Р
Е Ш Е
Н И Е
№
346 23.09.2021 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№177 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на Д.Д.Д. с постоянен адрес:*** против Заповед №20-0769-002344/18.10.2020
год. на Полицейски инспектор в сектор
„ПП” при ОД на МВР – Бургас, с която на Д. е отнето свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността й, но за не повече
от 18 месеца. Жалбоподателката оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния
закон. Счита че заповедта е незаконосъобразна тъй като е издадена в нарушение
на административнопроизводствените правила. Според изложеното в жалбата, Д. не
си спомня да й е бил връчван акта за установяване на административно нарушение,
нито е била уведомена, че има право да бъде изследвана с доказателствен
анализатор или кръвна проба за провеждане на химическо лабораторно изследване
за употребата на алкохол. Твърди също така, че не е налице извършено от нейна
страна административно нарушение, тъй като не била отказвала да даде проба с
доказателствен анализатор, нито да даде биологична проба за химическо лабораторно
изследване. Направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
В представените по делото
писмени бележки, чрез пълномощника си по делото адв. П., излага допълнително
аргументи за допуснати нарушения на процесуалните правила На първо място
твърди, че е налице нарушение на процесуалният закон, като счита, че проверката
е извършена в нарушение на чл.62, ал.1, т.1 от Инструкция №8121з-749 от 2014
год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътищата. Не е налице запис от извършената проверка, от полицейският автомобил,
в който са се намирали служителите, които са я спрели за проверка. Същите са
били служители от СПС и не са имало правомощия за извършване на проверката.
Счита, че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателката,
същите не са имали право да я проверяват, а задържането й до идването на
служители от сектор „ПП“, които да извършат проверката за употреба на алкохол е
неправомерно. Цитирана е практика на Европейският съд по правата на човека.
Това задържане счита че е незаконосъобразно и не може да доведе до
констатирането на каквито и да е било нарушение по закона за движение по
пътищата. Твърди също така, че е останала неизяснена фактическата обстановка,
касаеща връчването на талона за медицинско изследване, макар и свидетелката М.У.
да твърди, че Д. е отказала категорично да получи същият. Неправомерно на
следващо място за едно и също нарушение са наложени две ПАМ – една по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП и една по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Счита, че следвало е
да се издаде една единна заповед, което нарушение намира за съществено и
представляващо основание за отмяна и на двете заповед. Направено е искане за
присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не изразява становище относно подадената жалба.
Съдът,
като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна
проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със
Заповед №20-0769-002344 от 18.10.2020 год. на Полицейски инспектора на сектор „ПП” при Областна дирекция на министерство
на вътрешните работи – Бургас, на жалбоподателят Д.Д.Д. е наложена принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността й, но не повече от 18 месеца”. В същата
се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за
издаване на заповедта се сочи констатираното в мотивите на АУАН №АА 949357/18.10.2020
год. против Д.Д., която на 18.10.2020 год. около 03.20 часа в гр. Бургас по ул.”Струга”
в посока УМБАЛ Бургас до бл.61, управлява собственият си лек автомобил „Мазда 2”
с рег. №***, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
дрегер 7510 с фабр. №ARNА-0186 за употреба на алкохол. Издаден
талон за медицинско изследване №0067382. Запознавайки се с констатациите на
акта, административният орган приема наличие, на основание по чл.171, т.1, б."б"
от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка на жалбоподателката,
за това, че е отказала проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнила предписания за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземана не биологични
проби за химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
Заповедта
е връчена на Д. на 17.02.2021 год., а жалбата е изпратена по пощата на 27.02.2021
год.. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима,
като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а
разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146.
По
делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на
оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния
административен орган – Заповед №251з-209/18.01.2017 год. на Директора на ОД на МВР – Бургас за
определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за
движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът
по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава
пета, раздел втори от АПК. В този смисъл направените оплаквания за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в неспазването на разпоредби от Инструкция
№8121з-749 от
20.10.2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, са неоснователни. На първо място същата е издадена на основание разпоредби на ЗМВР, а
не на ЗДвП. На второ място, самата инструкция е задължителна за служителите на
МВР при извършването на дейности по контрол на пътното движение, но нарушението
й може да доведе до съответната дисциплинарна отговорност на тези служители, но
не може да доведе порочност на проведената процедура по извършеният контрол. В
подкрепа на това е и самото наименование на нормативният акт – Инструкция,
която по смисъла на чл.7, ал.3 от ЗНА, е нормативен акт, с който висшестоящ
орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен
акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Тази инструкция
не може и не е предвижда процесуални правила, които да са задължителни за
полицейските органи при налагането на ПАМ по реда на ЗДвП.
Не
представлява процесуално нарушение, водещо до отмяната на оспорената заповед и
спирането за проверка от страна на служителите на СПС на жалбоподателката, с
оглед на факта на криволичене на управляваното от нея МПС. Конкретните правомощия на
органите на МВР са предвидени в чл.30,
ал.1, т.2 от ЗМВР, съгласно който същите имат право да извършват проверки на
документи и на място. Закона не прави разграничение относно структурата в която
се намират тези органи на МВР, поради което и съдът намира, че не е налице каквото
и да нарушение на процесуалните правила. Факта на преминаване през бордюра от
страна МПС, управлявано от Д., криволиченето му по пътното платно, предполага
проблем с адекватността на водача, независимо от нейната причина – здравословна
или някаква друга. Нещо повече, това поведение на МПС създава опасност и за
останалите участници в движението, включително и на патрулиращите полицейски
служители. Следва да се отбележи също така, че служителите които са я спрели не
са извършили контрол по спазването на Закона за движение по пътищата, а същият
е започнал едва след идването на полицейските служители от сектор ПП при ОД на
МВР Бургас. Именно техните действия подлежат на съдебен контрол в настоящето
производство, а не тези на служителите от СПС, спрели движението на
управляваното от Д. МПС. В този ход на мисли, не следва да се коментират и
оплакванията относно наличието или не на задържането на Д., каквото според
процесуалният й представител представлява ограничаването на управлението й на
собственото й МПС, до идването на служителите от сектор „ПП“.
Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в
хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните
длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените АУАН имат с доказателствена сила до доказване на противното. Същите
представляват и официален документ по смисъла на чл.189 от ГПК, във вр. с чл.144
от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното
лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради
което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.334, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Изложените в жалбата оплаквания,
включително и тези съдържащите се в представените писмени бележки, останаха
недоказани в хода на съдебното производство. Напротив, отразените обстоятелства
в съставеният акт за установяване на административно нарушение, както и
изричният отказ на Д. да го подпише и получи, както и отказа да подпише и
получи талона за медицинско обслужване, се доказаха от разпита на свидетеля М.У..
Доказателства в обратна насока не се събраха, както не се доказаха и нарушения
на процесуалните правила при съставянето на АУАН, въз основа на който е
издадена и оспорената в настоящето производство заповед за налагане на
принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, във връзка с
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане
в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно
нарушение - за фактическите обстоятелства, възприети от органа при
произнасянето му и изразяващи се в отказ от страна на Д.Д. да бъде тествана с
техническо средство за употреба на алкохол.
Съгласно
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, ПАМ „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца“ се налага при наличието на четири хипотези:
- на водач, за когото се
установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух;
- на водач, която е под
въздействието на друго упойващо вещество;
- на водач, която е отказал
да бъде проверен с техническо средство;
- на водач, която е отказал
да даде кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол.
За
да се наложи ПАМ е необходимо да е налице една от четирите посочени хипотези, а
не кумулативното наличие и на четирите. Процесната ПАМ има временен характер,
като срока й на действие е ограничен до решаване на въпроса за отговорността
/чрез издаване на наказателно постановление от страна на
административно-наказващия орган, което следва да е влязло в сила или
постановяване на присъда от страна на съда, която също следва да е влязла в
сила/, но за не повече от осемнадесет месеца. При установяване на
предпоставките, органа действа в условията на обвързана администрация и е
длъжен да издаде административният акт. Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба №1 от
19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински
изследвания. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и
химико-токсикологични лабораторни изследвания. Основанието за прилагането на
ПАМ в оспорената заповед се съдържа като такова в посочената разпоредба – Д. е управлявала
МПС и е отказала да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол.
От мотивите на АУАН №АА 949357/18.10.2020 год. против Д.Д., която на 18.10.2020
год. около 03.20 часа в гр. Бургас по ул.”Струга” в посока УМБАЛ Бургас до бл.61,
управлява собственият си лек автомобил „Мазда 2” с рег. №***, като отказва да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. №ARNА-0186 за употреба на алкохол.
Издаден талон за медицинско изследване №0067382.
В
хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по
административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната
преписка, съгласно чл.181, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в
настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени,
защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни,
логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.18, ал.2 от ГПК,
във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във
вр. с чл.189 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по
чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат
се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите
разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му,
жалбоподателката Д. е отказала да подпише и получи екземпляр от акта за
установяване на административното нарушение, както е отказала да подпише и
получи екземпляр от талона за медицинско изследване. Не подлежи на преценка от
съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН
административно нарушение, по арг. от чл.18, ал.2 от АПК, във вр. с чл.189, ал.1
от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание
посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което
е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.189, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа
страна в мотивите му.
При установената от административния орган фактическа обстановка
налагането на принудителна административна мярка е било задължително. Срокът на
действие на тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът
обвързва налагането и със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не
за повече от осемнадесет месеца. Административният орган е съобразил това
ограничение и е определил срока на мярката така: „до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца“.
Проверката на законосъобразността на един административен акт се
извършва към момента на неговото постановяване, респективно издаване – чл.142,
ал.1 от АПК. В конкретния случай, това е датата 18.10.2020 год., към която дата
са били налице всички законови предпоставки за налагането на оспорената ПАМ и
като такава заповедта се явява законосъобразна.
Въз
основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите
правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материалноправно
основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – управление на МПС на
водач, отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, установено
по надлежен ред, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото
писмени доказателства. Поради изложено за издаване на обжалваната заповед от
компетентен орган и в предвидената форма, като не се констатираха допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването
й, наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на
предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на
административно нарушение, то същата е законосъобразна и не е налице основание
по чл.146, т.1 - 5 от АПК за оспорването й. Жалбата е неоснователна и съдът
следва да постанови решение за отхвърлянето й.
С
оглед на изхода на делото, в тежест на жалбоподателката следва да бъдат
възложени и разходи за явяване в открито съдебно заседание призованата и
разпитана свидетелка М.У., във връзка със заявеното процесуално искане на пълномощника
на жалбоподателката Д.Д.. Ето защо същата следва да заплати по депозитната
сметка на Административен съд Стара Загора сумата от 42.97 лв.
Видим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Стара
Загора,
Р Е Ш И:
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Д. *** против заповед
№20-0769-002344/18.10.2020 год. на полицейски инспектор сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Бургас, с която й
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква ”б” от
Закона за движение по пътищата – „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС“, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН ********** *** за заплати по депозитната сметка на Административен
съд Стара Загора сумата от 42.97 /четиридесет и два лева и 97 ст./ лв., представляващи
разходите за явяване на свидетелка в открито съдебно заседание.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: