№ 1633
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110202479 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Р. М. И., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 4332710, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21 ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се посочва, че към датата на твърдяното нарушение
28.12.2020 г. жалбоподателят не е бил собственик на автомобила, при
управлението на който е извършено процесното нарушение, тъй като същият
бил продаден на 07.01.2016 г. Излагат се и твърдения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
електронния фиш, а именно липса на посочване на териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Твърди се, че
незаконосъобразно нарушението е установено с мобилно техническо
средство. Претендира се изтекла давност по чл. 82, ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Допълнителни аргументи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш се излагат в допълнение към жалбата, касаещи неспазване на
процедурата, регламентирана в Наредба № № 8121з-532/12.05.2015 г. на
МВР. Алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Спасов, надлежно упълномощен, който пледира за
отмяна на електронния фиш по изложените в жалбата и допълнението към
нея аргументи.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения
електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
С договор от 07.01.2016 г. жалбоподателят Р. М. И. и съпругът й В.К.И.
в качеството на продавачи продали на М.З.Й. придобития в режим на
съпружеска имуществена общност лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. № ***. След придобиване на собствеността купувачът не
заявил това обстоятелство в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което
в регистрите на ОПП-СДВР като собственик на автомобила продължавал да
бъде вписан жалбоподателят - Р. И..
На 24.02.2010г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до
24.02.2020 г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на
устройството 575 преминала последваща периодична проверка за техническа
изправност на 01.09.2020 г., за което бил съставен и протокол от проверка №
5-38-20/01.09.2020 г.
На 28.12.2020 г. в 09:49 часа в гр. София по бул. „Околовръстен път” с
посока на движение от кв. „Горубляне” към бул. „Св. Климент Охридски” се
движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Пасат“ с ДК № ***. Срещу номер 257 на бул. „Околовръстен път”
горепосочената мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1- M с фабричен номер 575 заснела
цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на
същото, а именно 81 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч.,
валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на
скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и било
установено, че там като негов собственик e вписан жалбоподателката Р. М.
И., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № 4332710, с който на жалбоподателката И. било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че
разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на
2
движение на автомобила - 78 км/ч., т.е. допуснато било превишение на
разрешената скорост с 28 км/ч. Електронният фиш бил връчен чрез системата
за сигурно електронно връчване на жалбоподателката на 18.01.2024 г., а на
30.01.2024 г. същата депозирала и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: удостоверение за граждански брак,
удостоверение от 24.01.2024 г.от помощник-нотариус по заместване при
нотариус М.Е. договор за покупко-продажба на МПС от 07.01.2016 г.,
декларация за отписване на МПС, справка за регистрирани собственици на
МПС в ОПП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с
протокол за последваща проверка № 5-38-20/01.09.2020 г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 28.12.2020 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
фотоснимки, справка за нарушител – водач, протокол за извършено обучение,
извлечение от системата за сигурно електронно връчване.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка № 5-38-20/01.09.2020 г., на
средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, като
устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 575 е
преминало е последваща проверка за техническа изправност на 01.09.2020 г. –
тоест по-малко от 4 месеца преди заснемане на процесното нарушение. В
протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при
полеви условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и
+/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по
делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната
дата и място именно лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК
№ *** е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над
максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 28.12.2020 г., а именно на бул. „Околовръстен път” до № 257 с посока на
движение на контролираните автомобили от кв. „Горубляне” към бул. „Св.
Климент Охридски”. В протокола е отразено, че режимът на измерване е
стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се
служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е
било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. Пак в
протокола е отразено, че ограничението на скоростта, което е било
съобразявано е 50 км./час, което представлява общоважимото за населено
място, като не е бил наличен пътен знак, указващ максимално разрешена
скорост, различна от посочената.
Съществени за правилното решаване на делото са писмените
доказателства, представени от жалбоподателя - удостоверение за граждански
брак, удостоверение от 24.01.20224 г.от помощник-нотариус по заместване,
договор за покупко-продажба на МПС от 07.01.2016 г. От представения
3
договор за покупко-продажба се установява, че заснетия лек автомобил е бил
продаден на трето лице - М.З.Й. още на 07.01.2016 г., тоест почти пет години
преди заснемане на процесното нарушение. Договорът е сключен в
изискуемата от закона форма, като полагането на подписите от страните по
договора е било удостоверено от помощник –нотариус при нотариус М.Е. рег.
№ 140 на Нотариалната камара, следователно собствеността върху лекия
автомобил е била прехвърлена и считано от процесната дата собственик на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *** е била М.З.Й..
Изпълнението на задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП от страна на
купувача няма отношение към придобиването на собствеността.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на чрез ССЕВ на
18.01.2024 г., а жалбата е подадена на 30.01.2024 г.) и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане,
които реквизити се съдържат в процесния електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
4
по пътищата TFR1- M е одобрен тип средство за измерване /съгласно чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията когато срокът на валидност на одобрения тип
е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобрения тип, се считат от одобрен тип/ като устройство с фабричен
номер 575 е преминало последваща проверка, поради което същата е
технически изправна и годна да установи и заснеме процесното нарушение. В
случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък /за което е съставен и протокол, съобразно
изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът
намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка /приложена след обжалвания
електронен фиш/ измерената скорост на движение на заснетия лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***. е била 81 км./час, в който
случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км./час, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 78 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 78
км./ч., т.е. отчетено е превишение от 28 км./ч., а не от 31 км/час, което
обстоятелство се явява в полза на нарушителя.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата TFR1- M с фабричен номер на устройството 575 е било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 81 км./ч. (преди
отчитане на възможна грешка от 3 км./час от засечената скорост) при
ограничение от 50 км./ч., валидно за населено място, с което съдът намира, че
от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е със 28 км./ч.
Съдът обаче намира, че при издаване на обжалвания електронен фиш е
допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е санкционирано лице,
което не следва да носи административнонаказателна отговорност за
извършеното нарушение.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от представения договор за покупко-продажба на
МПС от 07.01.2016 г., считано от посочената дата собствеността върху
5
посочения автомобил е била прехвърлена на М.Й. и няма данни отново да е
била придобита от жалбоподателя преди датата на нарушението, респ.
жалбоподателят да е бил собственик на заснетия автомобил към 28.12.2020 г.
Както вече беше посочено неизпълнението на задължението на приобретателя
да регистрира автомобила в службата по регистрация не рефлектира върху
придобиването на собствеността. Ето защо липсва основание за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за
извършване на процесното нарушение, тъй като към датата на извършването
му същата не е била собственик на автомобила, нито е бил посочена от
собственика му като лицето, комуто е предоставено управлението на заснетия
автомобил. По изложените съображения подадената жалба от Р. М. И. срещу
електронен фиш серия К 4332710, издаден от СДВР е основателна и
обжалваният електронен фиш следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4332710, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от Закона за движение
по пътищата на Р. М. И., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21 вр. ал. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6