Р Е Ш Е Н И Е № 1012
гр.Бургас, 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
При секретаря Гергана Стефанова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова НАХД № 977/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване
****, в качеството му на ЕТ „Т- Др. Т.“ ЕИК **** срещу Наказателно
постановление № 1365/20.11.2019г., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП
гр.Бургас, с което на основание чл.69, ал.1 от Закона за счетоводството на ЕТ „Т.
–Др. Т.“ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000 лева за нарушение на чл.12, ал.1,т.1 от Закона за счетоводството.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното НП поради неговата материална
и процесуална незаконосъобразност, тъй като не е посочена дата на нарушението и
случаят е маловажен.
В провелото се пред
настоящата инстанция заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.Антоанета Гинева, редовно упълномощена. Същата поддържа
жалбата, претендира разноски.
За административнонаказващия орган се явява главен
юрк. Т., която оспорва жалбата, претендира разноски.
Жалбата е подадена в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е и основателна по следните съображения:
С Резолюция за извършване на проверка (РИП) с №
П-02000219143107-ОРП-001/16.08.2019 г. било възложено на свидетеля А.М. –
инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас да извърши проверка на жалбоподателя
ЕТ. Същата била инициирана от ТП на НОИ за непредставени ведомости за работни
заплати за 1995г. В резултат на
извършената проверка било установено, че задълженото лице в качеството си на
осигурител и работодател не съхранява ведомостите за работните заплати на
наетите по трудовите правоотношения лица за периода от 01.01.1995г. до
31.12.1995г. Съгласно чл.12, ал.1, т.1 от ЗСч счетоводната информация се
съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните
срокове: за ведомости за работни заплати -50 години, считано от 01 януари на
отчетния период , следващ отчетния период , за който се отнасят.
Предвид установеното, свид.М. съставил АУАН № F 510026 на
26.09.2019г. срещу жалбоподателя ЕТ. Актът бил съставен в присъствие на Драгомир
Тодоров. Същият направил възражения, които
били вписани в акта. Видно
от същите, той твърди, че е наследник на тази фирма и по времето на изготвяне
на тези ведомости е бил непълнолетен, а предишният собственик и негов баща,
както и счетоводителят на фирмата са починали. Фирмата не извършвала дейност.
Административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, на 20.11.2019 г. издал процесното НП, като също счел
фактическите констатации за безспорно установени. Квалифицирал нарушението като
такова по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗСч и на основание чл. 69, ал. 1 ЗСч наложил на жалбоподателя административно наказание –
"имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа
обстановка не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено
за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган (по смисъла на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗСч), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗМФ-610/03.07.2018 г. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са
допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели
до издаването на незаконосъобразен административен акт. Това е така по следните
причини:
С нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5, предл. 2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата
на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег
на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и
процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Последното е особено важно с оглед това, че в
конкретния случай от съставянето на ведомостите през 1995 г. до датата на
съставяне на АУАН са действали няколко Закона за
счетоводството и само посочването на дата на извършване на нарушението би могло да
позволи извършването на преценка, кой от тях е приложим. В конкретния случай
актосъставителят и АНО въобще не са посочили дата на извършване на нарушението
или дори дата на установяването му. Отбелязана е само датата на проверката, без
да е посочена конкретна дата на извършване на нарушението или поне на неговото
установяване, а тези обстоятелства не могат да се извличат от съда по
тълкувателен път.
Горното представлява съществено нарушение на
материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Въпреки това, с оглед изчерпателност, настоящият
състав счита, че в случая е налице и "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на
база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици,
степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния
казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл.
11 ЗАНН.
Видно от изисканите от ТП на НОИ Бургас документи, в
частност Констативен протокол № КП-5-02-00596977 /23.07.2019г на жалбоподателя
ЕТ е била извършена проверка в периода 02.07.2019г.-23.07.2019г. Поводът за
проверката било искане за заверка на осигурителна книжка с вх.№
4004-02-477/27.06.2019г. от Стоян
Тодоров Царев в качеството му на работник -монтьор по трудово правоотношение с
ЕТ Тома Тодоров за периода от 1996г. до 1999г.
В хода на проверката е установено, че осигурителят е
развивал дейност от 28.06.1993г.до 16.07.2006г. Тома Тодоров е починал и от 31.07.2006г. предприятието е прехвърлено
на Драгомир Тома Тодоров, в качеството му на наследник. Проверяващите органи
намират в досието на фирмата искане за издаване на осигурителна книжка за
лицето Стоян Царев, считано от 25.01.1995г., където е описано , че лицето е
прието на работа на 01.01.1995г. на 8 -часов работен ден.Ведомости за 1995 г.
не са представени.Първият представен трудов договор на Стоян Царев е от
01.06.1996г. на длъжност монтьор. Установено е , че за периода
01.07.1996г.-01.03.2004г. лицето е работило в ЕТ на длъжност монтьор-стъклар.
Трудовият договор и допълнителните споразумения към него са подписани от
лицата.Трудовите възнаграждения са изплатени.Правилно са начислявани
осигурителни вноски, които са внесени. Данни за Стоян Царев липсват в Регистъра
на осигурените лица за периода 1997г.-1999г., но данните от 2000г. до 2004г. са
коректно подадени , с изключение на двоен запис за месец февруари 2002г. и
липсващ запис за месец януари 2002г. Вследствие установеното , осигурителната
книжка на лицето е заверена.
Видно от представения регистър на трудовите договори
за 1995г. от страна на ЕТ няма регистрирани трудови договори.
Видно от изложеното, единствените индикации, че през
1995 г. Стоян Царев е бил назначен на трудов договор е съхранено искане от страна на осигурителя за издаване на осигурителна книжка от 25.01.1995г, като не са събрани
други доказателства в тази насока. Самият Стоян Царев е поискал заверка на
осигурителна книжка за период от 01.06.1996г нататък.
Видно от изложеното , липсата на ведомости за работни заплати за 1995г. не се
отразява реално на ничии права. Отделно от това се касае за период от преди
близо 20 години, като към настоящия момент фирмата е собственост на наследника
на Тома Тодоров. Тези обстоятелства по мнение на настоящия състав следва да се
отчетат като изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и да доведат
до прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, още повече че по делото няма данни за предходни
нарушения от страна на едноличния търговец (или физическото лице –
жалбоподател).
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието и
дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от
този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на
административно нарушение.
Всичко горепосочено сочи, че в конкретния случай отговорността
на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което и подадена жалба
следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, следва да се уважи
претенцията на жалбоподателя за заплащане на направените по делото разноски за
адвокат в размер на 200 лева, видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, имащ характер на разписка.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1365/20.11.2019г.,
издадено от Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което на основание
чл.69, ал.1 от Закона за счетоводството на ЕТ „Т. –Др. Т.“ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за
нарушение на чл.12, ал.1,т.1 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите- гр. София
да заплати на ЕТ „Т. –Д. Т.“ сумата от 200лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр. Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:........................
Вярно с оригинала:Г.Ст.