РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2695/18.12.2019г.
гр.Пловдив, 18. 12 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, IХ състав, в открито заседание на единадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2903/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
С.Г.Я.,***, представляван от адв.Д.Р. обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 19-1030-001118/18.08.2019г. на Началник Група към
ОД МВР-Пловдив, Сектор Пътна Полиция - М.М., изразяваща
се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
- Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с искане за отмяната й по следните съображения : При управление на
МПС – лек автомобил на 18.08.2019г. в гр.Пловдив, жалбоподателят бил спрян за
проверка около 22.40ч. на бул.Санкт Петербург, като полицейските служители
поискали да извършат проба за употреба на наркотични вещества и техните аналози
с технически средство. Оспорващото лице отказало пробата и поискал да му
издадат талон за медицинско изследване, въз основа на който да му се направи
изследване в медицинско заведение. Заявено е, че отказът разгневил полицаите,
които отвели Я. в IV-то
РУ на МВР, където след дълго чакане отново полицаи поискали да го тестват с
техническо средство. Лицето отново отказало и настояло за издаване на талон за
изследване и такъв бил издаден и връчен в 00ч.20 минути на 19.08.2019г. В
талона е записано, че лицето трябва да се яви за изследване в УМБАЛ Св.Георги
до 40 минути от връчване на талона. Междувременно бил съставен АУАН № 785496 с
дата 18.07.2019г., която е отразена на три места в документа – в началото, в
обстоятелствената част и в частта с разписката за връчване. След връчване на
талона, била издадена Заповед за задържане на лице рег.№
441зз-162/19.08.2019г., в която е отразен час на задържане – 00ч.30м., тоест –
10 минути след връчване на талона за изследване. В 01ч.00м. на 19.08.2019г. бил
извършен личен обиск на Я., вр. с който е съставен
Протокол за личен обиск – забранени вещи или субстанции не били открити у
лицето. Към този период са подписвани декларации във вр.
със задържането. Заявено е, че полицаите отказали да заведат жалбоподателя под
стража в медицинското заведение за кръвна проба. От ареста Я. бил освободен по
обяд на 19.08.2019г., при което обективно невъзможно е било да бъде направено
изследване с кръвна проба за наличие на наркотични вещества и техни аналози – в
срока, посочен в талона за изследване. Последица от описаните факти били
издаването на оспорената заповед и НП № 19-1030-006757/28.08.2019г. Обжалваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като АУАН, въз основа на който е издадена – е
с недостоверна дата, вкл. дата на нарушението, посочена в АУАН е невярна.
Неизпълненото предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози не е по
причина, изходяща от жалбоподателя, а по вина на полицейските служители, издали
предписанието. Описаните действия, които са се осъществили в конкретен часови
период, са създали непреодолима пречка за Я. да изпълни в срок предписанието за
лабораторно изследване. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените
съдебни разноски.
В писмено становище във вр. с приетите по делото доказателства е изтъкнато, че в
случая е отменено НП № 19-1030-006757/28.08.2019г. поради нередовностите
при съставяне на АУАН, които са относими и към
законосъобразността на оспорената ПАМ.
- Ответникът – Началник Група към ОД
МВР-Пловдив, сектор ПП – М.М., счита, че
административното производство по издаване на заповедта е законосъобразно и
жалбата не е основателна /писмено становище с изпращане на преписката в АС –
Пловдив/.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
1. Жалбата е подадена в законоустановения 14 дн. срок /заповедта е връчена на
09.09.2019г., удостоверено с разписка, л. 18 гръб; жалбата е с вх. номер в ОД
МВР от 12.09.2019г., л.4/. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт,
поради което обжалването е осъществено при наличие на правен интерес -
допустимо.
На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.45/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване
на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
1.1. Оспорващото лице представи
писмени доказателство към жалбата и Решение № 2236/05.12.2019г. на ПРС по АНД №
5765/2019г., с което е отменено НП № 19-1030-006757/28.08.2019г. : Заповед за
задържане на лице рег.№ 441зз-162/19.08.2019г., Протокол за личен обиск от
19.08.2019г., декларации – 2 бр. /останалите писмени доказателства към жалбата
са част от административната преписка, представена от ответника в надлежно
заверени преписи/.
1.2. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОД МВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.30/ и Заповед № 8121з-1542/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи за
определяне на служби за контрол по ЗДв.П, въз основа
на която е издадена първопосочената; Заповед от
02.06.2017г. относно преназначаване на държавни служители на ръководни
длъжности в МВР по отношение инспектор М.М.; АУАН
серия Д, № 785496 от 18.07.2019г., връчен на дата 18.07.2019г., л.19 – в същия
е отразено желание на Я. за кръвна проба; талон за изследване № 0048940 от
18.08.2019г. – връчен на Св.Я. на 19.08.2019г., 00.20ч. – с уведомление за
явяване в УМБАЛ Св.Георги до 40 минути от връчване на талона, съставен на
18.08.2019г. в 23.45ч.; докладна записка от Г.Т. – инспектор в Група ОДПКПД от
10.09.2019г. до Началник Сектор ПП – Пловдив /л.23/ - по отношение постъпило
възражение от Я. против АУАН № 785496 /л.25/ и докладна записка от Ж.Ж. – мл.автоконтрольор при сектор
Пътна полиция-Пловдив относно случая и за допусната в акта техническа грешка
при описване на датите; докладна записка относно допусната грешка в АУАН от Ж.Ж. /л.24 – от 31.08.2019г./ - заявено е, че друг път не му
се е случвало да допусне подобна техническа грешка и задържането на Я. не било
по вина на декларатора.
1.3. Според данните от преписката :
В обстоятелствената част от оспорената заповед е отразено, че с АУАН №
Д785496//18.08.2019г., съставен от Ж.Ж. – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция -
Пловдив, е констатирано оспорващото лице да управлява МПС /лек автомобил –
Мерцедес Б 180 ЦДИ/ с рег. № **** / собственост на Я.Г. Я. / и отказва да му
бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози с DRUG CHECK 3000 № ARLN – 0461. „Водачът е със зачервени очи.
Издаден талон за изследване № 0048940.“.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2-ро ЗДв.П,
която норма е отразена цифром и текстово в оспорената
заповед : Отказва да му бъде извършена проверка за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Правното основание за налагане на ПАМ е
отразено коректно – чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П и следва да
бъде отбелязано, че в административния акт не са възприети данните от АУАН по
отношение дата и месец, а само относно място на извършване на нарушението и час
– около 22:40ч., гр.Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ – № 25, посока Запад.
В АУАН серия Д № 785496 е вписано,
че е съставен на 18.07.2019г., затова че на 18.07.2019г. около 22.40ч. са се
случили отразените събития. Нарушителят Я. се е подписал над дата 18.07.2019г.
и датата на подпис за уведомяване вр. с правото на
възражения против АУАН е също 18.07.2019г.
В талона за изследване е отразен
факт на отказано извършване на предварителна качествена проба в 23.45ч. на
18.08.2019г. и е вписано желанието на Я. за кръвна проба. Талонът е връчен на
лицето на 19.08.2019г. в 0.20ч. с уведомлението за явяване в УМБАЛ Св.Георги до
40 минути от връчване на талона.
2. Обжалваната заповед е издадена от
Началник Група към ОД МВР – Пловдив, Сектор пътна полиция - Пловдив. Съгласно
чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П : „Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.“. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР –
Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки
по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДвП изключва съмнение за компетенции на
издалия заповедта административен орган, в обхвата на неговата материална
/предметна/ и териториална компетентност.
Заповедта е мотивирана от фактическа
и правна страна и съдържа данни за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДв.П, която разпоредба се намира в Глава седма „Административнонаказателна отговорност” на ЗДв.П : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.“. Съгл. приложеното правно основание -
чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П – „За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: б) /изм. - ДВ, бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г./
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага
без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се регулира с режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за прилагане
на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на съответната
административно-правна норма.
2.1. АУАН е съставен от длъжностно
лице – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция - Пловдив, като съгл. чл. 189 ал. 2 ЗДв.П има
доказателствена сила до доказване на противното, а по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК е официален удостоверителен документ. Придадената презумптивна
доказателствена сила на АУАН подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на
заповедта, с представяне на доказателства за противопоставими
факти. Официалният документ има формална доказателствена сила – удостоверява
спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на
издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и, че последното е
действало в посоченото в документа длъжностно качество.
Относно твърдението за материална
незаконосъобразност на заповедта поради недостоверна дата на съставяне на АУАН,
както и дата на извършване на нарушението се съобрази, че по отношение
административното производство несъответствието в датите, посочени в АУАН - представлява
очевидна фактическа грешка /техническа/. Този извод произтича и от изявленията
в жалбата и по-конкретно : „На 18.08.2019г. вечерта управлявах в Пловдив лек
автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с регистрационен номер ****. Същата вечер, около
22.40часа бях спрян на „Бул.Санкт Петербург“ за проверка от служители на Пътна
полиция“. Различията в датите на действително осъществилите се факти и
посочените в АУАН, имат неблагоприятна последица за административно-наказващия
орган, но не и за административния орган – издател на оспорената заповед.
2.2. Във вр.
с възраженията относно фактическата обоснованост на заповедта, която е
възприета от съдържанието на АУАН : Заповедта за прилагане на предвидената от
закона ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от
нормите на АПК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение. АУАН е част от административната преписка по издаване
на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по
смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта. Последното обаче не означава, че установените факти не подлежат на
опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ,
тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт.
В конкретиката
на фактите от съществено значение е наличието на преки доказателства за
опровергаване основанието за издаване на ПАМ : Със Заповед рег.№
441зз-162/19.08.2019г., Св.Я. е задържан на 19.08.2019г. в 00.30ч., на
основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР за срок от 24 часа. /л.14/. Извършеният личен
обиск на лицето е документиран в Протокол за личен обиск от 19.08.2019г. –
01.00ч. Декларация за запознаване с правото на отказ от защитник при задържането
е подписана на 19.08.2019г. в 01.15ч., а декларация за запознаване с права е
подписана на 19.08.2019г., в 00.45ч. Спрямо талона за медицинско изследване, връчен
на 19.08.2019г. в 0ч и 20 минути, задържане на лицето е осъществено на същата
дата и след 10 минути. Срокът за явяване в УМБАЛ Св.Георги – 40 минути от
връчване на талона, е изтекъл на 19.08.2019г. в 1.00ч., като в порядъка между
0ч., 20 минути и 1.00ч. – в 0ч. и 30минути – Я. е задържан. Удостоверен е
времевия порядък на подписване на двете декларации в административното
производство по издаване на заповед за задържане – 00.45ч. и 1.15ч., както и
личният обиск – 1.00ч. Следва извод за обективна невъзможност в описаната
ситуация жалбоподателят да изпълни предписанието за явяване в указаното
медицинско заведение с цел – извършване на кръвна проба. Както бе посочено,
според чл.171 т.1 б.“Б“ ЗДв.П - при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. След
като последица от действията на полицейските служители е била невъзможността Я.
да се яви в срок за предоставяне на кръвна проба за медицинско изследване, не
следва в тежест на лицето да се прилага принудителна мярка.
Талон за изследване от 0ч.20м. –
19.08.2019г. /л.20/ съдържа следния текст : „Протоколът за медицинско
изследване и протоколът за химическо изследване/протоколът за установяване с доказателствен анализатор да се изпратят на Сектор Пътна
полиция”. В талона е отразен отказ от страна на жалбоподателя за проверка с
техническо средство или тест. При ясно изразена позиция на оспорващото лице,
оправдано в случая би било очакване за извършване на медицинско изследване по
реда и при условията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, в която е посочен и срок за изпращане на взети проби до
съответна лаборатория /до 5 дни след вземането на проба/. Действително,
възможна е и хипотеза на неявяване в съответното медицинско заведение за
вземане на проба, независимо от изразена позиция, както и лицето да се яви за
проба, но да откаже. Нито една от хипотезите не е осъществена в случая, но не по
изходяща от жалбоподателя причина, а поради обективна пречка, стояща извън
волята на лицето – последица от развилото се производство по издаване на
заповед за задържане за срок от 24 часа.
В допълнение се отбелязва, че според
чл. 5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.: „При наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества
или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за
медицинско изследване.“. Нормата касае проявление на външни признаци на
употреба на наркотични вещества, които са индивидуални, но резултата от пробата
с техническо средство, би могъл да бъде преодолян с проба от проведено
медицинско изследване, чийто стойности са определящи, вкл. отказът на лицето да
бъде проверено с техническо средство би бил неблагоприятен при резултат от
медицинско изследване, потвърждаващ употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Я. е бил лишен от възможността да проведе кръвно изследване, на което
има право и желание за което е заявено и отразено в АУАН. В талона за
изследване е потвърден отказа за извършване на предварителна качествена проба и
отново е отразено желанието за кръвна проба. Тоест, поведението на
жалбоподателя не е променяно в зависимост от действията на контролните органи, което
обстоятелството е могло да бъде съобразено при издаване на заповедта за
задържане във времевия порядък за явяване в медицинското заведение за изследване,
като конкретиката на фактите не е предпоставяла
прилагане на чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.: „Когато с тест е
установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган
съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.”.
Посоченото не е направено и лицето обективно не е имало възможност да се
подложи на кръвна проба – по независещи от него причини, стоящи извън волята
му. В реда на изложеното следва, че не е осъществена предпоставка от
фактическия състав за прилагане на нормата – Я. на практика не е отказал да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. Жалбоподателят изрично е отказал проверка с техническо
средство, но не собственото му поведение, а обективна невъзможност е причина за
отсъствие на кръвна проба в случая – доколкото издаването на талона е преди
издаване на заповедта за задържане. Фактите обосновават извод за отречена
възможност за преодоляване на последиците от отказа за проверка с техническо
средство посредством резултат от кръвна проба не поради поведение на субекта, а
поради обективна пречка.
2.3. От значение за разрешаване на
спора е, че констатациите в АУАН – мотиви на заповедта, подлежат на
опровергаване в съдебното производство, макар да се ползват с презумптивна доказателствена сила /чл.189 ал.2 ЗДв.П/, тъй като издаване на ПАМ се осъществява в
административно производство в режима на АПК. Приоритетна в случая е
преодоляната фактическа установеност, въз основа на която е издадена ПАМ.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически основания с
приоритет на второпосочените. Според теорията,
съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите,
които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на
разпореждането. Данните по делото водят да извод в тази насока, тъй като
фактическите основания за издаването на акта са опровергани
За разноските : Адвокатското
възнаграждение според договора за правна защита от 01.11.2019г. е в размер на
450лв. и отразено като изплатено в брой /л.42/ – т.1 от Т.Р. от 06.11.2013г.,
ВКС /в минимума по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/, вкл. е заплатена държавна такса – 10лв.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1030-001118/18.08.2019г. на Началник
Група към ОД МВР-Пловдив, Сектор Пътна Полиция.
Осъжда ОД МВР – Пловдив, да заплати
на С.Г.Я.,***, ЕГН : **********, съдебни разноски в размер на общо 460 лв.
/адвокатско възнаграждение и държавна такса/.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :