Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.02.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
при участието
на секретаря Даниела Ангелова
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 225/2017г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по молба вх.№3085/24.03.2017г. от „Е.“ ЕООД с ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***, против О.К. с ЕИК ……… и адрес ***, с която са съединени обективно кумулативно искове с правно основание чл.59 ЗЗД и цена 36 000лв. и чл.86 ЗЗД за законната лихва, считано от17.03.2017г./датата на депозиране на покана за доброволно изпълнение вх.№ 92-Е-121/17.03.2017г./ до окончателното плащане на сумата,ведно със съдебните разноски.Ищецът твърди,че е собственик на складов терен с площ 29.399лв. в землището на с.Г. В.,О.К. имот № 000598 по плана за земеразделяне,ведно с построените в него ремонтно-механична работилница,метален навес ограден, метален навес неограден,сграда със ЗП 407кв.м, трафопост със ЗП 42 кв.м, покрит склад,сграда за автокантар,открит склад,гараж със ЗП 640 кв.м,бензиностанция със ЗП 17 кв.м,паркинг за автомобили със ЗП 1250 кв.м,административна сграда със ЗП 38 кв.м ,двуетажна сграда към ТМСИ със ЗП 16 кв.м и сграда помпено със ЗП 3 кв.м.Имотите били закупени с нот.акт№ 003 т.втори рег.№ 1316,д.№ 172 от 26.08.2014г. от „Т.-С.“ ЕООД,който бил наемодател на ищеца за имота за периода“от 2013г. до 26.08.2014г.“,обаче фактически ответната община ползвала имота „от 2013г. до юни 2016г.“На 16.03.2017г. ищецът поискал да му бъде изплатено обезщетение 36 000лв. с ДДС в петдневен срок за това ,че през горепосочения период държал в имота два камиона и един фургон/не се посочват номера ,марка,модел и пр./, хале с площ 400 кв.м за периода „от началото на 2013г. до декември 2015г.“ и стая,в която общината съхранявала книжа/не се посочва коя стая в коя от сградите/.В петитума се претендира законната лихва от датата на получаване на поканата, докато в обстоятелствената част са подчертава, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 23.03.2017г.Ищецът бил ощетен с наемната цена ,която платил до момента на закупуване на имота,без да се възползва от него, а така също и от равностойността на наемната цена за периода след като станал собственик, но не могъл да се ползва от имота;същевременно ответната община се обогатила за негова сметка с процесната сума.
Ответникът оспорва иска в срока по чл.131 ГПК.Твърди,че с ищеца сключил договор за наем за 10 бр. паркоместа от складов терен ,съставляващ имот № 000598, за периода от м.август 2015г. до м.юни 2016г. съгласно договор за наем от 06.08.2015г. рег.№ 113-15/18.11.2015г.,по който е изплатил всички дължими суми.Отрича да е ползвал площ за паркинг на два камиона и един фургон извън десетте паркоместа,предмет на договора;отрича да е ползвал хале и стая за съхраняване на архив.На второ място,твърди,че претендираната наемна цена е многократно завишена в сравнение с наемната цена за всички имоти-поземлен имот с площ 29 399дка и 14 броя сгради с обща ЗП 31631 кв.м,построени в него,както и друг поземлен имот с площ 2 232 дка, само за наемна цена 3500лв. без ДДС.На трето място посочва,че ищецът е бил наемател от 01.10.2013г. и няма основание да иска обезщетение за цялата 2013г.В заключение изтъква довода,че ,видно от текста на самия нотариален акт ,към 26.08.2014г.владението върху имота е предадено на купувача и не са сключвани никакви договори за наем ,аренда и пр. Прилага договор за наем на паркоместа –№ 11/06.08.2015г.,10бр. фактури,,писмо до главния счетоводител на общината от ищеца от 23.12.2016г. с предложение за прихващане.
Съдът намира,че главният иск с правно основание чл.59 ЗЗД за периода от 01.10.2013г. до 26.08.2014г. е процесуално недопустим, следователно недопустим е и акцесорният иск за законната лихва върху главницата за същия период.Съображенията за това са следните:
Искът за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е субсидиарен- допустим е само ако страната не може да се защити с друг иск.Не се спори между страните,че ищецът закупил имота на 26.08.2014г.Ищецът твърди,че не можел да ползва описаните по-горе помещения и пространства,тъй като били заети от вещи на ответника през горепосочения период,през който „Е.“ ЕООД бил наемател на трето лице. Наемателят разполага с иск по чл.230 ал.2 ЗЗД срещу своя наемодател, а именно: да иска предаване на имота в надлежно състояние или съразмерно намаление на наемната цена, или да развали договора, както и да иска обезщетение от наемодателя „Т. С. „ ООД.Ето защо в тази част исковете следва да бъдат оставени без разглеждане и делото прекратено.
В останалата част исковете са процесуално допустими,но неоснователни.
Видно от договор за наем,сключен на 01.10.2013г. между „Т.-с.“ ЕООД ЕИК ……… със седалище и адрес на управление *** З. и „Е.“ ЕООД,последното наема поземлен имот № …………с площ 29.399 дка, образуван от бивш имот № 34 125 дка,в О.К. на с.Г. В., с начин на трайно ползване „складов терен“,ведно с построените в него, ремонтна работилница, навес,покрит склад, трафопост, „сграда с друго предназначение“, сграда за автокантар,открит склад, гараж,бензиностанция ,паркинг,,административна сграда, сграда към ТМСИ на два етажа и сграда помпено, както и още един имот,който не е предмет на делото.Съгласно т.10 наемателят има право да преотдава под наем отделни части от имота като сключва с „поднаемателите“ договори от свое име,но за срок не по-дълъг от една година.Съгласно чл.6/1/ договорът за наем се сключва за срок“до подписване на окончателен договор за покупко-продажба,но не повече от една година „с възможност за продължаване“.Според ал.2 на същият член договорът се прекратява на 30.09.2014г./датата е дописана ръкописно върху специално предвидено място за допълване/.От нотариален акт № 003 том втори рег.№ 1316 дело №172/26.08.2014г. на нотариус рег.№013 се установява,че наемодателят е продал имота на наемателя на 26.08.2014г.От договор за наем № 11 ,сключен на 06.08.2015г. между ищеца и ответната община се установява,че наемодателят предоставил в имот № …………… паркоместа за месечна цена 480 лв. с ДДС на всяко парко-място ; срокът на договора е една година, но в т.5.3 е посочено,че се прекратява на 05.08.2016г.
Свидетелят Д.- собственик на предприятие, което е наемател на помещение в процесния имот-твърди,че между 2013 и 2015 г. общината държала свои Ви К части и ползвала навеса за паркиране на автомобили.Помещението с архив било на бившето „БКС“, което било приватизирано със собственик А. Л.,чието предприятие било „със затихващи функции“.Занимавал се с производство на строителни материали,но свидетелят не знае дали мраморните плочки са складирани от него или от ответната община.Освен 10 камиона били в един период имало и една“ газка“ и два“зила“,но свидетелят предполага ,че били на Г. с. Свидетелят не знае дали вещите и МПС са държани със съгласието на собственика.
Свидетелят Ц.- живеещ на семейни начала с управителката на ищцовото дружество и собственик на предпрятие-наемател на ищцовото дружество,който твърди,че помага в управлението на последното, установява,че архивът в стаята е на фирма“С.“-К./правоприемник на бившето „БКС“/.Твърди,че бил наемател на част от имота още преди закупуването му от „Е.“ ЕООД и в имота били“заварили“ документи,дискети,Ви К части, циментови панели,стари дограми, мрамор, дъски.Категорично твърди“Аз съм ги заварил там“.Същевременно разказва,че „Кметът ми се обаждаше лично и пусках представителите на общината,които оставяха тези вещи“.Твърди,че в приемателно-предавателните протоколи,подписани между „Т.-с.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД ,не е записано,че в имота има вещи на общината, защото кметът бил постоянно зает.Съдът не кредитира показанията на свидетеля относно твърдението,че в имота имало вещи на ответната община,поради противоречието, изтъкнато по-горе, и поради нелогичност на обяснението защо в приемателно-предавателния протокол липсват данни за вещи на общината.Протоколът е документ, съставен от двете страни по договора за наем и договора за покупко –продажба,в който те констатират състоянието на имота при предаването му на наемателя,респ. купувача.Общината е трето лице и не участва в съставянето на протокола; кметът по принцип не е задължен лично да прави описи, да съставя протоколи и пр.Следва да се отчете и обстоятелството,че свидетелят Цветанов е лично заинтересован от изход на делото в полза на дружеството поради личната си връзка и бизнес-сътрудничество с управителката .
При съвкупната преценка на документите по делото и на свидетелските показания съдът достига до извода,че не се доказва твърдението на ищеца относно обстоятелството,че ответната община без основание е държала помещение за архив, два камиона и един фургон и вещи в хале с площ 400 кв.м.Възможно е вещите да са били на предприятието-частен правоприемник на „БКС“-не само архива, но и строителните материали/панели,плочи/, което е съответствало на неговата дейност.По данни на свидетеля Д. може да се допусне,че собственик на двата автомобила/“газка“и „зил“/ е Горското стопанство, а не ответната община.Това дори е по-вероятно при положение,че общината договорила и заплащала наем за 10 паркоместа, от което следва,че е могла да процедира по същия начин с въпросните МПС, ако са били нейна собственост.Следва да се отбележи че ищцовото дружество е имало право да пренаема имота на трети лица, а след закупуването му да го отдава под наем на трети лица и е напълно възможно вещите да са на такива лица.Не се установява ответната община да се е обогатила, държейки безплатно свои вещи в имота на ищеца, и ищцовото дружество да е обедняло ,тъй като е било лишено от възможността да извлече ползи от собствения си имот поради държането му от ответника.По изложените съображения в частта, касаеща периода от 26.08.2014г. до 30 юни 2016 г., искът с правно основание чл.59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Акцесорният иск следва главния ,поради което искът за законната лихва върху сумата,считано от 16.03.2017г. до окончателното и плащане на осн.чл.86 ЗЗД, също следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл.7, ал.2т.4 от Наредба № 4/2004г. на САК възлиза на 1610лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. №225/2017г. на СОС в частта, с която са предявени искове от „Е.“ ЕООД против О.К. на правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за периода от 01.01.2013г. до 26.08.2014г.
ОТХВЪРЛЯ кумулативно обективно съединените искове,предявени с искова молба вх.№ 3085/24.03.2017г. по описа на СОС „Е.“ ЕООД с ЕИК ……… със седалище и адрес на управление *** ,против О.К. с ЕИК ………и адрес на управление ***, с правно основание чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване поради ползване на част имот № ……….. по плана за земеразделяне в с.Г. В. за периода от 26.08.2014г. до 30.06.2016г., както и за законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 16.03.2017г. до окончателното плащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК …….. със седалище и адрес на управление ***, да заплати на О.К. с ЕИК……… и адрес на управление ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1610/хиляда шестотин и десет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: