№ 27998
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110127585 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М. П. М., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.ДДР бл.100, вх.А, ет.3, ап.6, чрез адв.З. със съдебен адрес
гр.София, ж.к.ЛН 3, ул.“ГД“ № 6, търговски комплекс СН офис 14, с която са предявени
искове срещу „ИАМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“ДЖН“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от ГТТ и срещу „ФФБ“ ЕООД, ЕИК 22, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ДЖН“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано
от ПБД за признаване за установено съответно, че чл.4 от сключения между ищеца и първия
ответник договор за заем № 4518473/22.06.2022 г. е нищожна и за признаване за установено,
че сключения между ищеца и втория ответник договор за поръчителство №
4518473/22.06.2022 г. е нищожен
Ищецът твърди, че на 22.06.2022 г. е сключил договор за заем № 4518473 с „ИАМ“
АД, по силата на който ищeцът е получил сумата в размер на 1500.00 лв., при седмични
погасителни вноски. Във връзка с чл. 4 от договора за предоставяне на заем, ищецът е
сключил с „ФФБ“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4518473, по силата на
който ищцата следвало да заплати на ответника възнаграждение, което било разсрочено, и
подлежало на заплащане заедно с погасителните вноски по кредита.
Според ищеца, в чл.4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите следва да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждени, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000
лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и др.
Отбелязва се, че в ал.2 от чл.4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължнието си по настоящия договор да преодстави обезпечение в срока по предходната
алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка.
Ищецът оспорва неустоечната клауза по чл. 4 от договора като неравноправна и
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
1
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че въпросната клауза не е индивидуално
уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Излага се, че доколкото договорът за кредит бил потребителски, то потребителски
характеристики имал и процесния договор за предоставяне на гаранция.
Счита, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен при начална липса на
основание, доколкото потребителят не получавал услуга по посоченото правоотношение.
Отделно посочва, че дговорът е нищожен и поради обстоятелството, че същият бил сключен
между длъжника и поръчителя, а не между кредитора и поръчителя, както изисквал законът.
Излага, че едносилчен собственик на капитала на ответника бил заемодателят по
договора за кредит, поради което заплащането на възнаграждение по договора за гаранция
представлявало всъщност едно допълнително възнаграждение за заемодателя, което се
дължало от момента на сключване на договора за заем, независимо дали заемателят е
изправна страна по същия или не.
Обяснява, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която била уговорена като
възнаграждение била в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, с
което се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост.
По така изложените съображения, ищецът иска да бъде признато за установено, че
процесния договор за гаранция е нищожен, като ответникът му върне заплатените по него
без основание суми.
Съдът като е съобразил така изложените в исковата молба доводи, с разпореждане от
29.05.2023 г. е оставил същата без движение, като е дал указания на ищеца за представяне
на доказателства на наличие на правен интерес от завеждане на исковете. Разпореждането е
връчено на пълномощника на ищеца на 15.06.2023 г., поради което съдът приема, че
дадения с него срок е изтекъл на 22.06.2023 г.
По отношение на констатираната нередовност на исковата молба, следва да се
посочи, че в своята практика ВКС приема, че всяко лице, чиято правна сфера е засегната от
страдаща от тежък порок сделка, съдебен акт или акт на правоприлагащ орган, може да иска
установяване на неговата нищожност по исков ред. Исковете са установителни, а абсолютна
положителна процесуална предпоставка за тяхната допустимост е наличието на правен
интерес /в тази насока определение № 74 от 5.03.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 371/2021
г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/. В частност при иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на
нищожност, необходимо е ищецът да обоснове процесуалноправната си легитимация с
качеството си на страна по оспорения като нищожен договор, т.е. за да е налице правен
интерес от провеждане на установителния иск, следва да се представят несъмнени
доказателства, че между страните е сключено процесното оспорено правоотношение.
Във връзка с отстраняване на тази нередовност, с молба от 08.06.2023 г. ищецът е
поискал снабдяването му със съдебно удостоверение. Това негово искане е уважено, като на
2
19.06.2023 г. са издадени 2 бр. удостоверения. В срока по чл.129, ал.2 от ГПК обаче ищецът
не само не е представил доказателства за наличието на правен интерес от водене на делото,
но не е проявил и активност да се снабди с изготвените по делото и оставени на негово
разположение съдебни удостоверения.
Това налага извода, че предявените искове са недопустими като заведени от лице,
което не е установило правния си интерес от търсената съдебна защита, т.е. липсват данни за
наличието на правен спор, който да ангажира правораздавателната компетентност на съда.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 27585/2023 г. по описа на СРС, 128 състав
като образувано по недопустими искове.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3