РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Плевен, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 1395 по описа за
2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството е
по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Делото е
образувано е по жалба на „КАЙРОС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, c ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гp. Плевен, ***, представлявано
от К.И.Я., чрез адвокат И.Л.Н., вписан в Адвокатска колегия — Бургас, гр.
Бургас, ул. ***, срещу заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК- 608-0340910/04.12.2019 г. на началник сектор „Мобилни групи“
Бургас, отдел „Оперативни дейности“
-Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП , изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни
дейности“ -Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
НАП.
В жалбата се
посочва, че заповедта не е мотивирана, тъй като декларитивно се посочва, че се
засяга събирателната функция на бюджета и ще настъпят значителни вреди за
фиска, като се посочва, че обектът е разположен на оживена улица, което не
отговаря на обективната действителност. Счита, че мотивите не кореспондират с
вида на констатираното нарушение и проверката е извършена в неделя, когато
обектът не работи и управилтелян е бил там, за да довърши работа от предишния
ден и касовият апарат не е бил включен, на което се дължи установената разлика
между фактическа и касова наличност. Посочва се, че покупката е на незначителна
стойност, за да се наложи несъразмерно голяма санкция. Моли да отмяна на
заповедта и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
В съдебно
заседание оспорващият–„КАЙРОС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, c ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гp.
Плевен, ***, представлявано от К.И.Я., не се явява, не се представлява.
Представена е молба преди с.з, в която се поддържа жалбата.
В съдебно
заседание ответникът - началник отдел
„Оперативни дейности“ -Бургас, към дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, не се
явява, не се представлява.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложения по делото Протокол за извършена
проверка АА № 0340910/01.12.2019 година се
установява, че на 01.12.2019 г. в 14:52 часа е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - бутик „З.“, находящ се в: гр.
Бургас, ул. ***, стопанисван от „КАЙРОС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, при
която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.
Установено е при извършена контролна покупка в размер на 4,10 лева, заплатена в
брой, че не е издадена фискална касова бележка. Установено че има касова
разлика в размер на 104, 05 лева между наличните парични средства в касата и
тези, маркирани във ФУ.
Представени са два броя АУАН от 05.12.2019 г. за установените двe нарушения – неиздаване на фискален бон и разлика в касовата наличност.
Приложена
е заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година
на изпълнителен директор на НАП, с която се определя компетентност на
началник на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издава заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, както и заповед № 2106/30.03.2018 г.
година на ИД на НАП за преназначаване на Д.В.на длъжността началник на отдел в
ЦУ на НАП, ГД „ФК“, дирекция „ОД“, отдел „ОД“ Бургас, заповед № ЗИУ-853 от
22.06.2018 г на главен секретар на НАП за компетентност при отсъствие на
началник на отдел „ОП“ и заповед № 12304 от 18.11.2019 година на директор на дирекция УЧР, че на В. е разрешен отпуск в
периода 04.12.2019 г – 20.12.2019 вкл..
Издадена е заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-608-0340910/04.12.2019 година от
началник сектор „Мобилни групи“ Бургас,
отдел „Оперативни дейности“ -Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП -запечатване на обект- бутик „З.“, находящ се
в гр. Бургас, ***, стопанисван от „Кайрос България“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн.
чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
Изложени са мотиви относно продължителността на срока, който е определен с
оглед тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера
на търговската дейност, а така също и от факта, че не е отразена продажбата,
установена е касова разлика в размер на
104,05 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ,
като е прието че това се дължи и на
други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия
апарат. Отчетено е, че при декларирани финансови резултати от дейността на
дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2018-та година - 749,55
лв.; 2017г, -00,00 лв., 2016г. -00,00 лв. и установената касова разлика,
местоположението на обекта и средно- -дневните обороти за този тип дейност,
декларираният финансов резултат е нереално нисък. Прието е, че вредата при
нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № 18/13.12.2006 г., изразяващо
се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, е в размера на
дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от
продажбите. Допуснато е предварително изпълнение на наложената принудителна
мярка, като запечатването да се извърши непосредствено с връчването на
заповедта. Изложени са мотиви - предварителното изпълнение е наложително за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с
цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице,
респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера
на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението
на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Прието е, че търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга
основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита
на фиска, като се предотврати веднага възможността неотразяването на продажби
чрез неиздаване на ФКБ да се превърне в системно нарушение, а също така и се
коригира неговото поведение към спазване отчетността и начисляването на
дължимите данъци върху реализираните обороти, като по този начин ще се
предотврати възможност на неотразяване на продажби чрез неиздаване на ФКБ и ще
се мотивира за спазване на отчетността. Посочва се, неиздаването на касов бон
обоснова извод на укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно
контролирани и това води до ощетяване на фиска.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. На л.38 и сл. и на л. 50 от делото са приложени заповеди, с
които изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване
на обект по чл.
186 ЗДДС, заповед за заместване и доказателства за отсъствие на
началник отдел „ОП“ и съдът приема, че
актът е издаден от компетентен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в
заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от
контролните органи нарушение - неиздаване на фискална касова бележка за
извършената в търговския обект продажба на 01.12.2019 година, което именно е
мотивирало фактически прилагането на процесната мярка. Неоснователен е доводът на оспорващия, че на 01.12.2019
година обектът не е работил, тъй като е извършена покупка от проверяващия екип
и за покупката не е издадена касова бележка, плащането е прието, а
обстоятелството, което се твърди, че фискалният апарат не е включен, по
никакъв начин не може да се приеме като
основание за неизпълнение на задължението да се издава фискален бон за всяка
продажба. Следва да се отчете и факта, че след като К.Я. - управител на обекта е приел плащането,
следва да издаде касова бележка.
Съдът намира, че
оспорената заповед е мотивирана, като са изложени и допълнителни мотиви , че с
оглед местоположение на обекта, реализирани приходи и неограничен кръг лица, които могат да се
ползват от услугата и характера на
засегнатите обществените отношения, свързани с отчетността, с факта на
правилно определяне на реализираните доходи с оглед възможността за нанасяне
пряка щета на държавния бюджет, следва да се наложи именно тази ПАМ. Отчетено
от органа е и обстоятелството, че е налице и касова разлика в размер на 104, 05
лева, което е индиция, че не се отчитат
и други продажби, а декларираните финансови резултати на дружеството по
години са или нулеви и през 2018 година -749,55 лева – финансов резултат, който
е нереално нисък именно , като отчита съвкупно тези факти, органът е наложи. принудителната административна мярка и актът е мотивиран
и възражението на оспорващия неоснователно.
Заповедта е
мотивирана и от гледна точка конкретната продължителност на наложената мярка. В
разпоредбата на чл.
186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като
законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е
длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е към средния срок,
определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е
позовал на вида и обема на упражняваната
в съответния обект дейност, на тежестта на извършеното нарушение и
оборота на същия. Органът е посочил и
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката, а именно-преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта , като се промени начин на извършване
на дейността и да се отчита правилно оборота от продажби и недопускане вреда за
фиска.Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на
продължителността на наложената мярка.
В производството
пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните
правила, като оспорената заповед съответства и на материалния закон.
С разпоредбата на чл.
186 ал.1 б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3
във вр. с чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, законодателят е предвидил
налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените
в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
за всяко плащане. Самата Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и начина за издаване
на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл.187
ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186
ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на
задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е
основание за прилагане на принудителна мярка по чл.186
ал.1 т.1 б."а" ЗДДС и при това административният орган действа в
условията на обвързана компетентност.
В разглеждания
случай за извършено плащане от 4,10 лева на 01.12.2019 година платено в брой на
управителя не е издаден фискален касов бон, което съставлява неизпълнение на
задължението за регистриране на продажбата, респективно неспазване на реда и
начина за издаване на документ за нея. Като е наложил ПАМ запечатване на обекта
и е забранил достъпа до него, административният орган е приложил материалния
закон правилно.
Оспореният
административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване
на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Чл.22
от ЗАНН изрично предвижда, че за предотвратяване на административни
нарушения могат да се прилагат принудителни административни мерки. Определеният
срок за прилагане на мярката е към средния размер, съответства на тежестта на
извършеното нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен,
надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел и е в
тази връзка е неоснователно възражението за нарушение на принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна и следва да бъде
отхвърлена жалбата.
Предвид
горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „Кайрос България“ ЕООД, c ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гp. Плевен, ***, представлявано
от К.И.Я., чрез адвокат И.Л.Н., вписан в Адвокатска колегия — Бургас, гр.
Бургас, ул. ***, срещу заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК- 608-0340910/04.12.2019 г. на началник сектор „Мобилни групи“
Бургас, отдел „Оперативни дейности“
-Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП , изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни
дейности“ -Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
НАП.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/