Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1967
гр.
Пловдив, 30.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 25.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5860/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.С.А. против Наказателно постановление № 19- 1030-006963, издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на Д.С.А. е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДвП и глоба в размер на 100лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл. 123 ал. 1 т.3, б.А от ЗДвП
С
жалбата и в съдебно заседание се
навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП- а именно
неправилно установяване на фактическата обстановка и се моли за отмяна на
атакуваното НП.
Въззиваемата страна не взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 10.06.2019 г. около 16:30 часа в
гр.Пловдив, на бул.България - срещу №2
на мост Адата в посока юг жалбоподателката управлява собствения си л.а.Фиат с
рег.№ ******, като: 1. не спазва необходимата дистанция от движещия се пред нея и намаляващ скоростта си л.а. Опел с
рег.№******, в следствие на което го удря в задната му част и следва ПТП с
материални щети; 2. напуска местопроизшествието без да окаже съдействие за установяване на вредите от него.
Съдът намира, че така приетата за установена в
АУАН и НП фактическа обстановка остана недоказана по делото.
Съгласно задължителните указания
дадени с ППВС 10/1973 и ППВС 2/1978 АУАН губят презумптивната си доказателствена
сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата
отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата
обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата , така и в съдебно
заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност.
Относно нарушението по чл. 23, ал.1 ЗДвП.
Досежно това нарушение, както
актосъставителят, така и разпитаният свидетел-очевидец и участник в ПТП –Р.
установяват, че първоначално автомобилът, управляван от Р. *** и моста на Адата, изчакал преминаването на други
автомобили, след което плавно
започнал движение напред. Точно към този момент, когато автомобилът
управляван от св. Г.бил приведен в
движение и постепенно ускорявал, бил ударен отзад от автомобила,
управляван от жалбоподателката. При така установените факти не може да става
дума за нарушение на чл. 23 НК, а именно неспазване на дистанция с преднодвижещ
се автомобил.
Съгласно трайната съдебна
практика, за да се приеме за нарушена визираната норма следва да се осъществят
кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1.да са налице две МПС,
движещи се в една и съща лента; 2. преднодвижещото се МПС внезапно да намали скоростта си на движение или да спре; 3.
избраната от заднодвижещото се МПС дистанция да се окаже недостатъчна с оглед внезапното
намаляване на скоростта или спиране на предно движещото се МПС; 4. да последва
съприкосновение между двете МПС.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 12 от 1.III.1983 г. по н. д. № 12/83 г., ОСНК, Решение № 84 от 05.07.2018 г.
по н. д. № 277 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№ 207 от 18.01.2019 г. по н. д. № 940 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
3-то нак. отделение, Решение № 47 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3551 /
2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2202 от
12.12.2017 г. по н. д. № 3084 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1248 от 10.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 946 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 47 от 10.01.2019 г. по
к. адм. н. д. № 3551 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2202 от 12.12.2017 г. по н. д. № 3084 / 2017 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1999 от 21.11.2017 г. по н. д. № 2347
/ 2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай от
показанията на двамата разпитани по делото свидетели се установи, че
преднодвижещото се МПС не само, че не
е намалило скоростта и не е спряло внезапно, ами точно обратното-плавно е увеличавало скоростта към
момента на удара. По изложените съображения допуснатото от
жалбоподателката нарушение не попада в приложното поле на чл. 23 ЗДвП. В
зависимост от евентуалното наличие на допълнителни обстоятелства, които обаче
не са установени от административния орган, не са посочени в АУАН и НП и по
този начин не са включени в предмета на доказване, би могло да се касае до
нарушение по чл. 20, ал.2 изр. 1 /въвеждащо задължение за водача на МПС да се
движи със съобразена скорост/ или на чл. 20, ал.2, изр.2 /въвеждащо задължение
за водача на МПС в момента, в който забележи опасност на пътното платно,
незабавно да реагира като намали скоростта или предприеме екстрено спиране/ или
пък на чл. 20, ал.1 ЗДвП /задължаващ водачите на МПС във всеки един момент
всеобхватно да наблюдават пътната обстановка/. При липса на надлежно изложение
в АУАН и НП на съответните фактически обстоятелства обаче, за съдът не съществува
възможност за първи път сам да определи нарушената норма от ЗДвП. Така изрично
ТР № 2 / 2016 на ОСНК на ВКС, т.7
Само за пълнота на изложението
следва да се добави, че съгласно трайно установените разбирания, както в
теорията, така и в практиката Районния съд може да потвърди НП, само ако констатира,
че деецът е извършил виновно именно нарушението, за което е наказан, а не
каквото и да било друго нарушение, както е в процесния случай.
По изложените съображения НП в
тази част следва да бъде отменено.
Относно нарушението по чл. 123 ал. 1 т.3,
б.А от ЗДвП.
Досежно това нарушение следва да
се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика в т.3 на чл. 123, ал.1 ЗДвП са уредени три самостоятелни задължения
на водача на МПС, като всяко едно от тях има самостоятелно приложно
поле.
Както от разпита на свидетеля очевидец Г.и на
актосъставителя, така и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че между двамата водачи в
нито един момент не е съществувал спор досежно вида и естеството на причинените
щети. Те са били констатирани още на местопроизшествието, като по-късно
са били отразени в Протокола за ПТП.
Спор е съществувал само досежно механизма на причиняване на ПТП. От
гореизложеното е видно, че жалбоподателят не е допуснал нарушение на
задължението си по чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“ да установи вредите. Напускането на местопроизшествието
е поведение напълно неотносимо към
задължението, което вменява чл. чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“, която се сочи като нарушена
норма от наказващия орган.
Задължението да се остане на
местопроизшествието или възможността да се напусне същото е регламентирано в
следващите букви чл. 123, ал.1, т.3,
които обаче, както вече се отбеляза имат свое собствено приложно поле, зависещо
от установяването на допълнителни обстоятелства (наличие/липса на съгласие
досежно обстоятелствата свързани с ПТП, попълване/непопълване на двустранен
протокол), които обаче не са описани в АУАН и НП. При липса на описание в АУАН
и НП на съответните релевантни факти за съдът не съществува възможност да
преквалифицира деянието на жалбоподателката по коректната правна норма в случая
чл. 123, ал.1, т.3, б.В ЗДвП, дори и на етапа на съдебното следствие да се
установят факти, обуславящи извод, че тази норма е нарушена /какъвто е и
настоящия случай/.
При направения извод, че нарушение
на чл. чл. 123 ал. 1 т.3, б.А не е допуснато, НП следва да се отмени и в тази
част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19- 1030-006963, издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Д.С.А.
е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДвП и глоба
в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за
нарушение на чл. 123 ал. 1 т.3, б.А от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.