РЕШЕНИЕ
№ 1900
гр. Бургас, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20202120104715 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ИВ. АТ. К., с ЕГН
**********, чрез адв. Д.П. от БАК, против ЕВГ. К. Д., с ЕГН **********, Г. КР. Д., с ЕГН
**********, АНТ. ИВ. Б., с ЕГН ********** и ЕВГ. АНТ. Б., с ЕГН **********, за
прогласяване нищожността на договор за отстъпено право на строеж от 21.03.1988 г., поради
невъзможен предмет; за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху
собствения й недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 81178.502.195
по КККР на гр. Ч. одобрени със Заповед № РД – 18 -12/24.04.2007 година на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение от 13.03.2019 година, с адрес гр. Ч. ** и изградената
в имота сграда с идентификатор 81178.502.195.2; за осъждане на ответниците да премахнат
незаконно изградена от тях постройка от 30 кв.м. към сграда с идентификатор
81178.502.195.1 построена в поземлен имот с идентификатор 81178.502.195 по КККР на гр.
Ч. одобрени със Заповед № РД – 18 -12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение от 13.03.2019 година, с адрес гр. Ч. **, както и незаконно
изграден навес и пристройка от към сграда с идентификатор 81178.502.195.2, построена в
същия имот; за осъждане на ответниците АНТ. ИВ. Б., с ЕГН ********** и ЕВГ. АНТ. Б., с
ЕГН ********** да заплатят на ищеца сумата от по 3546.30 лв. за всеки от тях,
представляващи обезщетение на основание неоснователно обогатяване поради лишаване на
ищцата от правото му на ползване на дворното място и собствената й сграда с
идентификатор 81178.502.195.2 през летния туристически сезон на 2019 г., ведно със
законна лихва от 01.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото.
1
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор
81178.502.194 и имот идентификатор 81178.502.195 по КККП на гр. Ч. с адрес гр. Ч. **.
Конкретизира, че е придобила по наследство от нейните родители А.Т.М. и М.М.М. имот
представляващ парцел 2, пл. № 169 и 170, в кв. 19, с площ от 790 кв.м. по плана на с. * към
1975 г., който съответства на процесния имот с идентификатор 81178.502.194 и имот с
идентификатор 81178.502.195 по КК на гр. *. Посочва още, че върху имот с идентификатор
81178.502.195 е съществувала изградена постройка – двуетажна жилищна сграда,
понастоящем с идентификатор 81178.502.195.1, и лятна кухня с настоящ идентификатор
81178.502.195.2. Жилищната сграда е била предложена за продажба по реда на действалия
към 1975 г. Закон за собствеността на гражданите /отм./, чрез Общински народен съвет -
Созопол, който определя за купувач ответника ЕВГ. К. Д.. След продажбата на имота
/сграда понастоящем с идентификатор 81178.502.195.1/ наследодателите продължили да
ползват имота, както и изградената лятна кухня и трайни насаждения. От страна на
ответника Е.Д. е подадено искане за пристрояване на закупената сграда, за което е издадено
разрешение за строеж № 1/18.02.1982 г. През 1982 г. е било направено изменение на
регулационния план и бил ситуиран нов парцел, който е парцел III-96, а през 1984 г. ОНС –
Бургас започва процедура по отчуждаване на част от имот пл. № 96, която приключва със
Заповед № 7/14.01.1988 г., за която ищцата счита, че е незаконосъобразна. С тази
заповед на Е.Д. е отстъпено право на строеж върху парцел III, в кв. 21, с площ от 289 кв.м. и
е подписан договор за отстъпено право на строеж за изграждане в “отстъпеното му
държавно място жилище по одобрен план”. Ищцата оспорва договора като нищожен като
излага правен довод, че е с невъзможен предмет, защото с него се учредява право на строеж
върху вече съществуваща сграда. Освен това в следващите пет години не е било
реализирано строителство, а пристройката, за която е издадено разрешение за строеж през
1982 г., е била изградена през 1993г. без никакви строителни книжа. С нотариален акт №
22/22.07.1992 г. ЕВГ. К. Д. е прехвърлила на своята дъщеря Г.Д. ½ идеална част от къщата и
½ идеална част от салма, т.е. от лятна кухня с настоящ идентификатор 81178.502.195.2.
Ищцата твърди, че сграда с идентификатор 81178.502.195.2 никога не е бил собствен на
ответника, поради което сделката не е породила транслативен ефект. Счита, че тази
постройка е била собственост на бащата на ищцата по приращение, като собственик на
земята, която е следвало да бъде оценена при отчуждаването на частта от земята.
На следващо място в исковата молба е посочено, че със съдебно решение по в.гр.д. №
359/2018 г. на БОС е бил уважен искът на ИВ. АТ. К. и срещу Община Созопол, при
участието на ЕВГ. К. Д. като трето лице – помагач, за установяване право на собственост на
имот с идентификатор 81178.502.195. С нотариален акт от 2018 г. Е.Д. е дарила останалата й
½ идеална част от къщата, описана вече с площ от 82 кв.м., в която е включена и площта на
незаконно изградена пристройка, както и ½ идеална част от правото на строеж върху
общинско място с площ от 336 кв.м. Тя предприела действия по поставяне на ограда между
имот 81178.502.194 и 81178.502.195 и отправила покана до Г.Д. да освободи дворното място,
в следствие на решението. Това дало повод на ответниците АНТ. ИВ. Б. и ЕВГ. АНТ. Б.,
като собственици на изградената в имота сграда с идентификатор 81178.502.195.1, да
2
предявят иск по чл. 75 ЗС пред БРС по гр. д. № * г. производството по който не е
приключило с влязло в сила решение. В исковата молба ищцата твърди, че в имота са
извършени пристройки, незаконни строителни дейности и ремонти, с които се намалява
възможността за ползването на поземления имот с около 30 кв.м. и с това се ограничава
правото на собственост на ищцата. Затова се иска премахването им. Посочва още, че втората
изградена в имота сграда с идентификатор 81178.502.195.2, собственост на ищцата, се
ползва от 2013 г. неоснователно от ответниците Г. КР. Д., АНТ. ИВ. Б. и впоследствие от
сина им ЕВГ. АНТ. Б., който е собственик на ½ ид.част. Посредством незаконни
пристроявания на стая от 13 кв.м. и навес от 36 кв.м. са ограничили възможността на ищцата
да ползва собствената си сграда и поземлен имот. Поради това ищцата предявява иск за
заплащане на обезщетение за лишаването от право на ползване за летния туристически сезон
на 2019 г., когато обектът е бил отдаван под наем. В исковата молба са посочени
доказателства.
Ответникът ЕВГ. К. Д., чрез адв. И.Б. и адв. М.Г., оспорва исковата молба като
недопустима и неоснователна. По исковете за прогласяване на нищожността на договор за
отстъпено право на строеж, както и по иска за предаване на владението на имота и
премахване на изградени в него постройки, посочват, че тя се е разпоредила с
притежаваните от нея права и не е надлежно легитимиран ответник по тези искове. Поради
това считат, че искът, предявен на това основание срещу нея е недопустим. При условията
на евентуалност считат, че искът е неоснователен. По отношение на ревандикационния иск е
посочено, че е неоснователен, тъй като ищцата не е собственик на имота към датата на
предявяваен на иска. Излагат, че ответникът Е.Д. е придобила по реда на ЗСГ правото на
строеж върху държавна земя, както и сградата по договора за продажба от 1981 г., което
включва и правото на строеж за тази сграда. При условията на евентуалност прави
възражение за придобивна давност по отношение на правото на строеж върху целия имот и
изградените постройки. Оспорва доводите за право на собственост на ищеца по
приращение на постройката - т.нар. салма. Този ответник счита, че е придобила правото на
строеж върху целия терен, поради което изградените постройки също са нейна собственост.
Тъй като се е разпоредила с всички свои права в имота преди завеждане на делото, твърди,
че по никакъв начин не пречи на ищеца да упражнява своите права.
Ответникът Г. КР. Д., чрез адв. И.Б. и адв. М.Г., с аналогичен отговор на исковата
молба оспорва претенциите като недопустими и неоснователни. Оспорва правния интерес на
ищеца за прогласяване на нищожността на договора за учредяване право на строеж от
21.03.1988 г., тъй като ответникът Г.Д. не упражнява никакви права в имота и се е
разпоредила с тях още преди завеждане на исковата молба. По ревандикационния иск
оспорва обстоятелството, че ответникът Г.Д. упражнява фактическа власт върху имота и на
това основание счита, че искът следва да бъде отхвърлен. Ответникът счита, че не извършва
никакво действие, с което да пречи на ищцата да упражнява своите права. Твърди, че
теренът с площ от 298 кв.м. е бил надлежно отчужден и имотът не е бил предмет на
реституция. Съществуващата сграда е била придобита от праводателя й, а през 1988 г. въз
3
основа на валиден договор е учредено право на строеж върху целия терен. Тя излага, че е
придобила по време на брака си с А.Б. ½ ид.част от сградата и правото на строеж върху
държавна земя. Останалата ½ ид.част е била дарена на ответника А.Б. от ЕВГ. К. Д.. На
02.04.2019 г. съпрузите Г.Д. и А.Б. дарили притежаваната от тях в режим на СИО ½ ид.част
от сградата и правото на строеж на своя син – ответникът Е.Б.. Затова ответникът Г.Д.
посочва, че не притежава никакви права в имота и респ. не е надлежно легитимиран
ответник в процеса, нито владее имота, нито създава пречки на ищцата да упражнява
собственическите си права. При условията на евентуалност ответникът заявява
придобиването на правото на строеж върху терена и постройките по давност, като се
присъедини владението, упражнявано от праводателя й – ЕВГ. К. Д.. Този ответник счита,
че с придобиване на правото на строеж по силата на приращението е станала собственик и
на постройките в имота, включително т.нар. салма. Твърденията относно законността на
строежа се оспорват като неотносими към спора. Ангажирани са писмени доказателства.
Иска се допускане до разпит на двама свидетели.
Ответникът А.Б., чрез адв. И.Б. и адв. М.Г., оспорва претенциите като недопустими и
неоснователни, и се присъединява към отговорите, депозирани от ЕВГ. К. Д. и Г. КР. Д..
Счита, че не е налице незаконосъобразност при учредяването на право на строеж върху
терен, върху който вече има изградена постройка. Посочва, че на 29.07.1992 г. е придобил
възмездно, в режим на СИО с Г.Д., ½ идеална част от двуетажна фамилна къща и салма и
право на строеж върху държавна земя, понастоящем имот с идентификатор 81178.502.195, с
площ от 336 кв.м. В случай, че се приеме, че правото на строеж не е било надлежно
учредено, следва съдът да приеме, че с придобиването на сградата от Е.Д. тя е придобила и
съответното право на строеж върху терена. При условията на евентуалност прави
възражение за изтекла придобивна давност. Ответната страна посочва, че владението върху
имота е установено с влязло в сила решение по гр.д. № * г. на БРС, потвърдено с решение
по в.гр.д. № 1158/2020 г. на БОС. На следващо място посочва, че ищцата няма право да
ползва изградените в имота постройки и терена, за който АНТ. ИВ. Б. и синът му Е.А Б. са
носители на правото на строеж и на собственост на постройките. Поради това ответникът
счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
От ответника Е.А Б., чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител - адв. С.М., е подаден писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. Ответникът твърди, че страни по договора за отстъпено право на строеж са
Община Созопол и ЕВГ. К. Д., поради което ищцата се явява трето за спора лице и във
връзка с образуваното ТР № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС е отправено искане за
конституиране като ответник Община Созопол. Счита, че сделката не е с невъзможен
предмет, като приобритателят на правото на строеж е добросъвестно лице, независимо от
законосъобразността на отчуждителната процедура. Особеният представител оспорва
твърденията за погасяване на правото на строеж и че същото касае вече построена сграда.
Излага доводи, че при липса на конкретизация на предстоящата да се построи сграда
суперфицията обхваща всичко изградено при съобразяване със строителните правила – в
4
случая пристройката на съществуващата жилищна сграда. Посочва, че се касае за търпим
строеж и пристройката не подлежи на премахване. По ревандикационния иск се оспорва
правото на собственост върху сградата и се излагат доводи за придобиване на земята по
давност, а при условията на евентуалност – да се приеме, че ищцата е само “гол” собственик
на земята и няма право да иска предаването й. По същите аргументи е отпръвено искане за
отхвърляне и на предявения негаторен иск. По отношение на претенцията за заплащане
парични средства, с които ответникът неоснователно се обогатил, се оспорват твърденията
за лишаване от възможността за ползване съобразно правата на ищцата, както и размера на
иска.
С определение от 26.03.2021 г. съдът е конституирал служебно като страна в
производството Община Созопол. От името на Община Созопол в срока по чл. 131 ГПК е
постъпи лписмен отговор. Процесуалният представител посочва, че липсата на конкретен
обем на предстоящата да се изгради сграда по договора за суперфиция не влияе на неговата
валидност и не прави същия нищожен. Също така счита, че реализирането на
строителството извън петгодишния срок не води до погасяване на правото на строеж.
В съдебно заседание ищцата, чрез адвокат П., поддържа предявения иск и сочи
доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за основателност на
предявения иск.
В съдебно заседание ответникът ЕВГ. К. Д., чрез адв. И.Б. и адв. М.Г., поддържа
становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по
същество на спора излага доводи за неоснователност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът Г. КР. Д., чрез адв. И.Б. и адв. М.Г., поддържа
становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по
същество на спора излага доводи за неоснователност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът А.Б., чрез адв. И.Б. и адв. М.Г., поддържа становището
по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора
излага доводи за неоснователност на предявения иск.
В съдебно заседание назначения на основание чл. 47 от ГПК особен представител на
ответника ЕВГ. АНТ. Б. – адвокат С.М. поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор.
В съдебно заседание ответникът Община Созопол, представляван от адвокат Л.А.,
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. Счита, че
предявеният иск за прогласяване на нищожност е недопустим, при условията на
евентуалност – неоснователен.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав
приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност
на договор за отстъпено право на строеж, за осъждане на ответниците да предадат
владението на поземлен имот с идентификатор 81178.502.195 по кадастралната карта и
5
кадастралните регистри на град * и сграда с идентификатор 81178.502195.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град * на основание чл.108 от ЗС, за
осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградените в имота пристройка от 30
кв.м. към сграда с идентификатор 81178.502.195.1, за осъждане на ответниците да премахнат
незаконно изградените в имота : навес към сградата с идентификатор 81178.502.195.2,
пристройка към сграда с идентификатор 81178.502.195.2 на основание чл.109 от ЗС, за
осъждане на двама от ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за лишаване от право
на ползване на основание чл.59 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа страна:
С решение № IV – 43 от 21.05.2018 година, постановено по гражданско дело № 359 по
описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е прието за установено по отношение на
Община Созопол, че ИВ. АТ. К. и М.М.М., са собственици при квоти ½ идеална част за
всяка една от тях на УПИ III - 96 в кв. 21 по регулационния план на град Ч. община Созопол,
с площ 323 кв.м., съответстващ на поземлен имот с идентификатор 81178.502.195 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Ч. с адрес на поземлен имот: град Ч.
ул. „* при съседи: 81178.502.182, 81178.502.196 и 81178.502.194. Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ответника Г. КР. Д.. Постановеното
по делото решение е влязло в сила.
Съгласно чл.223, ал.1 от ГПК постановеното решевие има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна. Поради това следва да се приеме, че в
отношенията между главните страни е разрешен спор със сила на пресъдено нещо и ищцата
в настоящия процес ИВ. АТ. К. и М.М.М. са собственици на имота, предмет на спора, в
отношенията с насрещната страна - Община Созопол. С оглед субективните предели на
сила на пресъдено нещо решението в частта, в която е признато право на собственост има
действие по отношение на ответника и на третото лице – помагач на неговата страна, която
е ответника в настоящия процес Г. КР. Д.. Твърденията по делото са, че нейната майка ИВ.
АТ. К. е починала, това се установява и от приложеното удостоверение за наследници.
По отношение действието между страните на посоченото решение следва да бъде
изложено, че между третото лице - помагач и лицето, на което помага и на чиято страна е
конституирана, важи обвързващата сила на мотивите /чл.223, ал.2 от ГПК/. В случая искът е
с материално правно основание чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, насочен срещу Община Созопол,
представлявана от кмета, а ответната страна е конституирана като трето лице - помагач на
община Созопол. В допълнение следва да бъде взето предвид, че ответната страна Г. КР. Д.
не е била конституирана в посочения процес като главна страна и съответно предмет на
спора са били единствено предпоставките по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, очертани с исковата
молба, но не и правоизключващо възражение, направено в настоящия процес за
придобиване на имота по давност. В решение № 68 от 15.07.2014 година, постановено по
гражданско дело № 5985/2013 година, Трето гражданско отделение, ВКС, постановено по
чл.290 от ГПК за допускане до разглеждане на касационна жалба по друг въпрос, е прието в
6
мотивите, че „законът дава право на привлеченото трето лице да извършва всички
процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията,
представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение при действащата
уредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК следва да се прибавят и действия,
представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения.“. Поради това и
както е прието и в теорията и съдебната практика процесуалните действия, извършвани от
третото лице – помагач са насочени към гарантиране на възможността на това лице да
участва в процеса, доколкото ще бъде обвързано от мотивите на решението в отношенията
между страната на която помага и съответно има възможност да предприема действия за
постановяване на благоприятно за страната на която помага решение, тъй като има интерес
от това. Настоящият състав приема по изложените съображения, че спорното материално
право на собственост по отношение на имота, твърдяно от ищцата и предмет на настоящия
спор, не е било предмет на посоченото дело, въпреки че на страната на ищеца и в двата
процеса е едно и също лице. Разликата е правното положение на ответната страна в
настоящия процес, която предвид процесуалното си качество в предходния процес не е
имала възможност да предяви правата си, включително право на собственост на основание
давност.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че решение от 21.05.2018 година,
постановено по гражданско дело № 359 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година,
постановено по иск с цитиран приложим закон чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, с което е отменено
решение, постановено по гражданско дело № 2620 по описа на Бургаски районен съд за 2017
година, и вместо него е прието за установено по отношение на община Созопол, че ИВ. АТ.
К. и М.М.М. са собственици при квоти по ½ идеална част за всяка от тях на УПИ III – 96 в
кв.21, по регулационна план на град Ч. община Созопол, с площ 323 кв.м., съответстващ на
поземлен имот с идентификатор 81178.502.195 по КККР на град Ч. не преклудира
възможността ищцата да установи правото си на собственост по отношение на ответниците
в настоящия процес, а те да заявят своите защитни възражения. Следва обаче да бъде приет
за установен със сила на пресъдено нещо, включително за ответната страна Г. КР. Д., факта,
че заповедта за отчуждаване на имота от наследодателя на ищците е нищожен
административен акт, съгласно изложеното в мотивите на решението. Предвид изложеното
съдът е направил извода, че е настъпил ефекта на реституцията по силата на този закон,
както квалификацията е, че имота е отнет без основание.
В писмените отговори всеки един от ответниците е направил възражения за изтекъл
придобивен давностен срок.
Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в
сила. Нормата е публикувана в ДВ бр. 107 от 1997 година.
По конкретните факти относно правото на собственост на ищцата и конкретно
относно придобивната давност съдът приема следното:
7
Преди посоченото отчуждаване, оспорено по административен ред, с нотариален акт за
покупка на недвижим имот, чрез ОНС, от 24.09.1981 година, на Нотариус при Районен съд –
Бургас, на основание писмо 11-00-76 от 21.09.1981 година на ОНС – Созопол и съгласно
чл.20 от ЗСГ, в който е посочено, че изпълнителния комитет на ОНС е определил за купувач
Е.Д. на предложения на предложения за продажба от наследниците на Т.М.Т. недвижим
имот: двуетажна еднофамилна жилищна сграда, която се намира в парцел II, кв.19, по плана
на село Ч. окръг Бургаски, срещу заплащане на определена цена от Председателя на ОНС.
Този нотариален акт е описан сред фактите в исковата молба. Няколко месеца по – късно е
издадено разрешение за строеж № 1 от 18.02.1982 година от ОНС, Началник управление
„Архитектура и благоустройство“ за пристройка на жилищната сграда, находяща се в
посочения по – горе парцел.
От заключението на вещото лице инж. Я.Ч. Д., което е обосновано и компетентно
дадено, се установява, че процесният имот представлява парцел III – 96 в кв. 21 по плана на
град * от 1982 година. В имота има построени две сгради, които след извършване на
сделката за продажба през 1981 година са пристроени. Уточнено е в заключението на
вещото лице, че по сградите има белези, които показват до къде са били застроени към
датата на продажбата. От направените измервания на сградите вещото лице е установил, че
към датата на продажбата жилищната сграда е с площ от 54, 50 кв.м., а пристройката в
дъното на имота е с площ от 10, 00 кв.м. През 1982 година е одобрен нов план на село * и е
урегулиран III – 96 в кв. 21 по плана на град * от 1982 година, който е с площ от 336 кв.м..
Плана е одобрен със Заповед № 621 от 17.12.1982 година. Изложено е в заключението още,
че регулацията от 1981 година на село * е приложена през месец март – април 2021 година.
Към допълнителното заключение на вещото лице е приложена скица, на която са онагледени
сградите и пристройките, извършени след посочения период.
Видно от писмо от Окръжен народен съвет от 03.10.1980 година до Общински народен
съвет е открита процедура на основание чл.97 от ЗТСУ за отчуждаване на част от парцел 96,
образуващ парцел III, по плана на село * като обезщетението на собствениците следва да се
изплати от средствата, които ще постъпят след отстъпване на правото на строеж. Посочено е
в писмото, че следва да бъдат уведомени собствениците и да бъде назначена съответната
комисия. Представени са съответно писма, изпратени до собственика А.Т.М. и е
постановена Заповед № РД – 09 – 47 от 19.04.1985 година от Председателя на Окръжен
народен съвет за отчуждаване на имот пл. 96, кв.21, п- л III, собственост на А.Т.М..
Посочено е, че мястото е с площ от 289 кв.м. Като писмени доказателство е приета жалба от
А.Т.М. относно определяне на оценката за имота. Със Заповед № 7 от 17.01.988 година на
Е.К. Д. е отстъпено право на строеж върху посочения държавен имот. На 21.03.1988 година
е подписан договор за отстъпване на право на строеж между ОНС Созопол и ЕВГ. К. Д. за
посочена сума, която е внесена в ОНС. Този договор също е предмет на спора, предвид
изложените фактически и правни доводи за нищожността му. В договора е посочено, че
строителят са задължава да построи в петгодишен срок, считано от датата на договора,
жилище по одобрен план. Молбата по повод която е инициирана процедурата за отстъпване
8
на право на строеж от Е.Д. е от 09.11.1987 година.
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане № 22, том Х I, дело № 3757/1992 година на нотариус при Бургаски районен съд,
Е.К Д. прехвърля на дъщеря си Г. КР. Д. ½ идеална част от двуетажна еднофамилна
жилищна сграда и от салма, построена в държавен парцел, няходящи с в парцел III – 96,
състоящ се от 289 кв.м. п плана на село Ч., като прехвърля и ½ идеална част от правото на
строеж, респективно правото на ползване по отношение на имота.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 627, том IV, рег. № 5577, дело №
506 от 2018 година на нотариус Н.М. рег. № 409 на НК с район на действие района на
Бургаски районен съд Е.К Д. дарява на АНТ. ИВ. Б. ½ идеална част от двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 81178.502.195.1 по КККР на град Ч. със
застроена площ от 82 кв.м., ведно с ½ идеална част от правото на строеж върху общинско
място , в което е построена сградата, представляващо имот поземлен имот с идентификатор
81178.502.195.1 по КККР на град *.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143, том I, рег. №2995, дело № 132
от 2019 година на нотариус Ф.И с рег. №449 на НК, с район на действие района на Бургаски
районен съд Е.К Д. и АНТ. ИВ. Б., даряват на сина си ЕВГ. АНТ. Б. ½ идеална част от
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 81178.502.195.1 по КККР на град
Ч. а така също и ½ идеална част от едноетажна сграда с идентификатор 81178.502.195.2 по
КККР на град Ч. със застроена площ от 13 кв.м. с предназначение на постройката –
допълващо застрояване , ведно с ½ идеална част от правото на строеж върху имота, в който
са построени сградите.
От показанията на свидетелката К.Г.Г, чиито разпит е допуснат по искане на ищцата,
се установява, че оградата между двата образувани парцела била поставена през 1988
година. Свидетелката знаела, че това място е купено от Е.К Д., но през 2015 година или
2016 година узнали, че това място не е купено от нея, а е одържавено. Тогава ЕВГ. К. Д.
упълномощила ЕВГ. АНТ. Б. да купи мястото от общината и тогава, през 2017 година,
започнали делата между страните. Започнали също така да пишат протоколи до Полицията,
да поставят камери. През 2019 година било образувано делото, за да бъде взет имота
съгласно показанията на свидетелката. Свидетелката пояснява, че хората не можели да си
ползват имота спокойно и непрекъснато имали проблеми. Тя излага и че е била свидетел на
това как господин Б. /адвокат/ убеждавал господин Кунчев за продажба на имота. В тази
насока присъстващия в съдебно заседание като процесуален представител на една от
страните адвокат Б. пояснява, че е предложил споразумение за разрешаване на спор между
страните. Свидетелката Г. излага още, че двете сгради в имота се ползват от ответника ЕВГ.
АНТ. Б. и той не допуска ищцата до имота. В останалата част показанията на свидетелката
касаят поставянето на ограда между имотите по повод разрешен между тях спор относно
нарушаване на владение с цитираното по – горе решение по посоченото гражданско дело,
както и принудителното му изпълнение на основание издаден изпълнителен лист. На въпрос
на процесуалния представител на ответната страна свидетелката заявява, че ЕВГ. К. Д. ги
9
убеждавала, че е закупила имота през 1990 – 1991 година. Тя счита, че са ги лъгали през
цялото време за това, че имота е придобит от тях, както и излага, че Б. ползва мястото от
1988 година. Показанията на свидетелката М.Д.М., чиито разпит е поискан от ответната
страна, се установява, че познава ЕВГ. К. Д. и с нея 35 години са били съседи и са приятели
от тогава. Знае, че имат имот и от 1986 година е започнала да ходи там активно. Пояснява,
че имат двуетажна къща с двор, която ползват. Показанията й са за това, че в двора има
градина, дървета, орех, както и лимони и цветя. Тя излага още, че ЕВГ. К. Д. живеела през
90 % от времето там и идвала в град Бургас само когато ходела на лекар или на пазар.
Показанията на свидетелката са и за това, че от 2 – 3 години тя е с влошено здраве и по тази
причина не ползва имота. Знае, че имота е прехвърлен в собственост на А.Б..
Не е спорно по делото, че имот 81178.502.195 по КККР на град * и сграда с
идентификатор 81178.502.195.2 по КККР на град * са във владение на ответната страна. Не е
установено по делото от кой момент конкретно всеки един от ответниците, предвид правото
на собственост притежавано от тях в различни периоди от време, описани по – горе, е
установил владение върху имота освен върху двуетажната жилищна сграда. В изявление на
процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание на 15.07.2021 година тя посочва,
че твърдението е за това, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота от края
на 1980 година, но довода им е, че никога не са имали намерение да се считат за
собственици. Конкретизира, че неколкократно бащата на ищцата се е противопоставял на
ползването на имота и между страните винаги е имало спорове по този въпрос. В писмено
становище от 30.03.2022 година /лист 348 и следващите от делото/ ищцата лично излага, че
не поддържа твърдението, изложено от процесуалния й представител, за това, че от 1980
година имота е във фактическа власт на ответната страна.
Видно от приложения препис от искова исковата молба по повод която е образувано
производството по делото по повод иска, предявен срещу Община Созопол, вписването на
исковата молба в Агенция по вписванията е от 03.05.2017 година с вх. № 5097.
Между страните е водено гражданско дело №5058 по описа на Бургаски районен съд
за 2019 година, и с постановеното по делото решение ИВ. АТ. К. и М.М.М. са осъдени на
основание чл.75 от ЗС да върнат на АНТ. ИВ. Б. владението на реална част от поземлени
имот – 20 квадратни метра, която се намира между поземлен имот с идентификатор
81178.502.194 поземлен имот с идентификатор 81178.502.195, отнето му от ответниците
през месец март 2019 година, която част от имота е нанесена на заключението на вещото
лице, което е обявено за неразделна част от посоченото решение. Това решение е
потвърдено с решение от 03.09.2020 година, постановено по въззивно гражданско дело №
1158 по описа на Бургаски окръжен съд за 2020 година.
Предвид посочените по – горе доказателства и приложимия материален закон
настоящият състав приема следното:
Предвид посочените по – горе доказателства настоящият състав приема, че е
установено от фактическа страна, че считано от 1988 година /съгласно показанията на
свидетелката Г./, ответната страна ЕВГ. К. Д. е владяла имота, включително дворното място,
10
след като между имотите през същата година е била поставена ограда. Настоящият състав
приема за установено от фактическа страна, че за периода от 1988 година до датата на
вписване на исковата молба по иска с приложим материален закон чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ на
03.05.2017 година ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота.
Възражението на ищцата, направено чрез процесуалния й представител, за това, че
ответниците са държатели на имота е основателно. В случая приложение следва да намери
чл. 64 от ЗС. Съгласно чл.64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползува от
земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В
случая основанието на което ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота е
поради това, че са носители на право на собственост на двуетажна жилищна сграда и имат
учредено право на строеж върху терена. Наличието на това основание за ползването на
имота според настоящия състав изключва възможността да е налице субективния елемент
при владение и вещта да е владяна като от собственик. Собствеността на постройката, която
към настоящия момент е с идентификатор 81178.502.195.2. следва правото на собственост
на земята, върху която тя е построена, тъй като не се установява от събраните по делото
доказателства тя да е придобита от ответниците на друго основание.
В допълнение относно давността и въпреки, че настоящият състав приема, че е налице
държане на имота, а не владение, следва да бъде посочено и следното:
Давността съгласно чл.79 от ЗЗД е десетгодишна при непрекъснато владение и по
правилото на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е започнала да тече на 22.11.1997 г. /считано от влизане
в сила на нормата, обнародвана в ДВ бр.107 от 1997 година/. В Решение № 453 от
29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2011 г., I г. о., ГК, е прието и че и в хипотезата на
отнемане на имота без законово основание, каквато може да се приеме, че е налице в случая
/по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ/ давността тече от посочената дата 22.11.1997 година.
Твърденията, че бащата на ищцата се е противопоставял на ползването на имота и
между страните винаги е имало спорове по този въпрос не се установяват от събраните по
делото доказателства, тъй като не са конкретизирани с посочване на конкретни
обстоятелства, за да бъде преценена и правната им релевантност като факти, годни да
прекъснат владението, в случай, че бъде прието наличие на владение. Следва да бъде
посочено, че съгласно съдебната практика предявяването на извънсъдебни претенции срещу
владелеца не прекъсва владението. В Решение № 60108 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3534/2020 г., II г. о., ГК, е прието относно придобивната давност, като обобщение на
съдебната практика, следното: „По прилагане института на придобивната давност е налице
константна практика на ВКС, вкл. посочената от касатора, според която владението се
определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя. За да е основание за придобиване по давност на имот,
владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.
Спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с насилие.
Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
11
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. С разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима и към
института на придобивната давност, съобразно чл. 84 ЗС, са очертани хипотезите на
прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или
възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на действия
за принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на посочените, не могат
да прекъснат течението на придобивната давност /решение № 115/2018 г. по гр. д. №
3954/2017 г., ВКС, І г. о., решение № 376/2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., ВКС, Іг. о. и др. /. За
да изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на фактическата власт
с намерение за своене, трябва да е постоянно. За да се приеме, че то е такова, следва да е
установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато пожелае, може
да реализира владелческата си власт. Не е необходимо да се повтарят действия от негова
страна, респ. той да се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение,
след като спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица, водещи до
прекъсването му или създаващи съмнения за явността на владението. Само обстоятелството,
че владелецът не осъществява непрекъснато действия в един имот, а през интервали от
време, не води до изгубване на установената фактическа власт, а по силата на презумпцията
на чл. 83 ЗС следва че владението е продължило през целия период /решение № 330/2011 г.
по гр. д. № 1519/2010 г., ВКС, ІІг. о., решение № 17/2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г., ВКС, ІІ
г. о. и др. /. „
В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно Решение № 6 от 22.01.20210
година на ВКС по гражданско дело №2760/2008 година, II г.о., „Разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗВСВОНИ не намира приложение по отношение на имущества, правото на собственост
върху които се възстановява по силата на закона. Целта на разпоредбата е да не се допусне
придобиване по давност на имоти, за които е подадено заявление за възстановяване на
собствеността, но с оглед изискването на ЗСПЗЗ и Закона за амнистия и връщане на отнети
имущества правото може да бъде възстановено само след провеждане на съответно
административно производство, т.е. до приключване на това производство не съществува
възможност правата на заявилите искане за възстановяване на собствеността лица да бъдат
отречени посредством възражение за придобивна давност. Разпоредбата брани правата на
лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността спрямо трети
лица до приключване на реституционното производство.„
В случая не е проведено административно производство за отмяна на отчуждаването. В
съдебното решението е прието, че имота е отнет без основание поради нищожност на
административния акт и възстановяването на правото на собственост е настъпило екс леге.
Предвид и посоченото тълкуването на закона, дори да се приеме, че ответната страна са
били владелци на имота, според настоящият състав придобивна давност не е текла до
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ.
Предвид изложеното правоизключващото възражения на ответната страна за изтекъл
придобивен давностен срок е неоснователно и ищците са собственици на посочения
недвижим имот. Решението следва да бъде постановено срещу всички ответници по тези
12
искове, тъй като са били собственици в различни периоди от време, посочени и в исковата
молба.
Предвид изложеното следва да бъде постановено решение, с което по отношение на
ответниците да бъде прието за установено, че ищците са собственици на имота. Не може да
бъде уважен ревандикационния иск за предаване на владението на имота, тъй като един от
ответниците притежава право на собственост по отношение на сградата, изградена върху
имота /чл.64 от ЗС/, а площта на имота, с оглед приложимите правила на ЗУТ, не предполага
възможност да бъде обособен друг имот от ползвания от ответниците имот.
По предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС :
В случая исковете са за осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградена от
тях постройка от 30 кв.м. към сграда с идентификатор 81178.502.195.1 по КККР на град Ч.
построена в поземления имот, както и незаконно изграден навес и пристройка от към сграда
с идентификатор 81178.502.195.2 по КККР на град *. Извършването на пристроявания е
установено от допълнителното заключение на вещото лице инж. Д. и е онагледено на
приложена от него скица. Предвид това, че ищците са собственици на имота, но не са
титуляри на единия от елементите на това право – правото на ползване, настоящият състав
приема, че довода за това, че извършване на пристрояване в чужд имот само по себе си не
води до пречки за собственика да ползва имота. В случая той не ползва имота поради това,
че ответниците имат право на собственост по отношение на сграда и правото на строеж
върху терена.
По отношение на исковете с правно основание чл.109 от ЗС следва да бъде посочено
на първо място, че не са изпълнени указанията, дадени с определение от 04.02.2022 година
/лист 321 и сл. от делото/ за установяване от ищеца на твърденията, че при построяване на
пристройката към съществуващата сграда не са спазени отстояния към съседния имот не
построеното не отговаря на визата за проектиране. С това определение на страните е
указано, че релевантен факт е изясняване наличието на строителни книжа на постройките,
за който факт и двете страни могат да посочат доказателства. По делото не се установени
тези правнорелеванетни факти, от което също следва извод за неоснователност на
негаторните искове.
По отношение на иска за осъждане на ответниците АНТ. ИВ. Б. и ЕВГ. АНТ. Б. да
заплатят обезщетение за лишаване от право на ползване настоящият състав приема следното:
Предвид изложените по – горе съображения, че ответниците ползват имота поради
това, че притежават право на собственост върху сграда и право на строеж върху имота,
както и предвид правилото на чл.64 от ЗЗД настоящият състав приема, че ответниците са
ползвали имота на правно основание и не дължат на ищцата посоченото обезщетение.
Поради изложеното искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за прогласяване нищожност на договора за учредяване на
право на строеж, който е насочен и срещу Община Созопол, която с цитирания по – горе
договор е учредила право на строеж и който иск също е обуславящ иск с правно основание
13
чл.109 от ЗС настоящият състав приема следното:
Както беше установено от фактическа страна със Заповед № 7 от 17.01.988 година на
Е.К. Д. е отстъпено „право на строеж“ върху посочения държавен имот на основание чл.193
ДВ бр.79/1975 година от Наредбата за държавните имоти. На 21.03.1988 година е подписан
договор за „отстъпване на право на строеж“ върху държавна земя, между ОНС Созопол и
ЕВГ. К. Д. за посочена сума, която е внесена в ОНС. Този договор също е предмет на спора,
предвид изложените фактически и правни доводи за нищожността му. В договора е
посочено, че строителят са задължава да построи в петгодишен срок, считано от датата на
договора, жилище по одобрен план. Молбата по повод която е инициирана процедурата за
отстъпване на право на строеж от Е.Д. е от 09.11.1987 година. В заповедта и договора
правото на строеж не са инвидивидуализирани, посочено, че това следва да бъде извършено
по одобрен план. В съдебната практика се приема, например в решение № 345 от 16.09.2010
година по гражданско дело № 139/2009 година, Четвърто гражданско отделение, в отговор
на въпрос как се индивидуализира вещното право на строеж и от кого, се дава следния
отговор: „ С оглед на земята, това субективно материално право представлява ограничение
за правото на собственост върху нея, тежи й. Като самостоятелно вещно право, то се
притежава от правен субект, различен от собственика на терена и при реализацията му -
построяването на сградата, тя се придобива в собственост от суперфициаря, като по този
начин за построеното не се прилага правилото за приращение по чл. 92 ЗС. Обемът на
суперфицията определя и обема на правото на собственост върху изградената в чужда земя
постройка.
Следователно, ако учреденото право на строеж не съдържа уточнения за обема на
построеното, то се отнася до всичко, което ще построи суперфициаря върху чуждата земя,
разбира се, при съобразяване с предвижданията на застроителните планове и другите
императивните изисквания на строителните правила и норми при проектирането и
изграждането на сградата. „ В случая в заповедта за учредяване на право на строеж не е
посочен обем на правото, а в договора е посочено, че правото на строеж е за жилище по
одобрен план или и в конкретната хипотеза следва да се приеме, че обема на правото на
строеж не е конкретизиран и той е следвало да бъде определен съобразно изискванията на
действащите строителни норми.
По повод конкретния довод за нищожността на договора поради липса на предмет
следва да бъде посочено следното:
В мотивите на тълкувателно решение № 3/2014 по тълкувателно дело № 3/2014 година на
ВКС, ОСГК, са дадени следните дефиниции за порока на сделката, посочен в закона като
невъзможен предмет: „Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не
съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне
според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена
вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на
предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
14
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да
се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта. “
Фактическият довод, изложен в исковата молба е, че към датата на учредявена имота
е бил застроен и по тази причина учредяване на право на строеж за застроен имот е
нищожно. От събраните по делото доказателства не се установява, че разрешението за
строеж е издадена за вече построена сграда или че е съществувала правна пречка имота да
бъде застроен и с друга сграда, за да се приеме, че договора е нищожен. Поради това не се
установява наличие на порок на договора – невъзможен предмет по смисъла на цитирината
дефиниция и предявеният на това основание иск е неоснователен и недоказан.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижимия имот, да
бъдат отхвърлени предявените искове за предаване на владението и исковете за премахване
на пристройките към сградите, както и да бъде отхвърлен иска за обявяване на нищожност
на договор за учредяване на право на строеж, както и искът за осъждане на ответниците
АНТ. ИВ. Б. и Е.А. Боннчев да платят на ищцата обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД в
размер на по 3 546, 50 лева за вдеси от тях за лишаване от право на ползване на дворно
място през летния туристически сезон на 2019 година.
При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК ответниците дължата на
ищцата разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете.
От общо шест обективно и субективно съединени искове е уважен иск за установяване на
право на собственост, като елемент от ревандикационния иск. Поради това ответниците, с
изключение на ответника Община Созопол, дължат на ищцата 1/6 от разноските, направени
от нея по водене на делото. Разноските, направени от ищцата по водене на делото са в общ
размер от 2 643,72 лева, от които сумата 628, 72 лева, представляваща платена държавна
такса, сумата 10 лева, представляваща държавни такси за издаване на съдебни
удостоверения, сумата 600 лева, представляваща общ размер на възнаграждение за
назначаване на особен представител на един от ответниците, сумата 1405 лева,
представляваща общ размер на възнаграждения за вещи лица. Ответниците, които са
физически лица, дължат на ищцата 1/6 от направените от нея разноски или сума в размер от
440,62 лева.
Съответно на отхвърлената част от исковете ищцата следва да плати на ответниците,
направените от тях разноски, които, видно от приложените по делото доказателства за
ответниците физически лица разноските са в общ размер от 2 350 лева и представляват
платено адвокатско възнаграждение в размер от 2 200 лева и 150 лева възнаграждение за
вещо лице. Предвид посоченото съотношение на предявените искове ищцата, които са
физически лица, следва да плати на ответниците 1958,33 лева.
Предвид неоснователността на иска за прогласяване на нищожност на договор по
който Община Созопол е страна следва ищцата да заплати пълния размер на разноските от
1 200 лева.
15
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на ЕВГ. К. Д., с ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ж.к. „** Г. КР. Д., с ЕГН **********, с адрес: град **, АНТ. ИВ. Б., с ЕГН
**********, с адрес: град Ч. ул. „* и ЕВГ. АНТ. Б., с ЕГН **********, с адрес: град **, че
ищцата на ИВ. АТ. К., с ЕГН **********, с адрес: град Ч. ул. „**, е собственик на недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор 81178.502.195 по КККР на гр. Ч. одобрени със
Заповед № РД – 18 -12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение от 13.03.2019 година, с адрес гр. Ч. **, с площ от 336 кв.м., както и сграда с
идентификатор 81178.502.195.2 изградена в поземлен имот с идентификатор 81178.502.195
по КККР на гр. Ч. одобрени със Заповед № РД – 18 -12/24.04.2007 година на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение от 13.03.2019 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ИВ. АТ. К., с ЕГН **********, с адрес: град Ч. ул.
„**, за осъждане на ответниците ЕВГ. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ж.к.
„** Г. КР. Д., с ЕГН **********, с адрес: град **, АНТ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес:
град Ч. ул. „* и ЕВГ. АНТ. Б., с ЕГН **********, с адрес: град **, да предадат на ищцата
владението на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 81178.502.195 по КККР
на гр. Ч. одобрени със Заповед № РД – 18 -12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение от 13.03.2019 година, с адрес гр. Ч. **, с площ от 336 кв.м.,
както и сграда с идентификатор 81178.502.195.2 изградена в поземлен имот с
идентификатор 81178.502.195 по КККР на гр. Ч. одобрени със Заповед № РД – 18 -
12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от
13.03.2019 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ИВ. АТ. К., с ЕГН **********, с адрес: град Ч. ул.
„**, за осъждане на ответниците, АНТ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: град Ч. ул. „* и
ЕВГ. АНТ. Б., с ЕГН **********, с адрес: град **, да й заплатят обезщетение в размер от
3546, 50 лева /три хиляди петстотин четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/ за всеки
от тях за лишаване на ищцата от право на ползване ползване на поземлен имот с
идентификатор 81178.502.195 по КККР на гр. Ч. одобрени със Заповед № РД – 18 -
12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от
13.03.2019 година, с адрес гр. Ч. **, и сграда с идентификатор 81178.502.195.2 през летния
туристически сезон на 2019 г., ведно със законна лихва от 01.01.2020 г. до окончателното
изплащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от ИВ. АТ. К., с ЕГН **********, с адрес: град Ч.
ул. „**, срещу ЕВГ. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: град Б, ж.к. „** Г. КР. Д., с ЕГН
**********, с адрес: град **, АНТ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: град Ч. ул. „* и ЕВГ.
16
АНТ. Б., с ЕГН **********, с адрес: град **, за осъждане на ответниците да премахнат
незаконно изградена от тях постройка от 30 кв.м. към сграда с идентификатор
81178.502.195.1 построена в поземлен имот с идентификатор 81178.502.195 по КККР на гр.
Ч. одобрени със Заповед № РД – 18 -12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение от 13.03.2019 година, с адрес гр. Ч. **, както и незаконно
изграден навес и пристройка от към сграда с идентификатор 81178.502.195.2, построена в
същия имот.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ИВ. АТ. К., с ЕГН **********, с адрес: град Ч. ул. „**,
против ЕВГ. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: град Б, ** и Община Созопол за прогласяване
на нищожност на договор за отстъпване на право на строеж от 21.03.1988 година, поради
невъзможен предмет.
ОСЪЖДА ИВ. АТ. К., с ЕГН **********, с адрес: град Ч. ул. „** да плати на ЕВГ. К.
Д., с ЕГН **********, с адрес: град Б ж.к. „** Г. КР. Д., с ЕГН **********, с адрес: град **,
АНТ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: град Ч. ул. „* и ЕВГ. АНТ. Б., с ЕГН **********, с
адрес: град **, сумата 1958,33 лева /хиляда деветстотин петдесет и осем лева, тридесет и три
стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА ИВ. АТ. К., с ЕГН **********, с адрес: град Ч. ул. „** да плати на Община
Созопол, представляваща от кмета, сумата 1 200 лева /хиляди и двеста лева/,
представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА ЕВГ. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: град Б, ж.к. „** Г. КР. Д., с ЕГН
**********, с адрес: град **, АНТ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: град Ч. ул. „* и ЕВГ.
АНТ. Б., с ЕГН **********, с адрес: град **, да платят на ИВ. АТ. К., с ЕГН **********, с
адрес: град Ч. ул. „** сумата 440, 62 лева /четиристотин и четиридесет лева, шестдесет и две
стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
17