№ 115
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600031 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 436, ал.2, вр. чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба, срещу определение от 26.11.2024г.
постановено по НЧД№4348/24г. по описа на СГС, с което е оставено без
уважение искането на Л. П. А. за постановяване на съдебна реабилитация по
реда на чл.87 от НК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
съдебния акт. Твърди се, че определението на съда не е съобразено с всички
изложени от молителя факти. Иска се отмяна на определението и допускане
на съдебна реабилитация, поради наличието на основания за това.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Осъденият твърди, че и в
момента е с актуално ТЕЛК-решение инвалидно и затова не може да
работи.Осъденият счита, че са налице условията за допускане на реабилитация
и моли въззивният съд да се позове на чл. 87, ал. 1 от НК, както и
съществуващата възможност на ал. 2и да се произнесе със съдебен акт, с който
да уважите жалбата и да постановите съдебна реабилитация.
1
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна, с оглед на което
определението на СГС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки постъпилата жалба
съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на Глава
ХХІ от НПК.
Въззивният съд, след като провери изцяло правилността на
обжалваното определение констатира следното.
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са законовите
предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на
посоченото в молбата осъждане на молителя с присъда от 26.01.2007г. по
НОХД№3994/2004г. по описа на СГС. С посочената присъда молителя А. е
осъден за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предложение второ и
т. 3, във вр. с чл. 198, ал. 1, предложение първо и второ, чл. 20, ал. 2, във вр. с
чл. 18, ал. 1, предложение първо от НК, за което му е наложено наказание
двадесет години лишаване от свобода и за извършено престъпление по чл. 339,
ал. 1, предложение второ от НК с наложено наказание три години лишаване от
свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание двадесет
години лишаване от свобода. С присъдата А. е осъден да заплати обезщетения
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата на четири лица- А. Л. в
размер на 50 000 лв., на Л. А. в размер на 15 000 лв., на И. Л. в размер на 8 000
лв. и на Ц. П. в размер на 7 000 лв. С определение от 27.03.2014г. по НЧ дело
№1275/2014г. по опис на СГС, 20 състав, НО, влязло в законна сила на
04.04.2014г. молителят е освободен условно предсрочно от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на 07 години, 03
месеца и 06 дни, определено му с присъдата от 26.01.2007г. по НОХ дело
№3994/2004г. опис на СГС. На осн. чл. 70, ал. 6 от НК е определен
изпитателен срок в размер на 07 години, 03 месеца и 06 дни.
Обективно вярна е констатацията на СГС, че към момента на
постановяване на обжалваното определение е изтекъл тригодишния срок от
изтичане на изпитателния срок, съгласно чл.87, ал.1 от НК, поради което е
2
налице първата предпоставка за обсъждане на искането за реабилитация.
С приложените по делото справка за съдимост на лицето, справките от
СГП и НСлСл се установява, че не са налице образувани наказателни
производства срещу молителя и нови осъждания за периода от изтичане на
изпитателния срок, определен в производството по условното предсрочно
освобождаване до момента, нито такива по времето на изпитателния срок,
определен по НЧ дело №1275/2014г. по опис на СГС.
За да бъде постановена съдебна реабилитация от съда, е необходимо в
течение на три години от изтичане на срока на наложено с присъда или
намалено с работа или помилване наказание, а в случая след изтичане на
изпитателния срок за условно предсрочно освобождаване, осъденият да не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по -
тежко наказание. Именно изтичането на този срок, като една от формалните
предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация е следвало да бъде
предмет на обсъждане от първоинстанционният съд, който е бил сезиран с
молба по чл.87, ал.1 от НК и той е направил обоснована констатация за
изтичането му.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния такъв, за
наличието на доказателства, от които може да се направи извод за добро
поведение в обществото на молителя. Доказано е, че молителят отглежда в
семейна среда две деца, видно от удостоверение за сключен граждански брак
от 21.08.2013г. и два броя удостоверения за раждане. Съгласно представената
характеристика от Етажната собственост по местоживеене на молителя, се
доказват обществената му ангажираност и личностното му развитие. Видно от
Удостоверение №94695/03.07.2024г. от Нов български университет
осъжданият А. е завършил семестриално обучението си по специалността
„Право“, и му предстоят държавни изпити. Установено е, че наред с това
същият има придобита диплома за висше образование с образователно-
квалификационна степен „бакалавър“, специалност „икономика“, издадена от
УНСС.
Въз основа на тези доказателства може обосновано да се приеме
наличието на добро поведение на молителя демонстрирано след
освобождаването му от затвора.
Първоинстанционният съд е приел, че няма основание за допускане на
3
съдебна реабилитация, тъй като не е налице последното изискване за такава-
при умишлено престъпление молителят да е възстановил причинените вреди.
В хода на НОХД№3994/2004г. по опис на СГС са били предявени и приети за
съвместно разглеждани четири граждански иска, като в полза на гражданските
ищци са присъдени съответни обезщетения. Образувани били изпълнителни
дела по искане на Л. А. – пред ЧСИ М. Б. и на А. Л. пред ЧСИ Ч.,
впоследствие Р. В.. Само по изпълнителното дело с взискател А. Л. са
удържани били удържани суми, разпределяни на взискателя, но задължението
не е изпълнено в цялост. И двете изпълнителни производства са прекратени,
поради настъпила перемпция, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от НПК-заради
бездействие на взискателя за срок повече от две години.
По делото не са събрани доказателства по отношение на другите двама
кредитори да е изпълнено задължението на молителя по гражданските искове.
В справката в Регистъра на длъжниците към Камарата на частните съдебни
изпълнители са включени шест висящи изпълнителни дела с относително
дългосрочни задължения. Тези изпълнителни производства, за които е изтекла
давността, не са прекратени от съответните длъжностни лица частни съдебни
изпълнители, но по преценка на въззивния съд са неотносими към предмета на
настоящето производство.
Съдът правилно е констатирал, че от представените две експертни
решения от 11.12.2019г. и от 08.08.2022г., издадени на молителя, се установи,
че през декември 2011г. при пътнотранспортно произшествие той е претърпял
мозъчна травма със загуба на съзнание. В резултат на същата е установено
състояние след ЧМТ. Посттравматична енцефалопатия. Централен
отоневрологичен синдром, лека степен. Определена му е 50% трайно
намалена работоспособност без тежка физическа работа.
Въззивният съд приема, че така влошеното здравословно състояние
представлява уважителна причина за невъзстановяване на причинените вреди.
Тъй като по делото е доказано, че съществуват обстоятелства от здравословен
характер, препятстващи обективно възможността за изпълнение на
задължението за възстановяване на причинените вреди. В тази връзка е
необоснован извода на първоинстанционния съд, че макар и с намалена
работоспособност, молителят е имал възможността да упражнява труд,
управлявайки търговско дружество за няколко месеца през 2016г., като
4
допълнителен аргумент е почерпил и от факта на отчуждаване на недвижим
имот, съсобствен между молителя и друго лице.
Съдът счита, че при констатираните данни за семейно и имуществено
състояние на осъдения и при категоричните данни за намалената му
работоспособност, изводите на първоинстанционния съд са неправилни.
Налице са уважителни причини-влошено здравословно състояние, поради
което не е изпълнено задължението за възстановяване на причинените от
престъплението вреди. Обективно е установено, че ангажиран с грижа за
създаденото от него семейство и със здравословни проблеми довели до трайно
намаляване на работоспособността му, осъденият е бил обективно затруднен
да се справи с тези финансови ангажименти.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна. Налице
са били всички формални предпоставки за допускане на съдебна
реабилитация, но в резултат на неправилно тълкуване и приложение на
материалния закон първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт. С оглед на това определението на съда следва да се отмени, като
се допусне съдебна реабилитация за осъждането на Л. П. А. с присъда от
26.01.2007г. по НОХД№3994/2004г. по описа на СГС.
Мотивиран така и на основание чл.436, ал.3 от НПК Софийският
апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.11.2024г. постановено
по НЧД№4348/24г. по описа на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ на Л. П. А., с ЕГН
**********, за осъждането му с присъда от 26.01.2007г. постановена по
НОХД№3994/2004г. по описа на СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6