Решение по дело №2410/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1228
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20215330102410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1228
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330102410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба на Сдружение в обществена полза „Национална
Камара за Мода на България“ лично и от името на служителите на сдружението Н. В. В. – у.
п., Г. Т. П. – с. и С. К. Б. - ю. срещу Министерство на труда и социалната политика на
Република България, с която са предявени осъдителни искове за присъждане сумата в размер
на по 5000 лева за сдружението и за всеки един от тримата служители, представляващи
неимуществени вреди неимуществени вреди от дискриминационно нарушение,
обективирано в Заповед ***, последвана от Заповед *** и Заповед ***, издадени от
ответника, както и присъждане на всеки един от тримата служители на сдружението на сума
в размер на по 1125 лева – обезщетение за имуществени вреди и от същото това нарушение.

В исковата молба и в допълнителните молби от 22.03.2021 г., от 15.07.2021 г. и
молба от 27.08.2021 г. са изложени твърдения, че Министерството на труда и социалната
политика на Република България е издало три Заповеди - Заповед ***, последвана от
Заповед *** и Заповед ***, като всяка следващо отменя предходната. С тези Заповеди
ответникът е ограничил дейността на дружества в отделни сектори, поради
епидемиологична обстановка в страната във връзка с пандемия от Ковид 19. Доколкото
дейността на определение сектори е преустановена или намалена с тези заповеди, е приета
от Министерството, пак с тях мярка „Запази ме“, съгласно която по време на
епидемиологичната обстановка в страната, по повод пандемия от Ковид 19, държавата
поема една част от средствата за трудово възнаграждение на служителите или заплаща по 25
лева на ден на служители, които са останали без работа, поради пандемията, като е приет
списък с дейности, които могат да се възползват от тази мярка. За да се участва в тази
програма „Запази ме“ било необходимо дейността на работодателя да е спряна въз основа на
Заповедта на Министерството и тази дейност да е включена в приетия от същото списък.
Излагат се твърдения, че Сдружение в обществена полза „Национална Камара за
1
Мода на България“ организира и провежда конкурси и събития в областта на модата и
дизайна, от които то се издържа и неговите служители също. Дейността на сдружението е
записана под код от НКИД 94.99, като причината да бъде регистрирано с този код е, че
осъществява дейностите по код от НКИД 85.05; 79; 47.78; 49.39; 59.14; 82.30; 90.02; 91.02 и
93, поради което не може да бъде регистрирано само по един от посочените кодове.
Дейността на сдружението попада сред дейностите, които със Заповедите на
ответника са преустановени. Считано от 30.11.2020 г., до действието на посочените по-горе
заповеди, сдружението не е могло да осъществява дейността си.
От същото е подадена молба до ответника за кандидатстване по мярката „Запази ме“,
но не получили помощ. Ищецът и неговите служители установили, че не получат помощ по
мярката „Запази ме“, защото не са включени в списъка, приет към заповедта, за дейностите,
които могат да се възползват от нея.
Излагат се твърдения, че посочените заповеди ищцовото сдружение като юридическо
лице с нестопанска цел и неговите служители са поставени в неравностойно положение,
спрямо всички останали, които са включени в списъка към Заповедите, което е проява на
дискриминация.
Излагат се твърдения, че мярката „Запази ме“ не е по програма по Закона за
насърчаване на заетостта.
С оглед изложеното и предвид наличие на дискриминационно нарушение,
обективирано в процесните заповеди, на дружеството и на неговите служители Н. В. В. – у.
п., Г. Т. П. – с. и С. К. Б. – ю. са причинени неимуществени вреди, като се претендира
максимума на обезщетението, предвидено в ЗЗД. Причинени са и имуществени вреди на
посочените служители на сдружението в размер на 1125 лева за всеки, представляващо сбор
от сумата в размер на 25 лева на ден за периода 30.11.2020 г. /датата на която дейността на
сдружението е преустановена със заповедите на Министерството/ до 08.02.2021 г. Сумата от
25 лева на работен ден е формирана в процесните заповеди по мярката „Запази ме“,
представляваща обезщетение което е заплащано на служители, останали без работа.
Сдружението предявява исковете от името и на служителите на същото по тяхно искане и
желание.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете.
Счита, че не е налице дискриминационно нарушение в оспорваните Заповеди. Излагат се
твърдения, че проектът „Запази ме“ е финансиран от Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“, чрез механизма „React Eu“ и е изпълняван от Агенция по заетостта в
периода 01.01.2021 г. до 31.06.2021 г. От 01.07.2021 г. е преустановено приемането на
заявления от работодатели за изплащане на компенсации по този проект. Излагат се
твърдения, че с проекта се цели да се компенсират работници и служители, осигурени в
икономически дейности, за които са въведени временни ограничения за осъществяването им
с акт на държавен орган в периода на обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка, ползващи неплатен отпуск по чл.160, ал.1 или 173а, ал.2
КТ за не повече от 60 дни в рамките на 2020 г. и не повече от 90 дни в рамките на 2021 г.
Компенсациите се изплащали по реда на приети Постановления на Министерски съвет. С
разпоредба от едно от Постановленията е прието, че Министъра на труда и социалната
политика със заповед определя кодовете на икономическите дейности, за които са въведени
временни ограничения за осъществяване на дейност с акт на държавен орган в периода на
извънредното положение. Именно въз основа на тази разпоредба са издадени процесните
заповеди и са утвърдени списъци на засегнатите дейности. Дейността под която е
регистрирано ищцовото сдружение не попадало в този списък, поради което нямало право
на компенсации по програма „Запази ме“. Счита, че в случая липсва проявява на
дискриминация, доколкото ищцовото дружество и неговите служители не са третирани
различно от други сдружения с нестопанска цел, регистрирани със същия код. Наред с това
се излагат твърдения, че ищецът е атакувал законосъобразността на процесните заповеди
пред Административен съд – София, пред който делото не е приключило. Моли настоящото
2
дело да бъде спряно до приключване на делото пред АС – София. Счита, че не следва
Министерството да е страна по иска, а Агенция по заетостта, доколкото на нея е възложено
да изпълнява проекта „Запази ме“ и тя има оперативна самостоятелност да преценява дали
да се изплащат компенсации или не. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени е иск с правна квалификация чл.71, ал.1, т.3, вр. с чл.71, ал.2 Закона за
защита от дискриминация.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи че
Министерството на труда и социалната политика на Република България е издало три
Заповеди - ***, последвана от Заповед *** и Заповед ***, като всяка следващо отменя
предходната. С тези Заповеди ответникът е ограничил дейността на дружества в отделни
сектори, поради епидемиологична обстановка в страната във връзка с пандемия от Ковид 19.
Доколкото дейността на определение сектори е преустановена или намалена с тези
заповеди, е приета от Министерството, пак с тях мярка „Запази ме“, съгласно която по
време на епидемиологичната обстановка в страната, по повод пандемия от Ковид 19,
държавата поема една част от средствата за трудово възнаграждение на служителите или
заплаща по 25 лева на ден на служители, които са останали без работа, поради пандемията,
като е приет списък с дейности, които могат да се възползват от тази мярка. Че със
заповедите е извършено дискриминационно нарушение спрямо ищеца и неговите
служители, като е поставен в по-неблагоприятно третиране на основата на признаците по ал.
1 на чл.4 ЗЗД, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства или като носители на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗД, или без да
са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране
или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно
неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или
практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими . Настъпилите вреди и техния размер. Че е налице
съгласие на служителите Н.В.В. – у. п., Г. Т. П. – с. и С. К. Б. – ю., исковете да се водят и за
тях..Ответникът следва да докаже обстоятелства, които изключват отговорността му.
С Определение от 31.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че
Министерството на труда и социалната политика на Република България е издало три
Заповеди -***, последвана от Заповед *** и Заповед ***, като всяка следващо отменя
предходната. С тези Заповеди ответникът е ограничил дейността на дружества в отделни
сектори, поради епидемиологична обстановка в страната във връзка с пандемия от Ковид 19.
Доколкото дейността на определение сектори е преустановена или намалена с тези
заповеди, е приета от Министерството, пак с тях мярка „Запази ме“, съгласно която по
време на епидемиологичната обстановка в страната, по повод пандемия от Ковид 19,
държавата поема една част от средствата за трудово възнаграждение на служителите или
заплаща по 25 лева на ден на служители, които са останали без работа, поради пандемията,
като е приет списък с дейности, които могат да се възползват от тази мярка. За да се участва
в тази програма „Запази ме“ било необходимо дейността на работодателя да е спряна въз
основа на Заповедта на Министерството и тази дейност да е включена в приетия от същото
списък. Безспорно е че дейността на ищецът е регистрирана по код на НКИД 94.99, която
дейност не е включена в утвърдените със заповедите списъци.
3
Не се спори, че служители в Сдружение в обществена полза „Национална Камара за
Мода на България“ са Н. В. В. – у. п., Г. Т. П. – с. и С. К. Б. – ю..
Не се спор, че служителите Н. В. В. – у. п., Г. Т. П. – с. и С. К. Б. – ю. са направили
искане сдружението да предяви от тяхно име настоящите искове, съгласно чл.71, ал.2
ЗЗащ.Д, което се установява и от подадените молби от С. К. Б., Н.В. и Г. П. /л.25/
Спорно по делото е има ли право на обезщетение ищцовото сдружение, както и
неговите служители по реда на Закон за защита от дискриминация.
Видно от Устава на ищеца /л.4/, същият е учреден като юридическо лице с
нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и е регистрирано като
сдружение в Окръжен съд – Пловдив, видно от справка в Регистър Булстат. Сам ищецът
твърди, че е именно такова юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява дейност
в обществена полза.
Характерно за юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи обществено
полезна дейност е, че същите не развиват търговска дейност, от която да реализират печалба
за себе си и своите членове, което е видно от разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЮЛНЦ. В
посочената разпоредба е предвидено по какъв начин се разпределят приходите на такъв вид
юридическо лице, а именно в обществена полза.
Самият ищец като такъв вид юридическо лице с нестопанска цел е посочил, в Устава
си, целите, за които е учредено /в чл.7- развитие на модната дейност/, като изрично в чл. 7,
т.10, е предвидило, че за постигане на тези цели няма право да извършва стопанска дейност
С оспорваните Заповеди на Министерството на труда и социалната политика /МТСП/
са ограничени дейности на юридически и физически лица, които осъществяват търговска
дейност, от която реализират печалба за себе си и своите съдружници, видно от заложените
кодове по КИД.
Доколкото дейността на тези търговски сектори е ограничена, е предвидена
компенсаторната мярка „Запази ме“. Тя е предвидена единствено и само за тези юридически
и физически лица, които осъществяват търговска дейност, която дейност е ограничена или
преустановена, заради мерките, наложени по повод пандемията от „Ковид-19“. Тези
ограничения не важат за ищеца.
Макар и дейността на ищеца също да е засегната от наложените пандемични мерки,
тъй като не може да осъществява целите за които е създаден, то доколкото не осъществява
търговска дейност, не реализира печалба за себе си и за членовете си, икономически не е
засегнато от тези мерки.
В тази връзка, видно от чл.44 от Устава, ищцовото сдружение се финансира от
еднократни встъпителни вноски на членовете си, от годишни имуществени вноски на
същите, от дарения, от финансирания от национални и международни проекти, фондове и
програми и от други източници с нестопански характер. Не се финансира от своята дейност,
ограничаването на която се дължи на мерките срещу „Ковид - 19“.
4
Ищецът не доказа, че участва в стопанска дейност на търговски дружества, които
разпределят печалба и които дружества да са засегнати от мерките от „Ковид - 19“ и са
включени в оспорваните Заповеди на МТСП.
С оглед изложеното по делото не се установява, че е налице дискриминация по
отношение на ищеца, залегнала в Заповедите на МТСП, доколкото ищецът е извън кръга на
засегнатите финансово физически и юридически лица, осъществяващи търговска дейност и
исковете като неоснователни ще се отхвърлят.
Наред с това не се установи служителите на сдружението Н. В. В., Г. Т. П. и С. К. Б.
да са претърпели неимуществени вреди, в резултат от оспорваните заповедни, издадени от
ответника.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който не е
направил искане за присъждане на такива и не доказа направата на разноски. .
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение в обществена полза „Национална Камара за
Мода на България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Кн. Ал. I Батенберг“ № 39, лично и от името на служителите на сдружението Н. В.В. – у. п.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Г. Т. П. – с., ЕГН **********, с адрес: *** и С. К. Б. – ю.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Министерство на труда и социалната политика на
Република България, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2, осъдителни искове за
присъждане сумата в размер на по 5000 лева за сдружението и за всеки един от тримата
служители, представляващи неимуществени вреди от дискриминационно нарушение,
обективирано в Заповед ***, последвана от Заповед *** и Заповед ***, издадени от
ответника, както и присъждане на Н. В. В., ЕГН **********, на Г. Т. П., ЕГН ********** и
на С. К. Б., ЕГН ********** на сума в размер на по 1125 лева за всеки, представляващи
обезщетение за имуществени вреди и от същото това нарушение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5