№ 5851
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100511688 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от К. К. Х., съделител-ответник в
производството по чл.34 ЗС /делба, първа фаза/, срещу решение № 10644 от
20.06.2023 г. по гр.д.№ 74130 по описа за 2021 г. на СРС, 164-ти състав, с което
е допуснат до делба между К. С. Х. и К. К. Х., самостоятелен обект,
представляващ апартамент № 18 с адм.адрес : гр.София, район „******* III-та
част“, ******* както и на основание чл.344, ал.2,предл.2 ГПК, съделителката
К. К. Х. е осъдена да заплаща на съделителя К. С. Х., сумата от 375 лв.
месечно до приключване на производството по делбата, представляваща
обезщетение за ползването на припадащите му се 5/8 идеални части от
съсобствеността.
Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с
ненадлежното уведомяване на съделителката, както и се сочи, че страните
биха могли да постигнат уреждане на спора по доброволен ред чрез
1
споразумение. По отношение на наложената привременна мярка се твърди, че
същата е неоснователна. Решението било постановено като съдът се бил
позовал на факти, за които не били събрани по делото, доказателства. Сочи, че
ищеца не бил представил по делото крайните актове, за да се достигне до
изводите, до които СРС бил достигнал, а именно, че страните са в обтегнати
отношения, че са налице заплахи срещу него, вкл. за живота му от страна на
ответника и неин приятел, с когото същата живеела в имота, за което били
свидетелствали представените от ищеца тъжби и сигнали до СРП. Твърди се,
че съвместно живеене и ползване на жилището било възможно за
съсобствениците. Правилно СРС бил приел, че ищецът има ключ и достъп до
апартамента, като той имал възможност да напуска и да се връща в
апартамента, когато намери за добре. Ищецът не бил ограничаван да ползва
притежаваните от него идеални части в имота. Твърди, че за първи път
разбира за такова желание за делба с обжалваното решение. След като вече
знаела волята на баща си, изразява съгласие за сключване на Споразумение.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение
изцяло. Претендират се разноски.
От съделителят ищец – К. С. Х. е постъпил отговор по въззивната
жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Намира, че не е
допуснато соченото от въззивницата съществено процесуално нарушение във
връзка с призоваването й, тъй като такова нарушение можело да бъде само
това, което е съществено за правилността на решението; позоваване се на
с.651, б.“а“ от „Българско гражданско процесуално право“, десето основно
преработено и допълнено, второ по действащия ГПК, издание. Освен това,
съгласно принципната съдебна практика, за да се отмени едно решение не
било достатъчно да е допуснато съществено процесуално нарушение, но било
необходимо това нарушение в конкретния случай да е съществено- с.653, б.“б“
от същото издание. Решаващ в случая бил извода на СРС да се допусне делба,
за кой имот и при какви части. Твърди се, че в случая от приложените писмени
доказателства се установява невъзможността за общо живеене на страните,
вкл. и съвместно ползване на имота. Обратното не било доказано от
въззивницата, а и самото доказване било преклудирано. В жалбата нямало и
доказателствени искания за целта. Сигналите сочели за непримирими
отношения между страните. Наред с това неоспорим факт било, че целият
2
имот е зает от ответничката Х.. Само, че съгласно ТР № 67 от 25.11.1969 г. по
гр.д.№ 67/69 на ОСГК :“когато един от съсобствениците е заел изцяло
съсобствения имот, който би могъл реално да се разпредели за ползване и от
останалите съсобственици, последните можели да искат да осъществяват
правата си по съдебен ред, съгласно чл.32, ал.2 ЗС.“ Въззиваемият счита, че
няма задължение да представя и да доказва твърдени от страните „крайни
актове“. Особено, защото нямало такива, които да отхвърлят или прекратяват
сигналите му за опита да бъде убит, грабежа на вещите, евентуално
квалифицираната кражба за отнетата с автомобил урна. Невярно и затова
неоснователно било твърдението на въззивничката, че с решението за първи
път разбирала желанието му за „споразумение“. Това твърдение било ново. Не
се претендират разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 04.07.2023 г.,
Въззивната жалба е подадена на 18.07.2023 г. Следователно същата е в срока
по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, както и
правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съдът е сезиран с иск за делба.
Съгласно чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът
се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки сънаследник.
Относно надлежното уведомяване на въззивницата:
3
Съгласно чл. 42, ал.1 ГПК връчването на съобщенията се извършва от
служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка
с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение,
връчването може да се извърши чрез общината или кметството.
Когато съобщението не е връчено по реда на ал. 1 и 2, както и в случаите
на бедствия, аварии и други непредвидени обстоятелства, съдът може да
разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда чрез
телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма- ал.3.
В съдебната практика, така например решение № 407 по гр. д. №
1138/2010 г., IV г.о., ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60501 ОТ 17.06.2021 Г. ПО ГР.
Д. № 133/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, се приема, че връчването по телефон,
уредено в чл. 44, ал. 2 ГПК, е допустимо в изключителни случаи, когато то не
може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде
уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие -
насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие,
указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на депозити и такси;
ако връчителят е съобщил за призоваването по телефона (датата на съдебното
заседание или на действието по принудително изпълнение) и това изявление е
достигнало до адресата, то е извършено редовно връчване на съобщението.
Видно от данните по делото /пред СРС/- съдът е извършил служебна
справка по НБД относно постоянен и настоящ адрес на ответницата/въззивник
в настоящето производство, тъй като изпратената призовка, с която е следвало
да бъде връчен препис от исковата молба е била върната от призовкаря, в
цялост, който на 20.04.2022 г. е отбелязал, че е извършил посещения на 23.03.,
06.04. и 17.04.2022 г. на адреса, но никой не му отваря. Залепил е уведомление
на входната врата на блока, тъй като не е имал достъп до апартамент 18.
Видно от служебната справка, адресът на който е била изпратена призовката
съвпада с посочения от въззивницата като постоянен и настоящ адрес. СРС е
извършил и справка за налични трудови договори и след получаването на
такава, е изпратена призовка за връчване на съдебните книжа чрез
работодателя. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че фирмата е
напуснала адреса. Едва тогава СРС е разпоредил да се извърши уведомяване
на ответницата за така заведеното дело по телефона. Видно от доклада на
деловодителя на 164 състав /л.35 от делото пред СРС/ ответницата Х. е била
4
уведомена за заведеното срещу нея дело, както и е била поканена да получи
съдебните книжа на 28.06.2022 г. Към момента на изготвяне на доклада –
20.07.2022 г. ответницата не се е била явила да получи съдебните книжа. С
разпореждане от 08.08.2022 г. СРС е приел, че ответницата следва да се счита
уведомена при отказ. За първото по делото о.с.з. също е била изпратена
призовка на адреса по НБД, но отново е върната в цялост поради
невъзможност да бъде връчена- никой не отваря жилището. Залепено е
уведомление по чл.47 ГПК. В първото по делото публично съдебно заседание
СРС е приел, че ответницата е уведомена за заведеното дело и не желае да
участва по него. Затова и е даден ход на делото.
При това положение въззивната инстанция намира, че не е допуснато
соченето от нея процесуално нарушение във връзка с призоваването й.
Наред с това, както и се сочи от процесуалния представител на
въззиваемия, съществено процесуално нарушение във връзка с призоваването
е такова нарушение, което би повлияло съществено за правилността на
решението, т.е. изхода по делото би бил друг.
В конкретния случай се касае до производство по съдебна делба във
фазата на допускането й. А в случая от страна на въззивницата не се повдигат
въпроси за съсобствеността и квотите в съсобствеността.
При това положение по горните въпроси въззивната инстанция не
следва и да излага мотиви, арг. от чл.269 ГПК
Относно искането по чл.344, ал.2 ГПК:
СРС е приел, че се касае до привременна мярка, която е допустима да
бъде сторена с решението за допускане на делбата. От писмените
доказателства по делото по безспорен начин се установявало, че ищеца е
напуснал жилището след смъртта на съпругата си и поради влошените
отношения с дъщеря си – ответницата Х., която понастоящем обитава сама
апартамента. Ищецът бил напуснал фактически жилището си на 06.06.2017 г.,
поради обтегнати отношения между страните и заплахи отправени спрямо
него, вкл. за живота му от страна на ответника и нейн приятел, с когото
същата живеела в имота, за което свидетелствали подаваните от ищеца тъжби
и сигнали до СРП. При така установеното по делото, нямало как да
разпредели съвместно ползване на жилището, което да отговаря на
притежаваните от страните идеални части поради което е счел, че
5
привременните мерки следва да препотвърдят фактическото положение към
постановяване на решението, а именно ответника да продължи да ползва
целия процесен имот, като съответно заплаща на ищеца 5/8 от средния
месечен наем /600 лв. за целия апартамент/ или 375 лв. за притежаваните от
него ид.части в имота, от ползването на които е лишен.
Съгласно чл.344, ал.2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои
имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
В този случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани
между съделителите по реда на член 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им
по повод ползването само по време на висящността на делбеното
производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването.
За да бъде основателно искането по чл.344, ал.2 ГПК молителят следва
да е бил лишен от ползването на делбения имот. В конкретния случай по
безспорен начин се установява, че това е така.
До делбата е допуснат апартамент с площ от 67,04 кв.м. и липсват данни
ползването на същия да може да се разпредели между двамата съделители.
Въззивната инстанция намира с оглед на събраните пред СРС, писмени
доказателства, както и на съдебните прения в производството по чл.258 и
следв. ГПК, за правилен извода на СРС, че е невъзможно съвместно ползване
на допуснатото до делбата жилище.
Затова и с нарочно определение въззивната инстанция прие, че спогодба
между съделителите не може да бъде постигната и затова такава възможност
не бе предоставена.
Следва да посочим и, че пред настоящата инстанция процесуалните
представители на въззивницата уточниха, че възраженията на тяхната
доверителка са насочени в посока на това, че нейният съсобственик не е
лишаван от правото да ползва апартамента. „Иначе тя не изявява желание
имотът да се ползва съвместно“.
Следователно съделителя К. Х. има право на обезщетение съобразно
квотата си в съсобствеността.
6
Обжалваното решение и в тази му част е правилно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, обжалваното
решение е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
От въззиваемия разноски не са сторени и не му се присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10644 от 20.06.2023 г. по гр.д.№ 74130 по
описа за 2021 г. на СРС, 164-ти състав, изцяло.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7