РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. Бургас, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120105634 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от С. П. С. с ЕГН **********, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск
за установяване на нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от
дискриминация, представляващо непряка дискриминация по признак
„гражданство“, произтичаща от разпоредбата на чл. 71 от Правилника за
прилагане на Закона за изпълнение на ****та и задържането под стража,
издаден от Министъра на правосъдието, по отношение на ищеца в качеството
му на ***** „****“ в ****. Предявена е и претенция за осъждане на ответника
да преустанови нарушението.
В исковата молба са изложени твърдения, че с действията си *****
администрация е допуснала непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от Закон за
защита от дискриминация по признак „гражданство“ по отношение на ищеца.
Същият сочи, че по време на ***** на открито в ****, чуждите граждани имат
достъп до чешма с течаща вода, сянка, място за сядане и достъп до телефон, а
ищецът прекарвал престоя си на открито на футболното игрище, без сянка,
без място за сядане, без достъп до телефон и дори при силно ограничен достъп
1
до църквата на *****.
Ищецът излага още, че на „каре 2“ чуждите граждани имали възможност
да се разхождат на място поне 60 пъти по-голямо от това, на което били
настанени българите. Първи чуждите граждани минавали през лавката и били
допускани до телефона, а едва след като те си напазаруват и се наговорят,
били допускани и българите.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, представляван от пълномощника М*С* - старши ***** при *****,
който оспорва изцяло като неоснователна претенцията, предмет на
производството, основаваща се на твърденията на ищеца, че е поставен в
дискриминационни условия, изразяващо се в различното и по-неблагоприятно
му третиране като ****** - български гражданин, в сравнение с други ***** -
чужди граждани, при прекарване времето им на открито и достъпа до вода,
телефон, лавка, сянка и пространство. Излага подробни съображения свързани
с неоснователността на исковата претенция, като моли същата да бъде
оставена без уважение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът се
представлява от процесуалния си представител адвокат Ш. и се явява лично,
като участва в производството чрез осъществена видеоконферентна връзка със
*****. Застъпва становището, че от събраните доказателства се установява
основателността на предявената искова претенция. Поддържа изложените
твърдения с исковата молба и уточняващите я молби.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез ***** С* оспорва
предявените искове, поддържа депозирания отговор и формулираното
становище по същество. Моли исковата молба да бъде отхвърлена, като
претендира присъждане на сторените разноски.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1
от Закона за защита от дискриминация.
С Тълкувателно постановление от 16.01.2019 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по
описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация са подсъдни на
2
районния съд, като е обявено за изгубило актуалност Тълкувателно
постановление № 2/2014г.от 19.05.15г. по тълк. д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС в
частта му по т. 4. Предвид това настоящите искове следва да бъдат приети за
допустими и да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДис забранена е всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон
или в международен договор, по който Република България е страна. По
смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставянето на
лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да
са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно
положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно
оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими. На основание чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. не
представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на
тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в
закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Следователно за уважаване на предявените искове с правно основание
чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за защита от дискриминация ищецът
следва да установи наличието на практика, въз основа на която може да се
направи предположение, че по отношение на него е налице непряка
дискриминация по признак „гражданство“, а ответникът носи
доказателствената тежест да установи, че не третира различно ищеца поради
неговото гражданство.
Не е спорно между страните, че ищецът С. П. С. с ЕГН ********** е
български гражданин, както и че ***** **** в ****, като на 04.04.2024 г. е
преразпределен в **** от „закрит тип“ **** към *****.
Безспорно е също и, че ищецът периодично е конвоиран до корпуса на
***** за явяване на дела, извършване на медицински прегледи и други.
3
Както беше посочено, от съществено значение при установяване на
дискриминация е наличието на недопустим противоправен резултат при
упражняване на дейността на ***** администрация, проявен в която и да е от
отчертаните в Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-
неблагоприятно третиране. Законът цели установяване и санкциониране на
всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който България е страна.
По делото е представена справка от инспектор П*И*Л* – **** ****,
видно от която С. П. С. с ЕГН ********** ******* ****, постановена по
НОХД **** на БОС, като същата е влязла в сила. От дата 04.04.2024г. същият
е разпределен в *****. След тази дата същият периодично е конвоиран до
корпуса на ***** за явяване на дела, извършване на медицински прегледи и
други. От справката се установява, че лицата, които се **** от ***** до
основният корпус на *****, след пристигането им се настаняват в помещения
предвидени за временно настаняване. Лицата, настанени в помещенията за
временно настаняване, се ползват с правата и регламента валидни за всички
останали лица, настанени в *****, включително и такива, които са в категория
„чужди граждани“.
Установява се, че на територията на ***** има изградени три места за
***** на открито, в които лицата настанени в ***** Бургас, непълнолетни
лица, задържани лица от женски пол, **** и ****, **** на наказание „****“ и
**** на наказание „*****“ и „***** ****а“, както и лица поставени под
карантина и лица, които са временно настанени, ежедневно могат да ползват
пространствата определени за ***** на открито.
По делото е представен График за ***** на открито на ***** в **** (л.
33). Видно от същия, местата за ***** на открито - № 1, № 2 и № 3 се ползват
от ***** в определен час за съответната група. Групата, в която попада
ищецът – „****“ ползват местата с № 1 и № 2, които ползват и
чуждестранните *****, както и всички останали *****, с изключение на тези,
които са настанени в *****а. На местата за ***** на открито 1 и 2 се осигурява
и достъп до лавка.
По делото е разпита свидетелят П. Г. П., който ***** **** и е настанен в
4
*****. Свидетелят сочи, че в **** първото каре, в което излизат има чешма,
пейки има и едно дърво. Там била старата лавка. Другото каре имало само
пейки и една чешма. Сенници нямало, както и уреди за трениране. Сочи, че
българските граждани в ****** излизат на каретата, на които излизат и
чужденците и това са големите карета. *****, които се **** за дела от *****
излизали на каре със ***** по ****, които били психично болни или не се
чувстват добре. Това каре било по-малко от другите.
На първо място следва да се обърне внимание, че ищецът, като част от
***** ***** от *****, пребивава само временно на територията на ****.
Въпреки това, ***** администрация е предвидила график за ползване на
местата за ***** на открито, в който и ***** лица да имат достъп до същите
места, до които имат и всички останали *****, в това число и чуждестранните
такива. Действително групата, в която попада ищецът, ползва местата за
***** на открито в различно време от групите, в които има чуждестранни
*****, но това обстоятелство не може да бъде възприето като
дискриминационно. Напротив, то гарантира равно третиране на всички *****,
които в различно време от деня да могат да посещават едни и същи места за
почивка, в това число да имат достъп до еднакви условия – сянка, спорт,
параклис, лавка и др.
От друга страна обстоятелството, че на част от местата за ***** на
открито няма сенници, навеси, уреди за трениране и други условия, не
свидетелства за дискриминационно третиране на основа гражданство.
Разликата в условията на местата за ***** на открито и липсата на някои
условия в тях не е пропуск в дейността на ответника, не накърнява права на
**** и е в нормативните рамки. Този извод се налага и от разпоредбите на чл.
71, ал. 1 от ППЗИНС и чл. 71, ал. 7 от ППЗИНС. В тази връзка следва да се
държи сметка, че нормата на чл. 71, ал. 1 от ППЗИНС предвижда престоят на
открито да се провежда под надзора на служители от **** състав на
специално определени места в ******, **** дом или ***** общежитие, като
по възможност същите предлагат защита при лошо време. В този смисъл
липсата на сенници, течаща вода, уреди за спорт и други не представлява
нарушение на нормативно установено задължение на администрацията на
пенитециарното заведение. Освен това съгласно чл. 71, ал. 7 от ППЗИНС при
неблагоприятни атмосферни условия престоят на открито може да бъде
прекратен, като в тези случаи времето за ***** се компенсира през
5
следващите дни.
Извън горното по-неблагоприятно третиране или поставяне в по-
неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване на признаците по чл.
4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация на установени правила,
предвиждащи права и свободи. По-неблагоприятното третиране на ***** в
зависимост от това в коя група ***** попадат в ***** заведение, в което ****
наказанието си, не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация или в друг закон признаци и то не представлява
дискриминация по признак лично или обществено положение, а още по-малко
по признак гражданство, каквито са твърденията на ищеца.
За да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от
признаците по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, трябва да се
направи сравнение между начина, по който лицето е третирано и начина на
третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по
отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства.
В случая всички ***** в ****** в Бургас са поставени при едни и същи
условия. Липсата на посочените от ищеца условия в различни „карета“ на
територията на ****** е еднаква за всички *****, независимо при какъв
режим **** **** им ****, личното им обществено или имуществено
положение или гражданството им. Предвид това съдът намира, че не е налице
и различно третиране на ищеца в сравнение с останалите *****, изтърпяващи
наказание в ****** в Бургас.
С оглед на горното съдът приема, че твърденията на ищеца, че по време
на ***** на открито в ****, чуждите граждани имат достъп до чешма с течаща
вода, сянка, място за сядане и достъп до телефон, а той прекарвал престоя си
на открито на футболното игрище, без сянка, без място за сядане, без достъп
до телефон и дори при силно ограничен достъп до църквата на *****, не бяха
доказани, респективно не се доказа по-неблагоприятно третиране на ищеца,
което да се квалифицира като дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за
защита от дискриминация.
Въз основа на всички изложеното предявените исковес правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
6
По разноските:
При този изход от спора между страните ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на ****та“ има право на репариране на сторените от него
разноски в процеса за *****ско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ, съдът определя възнаграждение
в размер на 150 лв., което ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С. с ЕГН **********, ***** „****“ в
****** - гр. Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ с БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.
С****, иск за установяване на нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за
защита от дискриминация, представляващо непряка дискриминация по
признак „гражданство“, произтичаща от разпоредбата на чл. 71 от Правилника
за прилагане на Закона за изпълнение на ****та и задържането под стража,
което нарушение е свързано с ***** на открито в ****, при който чуждите
граждани имат достъп до чешма с течаща вода, сянка, място за сядане и
достъп до телефон, а ищецът прекарва престоя си на открито на футболното
игрище, без сянка, без място за сядане, без достъп до телефон и дори при
силно ограничен достъп до църквата на *****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С. с ЕГН **********, ***** „****“ в
****** - гр. Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ с БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.
С****, иск за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
ОСЪЖДА от С. П. С. с ЕГН **********, ***** „****“ в ****** - гр.
Бургас, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на ****та“ с БУЛСТАТ
****, със седалище и адрес на управление гр. С****, сумата от 150 лв. (сто и
петдесет лева), представляваща сторените в процеса разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7