гр. Сливен, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
297 по описа на съда за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК- „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54
против длъжника И.Д.Д., ЕГН: ********** ***, на която заповедта е била връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В условия на евентуалност са предявени осъдителни
искове.
При условия на евентуалност са предявени и осъдителни
искове с предмет същите вземания с правно основание чл. 432, ал. 1 ТЗ във вр. с
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е
процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответницата адв. Х.Г. ***.
Ищецът твърди, че на 20.06.2017 г. с договор за потребителски кредит №********** банката- ищец била отпуснала на ответницата, в качеството й на кредитополучател кредит в размер на 1200 лв., като към отпуснатия кредит се била включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 157,44 лв., дължима в деня на подписване на договора, която се финансира от кредитора и възстановява от длъжника с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора средствата по кредита се превеждат по банковата сметка на кредитополучателя. Потребителят бил пожелал да сключи застраховка живот в размер на 55,44 лв. и застраховка безработица в размер на 56,55 лв. и общото му крайно задължение се било равнявало на 1699,70 лв., което следвало да бъде платено на 14 погасителни месечни вноски. В чл. 9, ал. 1 и 2 от договора бил уговорен годишен лихвен процент между страните в размер на 24,04 % и всяка месечна погасителна вноска била включвала два компонента- главница и договорна лихва. Длъжникът бил пропуснал да погаси три последователни месечни вноски с падежи на 25.10.2017 г., на 25.11.2017 г. и на 25.12.2017 г. и съгласно чл. 16, т. 2 от договора на 26.12.2017 г. била настъпила предсрочната изискуемост на задължението, като на ответницата било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението на посочения от нея адрес за коресподенция в договора, но уведомлението е останало непотърсено. Към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита ответницата била дължала на банката сумата от 1283,65 лв., съставляваща неизплатена главница по кредита и сумата от 172, 84 лв., съставляваща договорна лихва. Ответницата била дължала на банката и обезщетение за забава в размер на 114,72 лв. за периода от 25.10.2017 г. до 21.05.2018 г. и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението/31.05.2018 г./ до окончателното плащане.
Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и бил издаден изпълнителен лист срещу ответницата като било образувано изпълнително дело.
Претендира да се признае за установено, че ответницата им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 1283, 65 лв., съставляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 20.06.2017 г., сумата от 172,84 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 26.12.2017 г., сумата от 114,72 лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2017 г. до 21.05.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-31.05.2018 г. до окончателното плащане. В случай, че бъдат отхвърлени положителните установителни искове по чл. 422 ГПК се предявяват в условия на евентуалност осъдителни искове-за сумата от 1283, 65 лв., съставляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 20.06.2017 г., сумата от 172,84 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 26.12.2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното производство в размер на 181,42 лв. и разноски сторени в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на особения представител на ответницата адв. Х.Г. ***. Счита, че предявените искове са допустими и не оспорва обстоятелствата, които са изложени в исковата молба относно размера и основанието на предявените искове. Не е успял да осъществи контакт с ответницата.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното: С договор за потребителски кредит № №********** от 20.06.2017 г.банката- ищец е отпуснала на ответницата кредит в размер на 1200 лв., като към отпуснатия кредит се била включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 157,44 лв., дължима в деня на подписване на договора, която се финансира от кредитора и възстановява от длъжника с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора средствата по кредита били преведени по банковата сметка на кредитополучателя. Потребителят бил пожелал да сключи застраховка живот в размер на 55,44 лв. и застраховка безработица в размер на 56,55 лв. и общото му крайно задължение се било равнявало на 1699,70 лв., което следвало да бъде платено на 14 погасителни месечни вноски. В чл. 9, ал. 1 и 2 от договора бил уговорен годишен лихвен процент между страните в размер на 24,04 % и всяка месечна погасителна вноска била включвала два компонента- главница и договорна лихва. Длъжникът бил пропуснал да погаси три последователни месечни вноски с падежи на 25.10.2017 г., на 25.11.2017 г. и на 25.12.2017 г. и съгласно чл. 16, т. 2 от договора на 26.12.2017 г. била настъпила предсрочната изискуемост на задължението, като на ответницата било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението на посочения от нея адрес за коресподенция в договора, но уведомлението е останало непотърсено. Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Съгласно чл. 16, т. 2 от процесния договор за кредит, ако кредитополучателят просрочи плащане на която и да е от три поредни вноски цялото му непогасено задължение съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени вноски, като е уговорена автоматична предсрочна изискуемост. Според чл. 25.11 от договора всички писма независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти без да уведоми затова кредитора съгласно чл. 25.10 от договора. Уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до посочения от ответницата адрес за кореспонденция в договора, което е видно от представената обратна разписка, но е останало непотърсено.
Въз основа установените факти и обстоятелства съдът приема следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК, които са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, по Договор за потребителски банков кредит от 20.06.2017 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответницата в размер на 1200 лв. Кредитът следвало да бъде погасен с 14 анюитетни месечни вноски. Длъжникът бил пропуснал да погаси три последователни месечни вноски с падежи на 25.10.2017 г., на 25.11.2017 г. и на 25.12.2017 г. и съгласно чл. 16, т. 2 от договора на 26.12.2017 г. била настъпила предсрочната изискуемост на задължението, като на ответницата било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението на посочения от нея адрес за коресподенция в договора, но уведомлението е останало непотърсено. Ответницата била дължала на банката и обезщетение за забава в размер на 114,72 лв. за периода от 25.10.2017 г. до 21.05.2018 г. и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението/31.05.2018 г./ до окончателното плащане.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК. В този смисъл Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд. В случая е налице уговорка в договора за кредит в чл. 25.11 от същия, която фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено, при наличие на определени предпоставки, които, ако са се осъществили ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем- всички писма независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти без да уведоми затова кредитора съгласно чл. 25.10 от договора. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 26.12.2017 г, тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и фингираното по смисъла на договора уведомяване на длъжника с достигане до обратната разписка до адреса му за кореспонденция посочен в договора.
Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и наказателната лихва.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им предявени размери, като се признае за установено между страните, че ответницата дължи на банката сумата от сумата от 1283, 65 лв., съставляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 20.06.2017 г., сумата от 172,84 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 26.12.2017 г., сумата от 114,72 лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2017 г. до 21.05.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-31.05.2018 г. до окончателното плащане. Съдът след като уважава предявените положителни установителни искове не дължи произнасяне по евентуално обективно съединените осъдителни искове, тъй като не се е сбъднало условието да дължи произнасяне по тях, а именно предявените положителни установителни искове да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 181,42 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 671,4 лв., съставляваща сторени разноски в исковото производство. По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответницата И.Д.Д., ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, сумата от 1283, 65 лв., съставляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 20.06.2017 г., сумата от 172,84 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 26.12.2017 г., сумата от 114,72 лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2017 г. до 21.05.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-31.05.2018 г. до окончателното плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК на г. по ч.гр.д. № 2543/2018 по описа на РС – Сливен.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, сумата от 671,4 лв. - разноски по настоящото исково производство, и сумата от 181,42 лв. -разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: