№ 146
гр. В., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20221320100662 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявените от ищеца „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес гр. С. 1784, район М., бул. Ц.ш., 159,
бл. Б.М., Бизнес център, представляван от Х.Б.Б. и К.К. искове с правно
основание по чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 107 от ЗЕ,
против ответника Е. Н. Ф..
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответницата, чрез
назначения от съда особен представител.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с
ответницата, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, които са общоизвестни и са
публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката обвързва всички абонати на енергийния снабдител, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Съгласно тях, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия за периода от 07.01.2019г. до 07.07.2020г г.От своя
страна ответницата не е изпълнила задължението си да заплати доставената
ел.енергия по издадени фактури. „ЧЕЗ Е.Б.” АД е доставчик на електрическа
енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия
за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло до електроснабден имот,
находящ се в гр. Лом, ул. „Дядо Цеко Войвода4, № 34, вх. Б, ет. 2, ап. 291 ел.
енергия за периода от 07.01.2019г. до 07.07.2020г., за което е издало отделни
фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:
1. Фактура № ********* от 14.02.2020г., на стойност 101,06 лева, за периода
1
07.01.2020г. - 06.02.2020г.;
2. Фактура № ********* oт 17.03.2020г., на стойност 6.91лева, за периода
07.02.2020г.- 08.03.2020г.;
3. Фактура № ********* oт 15.05.2020г., на стойност 33.58 лева, за периода
07.04.2020г.- 07.05.2020г.;
4. Фактура № ********* oт 16.06.2020г., на стойност 43.39 лева, за периода
08.05.2020г.- 06.06.2020г.;
5. Фактура № ********* oт 16.07.2020г., на стойност 11.75лева, за периода
07.02.2020г.- 07.07.2020г.;
Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 373/2021г. по описа на ВРС. По
него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените
суми, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му
дължи сумата в размер на 206,73 лв. главница за задължение за ползвана ел.
енергия за периода от 07.01.2020г. до 07.07.2028 г., лихва за забава 10.04 лв.
за периода от датата на падежа на всяко периодично вземане до датата на
издаване на справката за възникнали задължения-16.11.2020г., законната
лихва от датата на подаване на заявлението 09.07.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по делото за
държавна такса и 65.00 лв. /шестдесет и пет лева / адвокатско
възнаграждение.. Претендира разноски по настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответницата, чрез
назначения от съда особен представител, с който се оспорват изцяло
предявените искове. Особеният представител оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства относно доставката от ищеца на ел. енергия до имот,
собственост на ответницата
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
От приетите като писмени доказателства по делото копия на Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД“ ” АД, се установява, че ищецът е краен снабдител и като
такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
Общи условия – чл.98а ЗЕ. Общите условия са задължителни за
потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ответника.
Съгласно чл.91, ал.1 във връзка с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в
разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват
по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между
страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа
енергия, като страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и
крайният клиент /битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ
доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на
потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти,
2
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от
ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно §1, т.41б на ДР на
Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент,
който купува енергия или природен газ.
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба
по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за
продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се
задължава да предаде стоката.
Задълженията по фактурите са станали ликвидни и изискуеми, тъй като
съгласно чл. 19, ал. 8 от Общите условия неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
По делото е постъпила молба от ищеца, в която се твърди, че задължението
на ответницата е погасено изцяло поради плащане на процесните суми
изцяло, в тома число и направените разноски, на 22.12.2022 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от
2013 г. на ОСГТК на ВКС по иска с правно основание чл. 422 от ГПК съдът
преценява дължимостта на вземането към датата на приключване на
съдебното дирене. Не ищецът е този, който преценява към коя дата иска
установяване на съществуването на вземането. Мотивите на ОСГТК се
основават на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, който в случая следва да
се разглежда в светлината на постъпилото заявление за издаване на заповед за
изпълнение, т.е. съдът преценява всички факти, настъпили след подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК. В конкретния случай след издаване на
заповедта за изпълнение е настъпило изпълнение и съдът трябва да го вземе
предвид при обсъждане на дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение в съответствие със задължителното тълкуване на закона,
направено от ОСГТК.
Установителният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като вземането
е погасено преди приключване на съдебното дирене.
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно
основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по
дължимостта да разноските и по заповедното производство. Съдът се
произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото,
така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (мотивите
към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от
2013г. на ОСГТК на ВКС). В случая вземането е погасено, включително и
законната лихва в размер на 60.63 лева и 400 лева внесен депозит за особен
представител, поради което и този иск следва да се отхвърли.
Поради горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищеца „ЧЕЗ Е.Б. АД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес гр. С. 1784, район М., бул. Ц.ш., 159, бл. Б.М., Бизнес
център, представляван от Х.Б.Б. и К.К. искове с правно основание по чл. 415,
ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 107 от ЗЕ, против ответника Е. Н.
Ф., ЕГН **********, в размер на 206,73 лв. главница за задължение за
ползвана ел. енергия за периода от 07.01.2020г. до 07.07.2028 г., лихва за
забава 10.04 лв. за периода от датата на падежа на всяко периодично вземане
до датата на издаване на справката за възникнали задължения-16.11.2020г.,
законната лихва от датата на подаване на заявлението 09.07.2021г. до
изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по
делото за държавна такса и 65.00 лв. /шестдесет и пет лева / адвокатско
възнаграждение.
за разноски в съдебното производство по настоящото дело в размер на 25 лв.
/двадесет и пет лева/ за държавна такса в настоящото производство, 160 лв.
/сто и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение и 400 лв. /четиристотин
лева/внесен депозит за особен представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВОС, считано
от връчване на съобщенията за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4