№ 38
гр.******, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100817 по описа за 2021 година
Производството се води по искова молба от ИВ. Д. СТ. ЕГН **********, с поС.ен
адрес: с******** общ.******* обл.Варна срещу СТ. ИВ. СТ. ЕГН ********** с поС.ен
адрес: с******** общ.*******.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи видно от приложеното
Решение № 25/19.02.2021г. по гр.д.№ 833/2020 по описа на Рйонен съд - гр****** бракът им
е прекратен с развод.
Твърди се, че по време на гражданският си брак, в режим на семейна имуществена
общност страните са придобили: камион марка „Мерцедес” с рег.№ В 8110 ВР и лек
автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ В 9975 ВР.
Твърди се, че след прекратяване на гражданският брак с развод по отношение на
гореописаните автомобили, към момента на подаване на исковата молба страните се явявали
обикновени съсобственици при равни квоти: 1/2/една втора/ идеална част за ищцеца/ и 1/2
/една втора/ идеална част за ответника.
Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба и двете моторни превозни
средства се ползват еднолично от ответника.
Иска се да бъдат допуснати до делба моторни превозни средства: камион марка
„Мерцедес“ с peг. № В 8110 ВР и лек автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ В 9975 ВР при
квоти по 1/2 идеална част за всяка една от страните по делото.
Моли се ответникът СТ. ИВ. СТ. ЕГН **********, да се счита за поканен да заплаща
на ищцата обезщетение за едноличното ползване на гореписаните моторни превозни
средства, както следва:
За камион марка „Мерцедес” с рег.№ В 8110 ВР сума в размер на 300 лева, платими на
10-то число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска върху главницата, считано от завеждане на исковата претенция в съда до
прекратяване на съсобствеността;
За лек автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ В 9975 ВР ответникът да заплаща на
1
ищцата обезщетение за едноличното му ползване в размер на 100 лева, платими на 10-
то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска върху главницата, считано от завеждане на искова претенция в съда
до прекратяване на съсобствеността.
В законоустановения срок на основание чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответната страна.
Твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Не се оспорва твърдението на ищцата, че страните са бивши съпрузи и че с Решение
№25/19.02.2021г., постановено по гр.д.№ 833/2020г. по описа на Районен съд -******,
бракът им е прекратен с развод.
Оспорва твърдението на ищцата, че по време на гражданския си брак страните са
придобили камион марка «Мерцедес» с рег.№ В8110ВР и лек автомобил «Шкода Октавия» с
рег.№ В9975ВР. Твърди, че двата автомобила са дарени на ответника от неговия брат Д.И.
С..
Твърди се, че от 2013г. до прекратяване на развода през 2021г. страните не живеели
заедно. От началото на 2013г. до 2018г. ответникът работил в **** на трудов договор. През
2016г. от **** брат му Д.И. С. е закупил МПС - Мерцедес, който не е бил в добро съС.ие, за
сумата от 1000 евро. Ответникът вложил в ремонта му още 1500 лева, след това дал още 500
лева, за да го регистрира. Всички тези средства били изключително придобити от него
средства в ****.
С връщането му от ****, ответникът започнал да работи в „СИГЛЕР“ ООД. През
2018г. брат му закупил от **** автомобил - Шкода Октавия от 2006г. за 2000 евро и през
октомври ответникът отишъл в ****, за да докара автомобила в ****, за което са му
трябвали 300 евро.
Твърди се, че по делото за развод, в съдебна зала страните са уточнили, че ищцата не
желае никакви вещи, тъй като тя нямала никакъв принос към процесиите МПС и заявила в
протокола, че не желае под никаква форма нито движимо, нито недвижимо имущество от
ответника.
В открито съдебно заседание се явява ищцата, която чрез и процесуалния си
представител, поддържа предявения иск. Ответникът се явява лично и чрез процесуалния си
представител поддържа направеното възражение, че делбените автомобили са негова лична
собственост, тъй като са придобити чрез дарение от брат му Д. С. и моли за отхвърляне на
делбата.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От Решение № 25/19.02.2021г. се установява, че бракът между страните по делото,
сключен на 07.06.1992г. е прекратен с развод по вина и двамата съпрузи на основание чл.49,
ал.3 вр. с ал.1 от СК. Решението е влязло в сила на 17.03.2021г.
От Декларация от Д.И. С. за закупуване на автомобил на 05.12.2016г. се установява, че
Д. С. е декларирал с декларация по чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи, че на 05.12.2016г. в ****
от ***** е закупил лек автомобил с рег.№ HEF117A, марка „Шкода“, модел „Октавиа“ с
рама № TMBJS61Z862231868, като в забележка е посочил, че автомобилът е закупен със
знанието и в полза на СТ. ИВ. СТ..
2
От Декларация от Д.И. С. за закупуване на автомобил на 02.01.2018г. се установява, че
Д. С. е декларирал с декларация по чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи, че на 02.01.2018г. в
гр.***** **** от Lotbar Kehl е закупил автомобил с рег.№ HEF117A, марка „Мерцедес“,
модел „208“ с рама № WDB9023221P7000727, превозното средство било влязло в **** на
20.12.2016г. като в забележка е посочил, че автомобилът е придобит за управление и се
притежава от СТ. ИВ. СТ.. Декларацията е с нотариална заверка на подписа на Д. С. от
02.01.2018г., направена от нотариус Борис В..
От справка за настояща и бивша собственост на автомобилите „Мерцедес 208 Д“ с рег.
№ В 8110 ВР и „Шкода Октавия“ с рег. № В 9975 ВР и свидетелство за регистрация на двата
автомобила се установява, че товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“ с рег. № В
8110 ВР с рама № WDB9023221P7000727 е с дата на първа регистрация 15.05.1997г. и с
посочен собственик СТ. ИВ. СТ. от 08.01.2018г.. Регистрационния талон е издаден на
08.01.2018г.. Лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег. № В 9975 ВР с рама №
TMBJS61Z862231868 е с дата на първа регистрация 11.04.2006г. и с посочен собственик СТ.
ИВ. СТ. от 05.02.2018г.. Регистрационния талон е издаден на 05.02.2018г..
От преведените документи от немски език - свидетелство за регистрация част I във
Федерална Република **** на МПС се установява, че на Д.И. С. е регистриран товарен
автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“с рама № WDB9023221P7000727. Той е сключил
договор за застраховка гражданска отговорност за този автомобил с период на валидност
05.12.2016г. – 03.01.2017г.. Товарният автомобил е преминал технически преглед във
Федерална Република **** на 12.11.2015г., като последващия преглед следва да бъде през
м.11.2017г.. От договор за покупко-продажба на товарния автомобил се установява, че Д. С.
е закупил автомобила от ***** на 04.12.2016г.. За товарния автомобил е издадена
международна застрахователна карта за движение по пътищата валидна от 05.12.2016г. до
02.01.2017г., по която е застрахован Д.И. С..
За лекия автомобил Шкода Октавия“ с рег. № В 9975 ВР има издаен сервизен план за
поддръжка от 03.07.2017г.
От Споразумение от трудов договор № 177/29.05.2020г. се установява, че на
29.05.2020г. ответникът е сключил допълнително споразумение към трудов договор със
„Сигда“ ООД, според което той е назначен на длъжност оператор на машини в гр.***** с
основна заплата в размер на 1080 лева по безсрочен трудов договор.
От показанията на св.М.И. – дъщеря на страните, които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че баща й – ответникът възложил на брат си да закупи автомобили от чужбина.
Св.И. е била очевидка на разговор проведен по телефона между ответника и брат му Д.,
когато ответникът е бил в ****, и е възложил на брат си закупуването на два автомобила
като му е казал и своите изисквания. Чичото на св.И. е закупил автомобилите, за които е
заплатил ответникът. Братът на ответника Д. не е дарил автомобилите. Разходите по
закупуването, ремонта на автомобилите, транспортирането им до ****, пререгистрацията
им, за гориво, за застраховки гражданска отговорност било за сметка на ответника.
Ремонтите по автомобилите са правени в с.*****, като св.И. и мъжът й уговаряли
ремонтите.
По времето на закупуването на двата автомобила ответникът работел в **** и когато
се завръщал в **** се прибирал при семейството си – ищцата, св.И. и сестра й, които
живеели в с.*****. По онова време ответникът се прибирал в **** през декември и през
януари/февруари месец заминавал отново за ****. Семейните отношения били нормални.
3
Ответникът изпращал пари от ****, където работел общо около 6 години, за да издържа
семейството си, заплащал семестриалните такси на св.И., а ищцата се грижела за
домакинството, за градината и животните. През лятото ищцата работила и с доходите си
също участвала в семейните разходи. Парите, с които били закупени автомобилите били
семейни пари и ищцата знаела за закупуването на автомобилите. През 2019г. страните се
разделили, когато ответникът изгонил ищцата от дома им. Ищцата нямала свидетелство за
управление на МПС.
Показанията на св.Р. С. и св.М. С. съдът не кредитира почти изцяло по отношение на
показанията на св.М. С. и изцяло по отношение на показанията на св.Р. С., тъй като
показанията на свидетелките са разнопосочни, объркани и противоречащи в отделни свои
части, по между си и с показанията на св.И., които съдът кредитира. Следва да се вземе
предвид, че св.Р. С. и св.М. С. са първи братовчедки на ответника и брат му Д. С. и съдът
намира, предвид това и противоречията в тези показания, че тези свидетелки са предубедени
от изхода на делото. Според показанията на св.Р. С. ответникът бил в дома им, когато се
обадил по телефона на брат си Д. и го помолил да му помогне, за да си купи автомобил или
камион, тъй като нямал с какво да пътува за работа и бил в лошо финансово съС.ие имало
дни, през които нямал какво да яде и се хранел при братовчедките си. По онова време
отношенията между ответникът и жена му били влошени, те живеели заедно, но се карали,
С. изпращал пари на семейството си. С. тогава ходил в чужбина, но не работил, не вземал
пари и се прибрал. Д. работил в сервиз в **** и закупил на брат си камион през 2016г. за
1000 евро, а през 2017г. му купил кола. Д. заплатил ремонта на автомобилите, изпратил пари
за прехвърлянето на собствеността им, за застраховането им, за транспортирането на
автомобилите. Според показанията на св.Р. С. колите дошли от **** на собствен ход.
Камионът бил ремонтиран в с.*****. Ремонтът на камиона бил 800 евро, прехвърлянето на
собствеността 600 евро. Д. не можел да идва в ****, затова С. регистрирал автомобилите на
свое име. Камионът се използвал от Д. и от С.. В края на показанията си св.Р. С. казва, че С.
е изтеглил парите, които е изпратил брат му и си е купил сам камиона, че отишъл в **** и от
там взел камиона. По-надолу в показанията си св.Р. С. казва, че когато Д. изпратил парите
на С. той се чудел какво да прави и тогава Д. му казал, че му е купил камион и тръгнал от
**** с него. Тогава на С. се обадили за някаква работа в ****, той отишъл, но
възнаграждението било малко, срещнал се с брат си и взел камиона.
Лекият автомобил марка „Шкода“ бил купен със собствени пари на Д. за 1000 евро и
подарен на С., ремонта на този автомобил струвал 800 евро, регистрацията 600 евро.
Според показанията на св.М. С. автомобилите били закупени от **** от Д., който
живеел там от 2010г. и имал финансова възможност. Св.М. С. присъствала на разговор по
време, на който С. поискал от брат му да му помогне, защото нямал пари. Д. не подарил
автомобилите, а ги е купил, нямали уговорка С. да връща парите. Камионът „Мерцедес“ е
купен през 2016г., а лекия автомобил „Шкода“ е купен през 2017г., като автомобилите
дошли на автовоз, защото били повредени и не били в движение. Д. изпратил на няколко
пъти пари на С. за ремонта на автомобилите, веднъж 800 евро, веднъж 250 евро, и после още
няколко пъти му изпращал пари. Автомобилите били ремонтирани в с.*****. Д. искал
автомобилите да са на негово име, но не можел да дойде за регистрацията на автомобилите,
затова С. ги регистрирал на свое име, за което отново Д. изпратил пари.
Съдът кредитира показанията на св.М. С. в частта, че С. изпращал пари, за да издържа
семейството си, когато били в добри отношения. Той дълги години работил в ****. Ищцата
работела през лятото по хотелите и се грижела за семейството.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл.34 ЗС на следните
движими вещи: товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“ с рег. № В 8110 ВР с
4
рама № WDB9023221P7000727 и лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег. № В
9975 ВР с рама № TMBJS61Z862231868.
Възражение по чл.22, ал.1 вр. § 4, ал.1 от СК от ответника, че делбените автомобили са
негова лична собственост, тъй като са му дарени от брат му Д.И. С..
В тежест на ищцата е да докаже, че да докаже, че страните са бивши съпрузи, че бракът
по между им е прекратен с развод, че по време на брака си страните са придобили в режим
на СИО чрез покупко-продажба процесните МПС-та.
В тежест на ответника е да докаже, че процесните МПС-та са негова лична
собственост, тъй като са му подарени от брат му Д. С..
На основание чл.144, ал.1 от ЗдВП собствеността върху МПС се прехвърля с писмен
договор. На основание чл.12 а от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена
от Министъра на вътрешните работи (Наредбата) при първоначална регистрация на
автомобил с първоначална регистрация в държава членка на ЕС собственикът подава
заявление, към което прилага документите описани в чл.12а, т.1-т.11 от Наредбата, едни, от
които са : свидетелство за регистрация - част 1 и част 2 (ако е издавана), издадени от
съответния компетентен орган на държавата - членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация *****;
документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното
средство; декларация за придобиване на собствеността. В случая по делото са представени
свидетелство за регистрация част I във Федерална Република **** на МПС за товарен
автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“с рама № WDB9023221P7000727, издадено на
Д.И. С.. Представен е договор за покупко-продажба на товарния автомобил, от който се
установи, че Д. С. е закупил автомобила от ***** на 04.12.2016г.. Представена е декларация
по чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредбата и за двата автомобила, според които в
забележка е посочено, че автомобилите се притежават от ответника С.С..
По делото са приети като писмени доказателства справка за собствеността на двата
автомобила и свидетелство за регистрацията им, които представляват официални
свидетелстващи документи, за вписаните в тях факти, едно от които е правото на
собственост върху МПС-то. Поради това съдът приема за доказано, че собственик на двата
автомобила в КАТ се води СТ. ИВ. СТ..
На основание чл.21, ал.1 от СК вр. с § 4, ал.1 от СК вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Съвмеснтият принос може да се изрази в
грижи за децата, работа в домакинството, влагане на средства.
От показанията на св.И. и на св.М. С., кредитирани в тук обсъжданата част и от
писмените доказателства по делото се установи, че по времето, когато са придобити
делбените автомобили страните са живели заедно като семейство. Ответникът е работил в
****, като е изпращал пари за издръжката на семейството си, а ищцата се е грижела за
домакинството, за градината, животните и е работила през летните месеци. От показанията
на св.И. се доказа, че процесните автомобили са закупени с пари на семейството, за
закупуването им е знаела и ищцата. Братът на ответникът Д. е закупил автомобилите по
възлагане от страна на брат си, със семейни пари на ответникът. По правната си същност
ответникът и брат му са сключили по между си договор за поръчка. Предвид
гореизложеното съдът заключва, че делбените автомобили са били придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, която с развода на страните с решение за №
25/19.02.2021г., влязло в сила на 17.03.2021г., е прекратена и на основание чл.28 СК
дяловете на страните в съсобствеността са равни по ½ ид.ч..
5
Съдът намира за недоказано възражението на ответника, по чл.22, ал.1 вр. § 4, ал.1 от
СК, че делбените автомобили са негова лична собственост, тъй като са му дарени от брат му
Д.И. С.. От показанията на св.И., кредитирани от съда и писмените доказателства по делото
се доказа, че делбените автомобили са придобити от страните в режим на съпружеска
имуществена общност. Показанията на св.Р. С. и М. С., с които ответникът се опита да
докаже възражението си не са кредитирани от съда поради наличие на противоречия в тях и
заинтересованост на свидетелките от изхода на делото. Св.Р. С. твърди, че ответника само
излизал до чужбина да търси работа, но не успявал да намери такава, в показанията си св.М.
С. твърди, че ответникът дълги години работи в **** и изпраща пари на семейството си.
Според показанията на св.Р. С. автомобилите дошли от **** на собствен ход, според
показанията на св.М. С. автомобилите дошли на автовоз. В показанията си св.Р. С. веднъж
заявява, че Д. купил автомобилите на ответника, после заявява, че за камиона Д. му изпратил
пари, но освен това и го купил и тръгнал да му го кара, но се срещнали в ****, от където
ответника прибрал камиона в ****. И двете свидетелки заявяват, че Д. нямал време да дойде
в ****, затова недоумение предизвиква обстоятелството, че той е тръгнал да кара камиона
към ****. Противоречи на тезата на ответника и обстоятелството, че той твърди, че
автомобилите били подарени от Д. на С., но и двете свидетелки сочат, че Д. искал
автомобилите да бъдат регистрирани на негово име, но нямал време да дойде и затова казал
на ответника да ги регистрира на свое име. Противоречи на житейската логика след като
човек иска да подари на брат си автомобили да иска да ги регистрира на свое име.
За пълнота и предвид възраженията на ищцата, че дарение на движими вещи следва да
е само в писмена форма съдът ще посочи, че на основание чл.225, ал.2 от ЗЗД дарението на
движими вещи може да се извърши с писмен договор с нотариална заверка на подписите
или чрез предаване. В случая ответникът не успя да докаже, че процесните автомобили са
му били дарени от брат му и в резултат на това са негова лична собственост. Поради което
следва да бъде допусната делба на автомобилите при квоти по ½ ид.ч. за всяка една от
страните.
По разноските по делото съдът ще се произнесе във втора фаза на делбата.
Мотивиран от така изложените съображения, ****** районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл.34 ЗС, ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на
следните движими вещи, а именно:
- товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 208 Д“ с рег. № В 8110 ВР с рама №
WDB9023221P7000727, двигател № 60194300587100
- лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“ с рег. № В 9975 ВР с рама №
TMBJS61Z862231868, двигател № BKC958391 МЕЖДУ ИВ. Д. СТ. ЕГН **********, с
поС.ен адрес: с******** общ.******* обл.Варна и СТ. ИВ. СТ. ЕГН ********** с поС.ен
адрес: с******** общ.*******.
при квоти в съсобствеността както следва:
- за ИВ. Д. СТ. ЕГН **********– 1/2 ид.ч.
- за СТ. ИВ. СТ. ЕГН ********** – 1/2 ид.ч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-
6
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд –******: _______________________
7