№ 129
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Г.
Членове:Ваня Н. Иванова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500617 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260042 от 11.05.2021 г. по гр. дело № 550/2019 г. Районен съд – гр.
Пирдоп е признал за установено по отношение на АКС. ИВ. АС. и Г. ИВ. Г., като солидарни
длъжници по договор за банков револвиращ кредит № 0262/299/28092016, сключен на
28.09.2016 г. с кредитополучател „Г.М.” ООД, че дължат солидарно на „У.Б.” АД сумата
15 845,31 лв. –дължима неизплатена главница по договора за револвиращ кредит, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 20.07.2018 г. по ч.гр.д. №
11233/2018 г. на РС-Варна до окончателното изплащане; сумата 836,86 лв. – дължими и
неизплатени договорни лихви по посочения договор за кредит и анекси № 1/ 17.09.2017 г. и
№ 2/27.10.2018 г., за периода от 28.11.2017 г. до 19.07.2018 г.; сумата 572,77 лв. – законна
лихва за забава за периода от 28.11.2017 г. до 19.07.2018 г.; сумата 264,09 лв. – наказателна
лихва за просрочие за периода от 28.11.2017 г. до 19.07.2018 г., и сумата 1230,10 лв. – общ
размер на разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 11233/2018 г. на РС-Варна.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноските в исковото производство в общ
размер 3000,20 лв.
Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното поизводство, чрез
назначения им при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Л. А.. В
жалбата се поддържа довод, че спрямо ответниците не следва да се прилагат общите правила
1
на солидарността, а регламентацията на института на поръчителството и по-конкретно
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу кредитополучателя по процесния договор за банков кредит е било
подадено след изтичане на предвидения в посочената разпоредба шестмесечен преклузивен
срок, поради което поръчителството на ответниците е било прекратено към датата на
образуване на заповедното производство.
В подадения писмен отговор ответникът по въззивната жалба оспорва същата. В
отговора се поддържа, че ответниците са поели задължението да отговарят като
кредитополучателя за всички негови задължения по процесния договор за кредит при
условията на солидарна отговорност с него, и същите не са имали качеството на
поръчители, както се твърди във въззивната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 550/2019 г. на Районен съд - Сливница е образувано по
предявени от „У.Б.” АД искове за установяване, че АКС. ИВ. АС. и Г. ИВ. Г. дължат
солидарно на ищеца следните суми: сумата 15 845,31 лв. – неизплатена главница по договор
за банков револвиращ кредит № 0262/299/28092016 от 28.09.2016 г. и анекси към него;
сумата 572,77 лв. - лихва върху просрочена главница за периода от 28.11.2017 г. до
19.07.2018 г.; и сумата 264,09 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода от
28.11.2017 г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.07.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и за разноски в общ размер от 333,64 лв., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 11233/2018 г. по
описа на РС-Варна.
В исковата молба се твърди, че вземанията произтичат от договор за банков
револвиращ кредит от 28.09.2016 г., сключен между „У.Б.” АД като кредитодател, „Г.М.”
ООД в качеството му на кредитополучател, и ответниците А.А. и Г.Г. в качеството им на
солидарни длъжници, по силата на който длъжниците са получили сума в размер на 20 000
лв. с уговорен краен срок на издължаване - 27.11.2017 г. Твърди се, че задължението не е
погасено към посочения краен срок, поради което, считано от 28.11.2017 г., дългът е обявен
за изцяло изискуем на основание т. 7.1 от Анекс № 2 към договора, вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения при условията на
чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответниците – адв. Л. А.. Сочи се в отговора, че
с представения договор за револвиращ банков кредит от 28.09.2016 г. и анекси към него
банката е предоставила сума от 20 000 лв. на кредитополучателя „Г.М.” ООД, който е
усвоил сумата, а ответниците, макар и вписани в договора като „солидарни длъжници”, имат
качеството на поръчители по кредита, видно от съдържанието на договора. В тази връзка се
поддържа, че спрямо ответниците не следва да се прилагат общите правила на
солидарността, а правилата на поръчителството, в частност разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от
ЗЗД. Сочи се, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу
кредитополучателя по процесния договор за банков кредит е било подадено след изтичане
2
на предвидения в посочената разпоредба шестмесечен преклузивен срок, поради което
поръчителството на ответниците е било прекратено към датата на образуване на
заповедното производство, т. е. материалното право на ищеца по отношение на тях е
погасено по силата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал 1 от ЗЗД.
Видно е от приложеното ч.гр.д. № 11233/2018 г. на РС-Варна, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 5589/25.07.2018 г. солидарно
срещу длъжниците „Г.М.” ООД, АКС. ИВ. АС. и Г. ИВ. Г., за следните суми:
- сумата 15 845,31 лв., представляваща дължима главница по договор за банков
револвиращ кредит № 0262/299/28092016 от 28.09.2016 г. и анекс № 1/27.09.2017 г. и анекс
№ 2/27.10.2017 г.;
- сумата 572,77 лв., представляваща лихва върху просрочена главница за периода от
28.11.2017 г. до 19.07.2018 г.;
- сумата 264,09 лв., представляваща наказателна лихва при просрочие за периода от
28.11.2017 г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението на 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата 333,64 лв. разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците-физически лица при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си, и искът е предявен в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Обжалваното решение е недопустимо в частта му, с която е признато за установено
съществуването на вземане на ищеца срещу солидарните длъжници за сумата 836,86 лв.,
представляваща дължими и незаплатени договорни лихви по договора за кредит, тъй като
искане за установяване на дължимостта на такова вземане не е направено с исковата молба и
същото не е предмет на издадената заповед за изпълнение. С исковата молба се претендира
установяване съществуването на вземания на ищеца за главница от 15 845,31 лв. и
акцесорни вземания, както следва: за сумата 572,77 лв., представляваща договорна лихва
върху главницата и сумата 264,09, лв., представляваща наказателна лихва за просрочие, за
посочените в исковата молба периоди. Сумата 836,86 лв. е посочена в исковата молба като
сбор /общ размер/ от претендираните от ищеца договорна лихва в размер на 572,77 лв. и
наказателна лихва в размер 264,09 лв. /наречени с исковата молба общо „договорни лихви”/.
С диспозитива на обжалваното решение е признато за установено задължение на
ответниците за сумата от 836,86 лв. отделно от договорната лихва и наказателната лихва,
което е извън заявения с исковата молба петитум. С оглед на това обжалваното решение
следва да бъде обезсилено в частта, с която е признато за установено, че ответниците дължат
3
на ищеца сумата 836,86 лв., представляваща дължими и незаплатени договорни лихви по
договора за кредит, като постановено „свръх петитум”.
Видно от съдържанието на представения и неоспорен досежно авторството му
договор за банков револвиращ кредит № 0262/299/28092016, сключен на 28.09.2016 г. между
„У.Б.” АД като кредитор, „Г.М.” ООД като кредитополучател, АКС. ИВ. АС. и Г.И. Г.,
последните двама като солидарни длъжници, че с него банката предоставя на
кредитополучателя и при солидарната отговорност на солидарните длъжници револвиращ
кредит за оборотни средства с максимално разрешен размер от 20 000 лв., с краен срок на
издължаване на главницата 28.09.2017 г. В чл. 4 са посочени размерите на годишния лихвен
процент, начисляван върху редовна главница за периода от 28.09.2016 г. до 28.09.2017 г., и
на лихвения процент, начисляван върху просрочената главница за срока на просрочието.
В чл. 16.3 от договора е уговорено, че солидарните длъжници встъпват в
изпълнението на задълженията на кредотополучателя по договора на основание чл. 101 от
ЗЗД и се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на
задълженията му за погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисионни и
разноски съгласно договорените условия и до окончателното погасяване на всички дължими
суми по договора. Предвидено е, че вземанията на кредитора по договора по отношение на
кредитополучателя и солидарните длъжници са неделими и се събират изцяло от всеки един
от тях и от всички заедно, при условията на солидарност, като всеки отговаря за
изпълнението на цялото задължение въз основа на този договор и получените по реда на чл.
417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
С анекс № 1/27.09.2017 г. към договора за револвиращ банков кредит е уговорен
краен срок на погасяване на кредита до 26.10.2017 г., а с анекс № 2/27.10.2017 г. този срок е
удължен до 28.11.2017 г.
Съобразявайки предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията по
сключения договор за потребителски кредит, съдът намира, че същият отговаря на
изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл. 22 от ЗПК. Спазено е изискването на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно формата на договора. В договора е посочен общият размер на
кредита и условията за усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент, както и
годишен процент на разходите, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК реквизити.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че договореният
кредит в размер на 20 000 лв. е бил усвоен изцяло от кредитополучателя „Г.М.” ООД, като
по него са извършени погасителни вноски в общ размер от 4 154,69 лв. Останала е
непогасена главница е в размер на 15 845,31 лв. Дължимата договорна лихва по чл. 4 от
договора върху усвоената и непогасена главница за периода от 28.11.2017 г. до 19.07.2018 г.
възлиза на сумата 572,77 лв., а дължимата наказателна лихва за просрочие за периода от
28.11.2017 г. до 19.07.2018 г. възлиза на сумата 264,09 лв.
По делото не се твърди, а и не се и установява да са постъпили плащания по
4
договора, освен горепосочената сума от 4 154,69 лв., с която сума е погасена част от
усвоената сума по кредита.
С оглед направеното от ответниците възражение за погасяване на правото на ищеца
спрямо тях поради неспазване на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, решаващ за изхода на спора
е въпросът за качеството на ответниците по сключения договор за банков кредит, на който
се основават претендираните вземания – дали същите са поръчители на длъжника-
кредитополучател по договора „Г.М.” ООД или са солидарни длъжници, отговорността на
които се урежда по общите правила на чл. 122 и сл. от ГПК.
Каква правна фигура е налице при подписване на договор за банков кредит от трето
задължено лице като солидарен длъжник – поръчителство, поемане на солидарно
задължение или встъпване в дълг, е фактически въпрос, който зависи от волята на страните
във всеки конкретен случай.
Видно е от съдържанието на договора за банков кредит, че ответниците А.А. и Г.Г. не
са се задължили при условията на чл. 138 от ЗЗД, а при условията на чл. 101 от ЗЗД. В
сключения договор ответниците са приели да са съдлъжници и съгласно чл. 16.3 от договора
да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му по договора
в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски/. Касае се за уговорена изрично
между страните с процесния договор солидарна отговорност между кредитополучателя и
съдлъжниците А. и Г., като за кредитора е налице възможност да претендира изпълнение на
цялото вземане от който и да е от длъжниците изцяло, така както са се задължили
ответниците, за което и да е неизпълнено задължение по договора. Ответниците не са поели
задължение да „поръчителстват", а са встъпили като „съдлъжници" по него, наред с главния
длъжник „Г.М.” ООД. Процесният договор за кредит не съдържа изрични клаузи за това, че
солидарните длъжници поемат задължението като поръчители и по същество липсват
уговорките, характерни за договор за поръчителство. При поръчителството е налице
самостоятелно правоотношение за отговорността с правомощията на поръчителя по
чл. 142 от ЗЗД, а в настоящия случай такова правоотношение и такива правомощия
липсват. При положение, че посочените физически лица не са поръчителствали дълга,
тяхната отговорност не е ограничена при условията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.
С оглед на горното, възражението на жалбоподателите за погасяване правото на
ищеца да претендира вземанията си срещу ответниците, произтичащи от процесния договор
за кредит, е неснователно.
Ответниците дължат солидарно непогасената главница, както и претендираните
договорни и наказателни лихви, размерите на които са установени от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
По горните съображения предявените искове за признаване съществуването на
вземания на ищеца срещу ответниците за сумата 15 845,31 лв. – дължима неизплатена
главница по договора за револвиращ кредит, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК на 20.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11233/2018 г. на РС-Варна до
5
окончателното изплащане; сумата 572,77 лв. – законна лихва за забава за периода от
28.11.2017 г. до 19.07.2018 г. и сумата 264,09 лв. – наказателна лихва за просрочие за
периода от 28.11.2017 г. до 19.07.2018 г., са основателни. О бжалваното решение на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в тези му части.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260042/11.05.2021 г., постановено по гр.д. № 550/2019 г.
на Районен съд – Сливница, В ЧАСТТА, с която с която е признато за установено, че АКС.
ИВ. АС. и Г.И. А. дължат солидарно на „У.Б.” АД сумата 836,86 лв. – дължими и
неизплатени договорни лихви по договор за банков кредит № 0262/299/28092016 от
28.09.2016 г. и анекси № 1/ 17.09.2017 г. и № 2/27.10.2018 г., за периода от 28.11.2017 г. до
19.07.2018 г., като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260042/11.05.2021 г., постановено по гр.д. № 550/2019
г. на Районен съд – Сливница, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че АКС. ИВ.
АС. и Г. ИВ. Г., като солидарни длъжници по договор за банков револвиращ кредит №
0262/299/28092016, сключен на 28.09.2016 г. с кредитополучател „Г.М.” ООД, дължат
солидарно на „У.Б.” АД сумата 15 845,31 лв. – дължима неизплатена главница по договора
за револвиращ кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК на 20.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11233/2018 г. на РС-Варна до окончателното изплащане;
сумата 572,77 лв. – законна лихва за забава за периода от 28.11.2017 г. до 19.07.2018 г. и
сумата 264,09 лв. – наказателна лихва за просрочие за периода от 28.11.2017 г. до 19.07.2018
г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6