Р
Е Ш Е
Н И Е № 1662
гр. Бургас, 27.07.2018 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета
година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 693 по описа на съда за 2014г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.24,
ал.4 от СК и чл.26, ал.2, пр.5 от
ЗЗД, предявени от Д.
Н. Н. против Д.Д.Н. и К.И. ***.
От Съда се иска да обяви за
недействителен по отношение на ищцата сключен меж-ду
ответниците, по време на брака й с първия от тях, договор за наем от
31.07.2013г. на об-щи недвижими имоти, съответно –
7.588/8.482 ид. части от
имот № 016048, находящ се в землището на с.Т, общ.Б, обл.Б,
ЕКАТТЕ: 72151, м.“Д. О“, с площ 8.482 дка, начин на
трайно ползване: конна база, образуван от имот № 016049, ведно със сградите и
съоръженията в него: конюшня от 262 кв. м., манеж от 2 080 кв. м., падок от 350 кв. м. и питомник за кучета от 82 кв. м., за
срок от над три години, а именно – за девет години, евентуално – да бъде
прогласен за нищожен, като привиден. Претендират се раз-носки.
Ответниците оспорват исковете. Н.
излага съображения, че имотите са негова лична собственост, а К., че е бил
препятстван от ищцата да ги ползва. Молят Съда да отхвърли претенциите.
Претендират разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, намира за установено следното:
По допустимостта на предявените искове
се е произнесъл ОС Бургас – с Определе-ние от
07.03.2018г. по ч. в. гр. дело № 260/2018г., задължително за настоящия съдебен със-тав. Предвид това, претенциите следва да бъдат
разгледани по същество.
Д. и Д. Николови са сключили граждански
брак на 19.08.2006г.
С НА № 155 от 29.09.2006г.,
том II, рег.№ 589, дело № 295/2006г. на
нотариус Г. С, съпругът е закупил описания по-горе недвижим имот, в който
впоследствие са били изградени конюшня, манеж, падок
и питомник за кучета.
По делото има данни за
това, че Николови са се разделили в края на месец януари 2013г. С Присъда от
17.02.2014г. по НЧХД № 3318/2013г. на РС Б. Н. е признат за виновен в това, че
на 29.01.2013г. е причинил чрез удари с ръка на съпругата си лека те-лесна
повреда, изразяваща се в отоци по главата и лицето, кръвонасядания
с драскотини по лицето, довели до болка, без разстройство на здравето, и на
основание чл.130, ал.2, вр. с чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
администра-тивно наказание “глоба“ в размер на
1 000 лв.
С Решението от 18.10.2013г.,
постановено по гр. дело № 6317/2013г. на РС Бургас, е уважена молбата на ищцата
срещу съпруга й и е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, поради осъществени от него спрямо нея актове на
домашно насилие – на 19 и 21.07.2013г.
На 31.07.2013г. ответниците са сключили
процесния договор за наем с нотариална заверка на
подписите – рег.№ 5410/31.07.2013г.
на нотариус С.Ст, вписан в СВ гр.Бургас
на същата дата, по силата на който Н. е предоставил за
ползване на К, конната база, за срок от девет години, а последният се е
задължил да заплати наемна цена в размер от общо 150 000 лв. – на
08.12.2021г.
Не се спори по делото, а и
от събраните гласни доказателства – показанията на сви-детелите
Ж.Б. и Н. В, се установява, че ответниците са в добри,
приятелски, отношения – от 15 – 20 години, както и че К. се занимава с ремонт
на хладилна техника и агрегати – чрез фирмата си “Сиил“
ЕООД, а базата му се намира в бли-зост до процесния имот, преди моста за Твърдица.
С Декларация за достъп до мрежата от
28.08.2013г. К. е поискал от “ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД партидата
за конната база да бъде променена и за-ведена на
негово име.
С Решение от 16.12.2013г. по гр. дело №
7503/2013г. на РС Бургас бракът на Н, е бил прекратен – по взаимно съгласие.
На 30.05.2014г. на Н. е била връчена нотариална
покана от К., с коя-то е поискал тя да освободи имота
и да му осигури безпрепятствено и пълноценно ползва-не – като наемател, или да
му заплаща обезщетение. На 09.06.2015г. той е завел и гр. дело № 3809/2015г. на
РС Бургас за такова от 5 666.67 лв. – за периода от 30.05. до 20.11.2014г.
Между страните са разменяни и други
нотариални покани, респективно – отговори, приложени по делото.
С Решение № 753/04.05.2015г.,
постановено по гр. дело № 4518/2014г. на РС Б, – в сила от 18.04.2017г.,
ответникът Д.Н. е признат за изключителен собстве-ник на терена, предмет на процесния
договор за наем, ведно с намиращите се в него подоб-рения
– манеж, падок и питомник за кучета, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.23, ал.1 от СК.
Между бившите съпрузи са водени и други
граждански дела, включително и по ре-да на ЗЗДН.
Заведени са и множество преписки във връзка с конфликтите и имуществени-те им
спорове, досежно конната база.
С Анекс от 07.09.2015г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ 7395/02.10.2017г. на
нотариус Б. К, вписан в СВ – Бургас на последната дата, ответниците са изме-нили Договора за наем от 31.07.2013г. – досежно предмета му, а именно – за ½ ид. част от имота и съоръженията.
От показанията на свидетелите на ищцата
– В. М. и А.А., се установява, че от 2009г. до есента
на 2015г. в процесната конна база се е помещавал ко-нен клуб “Кубар“, ръководен от
Н., която е ползвала конюшнята, манежа и падока,
докато бившият й съпруг е осъществявал дейност по отглеждане и трениране на
кучета – в питомника. Установява се, също така, че през 2013г. отношенията
между двамата силно са се влошили – възникнали са множество конфликти, а
ответникът Н. е преустановил подаването на ел. енергия в имота, впоследствие и
ползването на вода чрез ел. помпа. След напускането на Н. през 2015г.,
конюшнята и съоръженията са ползвани от П, и С. Т, които са закарали коне от
общинската база в Морската градина. Двама-та не са виждали отвтеника
К. в имота.
От показанията на свидетелите Ж.Б. и Н. В, се устано-вява, че те
са узнали за сключения между ответниците договор за наем от самите тях, като по
думите на К., той е искал да складира в базата хладилни камиони, машини и аг-регати, тъй като не му е достигала търговска площ.
Установява се също и че последният е закарал в имота една каравана, но не го е
ползвал по предназначение.
При така установеното от фактическа
страна, Съдът намира следното от правна:
По иска по чл.24, ал.4 от СК:
Съгласно цитираната разпоредба, разпореждането с вещно право върху
обща недви-жима вещ, извършено от единия съпруг,
е оспоримо. Другият съпруг може да го оспори по исков
ред в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно
от 3
години от извършването му.
Както беше посочено
по-горе, с влязло в сила решение по гр. дело № 4518/2014г. на РС Б,
ответникът Н. е бил признат за изключителен собственик на терена, пред-мет на процесния договор за
наем, ведно с намиращите се в него подобрения – манеж, па-док и питомник за
кучета, т. е. същите нямат характер на обща недвижима веща по смисъ-ла на закона и не попадат в обхвата на разглежданата
хипотеза – от една страна, а от друга – с оглед санкционния характер на
нормата, същата следва да се тълкува стриктно – в слу-чая
не се касае за разпореждане с вещно право, поради което приложението й е недопусти-мо, в това число и по аналогия.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав прие, че този иск на Н, е неоснователен и като такъв – следва да
се отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че според чл.32, ал.1 от ЗС, общата вещ се използва
и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от
нея. В чл.229, ал.2 и 3 от
ЗЗД, пък, е предвидено, че лицата, които могат да
вършат само действия по обикновено
управление, не могат да сключват
договор за наем за повече
от 3 години, и за толкова би имал сила такъв, ако бъде сключен
за по-дълъг срок. Предвид това,
както и с оглед на обсъдения вече Анекс от 07.09.2015г., следва да се приеме, че
процес-ният договор за наем по отношение на
конюшнята, която единствено е съсобствена между
страните при равни квоти, не е противопоставим на ищцата, тъй като тя не е
участвала при сключването му.
По евентуалния иск по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД:
Съгласно тази разпоредба, привидните
договори са нищожни.
Ищцата Н. твърди наличието на абсолютна
симулация, а именно – че ответ-ниците са сключили процесния договор единствено с цел да я увредят и без да
желаят на-стъпването на типичните за наемното правоотношение правни последици.
Съобразно чл.154,
ал.1 от ГПК, тежестта да установи твърденията си е
нейна.
В случая, за установяване на
субективното отношение на страните по процесния
до-говор към правните последици, които са типични за наемното правоотношение, а
именно – желаели ли са те или не тяхното настъпване, както и каква е била
евентуалната им цел при сключването му, следва да бъдат обсъдени в съвкупност –
в съответствие с житейската ло-гика и пазарните
принципи, фактите от обективната действителност, коментирани по-горе.
Безспорно се установява по делото, че
след закупуването на имота през 2006г. Н, са изградили в същия процесните – конюшня, манеж, падок
и питомник за кучета, и са започнали да развиват стопанска дейност в него, с
цел – реализиране на приходи, като ищцата се е занимавала с конете, респективно
– конен спорт, а бившият й съпруг с отглеж-дане и
обучение на кучета. В началото на 2013г. отношенията им са се влошили, като по
тъжба на Д.Н. е било образувано НЧХД за причинена й от
Д.Н. на 29.01.2013г. лека телесна повреда, а по-късно
и гражданско дело – по реда на ЗЗДН – за осъществени актове на домашно насилие на
19 и 21.07.2013г. По последното й е била изда-дена и
заповед за незабавна защита, с която на ответника е било забранено да я
доближава, включително и на работното й място, в процесната
конна база. Именно тези обстоятелства, според настоящия съдебен състав, са го
мотивирали и да сключи наемния договор с втория ответник – негов близък
приятел, непосредствено след това, без двамата да са имали за цел реалното
възникване на наемно правоотношение, а по-скоро такава – за преодоляване по-следиците от ограничителната заповед и осъществяване на опосреден достъп и ползване на имота от Н., впоследствие и
за препятстването на ищцата да развива стопанска дей-ност
и отстраняване й от него. За направата на този извод, Съдът отчита следното: на
пър-во място, договорът е сключен с ответника К. – като
физическо лице, което влиза в противоречие с обясненията му, дадени на
свидетелите Б. и В, че ще из-ползва базата за нуждите на дружеството си. На
следващо място, по същото време имотът е бил ползван от Н, т. е. не е бил
свободен, като и двамата са реализирали доходи от развиваната стопанска дейност
в него, докато вторият ответник не е предприел никакви действия, за да влезе
във владение в рамките на 10 месеца, а е заявил претенциите си към ищцата едва
след образуването на настоящото дело. И въпреки че Д.Н.
е осъ-ществявал фактическата власт върху
обособена/заградена част от терена, в която попада и питомникът за кучета, К. дори
там не е складирал каквато и да била техника, а ка-раваната,
която е докарал, на практика е била напълно неизползваема. Прави впечатление и
че свидетелите на ответниците са виждали в имота полиция по повод конфликти
между бившите съпрузи, но не и в случаи, когато Д.Н. е
препятствала ”наемателя” да ползва имота – за такива само били чували от
последния. Не е логично и при положе-ние, че е
”отдал” конната база под наем, ответникът Д.Н. да прекъсва електро-снабдяването
й, както и да демонтира водната помпа в нея, а след като ищцата е напуснала
обекта – конюшнята, през есента на 2015г., да допусне в него П. и С. Т, с конете им, вместо да го предаде на съконтрахента си. Че К. не е имал
нужда от до-пълнителна търговска площ за бизнеса си
се установява и от показанията на свидетеля В, негов приятел, комуто не е
известно този ответник да е наемал и ползвал друга такава, а от заявеното от
същия и че за последно го е виждал в процесния имот
през мина-лата година, става ясно, че той изобщо не е
бил заинтересован от ползването на терена.
Или безспорно се установява по делото,
че ответникът К. в продължение на пет години нито е
ползвал, нито е имал намерението да ползва процесния
имот, като в тази връзка съвсем логична е и уговорката му с Д.Н. да заплати
цялата наемна цена от 150 000 лв. на 08.12.2021г., което и за двамата е
било очевидно, че няма да се случи, по-ради предварително ясната липса на
насрещна престация от страна на наемодателя, реали-зиращ доходи чрез личното ползване на конната база.
По изложените съображения, Съдът
приема, че ответниците са сключили процесния договор
за наем без да са желали постигането на типичните за
наемното правоотношение правни последици, изразяващи се в ползването на имота
от наемателя срещу заплащането от последния на наемна цена на наемодателя, като
са целяли да създадат убеждение у ищ-цата
за наличието на такова, поради което коментираната сделка следва да се
квалифицира като привидна и в крайна сметка – нищожна, на соченото в исковата
молба основание.
Предявеният при условията на
евентуалност отрицателен установителен иск с прав-на
квалификация – чл.124, ал.1 от
ГПК, вр. с чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, е основателен и като такъв – следва да се
уважи.
По съразмерност и компенсация –
страните не си дължат разноски една на друга за настоящото производство.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Н., с ЕГН: **********,***, иск по чл.24, ал.4 от СК за обявяване за недействителен по отношение на нея на
сключения между Д.Д.Н., с ЕГН: **********,***,
и К.И.К., с ЕГН: **********,***,
До-говор за наем от 31.07.2013г. на недвижим имот –
7.588/8.482 ид. части от
имот № 016048, находящ се в землището на с.Т, общ.Б, обл.Б,
ЕКАТТЕ: 72151, м.“Д. О“, с площ 8.482 дка, начин на
трайно ползване: конна база, образуван от имот № 016049, ведно със сградите и
съоръженията в него – конюшня от 262 кв. м., манеж от 2 080 кв. м., падок от 350 кв. м. и питомник за кучета от 82 кв. м., с нотариална
заверка на подпи-сите рег.№ 5410/31.07.2013г.
на нотариус С. С, вписан в СВ Бургас на същата дата, като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА същия договор за
НИЩОЖЕН – като привиден, по иск на Д. Н.Н.,
на основание чл.26, ал.2, пр.5
от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчване-то му на страните.
Съдия:/п/ Калин
Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.