№ 1443
Гр. Пловдив, 12.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2510
по описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на В.Р.П.,ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.П.,***, пл. „***“
№ 3, ет. 4, офис 411 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 20-0273-0000208/29.09.2020 год., издадена от
Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Хисар ,с която на П. е
наложена принудителна административна мярка-„временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“..
По
подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав
отмяна на оспорената заповед.
Иска се да бъде постановено решение, с което
да се отмени обжалваната заповед,тъй като не е извършено вмененото нарушение по
чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП,а именно П. не е управлявала ППС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Оспорва се
компетентността на органа издал оспорената заповед.
Претендира
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответният
административен орган – началник РУ към ОДМВР Пловдив,РУ Хисаря, взима
становище за неоснователност на жалбата.В
случай,че жалбата бъде уважена,се прави искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-0273-0000208/29.09.2020 год., издадена от Началник РУ към ОДМВР – Пловдив,
РУ Хисар , подадена в срок по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №АА999011/29.09.2020г.,
в който в графа „възражения „нарушителката е посочила,че няма такива.Няма данни такива да
са постъпвали по-късно.
От фактическа страна се основава на
това,че на 29.09.2020г.,около14:50 ч,в гр.Х.,на ул.****“,в посока на
движение-бул.“****“,В.П. като водач на МПС-„БМВ 325 ЦИ“ с рег.№ ***,собственост
на С. С. Д.,управлява ППС под
въздействие на наркотични вещества или техни аналози,а именно МЕТ,установено с
техническо средство Drager Drug Chech
STK 5 3000,с фабричен номер ARN-0921.
На водача е издаден талон за
изследване № 0062637.В него е записано ,че П. не приема показанията на
техническото средство. Талонът е връчен в 15,00 часа на 29.09.2020г. и П. е
насочена към ЦСМП-филиал Хисар.
Прието е ,че жалбоподателката е извършила виновно нарушение
на чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП-управлява ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.1 б. б от ЗДвП на В.Р.П.,,при
възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е
прието, че „управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“ и й е наложена принудителна административна мярка––
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца “."
Като доказателство по делото е прието
копие от съдебна химикотоксикологична/токсикохимична/експертиза по БП № ЗМ-247/2020г. по описа на РУ на
МВР-гр.Хисар.
Установена е употреба на наркотично
вещество тетрахидроканабинол/ТНС/,съдържащо се в марихуана,канабис и т.н.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
На
съда е служебно известно ,с оглед многобройните дела по ЗДвП,че към датата на
издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.165 от ЗДвП и
чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР,
които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната
Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал
оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен
орган.Представени са доказателства по делото за компетентността на Началник
ОДМВР Пловдив, РУ 01 .
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1 ,б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0273-0000208/29.09.2020 год.,
издадена от Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Хисар . е издадена на основание
чл. 171, т.1, ,б „б“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Материалноправните
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1,б.“б“ ЗДвП,в конкретния случай ,е управление на ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като нарушението следва да бъде констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица.
Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз
основа на което се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП . Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на
главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта
на доказване е за административния орган.
В
случая необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката –
управление на ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, са установени по категоричен начин в производството от
представената съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/експертиза по БП № ЗМ-247/2020г. по описа на РУ на
МВР-гр.Хисар.
Установена е употреба на наркотично вещество
тетрахидроканабинол/ТНС/,съдържащо се в марихуана,канабис и т.н.
Възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателката адвокат П.,че установеното от
експертизата се разминава с това,което е установено при проверката с
техническото средство ,а именно,че се касае до различни по вид
наркотични/упойващи вещества, е изцяло
неоснователно.В ЗДвП не са посочени конкретни наркотични вещества,при които се
налага ПАМ, а същата се налага при установена употреба на наркотични вещества
или техни аналози,което в настоящия случай безспорно е налице.
Жалбоподателката
не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за
прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което
настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на
административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Оспорената
заповед е издадена при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане
на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението
и преустановяване на административни нарушения – водач,управляващ МПС при управление на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване , конкретно "временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца
На последно място следва да се посочи, че
приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП
и за срок в рамките на пределния по закон /за не повече от 18 месеца в
действащата редакция на разпоредбата към момента на издаване на заповедта – ДВ,
бр. 77 от 2017 г./ е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността
на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията
юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената.
Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на
заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до
друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП,
при доказаните по делото посочени в заповедта фактически основания за нейното
издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК,така както се
поддържа в жалбата на В.П..
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав
на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.Р.П.,ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. С.П.,***, пл. „***“ № 3, ет. 4, офис 411 против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0273-0000208/29.09.2020 год.,
издадена от Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Хисар.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: