№ 531
гр. Смолян, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248,ал.3 във вр. с ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 2458/20.09.2022г., изпратена по куриер на
16.09.2022г. от „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Балша“ № 17, партер, представлявано от Б.Н. чрез пълномощника му юрисконсулт
А.Г. срещу Определение № 167/31.08.2022г.,постановено по гр.д. № 25/2022г. по описа на
Районен съд-Девин, с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено Решение № 64/06.07.2022г.
по гр.д.№ 25/2022г. по описа на РС-Девин, като е осъдено „Изи Финанс“ ЕООД да заплати на
адв.Д.В.М. на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА във вр. с чл.7,ал.7 във вр. с ал.2,т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско
възнаграждение за заповедното и исковото производство в размер на 694 лева. В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Излагат се доводи, че адвМ. в предоставеният списък по чл. 80 от ГПК е
посочил размер на дължимо възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ,т.е. той е оказал
помощ на „материално затруднено“ лице. Сочи се, че между страните по договора за правна
помощ и съдействие не е договаряно възнаграждение и не е определен неговия размер, поради
което не са направени разноски от К. К. до момента на прекратяване на делото, поради оттеглянето
на иска, с оглед на което разноски не се дължат. Адвокатското възнаграждение следва да се
определи само съобразно крайния акт-решението. Твърди се, че в случая е приложим чл.38,ал.2, а
не чл.36 от ЗА и че законодателят третира различно двата вида адвокатска защита - основана на
предварително установени отношения и такива при безплатно оказана помощ, което рефлектира и
на размера на възнаграждението и по-точно кога се определя - на база искова претенция или с
краен акт.Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде отхвърлена молбата на
процесуалния представител на К. К. по чл.248 от ГПК за присъждане на разноски.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от К. К. чрез пълномощника й адв.Д.М., с
който оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че единствените възражения
в нея се свеждат до извода, че при представителство по чл.38 ал.1 от ЗА, възнаграждение на
1
адвоката, оказал безплатна помощ не се дължи. Сочи се, че съгласно чл.38,ал.1 от ЗА-адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на:1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица;3. роднини, близки или
на друг юрист, а съгласно ал.2 на чл.38 от ЗА-в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал, 2 и осъжда другата страна да го заплати.В този смисъл е и
съдебната практика. Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по
водене на делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. Когато
основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от
иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то на ответника се дължат направените до
момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за завеждането на
което той не е дал повод /по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК/.В настоящия случай, делото е
частично прекратено, вследствие на направено от ищеца частично оттегляне на иска до
приключване на първото по делото заседание и след депозиран отговор от ответника, в който е
направено искане за присъждане на разноски, поради което на ответника се дължат направените до
този момент и доказани разноски, в който смисъл е Определение №703 от 13.10.2014 г. на ВКС по
ч.т.д.№2472/2014г., І т.о., ТК/. В случая ищецът е оттеглил част от исковата си претенция, като
претендира само сумата от 498 лева. Видно от материалите по делото ответницата е била
представлявана от адвМ. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, за оказване на защита на материално
затруднени лица,поради което правилно PC Девин е присъдил възнаграждение на адвМ. на
основание чл.38 ал.2 от ЗА.Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно.
Смолянският окръжен съд счита, че частната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна по следните
съображения:
От фактическа страна по делото се установява следното:
Жалбоподателят от „Изи Финанс“ ЕООД е подал заяление с вх.№ 2204/16.09.2021г. за
издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. М. К. за дължими по Договор за
предоставяне на Кредит №*/11.05.2020г. суми, а именно: 2048,20 лева главница, 682,54 лева
договорна лихва за периода от 11.03.2020г. до 03.09.2021г. и 539,04 лева неустойка по чл.3 от
договора, като е претендирал и разноски в размер на 68,39 лева за държавна такса и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
По подаденото Заявление е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
214/18.11.2021г. по ч.гр.д.№ 336/2021г. по описа на РС-Девин, с която е разпоредено длъжникът К.
М. К. да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД следните суми дължими по посочения договор за кредит,
а именно: 1550 лева главница и 160,48 лева договорна лихва за периода от 11.03.2020г. до
03.09.2021г., както и разноски за заповедното производство в размер на 68,39 лева за държавна
такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 748/18.11.2021г. по по ч.гр.д.№ 336/2021г. по описа на РС-Девин е
отхвърлено подаденото заявление за разликата над 1550,00 лева до 2048,20 лева за главница, за
разликата над 160,48 лева до 682,54 лева договорна лихва и за 539,04 лева неустойка. Посоченото
2
разпореждане е обжалвано от заявителя „Изи Финанс“ ЕООД и с Определение № 52/10.02.2022г.
по в.ч.гр.д.№ 5/2022г. по описа на ОС-Смолян е отменено в частта, с която е отхвърлено
заявлението за претендираната главница за разликата над 1550 до 2048 лева или за сумата от 498
лева и делото е върнато на РС-Девин за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, а в
останалата част разпореждането е потвърдено.
След връщане на делото в РС-Девни е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№ 16/16.02.2022г. и за сумата от 498 лева-главница.
След уведомяване на заявителя за постъпило от страна на длъжника възражение по чл.414
от ГПК същият в срок е предявил установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК, с който е претендирал
главница в размер на 2156 лева (макар че във фактическите твърдения признава, че длъжникът е
погасил общо 150,01 лева, от които със 107,80 е погасена дължимата главница и с 42,21 лева е
погасена дължимата договорна лихва), а в заявлението е претендирана главница от 2048,20 лева
(2156,00 -107,80), както и 682,54 лева договорна лихва за периода от 10.07.2020г. до 03.09.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 68,39 лева за държавна такса и 150
лева за юрисконсултско възнаграждение и 15 лева държавна такса за частна жалба и направените
в исковото производство разноски за държавна такса 25 лева, за експертиза 300 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева или общо 625 лева.
В срок е постъпил отговор на исковата молба с вх.№ 400/15.02.2022г. от К. К. чрез
пълномощника й адвМ.. С Определение № 62/22.03.2022г. , в което е обективиран проектът за
доклад по делото, съдът е насрочил първо открито съдебно заседание на 05.05.2022г., за което
страните са редовно призовани-ищецът на 05.04.2022г., а ответника на 04.04.2022г. .
С молба-становище с вх.№ 980/12.04.2022г ищецът „Изи Финанс“ ЕООД на основание
чл.232 от ГПК е оттеглил претендираната с исковата молба договорна лихва в размер на 682,54
лева изцяло и главницата частично над сумата от 498 лева.
От ответника К. К. чрез пълномощника й адвМ. е постъпило писмено становище с вх.№
1188/04.05.2022г., в което сочи, че е служебно ангажиран, но моли да се даде ход на делото в
негово отсъствие, няма доказателствени искания, моли да се даде приключи съдебното дирене,
като излага съображения по съществото на спора и моли му бъдат присъдени разноски за
исковото и заповедното производство. Към писменото становище е представен списък на
разноските по чл.80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство по гр.д.№ 25/2022г. по описа на РС-Девин, сключен между К. К. и адв.Д.М. , с
който е уговорено безплатно процесуално представителство на материално затруднено лице по
реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
С протоколно определение от 05.05.2022г. РС-Девин е прекратил частично
производството по делото на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска, в частта му за
договорната лихва в размер на 682,54 лева и в частта за главницата за разликата над 498 лева до
2156 лева, като не се е произнесъл по направеното от ответника искане за присъждане на разноски
в представеното писмено становище. Макар да е посочено, че определението за прекратяване
подлежи на обжалване в едноседмичен срок, същото не е съобщено на страните.
С постановеното по делото Решение № 64/06.07.2022г. съдът е уважил иска за
претендираната от ищеца след частичното оттегляне на иска сума за главница в размер на 498
лева, както и за направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева ДТ и 150
3
лева юрисконсултско възнаграждение, като е осъдил ответника К. да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски в размер на 625 лева(25 лева ДТ+ 300 лева за
експертиза + 300 лева за юрисконсултско възнаграждение).
Решението е връчено на ответницата чрез пълномощника й адвМ. на 11.07.2022г.
С молба вх.№ 1918/14.07.2022г. на основание чл.248 от ГПК ответницата чрез
пълномощника си адвМ. е поискала изменение на Решение № 64/06.07.2022г., в частта му за
разноските, като й бъдат присъдени разноски по делото на основание чл.78,ал.4 от ГПК
съразмерно с прекратената, поради оттегляне на иска част.
С обжалваното определение РС-Девин е уважил молбата като е допълнил решението в
частта за разноските и е осъдил ищеца „Изи Финанс“ ЕООД на основание чл.78,ал.4 от ГПК
във вр. с чл.38,ал.2 от ЗА да заплати на адв.Д.М. адвокатско възнаграждение за оказана правна
помощ в заповедното и в исковото производство в размер на 694 лева.
При така установеното въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че на основание чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото. Когато прекратяването е в резултат на причина, извън поведението на ответника, какъвто
е настоящия случай, поради частичното оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до
момента на предприемане на това действие разноски по делото, за завеждането на което той не е
дал повод.
В случая прекратяването е в резултат на частично оттегляне на иска, предприето от
ищеца до приключване на първото по делото заседание, проведено на 05.05.2022г. след депозиране
от ответника на отговор на исковата молба на 15.02.2022г. и представяне от същия преди
съдебното заседание на писмено становище от 04.05.2022г. с направено искане за присъждане на
разноски в исковото и заповедното производство, като становището съдържа и писмена защита,
т.е. пълномощникът до момента на прекратяването е осъществил процесуално представителство
по делото в пълен обем.
Съгласно даденото в т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС разрешение въззивният съд с решението по установителния иск по чл.422 от ГПК се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно уважената и отхвърлената
част от иска.
От представените договори за правна защита и съдействие, сключени между ответника
К. К. и адв.Д.М. е видно, че е уговорено безплатно процесуално представителство на материално
затруднено лице по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА по гр.д.№ 25/2022г. и за подаване на възражение по
чл.414 от ГПК и процесуално представителство по ч.гр.д.№ 336/2021г. на РС-Девин.
Съгласно чл.38,ал.1,т.2 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на материално затруднени лица, като съгласно ал.2 от чл.38 в този случай, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че на ответника, не се дължат
разноски съразмерно с отхвърлената част в заповедното производство и съразмерно с прекратената
част в исковото производство, респективно не се дължи възнаграждение на оказалия безплатно
процесуално представителство адвокат, тъй като към момента на прекратяването на
производството, разноски не са били договорени в определен размер и не са били направени от
4
ответника, с оглед осъщественото на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА безплатно процесуално
представителство на материално затруднено лице. На основание чл.38,ал.2 от ЗА такова
възнаграждение се дължи и при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение
цели да възмезди положения труд от адвоката и по своята правна същност представлява
обезщетение за положения труд, а не представлява присъждане на разноски на страна по реда на
чл. 78 ГПК. В случая адвМ. е изготвил отговор на исковата молба, представил е преди първото по
делото заседание писмено становище с искане за присъждане на разноски в исковото и
заповедното производство, както и писмена защита, съдържаща се в становището, поради което на
основание чл.38,ал.2 от ЗА му се дължи адвокатско възнаграждение от осъдената за разноски
страна, а именно от настоящия жалбоподател „Изи Финанс“ ЕООД.
В случая дължимите на ответника разноски за заповедното производство, съразмерно
отхвърлената част от иска, са в размер на 246,55 лева, изчислени по реда на чл.7,ал.7 във вр. с
ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й от ДВ бр.68/31.07.2020г., действала към момента на постановяване на съдебния акт,
при предявен общ размер от 3269,78 лева и отхвърлена част от 2340,54 лева.
В исковото производство дължимите на ответника разноски на основание чл.78,ал.4 от
ГПК съразмерно с прекратената част от иска са в размер на 353,49 лева, изчислени по реда на
чл.7,ал.2,т.2 от посочената Наредба, при предявен размер на иска от 2338,54 лева, за която сума
дължимото минимално адвокатско възнаграждение е 428,70 лева и прекратено производство за
сумата от 2340,54 лева.
Следователно дължимите на ответника общо разноски са в размер на 600,04 лева
(246,55 лева + 353,49 лева) и на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА следва да бъдат
присъдени на адв.Д.М., който е осъществил безплатно процесуално представителство на К. К. по
ч.гр.д.№ 336/2021г. и по гр.д.№ 25/2022г. по описа на РС-Девин.
Правилно Районният съд е приел, че на ответника се дължат разноски, но неправилно
е изчислил техния размер, като е приел,че дължимите разноски са в размер на 694 лева, поради
което в частта за разликата над 600 лева до 694 лева или за сумата от 94 лева обжалваното
определение ще следва да бъде отменено, а в останалата част за сумата от 600 лева ще следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 167/31.08.2022г.,постановено по гр.д. № 25/2022г. по описа на
Районен съд-Девин в частта му, с която е осъдено „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на адв. Д. В.М. от АК-П., адрес гр.П., бул.“П.ш.“ № 81,ет.3,ап.Б в качеството му на
пълномощник на К. М. К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА за исковото
и заповедното производство за разликата над 600 лева до 694 лева или за сумата от 94 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част за сумата от 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6