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по аналогия, че за разликата
от размера на наложеното наказание/санкция, до размера, определен от съда, искът е
уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото схващане разноски се дължат
само в полза на АНО, доколкото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото
нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията, определена от съда, е без
значение.
Актуалната практика на касационната инстанция се е ориентирала около първото
виждане, като в Определение № 1997/08.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2374/2021 г. на АдмС-
Бургас съдът е разяснил, че разпоредбата предвижда, че в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва
приложимостта на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК. В АПК отговорността за
разноски е регламентирана с нормата на чл. 143. Тази норма обаче, не урежда отговорността
за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл. 144 от
ГПК приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Въз основа на това правило,
съдът следва да присъдени разноски съразмерно уважената/отхвърлената част от жалбата.
Настоящият състав, макар да не споделя напълно мотивите на АдмС-Бургас, счита, че
следва да зачете становището на касационната инстанция, поради което и следва да присъди
на страните разноски съразмерно с намаления размер на санкцията.
В случая и двете страни са претендирали разноски. По отношение на жалбоподателя
са налични доказателства за заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева (л. 9 гръб).
По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който - ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при
4
интерес от 1000 до 10 000 лв. - минималното възнаграждение е в размер на 400 плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. Заплатеният хонорар е малко над този праг, като по мнение на съда
съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което и не следва да бъде
допълнително намаляван от съда.
Вярно е, че след приемането на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. от СЕС
съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в
Наредбата, но по мнение на настоящия състав този минимум следва да се приеме като един
от ориентирите (незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
случая сумата от 500 лева с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на делото
и факта, че по делото е ангажиран голям и комплексен доказателствен материал, поради
което и присъждането му не се явява прекомерно.
От своя страна АНО е бил защитаван от служител с юридическо образование.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 90 лева.
С оглед изменението на НП и съобразно възприетото по-горе за съразмерно
присъждане на разноските то и в крайна сметка на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 167 лева, а на АНО разноски в размер на 60 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0001285/19.12.2023 г., издадено от
директор на РД „АА“-Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 предложение трето
от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. и на основание чл. 177, ал.
3, т. 1 предложение трето от ЗДвП на П. П. Т. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
от 1500 лева на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА П. П. Т. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“-София сумата в размер на 60 /шестдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-София да заплати в полза на П. П. Т. с
ЕГН: ********** сумата в размер на 167 /сто шестдесет и седем/ лева, представляваща
сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5