Р
Е Ш Е Н И Е
№ 197 21.07.2022 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Гриша Мавров, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №165 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.В.А. *** против
Решение №43 от 12.05.2022 год., постановено по АНД №61/2022 год. по описа на Районен
съд Чирпан, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система серия К, №2629325 на ОД на МВР
– Стара Загора.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във
вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди,
че използваната АТСС не е било годно сертифицирано към момента на нарушението. Използването
АТСС е мобилно, поради което е следвало да бъде попълнен протокол съгласно
чл.10 от Наредба №2121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използването на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Намира, че отсъствало информация за проверка
на АТСС и не е правилно оформен раздел „Контрол“ на документацията. Това
поставя под въпрос годността на техническото средство, респективно извършването
на административното нарушение. Намира за необоснован извода на районният съд,
че липсата на снимка на АТСС не представлява съществено процесуално нарушение. Като
съществено процесуално нарушение иска да се приеме, че съдът не е удовлетворил
доказателственото искане, че използваното АТСС е обвързано от изискването на
чл.91 от ЗМВР, който изисква средствата за явно наблюдение по контрол за
спазването на правилата за движение, да са разгласени по съответния подходящ
начин, чрез поставяне на указателни табели, публикации в средствата за масово
осведомяване и в интернет. С подробно изложени съображения по така наведените
касационни оплаквания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, №2629325 на ОД на
МВР – Стара Загора, алтернативно делото
да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото, а в представеното писмено възражение против
касационната жалба взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по
жалбата на И.В.А. срещу електронен фиш серия К, №2629325, издаден от ОД на
МВР Стара Загора, с който на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лв.,
за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш
е посочено, че на 19.03.2019 год., в 09.38 ч. в Област Стара Загора, общ.
Чирпан, път II-66, км. 107+000 на разширението на експериментална база по
памука в посока гр. Чирпан управлява лек автомобил „Инфинити Кю 50“ с рег. №***
със скорост 110 км./ч., при въведено ограничение на скоростта от 60 км./ч.,
въведено с пътен знак В-26. Заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс
от 3% км./ч. със скорост 110 км/ч при максимално допустима 60 км/ч и превишение
на скоростта 50 км/ч.
При осъществения контрол за законосъобразност на
оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че вмененото във вина на А.
административно нарушение е доказано по безспорен начин, въведено с пътен знак
В26. Приложени са и доказателства за техническата годност и изправност на
техническото средство. От представените писмени доказателства се установява по
безспорен начин осъщественото административно нарушение, изразяващо се в
управление на МПС със скорост надвишаваща въведеното за конкретния пътен
участък ограничение. Не е установил нарушение в процедурата по реализирането на
отговорността, включително и по връчването на електронния фиш, като е приел, че
органите на гранична полиция могат да осъществяват действия по връчването на
електронни фишове. Това го е мотивирало да постанови решение, с което да се
потвърди издаденият електронен фиш.
Решението на районния съд е
правилно.
Настоящият съдебен състав на
основание чл.221, ал.2 от АПК споделя напълно подробните и изчерпателни мотиви
на районният съд, изложени в обжалваното решение.
Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, с които се установява фактическата
обстановка отразена във фиша. Установените факти, правилно е прието от
районният съд, че са подведени от наказващият орган под правилната материалноправна
разпоредба.
Неоснователно е касационното оплакване, че не е доказана
техническата изправност на техническото средство, с което е установено
превишението на скоростта. Към
административната преписка е приложено удостоверение за одобрен тип средства за
измерване №10.02.4835, съгласно е одобрено използването на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, с дата на
издаване на удостоверението 24.02.2010 год. Така приложеното удостоверение
доказва възможността за използването на този тип техническо средство за
видеоконтрол на територията на Република България, като е посочена начална и
крайна дата /24.02.2020 год./ на валидността му. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона
за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип, като съответно следва да са преминали последваща
метрологична проверка, съгласно чл. 43 от Закона за измерванията, което
безспорно е налице в настоящият случай. Използваната в конкретния случай
система е минала последваща проверка на 28.01.2019 год., за което е приложен и
съответния протокол от проверка №1-49-19. В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно чл. 43 от Закона за измерванията, последваща проверка се
извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за
последваща проверка. Същата се извършва периодично или след ремонт на
средствата за измерване, а периодичността на проверките се определя със заповед
на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на
агенцията. Съгласно Заповед №А-616 от 11.09.2018 год. на Председателя на ДАМТН,
която е публично достъпна, като публикувана на електронната страница на ДАМТН и
съдържанието, на която е общоизвестно обстоятелство, периодичността на
проверките по отношение на скоростомерите е една година. Преценени в съвкупност
тези писмени документи, доказват техническата годност на използваното
техническо средство, с което е заснето използваното ППС към дата на извършеното
административно нарушение, респективно установените показатели на превишението
на скоростта за установени от годно техническо средство.
Що се касае да посоченото в касационната жалба
обстоятелство, че е необходимо съставянето на протокол по чл.10 от Наредба
№2121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използването на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, остава необяснимо цитирането му в касационната жалба.
Такъв протокол е съставен и приет като писмено доказателства по делото, като е
видно, че същият съдържа изискуемите от наредбата реквизити. Под номер 9 от
протокола е посочено и часа на заснемане, респективно мястото, на управлението
на МПС със скорост над разрешената от страна на касатора, както и показанията
на техническото средство.
Съдът споделя и мотивите на районният съд, че липсата на
снимка на използваното АТСС не представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като със същото не е накърнено по никакъв начин правото на защита на
наказаното лице. В контекста на гореизложеното, следва да се има в предвид и
обстоятелството, че институтът на „електронния фиш“ е въведен с изменението и
допълнението на ЗДвП, направено с бр. 10 от 2011 год. на ДВ, а съгласувано с
него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН, като съгласно разпоредбата на чл.85а
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона
за движението по пътищата. Нито в ЗАНН обаче, нито в ЗДвП, заснемането на използваното
АТСС е предвидено като част от процедурата на реализиране на административно
наказателната отговорност на водача на МПС. Аналогични са и съображенията,
относно наведеното касационно оплакване, че съгласно чл.91 от ЗМВР е било
необходимо, публичното разгласяване на използването на автоматизираното
техническо средство. е въведено задължение за разгласяване използването на
АТСС, поради което и липсата му, не може да се приеме за допуснато процесуално
нарушение, още по-малко пък съществено такова. Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, службите за контрол по пътищата, имат право да използват технически
средства за установяване на нарушенията на правилата за движение, а т.8
въвеждаше задължение за обозначаване чрез поставянето на пътни знаци,
оповестяването в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Тази
разпоредба е отменена със ЗИДЗДвП, обнародван в ДВ бр.54/05.07.2017 год. и е в
сила от 08.07.2017 год. Към датата на извършване на административното нарушение
от страна на ответника по касация /19.03.2019 год./, такова изискване за
поставяне на знак Е24 не съществува, поради което и не следва да се доказва
поставянето му, респективно на какво отстояние е от камерата. Нещо повече
поставянето или не на този знак не е елемент от фактическия състав на
осъщественото административно нарушение от страна на А. и не е необходимо да се
изследва в настоящето производство. Елемент е поставянето на знак В26, който е
посочен в обжалвания електронен фиш и който въвежда ограничението на скоростта
от 50 км./ч., чиято наличност не е оспорена в настоящето производство. Не на
последно място, следва да се отбележи, че знака Е24 не въвежда правило за
поведение, с което следва да се съобразява водача на МПС, а е от категорията на
пътните знаци, даващи допълнителна информация.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението на
районният следва да бъде потвърдено. Въз основа на приетите доказателства по
делото, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че на 19.03.2019
год. в 09:38 часа И.В.А. е осъществил от обективна и субективна страна
административно нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието е наложено в предвиденият
от закона размер.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона, следва да бъде оставено в сила. Не се установиха и съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са допуснати от въззивният съд и които да
налагат връщането на делото за ново разглеждане от друг състав.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН. Касаторът следва да бъде осъден да заплати
сумата 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната
инстанция, определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43 от 12.05.2022 год., постановено по АНД №61/2022
год. по описа на Районен съд Чирпан.
ОСЪЖДА И.В.А.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Николай
Колев сумата 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.