Решение по дело №252/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 109/14.02.2023 г. по НАХД № 252/2023 г. по
описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод постановлението на
Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание спрямо обвиняемия Г. Т. Д. с ЕГН:
********** за това, че:
на 26.01.2022 г., около 09:00 часа, в гр. Бургас, на ул. „Одрин“ на
кръстовището на „СОМАТ“, в посока кв. Долно Езерово, при управление на
моторно превозно средство (МПС) - товарен автомобил марка „Волво”, с peг.
№ *, собственост на „*“ ООД- гр. Бургас, след като виновно е нарушил
разпоредби на ЗДвП:
- чл. 5, ал. 1 т. 1 - Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;
- чл. 20, ал. 1 - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
превозните средства, които управляват и ал. 2 - Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозваният товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
- чл. 25., ал. 1 - Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и ал. 2 -
При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея...
- чл. 26 - Преди да завие или да започне каквато и да е маневра,
свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде
ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със
светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните
средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с
ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е
1

включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява
веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да
бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата,
с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. М.
П. с ЕГН: **********, изразяваща се във фрактура на големия пищял в
проксималната му част с кръвонасядане в същата област, което е наложило и
оперативна интервенция - състояние довело до трайно затруднение
движението на ляв долен крайник за срок от около 4-5 месеца , при обичаен
ход на оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал.1 б. „б” вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
Пред съда страните заявиха, че не желаят да се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, а на основание чл. 378, ал. 2 НПК да се ползват
протоколите от досъдебното производство.
Съдът изрично разясни на пострадалия възможността по чл. 343, ал. 2, т.
2 НК, а именно да поиска наказателното производство спрямо обвиняемия да
се прекрати, като той не се възползва от тази възможност. В нарочно писмено
изявление, получено в съда след приключване на разглеждането на делото,
пострадалият изрично потвърди желанието си делото спрямо Д. да продължи.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на
делото, обвиняемият не се яви лично, възползвайки се от възможността по чл.
378, ал. 1 НПК. Неговите интереси се защитават от упълномощен защитник –
адв. П. Д. – БАК.
В пледоарията си представителят на държавното обвинение заявява, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което и предлага
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание в размер на 1000 лева. Заявява, че
предвид обстоятелството, че Д. е професионален шофьор, то и налагането на
кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ би било пречка пред него да упражнява професията си, а от там и би се
явило прекомерно тежко. Именно поради това, моли съда да не налага на
обвиняемия това по-леко наказание.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. П. Д. – БАК изцяло се
присъединява към становището на РП-Бургас и моли за налагане на
административно наказание, съгласно направеното от прокурора
предложение.
Бургаският районен съд, като съобрази становището на страните и
прецени събраните в наказателното производство доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, намира следното:

От фактическа страна:

2

Обвиняемият Г. Т. Д. с ЕГН: ********** е роден на * Обвиняемият е
неосъждан, без данни за противоправни прояви до момента.
Обв. Д. е правоспособен водач и притежава свидетелство за управление
на МПС категории „ТКТ, В, А, С, СЕ, Д” от 11.07.1978 година, видно от
протокол № 148/11.07.1978 година от ОДМВР гр. Бургас, като категории
С,СЕ и Д придобил през 1983 г. и 1993 година. Д. притежавал СУМПС № * и
контролен талон № *. От приложената справка за водач/нарушител на сектор
„ПП“ при ОДМВР гр. Бургас към датата на деянието - 26.01.2022 година се
установява, че Д. е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП.
Обв. Д. живеел в град Бургас и работел като шофьор в „*“ ООД.
Предмет на дейност на дружеството било превоз на риба и рибни продукти.
Обв. Д. управлявал товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № *, собственост
на дружеството. На 26.01.2022 година обв. Д. бил на работа за времето от
08:00 до 17:00 часа. От около 08:30 часа обв. Д. потеглил с горепосоченият
товарен автомобил от паркинга на стадион „Черноморец“ в посока към базата
на фирма „Фишланд“ находяща се в кв. „9-ти километър“ в гр. Бургас.
Времето било сухо, с много добра видимост и суха пътна настилка. Тъй като
движението било доста натоварено обв. Д. решил да мине през ул. „Одрин“
по посока кв. Лозово. Движението в този участък било с нормална
интензивност. Пътният участък бил прав с две ленти за движение, регулиран
със съответните пътни знаци и хоризонтална маркировка. Водачът
управлявала автомобила със скорост около 40 км/ч. Наближавайки
кръстовището на „СОМАТ“ в опасна близост пред себе си установил, че друг
автомобил, намиращ се в неговата лента за движение е спрял, изчаквайки да
завие наляво към „СОМАТ“. Водачът Д., за да избегне стълкновението със
спрелия автомобил, предприел маневра за заобикаляне от ляво, навлизайки в
насрещната лента.
По същото време св. В. М. П. управлявал личния си автомобил
„Дайхатцу“ с peг. № *, като се движел в насрещната за Д. лента за движение в
посока към гр. Бургас. В автомобила на св. П. пътувал и св. *. Подминавайки
разклона за „СОМАТ“ П., управлявайки със скорост около 39 км/ч, изведнъж
видял, че зад спрялото изчакващо за ляв завой МПС рязко навлиза в неговата
лента за движение товарният автомобил на обв. Д., заобикалящ спрелия. Св.
П. реагирал със спирачките и се опитал да отклони лекия автомобил надясно,
но разстоянието между двете МПС-та било недостатъчно и последвал удар
между тях.
Обв. Д. веднага чрез мобилния си телефон съобщил за настъпилото
ПТП на тел. 112. На место пристигнал полицейски екип. Пострадалият П. бил
отведен от близките си в МБАЛ-Бургас където било установено и наличието
на травма на ляв долен крайник.
Св. * - командир на отделение в сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас
заедно с колегата си - * посетили сигнала за настъпило ПТП в района на ул.
„Одрин“ и кръстовището на „СОМАТ“. Обслужвайки настъпилото ПТП, чрез
3

изпробване с техническо средство, било установена отрицателна проба за
алкохол и на двамата водачи на автомобилите участници в ПТП-то.
Св. * съставил констативен протокол за възникналото ПТП с
пострадали лица от дата 26.01.2022 година. В частта за обстоятелства и
причини за ПТП св. * отразил, че водачът на т.а с рег.№ * - обв. Д. навлиза в
лентата за насрещно движение и удря челно насрещно движещият се л.а с рег.
№ * в резултата на което настъпва и ПТП.
За случая било образувано досъдебно производство, като от
заключението на вещото лице по назначената и извършена
съдебномедицинска експертиза се установило, че при възникналото на
26.01.2022 г. пътнотранспортно произшествие св. В. П. е получил фрактура на
големия пищял в проксималната му част с кръвонасядане в същата област.
Състоянието му е довело до трайно затруднение движението на ляв долен
крайник за срок от около 4 -5 месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес – т.е. в следствие на претърпяното пътнотранспортно произшествие
св. П. е получил средна телесна повреда. Тази травма е в резултата на
странично валгусово изкривяване на крайника и удар на същия в твърди тъпи
предмети вътре в автомобил /най-вероятно таблото/ при удара на същия с
товарния автомобил.
В хода на разследването била назначена автотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице се установило, че причините за настъпване на
ПТП са чисто субективни и зависят от поведението на водача на товарният
автомобил, а именно обв. Д.. Технически правилно водачът Д. е бил длъжен
да избере такава дистанция между управляваният от него товарен автомобил
и движещото се пред него превозно средство, която да му позволи да реагира
на поведението му на пътя. Предприемайки в последствие маневрата за
заобикалянето му също е бил длъжен да се убеди, че с действията си няма да
създаде пречки за движещите се правомерно срещу него превозни средства
като ги пропусне да минат покрай него.
При тези обстоятелства Д. бил привлечен в качеството на обвиняем,
като в последвалия разпит в присъствието на упълномощен защитник заявил,
че съжалява много за случилото се, твърдейки, че е налице лошо стечение на
обстоятелствата и не е искал настъпването на ПТП-то и последствията от
него.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на производството доказателствен материал, приобщен и преценен от
настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: *
(л. 5-6 от Том 1 на ДП); * (л. 10-12 от Том 1 на ДП); В. П. (л. 14-17 от Том 1
4

на ДП); * (л. 98 - 99 от Том 1 на ДП) и от обясненията на обвиняемия Г. Д. (л.
173-174 от Том 1 на ДП).
От писмените доказателства: справка съдимост (л. 13 от съдебното
производство); медицински документи (л. 28-39 от Том 1 на ДП и л. 4-73 от
Том 2 на ДП); справка от сектор „ПП“ (л. 40-65 от Том 1 на ДП); справка от
хидрометеороголична обсерватория – Бургас (л. 66-67 от Том 1 на ДП);
справка от тел. 112, ведно с диск (л. 68-70 от Том 1 на ДП); справка от
„Гаранционен фонд“ (л. 71 – 74 от Том 1 на ДП); справка от „АА“ – Бургас (л.
75-80 от Том 1 на ДП); справка от Община Бургас, ведно със скици (л. 81 – 88
от Том 1 на ДП) и тахошайба (л. 100 от Том 1 на ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 18-27 от Том 1 на ДП) и протокол
за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 106-115 от Том 1 на
ДП).
От експертизите: съдебно автотехническа експертиза (л. 138-161 от
Том 1 на ДП) и съдебно медицинската експертиза (л. 116-119 от Том 1 на ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и
допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия или
неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да
прави по-детайлен анализ на доказателствените материали. В случая,
доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни, то и такъв
анализ е безпредметен.

От правна страна:

На база на така установените факти, настоящият състав счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 343, ал. 1 б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което е
предаден на съд.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
правилата за движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от
водачите на МПС.
В конкретния случай от обективна страна безспорно на
инкриминираната дата и място обвиняемият е управлявал МПС. Съдът счита,
че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „Одрин“ -
5

представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка
съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС №
1/1983 г., според които понятието „управление”, включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че товарен
автомобил марка „Волво”, с peг. № *, който обвиняемият е управлявал, е
„моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението
по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство.
Съдът счита, че в конкретния случай при управление на МПС-то
обвиняемият е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в
следствие, на което се е стигнало и до настъпване на съставомерния резултат.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 , ЗДвП: „..Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“.
В конкретния случай, видно и от заключението на САвтЕ – водачът е
имал обективна възможност и задължение да избере такава скорост на
движение, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие,
каквото е завиващия наляво автомобил. В случая Д. не е избрал подходящата
скорост, поради което и в момента, в който е възприел завиващият автомобил,
скоростта му за движение не е позволила той да намали или да спре
безопасно. Това е наложило той да предприеме маневра за заобикаляне на
завиващото МПС, посредством която е навлязъл рязко в насрещната пътна
лента, без да се убеди, че няма да застраши движещите се по нея МПС. По
този начин обвиняемия е нарушил и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, съгласно които: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен
6

да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“. В случая
поради рязкото навлизане в насрещната пътна лента Д. не е съобразил
маневрата си с автомобилите, които са се движили съвсем правомерно в тази
лента, не ги е пропуснал преди на навлезе в нея и в резултат на това е
настъпило ПТП между управлявания от него товарен автомобил и лек
автомобил „Дайхатцу“ с peг. № *.
Причините за допускане на горните нарушения по ЗДвП са изцяло
субективни и се дължат на поведението на обвиняемия. Не е имало никакви
обективни пречки, които да го възпрепятстват да избере подходяща скорост
за движение, която да му позволи да спре, щом възприеме завиващото ППС,
както и да не навлиза в насрещната лента, без да се убеди, че няма да
застраши другите ППС и да ги пропусне. Пътят е бил прав, времето ясно, а
пътният участък - добре сигнализиран. При това положение настоящият
състав е на мнение, че ПТП е резултат единствено от поведението на Д.,
поради което и правилно РП-Бургас го е привлякла към наказателна
отговорност.
На последно място от обективна страна, съдът счита, че е налице и
последното съставомерно обстоятелство, а именно в следствие на
горепосочените нарушения да е настъпила „средна телесна повреда”.
Безспорно всички изброени нарушения са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото съприкосновение между товарния и лекия автомобил,
което съприкосновение от своя страна е причина за травмите. Съгласно
задължителните указания на ВС в ППВС 3/1979 г. въпросните травми са
реализирали медико-биологичния признак „трайно затруднение на
движението на крайник” по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, доколкото
са довели до невъзможност крайникът да осъществява нормалната си
функция за срок по-дълъг от 30 дни (в случая за 4-5 месеца при обичаен ход
на оздравителния процес), т.е. – налице е „средна телесна повреда” по
смисъла на НК.
От субективна страна деянието е извършено при по-леко укоримата от
двете форми на непредпазливостта – небрежност (несъзнавана
непредпазливост), доколкото обв. Д. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
частност обв. Д. не е възприел опасността и това е довело до неправилното му
поведение, но от конкретиката на обстоятелствата (ясно време, добра
видимост, дългогодишен шофьорски стаж и др.) е бил длъжен и е могъл да
предвиди възможността ППС да предприеме завой, да я оцени като опасност
и да предприеме всички законововменени му и обективно възможни
действия, за да я избегне.
Съдът обаче счита, че в конкретния случай обвиняемият следва да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение да е
реализирал ПТП в следствие на нарушения и на правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1
и чл. 26 ЗДвП. Първата от тези разпоредби не съдържа императивно правило
7

за поведение, респективно нарушаването й в конкретния случай не може да
бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на Д..
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдържа общо изискване да не се
поставя в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е
конкретизирано с множество други задължителни разпоредби в ЗДвП, част от
които са инкриминирани по делото. При посочването на тези разпоредби на
закона, в които законодателят е предвидил конкретни задължения за водачите
на моторни превозни средства е било безпредметно да бъде инкриминирана и
нормата на чл. 5 ЗДвП, тъй като нарушаването й не е свързано с настъпилите
общественоопасни последици на престъплението. В този смисъл е и
практиката на ВКС, като например - Решение № 567 от 7.02.2013 г. по н. д.
№ 1961/2012 г., на ВКС, III н. о.
По отношение на разпоредбата на чл. 26 ЗДвП съдът също счита, че в
конкретния случай нейното нарушаване не е в пряка причинна връзка с
резултата. Тази разпоредба вменява задължение на водача преди да завие или
да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани,
своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Вярно е, че
в конкретния случай Д. не е подал сигнал с пътепоказателя, преди да
предприеме маневрата си за отклоняване в ляво и навлизане в насрещната
пътна лента, но това нарушение не е довело до ПТП- то. Не неподаването на
сигнал за маневрата, а неправилното изпълнение на тази маневра е причина за
сблъска между двата автомобила. Дори Д. да беше изпълнил задължението си
по чл. 26 ЗДвП и да подаде сигнал, то това не би довело до друг резултат,
защото ПТП-то пак щеше да настъпи, с оглед другите нарушения на
правилата за движение. При това положение Съдът счита, че и това
нарушение не е в пряка причинна връзка с резултата, поради което и на
основание чл. 304 НПК обвиняемият следва да бъде оправдан за вменените
нарушения по чл. 5 и чл. 26 ЗДвП.

По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1
НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години
или пробация. В същото време по отношение на обвиняемия Д. са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
пет години, когато е непредпазливо;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван
8

от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена
тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, нито са налице
множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Съдът следва да отбележи, че безспорно в следствие на инцидента
пострадалият е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, както и щети по двете МПС. Доколкото обаче въпросните
имуществени вреди не са съставомерни (не са част от състава на
престъплението), то и съгласно т. 3 от Тълкувателно Решение №
2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВК С не са пречка за прилагането на
диференцираната процедура по Глава 28 от НПК.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства
относно материалното положение на обвиняемия.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че същият е оказал пълно съдействие на разследващите
(сигнализирал на тел. 112 и е потърсил помощ), останал е на място и още от първия момент
е разказал правдиво какво се е случило. На следващо място обв. Д. изразява съжаление за
постъпката си, с чисто съдебно минало е и няма данни за предходни противоправни прояви,
а не на последно място е в предпенсионна възраст. Всичко това кара съдът да приеме, че
обвиняемият е лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето деяние е
инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното. Не следва да се
пренебрегва обстоятелството, че деянието е извършено при по-малко укоримата форма на
непредпазливост – небрежност. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатират
от съда, с изключение на налаганите в миналото наказания на Д. за нарушения по ЗДвП,
които обаче в конкретния случай не са с голяма относителна тежест, имайки предвид
давността им. Поради тези съображение, отчитайки и имотното състояние на подсъдимия,
съдът счита, че спрямо обв. Д. следва да се наложи наказание при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а
именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343, ал.1, б. „б" предл. второ,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК – когато признае
обвиняемия/подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и
наказание „Лишаване от право”. Такава възможност е предвидена и в разпоредбата на чл.
78а, ал.4 НК, която предписва, че дори когато освобождава дееца от наказателна
9

отговорност с налагане на административно наказание, съдът може да му наложи и
административно наказание „Лишаване от право”. Съдът счита, че в случая целите на
наказанието могат да се постигнат и без на обвиняемия да се налага наказание „Лишаване от
право“. Както е прието в мотивите на Решение № 169/03.04.2009 г. по дело № 88/2009 г. на
ВКС, НК, II н.о. налагането на въпросното наказание е въпрос на преценка, в
компетентностите на решаващия съд. В конкретния случай с оглед множеството
смекчаващи отговорността обстоятелства; факта, че се касае за професионален водач, който
би бил изправен пред невъзможност да упражнява трудовата си функция в случай на
налагане на наказание ЛПУМПС (в комбинация с възрастта му и социалните реалности в
страната), както и поведението на водача след инцидента – сигнализиране на контролните
органи и оказване на пълно съдействие, съдът намира, че не следва да налага на обвиняемия
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. В този смисъл е и искането на РП-
Бургас.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в
размер на 809,40 лв., представляваща заплатени в хода на досъдебното производство
възнаграждения на вещи лица, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги
заплати в полза на ОДМВР-гр.Бургас. Д. следва да бъде осъден и да заплати по сметка на
РС-Бургас сумата от 5 лева - държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването му.

По веществените доказателства:

По делото няма приложение веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	109
Дата:	14 февруари 2023 г.
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20232120200252
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 януари 2023 г.

Решение по дело №252/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите