РЕШЕНИЕ
№ 13.11.2020 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти граждански състав
На тридесети октомври , две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №4783 по описа
за 2019 година.
Депозирана е искова молба от
ищеца А.К.Н., ЕГН-********** ***, срещу
Земеделски производител К. К. В. , ЕГН-**********, с адрес-***.
В подадената искова молба ищецът твърди, че е
работил по безсрочно трудово правоотношение при ответника Земеделски
производител К. К. В. , ЕГН- ********** ***. Трудовата си дейност осъществявал
в района на с. Мало Конаре, като обработвал земи в землището на това село,
заемал длъжността „берач на плодове и зеленчуци“. Съгласно изложеното в предявената
искова молба, въпреки че надлежно е изпълнявал трудовите си задължения,
работодателят не изплащал на ищеца редовно
дължимите трудови възнаграждения. На 17.01.2019г. ищецът подал сигнал до
Дирекция „Инспекция на труда“- гр. Пазарджик с искане за съдействие относно
неизплатените му трудови възнаграждения и попълване на трудовата му книжка. На
22.04.2019г. чрез пощенски запис, ищецът получил от ответницата трудовото си
възнаграждение за месец юли 2018г. в размер на 398.12 лв. На 25.04.2019г. чрез
пощенски запис, ищецът получил от ответницата трудовото си възнаграждение за
месец август 2018г. в размер на 398.12 лв.На 03.05.2019г. чрез пощенски запис,
ищецът получил от ответницата трудовото си възнаграждение за месец септември
2018г. в размер на 398.12 лв. На 03.05.2019г. чрез пощенски запис, ищецът
получил от ответницата заплащане на неизползвания от него годишен отпуск за
2017г. и 2018г. в размер на 464.95лв.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да осъди
ответната страна Земеделски производител К. К. В. , ЕГН- ********** *** да
заплати на ищеца полагащите му се трудови възнаграждения за следните
месеци: месец юни, 2017г. в размер на
326.16лв.; месец юли, 2017г. в размер на 358.78лв.;месец август,2017г. в размер на 358.78лв; месец септември, 2017г.
в размер на 358.78лв.; месец октомври,2017г. в размер на 358.78лв.; месец
ноември,2017г. в размер на 358.78лв; месец
декември,2017г. в размер на 358.78лв; месец януари, 2018г. в размер на 395.75лв.; месец февруари,2018г. в размер на 395.75лв; месец март,2018г.
в размер на 395.75лв; месец април,2018г.
в размер на 395.75лв.; месец
май,2018г. в размер на 395.75лв;
месец юни,2018г. в размер на 443.28лв и месец октомври,2018г.
в размер на 443.28лв, или общо в размер на 5234.48 лева, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Отправено е искане към съда да бъде задължен работодателя
да оформи надлежно трудовата книжка на ищеца, като там бъде отбелязано, че 1
година и 4 месеца ищецът е работил при
ответника- земеделски производител; че месечното му трудово
възнаграждение е било в размер на 460.00лв. за 2017г. и 510.00лв. за 2018г.;
датата, на която ищецът е постъпил на работа; основанието за прекратяване на
трудовото му правоотношение и обстоятелството, че времето, през което е работил
при този работодател му се зачита за трудов и осигурителен стаж.
Към исковата молба са представени
доказателства и са направени доказателствени искания да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза,
която да отговори на поставените от ищеца въпроси.
Ответникът по делото е депозирал писмен
отговор в законоустановения срок по чл.131 от ГПК, съгласно който, подадената
от ищеца искова молба е неоснователна. Твърди се в подадения отговор, че
работодателят не дължи на ищеца претендираните от последния трудови
възнаграждения. Изложени са съображения в тази насока, като се посочва,че предпоставка за завеждане на настоящото
производство били влошени лични отношения на ответницата със сина на ищеца,
който бил бивш нейн приятел. Претенциите на ищеца били неоснователни. Сочат се
доказателства и са направени съответните доказателствени искания.
В проведеното на 30.10.2020г. открито
съдебно заседание по делото,на основание чл.214,ал.1 от ГПК, съдът е допуснал
изменение в размера на предявените искови претенции , като същите следва да се
считат предявени в общ размер на 5197.47 лв.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът А.К.Н., ЕГН-**********
*** е работил в предприятието на ответника на длъжност „берач“, въз основа на
подадена Молба №001 от 07.06.2017г. за назначаване и Трудов договор №001/05.06.2017 г., сключен
между страните по делото за неопределен
срок, при 8 –часово работно време и трудово възнаграждение в размер на
460.00лв. Истинността на представения трудов договор е било оспорена от
ответника по реда на чл.193 от ГПК.
Към исковата молба са приложени
разчетно-платежни ведомости на ЗП „К. К. В. “ за месеците юни,2017г., юли
2017г.,август 2017г., септември,2017г., октомври,2017г., ноември
2017г.,декември,2017г., януари,2018г., февруари,2018г., март ,2018г., април
,2018г., май 2018г., и юни,2018г., по отношение на които ищецът твърди, че
ответницата В. му ги е предоставила за подпис в началото на месец юни,2018г. ,
но ищецът отказал да ги подпише, тъй като реално не му били изплатени дължимите
трудови възнаграждения. По отношение на тези ведомости, съдът е допуснал
извършването на съдебнопочеркова експертиза /Протокол №33/2020г. /, видно от
заключението по която, подписите, положени за „получил сумата“ във ведомостите
не са положени от А.К.Н.., като според вещото лице, същите са били положени от С.
С. Н. /съпруга на ищеца/.
На 17.01.2019г. ищецът Н. подал сигнал до
Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пазарджик /приложен по делото/,като във
връзка със сигнала било образувано административно производство, в хода на
което работодателят или упълномощен негов представител не се явил.
С Протокол от 08.04.2019г. за
извършена проверка, Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пазарджик е констатирала, че работодателят не е изчислил
и заплатил уговореното трудово възнаграждение на Н. за м. юли,2018г.; м.
август,2018г.и м. септември,2018г.
От приетите по делото
доказателства се установява,че ищецът Н. е получил от ответника дължимите му
трудови възнаграждения за месеците юли, август и септември, 2018г. чрез пощенски записи.
Със Заповед №1 от 27.10.2018г.
работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца , считано от посочената дата, „поради липса на качества на работника за
ефективно изпълняване на работата“.
В хода на
производството, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, видно
от заключението на която, трудовите възнаграждения на ищеца за периода месец
юни, 2017г. до месец юни, 2018г. вкл. са
начислени в разчетно- платежните
ведомости на Земеделски производител К.
К. В. . Срещу името на ищеца и сумата има положен подпис за получени трудови
възнаграждения в брой в общ размер на 4853.34лв. Не са били представени
документи за изплатено трудово възнаграждение за месец октомври,2018г. в размер
на 344.13лв. Съгласно разясненията на вещото лице, депозирани в проведеното на
17.07.2020г. открито съдебно заседание, начислените възнаграждения на ищеца не
са били изплатени и същите са дължими, тъй като видно от заключението на
съдебнопочеркова експертиза /Протокол №33/2020г. /, видно от заключението по
която, подписите, положени за „получил сумата“ във ведомостите не са положени
от А.К.Н..
Подписът в
Трудов договор №001/05.06.2017г. срещу графата „работник“ също не е бил положен
от ищеца А.К.Н., ЕГН-********** ***, а от неговата съпруга С. С. Н. , което се
установява от приетата по делото съдебнопочеркова експертиза /Протокол
№33/2020г.
Ищецът Н.
е дал обяснения пред съда за обстоятелствата по делото по реда на чл.176 от ГПК, в които същият отрича да е имал договорки с ответника да работят по програма
„Млад фермер“. Ищецът отрича да е имал
достъп до банкова сметка ***, поддържа изложеното в исковата молба.
По делото
е бил разпитан в качеството си на свидетел С.А.Н. / син на ищеца/ , от показанията на
който се установява, че ищецът съвестно изпълнявал трудовите си задължения в
процесният период, ходил на работа, но въпреки това не получавал дължимото му
трудово възнаграждение. Съгласно показанията на св.Н., ответницата В. поискала
от баща му през месец юни,2018г. да подпише ведомости, но той отказал. Св. Н.
посочва, че с В. били гаджета, но се разделили в края на 2015г. – преди ищецът
да постъпи при нея на работа.
Съдът е
разпитал в качеството му на свидетел К. С. Г. /съсед на ищеца/, който
посочва,че е присъствал на проведен между Н. и В. разговор през месец
юни,2018г., при който ищецът отказал да подпише на В. предоставени от нея
ведомости. Н. споделил на Г. , че не бил получавал нито трудово възнаграждение,
нито наем от В. а.
От
показанията на св. Н. С. Й. се
установява, че ищецът се занимава със земеделие от години, като започнал работа
при В. през 2017г., занимавал се с отглеждането на тиквички, домати и зеле.
Въпреки че ходил на работа ежедневно, Н. не получавал редовно дължимото му се
трудово възнаграждение.
По делото
е разпитана като свидетел М.Н.М. /майка на К. К. В. , ЕГН-**********/, която сочи,
че К. и С.Н. били гаджета, поради което дъщеря й се съгласила да бъде
извършвана дейност от нейно име и сключила договор с Фонд „Земеделие“.
Посочената земеделска дейност реално се извършвала от ответника и неговото
семейство, които усвоявали и средствата от произведената продукция. В. не била
получила и никакви средства от фонда, които също били усвоени от Н. и
семейството му.
В тази
насока са и показанията на св.К. В. В. /баща на ответницата/, който твърди ,че
до момента на прекратяване на трудовите правоотношения между страните,
дължимото на Н. било изплатено.
По делото
е постъпило писмо от ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, от което е видно, че
към 12.08.2020г. в партидата на осигурителя К. К. В. няма задължения за осигурителни вноски за
процесният период.
От
предоставената от Държавен фонд „Земеделие“ справка се установява, че К. К. В. е участвала в мярка по ОС 6, подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР 2014-2020г. с място на
обработване на земята в землището на с. Мало конаре, обл. Пазарджик. Бил е
сключен Договор за подпомагане №13/06/1/0/01541 от 11.07.2016г. между
земеделският производител и Държавен фонд „Земеделие“. Съгласно договора, В. получила
първо плащане в размер на 24 447.50 лв. След подаване на заявка за второ
плащане и проверка изпълнението на бизнес плана, е било извършено второ плащане
в размер на 24 447.50 лв. на 04.02.2019г. При подаване на заявка за второ
плащане и посещения на място , извършени от отдел РРА при ОД на ДФЗ – Пловдив
ЗП К. В. не е била представлявана от
пълномощник.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното
Предявени са обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и по чл.350 от КТ, които са допустими, налице е
правен интерес у ищеца за предявяване на процесните искове.
Разгледани по същество,
предявените искови претенции се явяват неоснователни,поради следните
съображения:
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща
в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест
на работника (служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено
възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част
от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално
уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи
изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото
възнаграждение действително е било изплатено.
Фактите, лежащи в тежест на
ищеца, не се доказват по производството.
Представен е трудов договор - Трудов договор №001/05.06.2017 г., за който се
твърди,че е сключен между страните по делото
за неопределен срок, при 8 –часово работно време и трудово
възнаграждение в размер на 460.00лв. Приета е и Заповед №1 от 27.10.2018г., с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца , считано от
27.10.2018г., „поради липса на качества
на работника за ефективно изпълняване на работата“.
В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на
съдебнопочеркова експертиза /Протокол №33/2020г. /, видно от заключението по
която, подписите, положени за „получил сумата“ във ведомостите не са положени
от А.К.Н.., като според вещото лице, същите са били положени от С. С. Н. /съпруга на ищеца/. Съгласно заключението на
вещото лице,прието по делото, което съдът кредитира като обосновано и
компетентно изготвено, подписът в Трудов договор №001/05.06.2017 г. срещу
графата „работник“ не е бил положен от ищеца А.К.Н., ЕГН-********** ***, а от
неговата съпруга С. С. Н. .
Предвид изложеното, съдът достига
до извод, че на ищеца не се дължи трудово възнаграждение за посоченият времеви
период, тъй като от съвкупния анализ на доказателствените материали, не се
установи, че страните са били във
валидно учредена трудовоправна връзка. Дори да се приеме, че ищецът Н. е полагал труд, в каквато насока са както
обясненията на ищеца, депозирани пред съда по чл.176 от ГПК, така и показанията
на разпитаните свидетели С.Н.,св. Г. и
св. . , не е налице валидно сключен между страните писмен трудов договор.
Видно от
приетата по делото съдебнографологична експертиза, между страните не е съществувало
валидно трудово правоотношение за периода от 05.06.2017г. до 27.10.2018г. Това
е така, защото се претендират права по писмен трудов договор, който не е
подписан от работника. Трудовото правоотношение възниква единствено по силата на предвидено в закона юридическо
основание /юридически факт/, като по българското право тези основания са
уредени изчерпателно в Кодекса на труда и те са: 1) трудов договор по чл. 61 и
сл., 2) избор по чл. 83 и сл., 3) конкурс по чл. 89 и сл., и 4) конститутивно
съдебно решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В конкретния казус нито едно от
посочените основания за възникване на трудово правоотношение между страните по
делото не е било налице през процесния период от време.От приетите
доказателства би могло да се направи извод, че през този период ищецът е
работил фактически при ответника без сключен между страните писмен трудов
договор, и конкретно, че оформеният документ е бил подписан само от
работодателя. Обстоятелството, че ищецът е полагал труд обаче само по себе си
не води до възникването на трудово правоотношение, а за да стане това е
необходимо и осъществяването на едно от посочените по-горе формалноправни
основания, каквото не се установява. По-специално, не е налице трудов договор,
доколкото същият се сключва в писмена форма съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, която е форма за действителността му, т. е. без наличието
на такъв писмен трудов договор не е налице и трудово правоотношение, незавиС. дали има фактическо полагане на труд. След
изменението на КТ , считано от 2003г. предвидената в чл. 62, ал. 1 КТ писмена форма е такава за действителност, като се отхвърля
създалата се до този момент практика, която приема, че трудово правоотношение
възниква и когато, без да е сключен писмен трудов договор, работодателят е
приел на работа работника или служителя и той е започнал да я изпълнява, като в
тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с
всички доказателствени средства, т. е. допустим бе и устен трудов договор. След
отмяната на ал. 2 на чл. 62 със ЗИДКТ /обн. бр. 120/29.12.2002 г./ такава
правна възможност вече не съществува, а именно поради наличието на писмена
форма за действителност на трудовия договор, неговото установяване със
свидетелски показания е забранено от чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо
доколкото през исковия период между страните не е бил сключван писмен трудов
договор, и не е било налице и друго основание за възникване на трудово
правоотношение, то таково трудово правоотношение не е съществувало, а устен
трудов договор не поражда правни последици.
С решение № 21 от 23.02.2012г. по гр.д. № 595/2011г., ВКС, III ГО,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата е дадено
разрешение на въпроса, действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена
форма, върху който няма подпис на работника или служителя, ако е регистриран в
ТД на НАП и е започнало изпълнение му от работника или служителя и
работодателя. В мотивите на решението е посочено, че сключването на трудовия
договор се предхожда от преддоговорни отношения, които имат за цел да се
постигне пълно съгласие между страните както в частта за необходимото му
минимално съдържание – място, характер на работата и трудово възнаграждение,
така и относно всички допълнителни и факултативни елементи, които са поставени
на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор работникът
или служителят има задължение да представи и необходими писмени документи.
Съгласно действащата редакция на чл. 62, ал. 1
от КТ съвпадащите насрещни волеизявления на договорящите трябва
да се материализират в писмена форма. И без това да е изрично записано няма
съмнение, че писмената форма е необходима за действителността им и не са
съставна част от съдържанието на трудовия договор. Договорът може да се състави
и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се
материализират и поотделно /решение № 410/27.06.1990г. по гр.д. № 326/1990г. на
III ГО/. Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки един от тях
да е достигнал до знанието на другата страна – чл. 14, ал. 1
от ЗЗД. Въведената в закона писмена форма за действителност на
трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг
начин, например с конлудентни действия. В този смисъл за съществуването му са
без значение косвените прояви, свързани с изпълнението на договора –
регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др. /решение №
1393/11.01.1994г. по гр.д. № 1393/1993г. на III ГО/. При липсата на форма
за действителност на трудовия договор е мислима конверсията му или
съществуването на друг вид неформален договор /решение № 907/02.05.2011г. по
гр.д. № 3752/2008г. на ВКС, I ГО/. Недействителността на трудовия договор не се
обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен.
Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който
може да се отстрани – чл. 74, ал. 6 от КТ. С решение № 1214/1995г. на III ГО на
ВКС е прието, че неподписването на трудовия договор от една от страните не води
до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко
време. В случая обаче посоченото разрешение е неприложимо, доколкото към датата
на депозиране на исковата молба – 02.12.2019г. процесното правоотношение е било
прекратено. Очевидно е, че след този момент е невъзможно санирането на
констатирания порок.
Следва да бъде съобразено и решение №
612/22.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 1024/2009г., IV ГО, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК, в което е застъпено становището, че по силата на чл. 62, ал. 1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е
условие за валидността му, и със задължително съдържание в него за
обстоятелствата по чл. 66, ал. 1
от КТ, т.е. за да е налице такъв договор, същият трябва да е
обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления на страните по
него, което се удостоверява с подписването му от всяка една от тях. С оглед на
това трудово правоотношение не може да бъде установяване с други гласни и/или
писмени доказателства, включително изхождащи от някоя от страните, сочещи по
косвен начин за съществуването му, като например наличие на уведомление по чл.
62, ал. 4 от КТ, изпратено от страна на ищеца до НАП, внасяне на осигурителни
вноски, издаване на удостоверение по образец за набрания при ищеца осигурителен
стаж. Настоящият съдебен състав счита, че към кръга на тези ирелевантни
обстоятелства следва да се причислят и извършените отбелязвания в трудовата
книжка, доколкото на първо място те изхождат от работодателя /в случая
трудовият договор не е подписан от другата страна – ищеца/, и на следващо място
– както е посочено в нея, отразяват данни от счетоводните ведомости за заплати.
Заключенията на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
удостоверяващиа, че през процесния период ищецът е фигурирал във ведомостите за работна заплата, като
начислените възнаграждения са декларирани пред НАП, но същите не са изплатени,
също не представляват доказателство за възникването и съществуването на трудово
правоотношение. В този смисъл е и Решение №7387 от 30.10.2015г. на ВКС по възз.
гр. д. 3873/2015 на СГС. Обстоятелствата,
че след сключване на трудовия договор, по реда на чл.62 от КТ е била надлежно
уведомена НАП, а по време на действието му, всички дължими осигурителни вноски
по отношение на Н. са били внесени, както и че
трудовият договор е бил предоставен лично от К. К. В. , ЕГН-********** и пред ДФ
„Земеделие“, се явяват ирелевантни касателно валидността му.
Само на това основание предявените от
ищеца искови претенции следва да се отхвърлят, без съдът да обсъжда дали на
ищеца са били изплатени или не трудови възнаграждения, за кой период, налице ли
е договорка между страните с оглед кандидатстването на ответника по мярка по ОС 6, подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ от ПРСР 2014-2020г. на ДФ „Земеделие“ или не.
Трудовият договор, въз основа на който се претендира заплащането на дължими
трудови възнаграждения не е породил съответните правни последици, поради което
дължимите на това основание плащания не се следват. Въведената от закона
писмена форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните
да изразят волята си по друг начин,вкл. с конклудентни действия. Неспазването
на писмената форма на трудовия договор води до нищожност на договора.
Изискването за писмена форма се отнася и до клаузата, с която се определя и
размера на трудовото възнаграждение, която е основен елемент от трудовия
договор. Дори чисто хипотетично да се приеме, че е съществувало валидно трудово
правоотношение между страните, ищецът не е в състояние да докаже размерът на
претенциите си, тъй като липсват съвпадащи насрещни волеизявления на
договорящите, които да се материализират в писмена форма по отношение на това в
какъв размер да бъде възнаграждението на работника.
Липсата на сключен трудов договор води
до непораждане на характерните за него правни последици- възникване на трудово
правоотношение, което води до неоснователност на предявените обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и по чл.350 от КТ.
По разноските: Съгласно практиката на
съдилищата , производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите незавиС. от тяхното
процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/.
Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по
производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове
производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на
работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността
за заплащане на разноските,направени от другата страна по делото, когато тя го
е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на
тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на
работодателя на общо основание /чл.78, ал.3 ГПК/. В конкретният случай, ответникът претендира разноски в общ размер на 1400.00
лв, от които 1300.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът следва да
разгледа направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на
адвокатското възражение, което се явява основателно. Предвид обемът на извършените
от процесуалния представител на ответника процесуални действия, броя на
проведените открити съдебни заседания, доказателствата събрани по делото,
включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от страните възражения, делото действително
представлява фактическа и правна сложност, но заплатеното
възнаграждение се явява прекомерно. Според
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г., при интерес от 5000
лв. до 10 000 лв. /какъвто е настоящият случай/, минималният размер на възнаграждението е 580.00 лв. плюс 5 % за горницата над 5 000
лв.. Воден от горното, съдът намира ,че следва да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, на основание чл.78,ал.5 от ГПК. При фактическа и
правна сложност на делото и оглед множеството проведени открити съдебни
заседания, на ответникът следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение по гр.дело №4783/2019г. по описа на РС- Пазарджик в справедлив
размер от 900.00лв., както и 100.00лв.-
възнаграждение за вещо лице.
Предвид отхвърляне на исковете на ищеца и
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса за разглеждане на същият в настоящия случай не следва да се определя.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.Н., ЕГН-********** ***, срещу Земеделски производител К. К. В. , ЕГН-**********,
с адрес-***, искове за осъждането му да заплати на ищеца сумата в общ размер на
5197.47лв. / пет хиляди сто деветдесет и седем лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от
месец юни,2017г. до месец
октомври,2018г. вкл. / за м. юни,2017г. – 326.16лв; за м. юли,2017г. –
358.78лв.; за м. август,2017г. –
358.78лв.; за м.септември,2017г. – 358.78лв.; за м. октомври,2017г. –
358.78лв.; за м. ноември,2017г. – 358.78лв.; за м. декември,2017г. – 358.78лв;
за м. януари,2018г. – 395.75лв; за м. февруари,2018г. – 395.75лв; за м.
март,2018г. – 395.75лв; за м. април,2018г. – 395.75лв; за м. май,2018г. –
395.75лв; за м. юни,2018г. – 395.75лв и м. октомври,2018г. – 344.13 лева/,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска
/02.12.2019г./, като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К.Н., ЕГН-**********
***, срещу Земеделски производител К. К.
В. , ЕГН-**********, с адрес-***, иск с правно основание чл.350 от КТ, с който
се иска да бъде задължен ответникът да
оформи съгласно законовите разпоредби трудовата книжка на ищеца, като впише в
трудовата книжка данните, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.К.Н., ЕГН-********** ***, да заплати на
Земеделски производител К. К. В. , ЕГН-**********, с адрес-***, сумата
от 1000.00лв.
/хиляда лева / за сторените от
ответника разноски по гр.дело №4783/2019г.
, по описа на РС-Пазарджик , на основание чл.78,ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд-
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: