Р Е Ш Е Н И Е № 260880
15.12.2020 г., гр. Бургас
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На петнадесети декември две
хиляди и двадесета година
В закрито съдебно заседание
Председател: Ивелина Мавродиева
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско
дело № 266 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247
и чл. и чл. 248 от ГПК.
С решение № 260620/09.11.2020
г. е приключило настоящото дело, като е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето М.К.М., роден на *** г., ЕГН **********, на майката Д.Я.П. с ЕГН **********; определено и местоживеенето на
детето да бъде при този родител, към настоящия момент с адрес: ********** и
съответния режим на лични отношения с другия родител. Осъден е бащата К.М.М. с ЕГН *********, адрес: ***, да заплаща месечна издръжка за детето си М.К.М. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Я.П. с ЕГН **********, в размер на
230 лв. /двеста и тридесет лева/, считано от 08.12.2019 г. до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху всяка закъсняла вноска, като е отхвърлен иска за
горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 400 лв.
На
18.11.2020 г. е постъпила молба Д. П., действаща чрез пълномощника си адвокат П.,
с която се иска допълване на решението по искането за издръжка, като се
определи месечният падеж за плащането й, така както е поискано с исковата молба
– до 5-то число на текущия месец, предвид
необходимостта ежемесечната издръжка за детето да му бъде своевременно
предоставена, като се излагат доводи за това. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, като се излагат подробни доводи в тази връзка,
като се сочи, че между страните е бил налице спор относно упражняването на
родителските права, което и се явява основание за присъждането им.
Насрещната
страна по молбата депозира в срок писмен отговор по нея, като сочи, че е в
състояние да плаща определената издръжка в периода от 10-то до 15-то число на
месеца, тъй като получавал възнаграждението си на 10-то число. Излага също
така, че искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като
изпълнявал постановеното по делото решение.
Бургаският
районен съд, като взе предвид постъпилата молба и становището на насрещната
страна по нея, констатира, че същата е депозирана в предвидения от закона от
срок и като такива е допустима.
По
същество същата е частично основателна, по следните съображения:
Действително
ищцата е поискала, а съдът е пропуснал да се произнесе относно датата на падежа
на издръжката, като същевременно е присъдил и законна лихва за забава за всяка
просрочена вноска. При това констатираният пропуск се явява очевидна фактическа
грешка, която следва да бъде поправена, като се определи падеж да месеното
задължение за издръжка за текущия месец, платима от 1-во до 10-то число. Това е
най-удачният вариант за страните, предвид наведените от тях доводи за нуждата
от издръжка и възможността за нейното осигуряване, като всяка от страните
следва да разпредели финансите си за да задоволи нуждите на детето си т.е.
майката да разпределя получената от бащата издръжка за 1 месец до съответната
дата на постъпването на новата такава, а бащата да осигури нейното плащане на
съответната дата за да служи за детето му.
По
отношение на разноските и след като съобрази обстоятелството, че между страните
е бил налице спор относно родителските права и местоживеенето на детето, както
и относно издръжката му, като дори към настоящото дело освен, че са предявени
насрещни искове за това, е присъединено и гр.д. № 339/2020 г. на Районен съд –
Бургас с такъв предмет, намира, че ищцата има право да получи част от
направените от нея разноски по делото в размер на 825 лв. на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, предвид частичното отхвърляне на иска за издръжка.
Доводите
на ответника за изпълнение на вече поставеното по делото решение нямат никакво
правно отношение по искането за присъждане на разноските по делото и не следва
да се обсъждат.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 247, ал. 4 и 248, ал. 3 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Допуска поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 260620/09.11.2020 г., постановено по гр.д. № 266/2020
г. по описа на Районен съд –Бургас, като в края абзац 4-ти, свързан с издръжката на детето, добавя следното изречение „Издръжката е платима от 1-во до 10-то число
на текущия месец, за който се отнася.“.
Изменя решение 260620/09.11.2020 г., постановено по гр.д. № 266/2020 г. по описа
на Районен съд –Бургас , в частта за
разноските, КАТО:
„Осъжда К.М.М. с ЕГН *********, адрес: ***, да заплати на Д.Я.П. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 825 лв.
/осемстотин двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски.
Препис от решението
да се връчи на страните.
Решението може
да се обжалва с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.
О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
23.03.2010
г., гр. Бургас
Бургаският районен съд трети
граждански състав
На двадесет и трети март две хиляди и десета година
В закрито съдебно заседание
Председател: Ивелина Мавродиева
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 8213 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248
от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Анна Димитрова Димитрова
с ЕГН **********, адрес: ***; съдебен адрес:*** – адв. Бандрамалиев против
„Кодима” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Пробуда” № 75 – партер, представлявано от Костадин Димитров Димов, с която
се претендира осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от
10 000 лв., представляваща неустойка по договор за учредяване на право на
строеж срещу задължение за строителство, обективиран в н.а. № 305/16.08.2007
г., уговорена в раздел ІІІ, чл. 8 от него, като частичен иск от общата дължима
сума от 30 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата от
10 000 лв., считано от датата на подаването на исковата молба – 24.11.2009
г. до окончателното й изплащане.
На
10.03.2010 г. по делото е постъпила молба от ищцата, в която се сочи, че
оттегля предявените искове. С определение от 10.03.2010 г. съдът е прекратил
делото, поради направеното оттегляне на исковете.
На
12.03.2010 г. по делото е постъпила молба от адвокат Димова – пълномощник на
ищеца, с която се моли за присъждане на направените по делото разноски в размер
на 515 лв., от които 500 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение и 15 лв.
държавна такса по постъпила частна жалба срещу определението, с което е
допуснато обезпечение на исковете.
Насрещната
страна по молба изразява становище за нейната неоснователност, като се сочи, че
изменение на решението в частта за разноските е допустимо само за съдебни
решения, каквото по делото не било постановявано. Отделно от това се сочи, че поради
непровеждането на съдебно заседание по делото не следвало да присъжда
адвокатско възнаграждение, както и че размера на същото бил прекомерен и
несправедлив, поради което се иска намаляването му до минималния размер.
Съдът,
като взе предвид молбата, становището на насрещната страна по нея и след като
съобрази приложимите разпоредби на закона, намира следното:
Делото е
прекратено поради оттегляне на иска. Разпоредбата на чл.- 78, ал. 4 от ГПК
предвижда, че ответникът има правно на разноски и прекратяване на делото. По
делото са представени доказателства за направата на такива в размер на 515
лв.
По
отношение на възражения на ищеца следва да се отбележи, че съдът винаги
разполага с възможността на допълни акта си, било то определение за прекратяване или решение, когато и пропуснал да произнесе
по разноските. Отделно от това запознаването с делото, изготвяне на отговор и
т.н. от пълномощник - адвокат са действия по защита по делото, за които му се
дължи възнаграждение, независимо от липсата на проведено съдебно заседание. С
оглед цената на иска размера на заплатено адвокатско възнаграждение определен
по реда Наредбата за минималните размера на адвокатските възнаграждения – чл.
7, ал. 2, т. 3 не е прекомерен, поради и което не следва да бъде уважавано
искането за намаляването му.
С горните мотиви съдът намира, че
искането за присъждане на разноски се явява основателно.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Осъжда Анна Димитрова Димитрова с ЕГН **********, адрес: ***;
съдебен адрес:*** – адв. Бандрамалиев да заплати на „Кодима” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Пробуда” № 75 – партер, представлявано от Костадин
Димитров Димов;
съдебен адрес:***, пл. „Баба Ганка” № 4, ет. 6 сумата от 515 лв. /петстотин и петнадесет лева/ за направените по делото
разноски.
Препис от определението да
се връчи на страните.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: