№ 1083
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100106394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.В. М. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – З.“АД искове, с правна квалификация чл.432, ал. 1
от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 50000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод
настъпило на 05,11,2020год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от
23,12,2020год. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 05,11,2020год., в гр. София, около 18:15 часа, лек
автомобил, с марка „Киа“, с рег. № ****, управляван от П. ОГН. Б., се е движил по ул.
„Мидия“ от ул. „Йордан Йовков“ към бул. „П.Ю.Т.“ и в района със същия булевард,
навлязъл в кръстовището и причинил ПТП с движещия се по бул. „П.Ю.Т.“, с посока от бул.
„България“ към ул. „Нишава“ мотоциклет „Пежо“, с рег. № ****, управляван от И.М..
Вследствие на произшествието за ищеца настъпили неимуществени вреди-болки, страдания
и битови неудобства, описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Във връзка с
произшествието сочи да е образувано ДП на отдел „Пътна полиция“ на СДВР, пр.пр. №
44236 по описа на СРП. Поддържа гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
да е застрахована при ответното дружество, като към последното е предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, по която последвал отказ.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗАД ОЗК З. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
1
ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Поддържа, че не е възникнал фактическият състав на отговорността по чл. 432 от КЗ.
Твърди, че процедурата по чл. 380 от КЗ не е изпълнена, доколкото молбата за изплащане на
обезщетение не е била подкрепена с доказателства и подаването е било формално. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение покриващо гражданската
отговорност на водача на лек автомобил, с марка „Киа“. Твърди се управляваният от ищеца
мотоциклет да е бил технически неизправен, че ищецът не е използвал необходимите
светлинни сигнали, че е управлявал мотоциклета с превишена скорост, което е допринесло
за настъпване на процесното ПТП. Излага за водача на лек автомобил събитието да е
случайно. Оспорва причинната връзка между настъпилите за пострадалия болки и страдания
и произшествието.
Релевира възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия,
който е нарушил правилата за движение по ЗДВП, управлявайки МПС без необходимата
предпазна екипировка, без светлинни сигнали, с превишена скорост, както и поради отказ
от хоспитализация, с което е допринесъл за продължителността на търпените болки и
страдания. Поддържа, че приносът на ищеца за настъпване на произшествието е не по-малко
от 90%. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното
обезщетение. Оспорва дължимостта на законна лихва и началния момент на забавата.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се
установява, че на 05,11,2020год., около 18,15часа, в гр.София, на бул.П.Ю.Т., в района на
кръстовището с ул.Мидия е настъпило пътнотранспортно произшествие между МПС Киа,
модел Сеед, с рег.№****, управляван от П. ОГН. Б. и МПС с марка Пежо, модел Геополис,
с рег.№****, управляван от И.В. М..
За безспорно между страните е прието наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност покриващ
деликтната отговорност на водача на лек автомобил с рег.№**** към датата на
застрахователното събитие.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява, следния механизъм на процесното ПТП, настъпило
в гр.София, на бул.П.Ю.Т. в района на кръстовището с ул.Мизия. Бул.П.Ю.Т. се състои от
две платна, разделени с двойно непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно
движение на автомобилите като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило
в тъмната част от денонощието с добра метрологична видимост. Кръстовището е Т
образно и е регулирано с пътни знаци като на бул.П.Ю.Т. пред кръстовището е поставен
2
пътен знак „Път с предимство“, а на ул.Мидия е поставен знак „Път без предимство“.
Процесният мотоциклет „Пежо“ се е движел по бул. П.Ю.Т. в лявата пътна лента с посока
от бул.България към ул.Нишава, със скорост на движение 40км.ч. Приближавайки към
кръстовището с ул.Мидия в същото време лек автомобил Киа се е движил върху платното
за движение на ул.Мидия от дясно на ляво за посоката на движение на мотоциклета.
Водачът на лек автомобил Киа не е спрял преди кръстовището, за да пропусне движещия
се по булеварда мотоциклет и е навлязъл в кръстовището, изпълнявайки маневра “ляв
завой“. Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да спре преди
траекторията на движение на автомобила и е продължил в първоначалната си посока и
скорост. Реализирало се е ПТП. В момента на удара мотоциклета се е движил успоредно на
осевата линия на платното за движение на бул.П.Ю.Т., а лек автомобил Киа е бил под ъгъл
45градуса спрямо осевата линия на бул.Т. с предната си част насочена към бул.България.
Скоростта на движение на лек автомобил Киа в момента на удара с мотоциклета и преди
ПТП е била около 15км.ч. Скоростта на движение на мотоциклет Пежо в момента на удара
с МПС Киа е била около 40км.ч. Отстоянието на мотоциклета от мястото на удара до
мястото, където се е намирал, когато лек автомобил Киа е навлязъл върху платното за
движение е около 16м. Опасната зона за спиране на мотоциклет Пежо за определената му
скорост на движение от 40км.ч. е около 22,9м. Обосновано е заключение водачът на
мотоциклет Пежо, движещ се със скорост 40км.ч. да не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара в момент, в който лек автомобил Киа е навлязъл върху
платното за движение. Би имал техническа възможност да спре, ако се е движил със скорост
31,3км.ч. или по-ниска. Опасната зона за спиране на лек автомобил Киа е 6,2м. Водачът на
МПС Киа е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е
навлязъл в кръстовището, когато е приближавал мотоциклет Пежо. Няма данни за
техническа неизправност на мотоциклета преди произшествието.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е
получил следните травматични увреждания:
- фрактура на едното рамо на дясна пубисна кост;
Фрактурата на едно от рамената на пубисната кост е най-честата травма на тазовите
кости в резултат на директен удар действащ отпред и по-рядко при страничен удар. Същата
е с благоприятна прогноза за възстановяване за период от 3-3,5месеца, поради минималното
разместване, с оглед тежестта на тазовия пръстен. Търпените болки и страдания са за
период от около 3 месеца като интензивността им е различна, от висока през първата
седмица до затихване в края на периода. При по-силни болки е възможно ползването на
патерица през първи месец. Не са налични данни за усложнения, нито за контузия на гръден
кош. Препоръката за пострадалия, с оглед получената увреждане е покой на твърдо легло за
период от 5-6 дни, като тези условия биха могли да бъдат изпълнени и в домашни условия.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Ф. Г., от които се
3
установяват неимуществени вреди за ищеца.
От показанията на св.П.Б. -водач на автомобила се установява да не е възприел ищеца
преди настъпване на удара.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От назначената по делото авто-техническа експертиза се установява, че процесното
ПТП е причинено от противоправното поведение на водача на лек автомобил Киа, който
нарушил правилата за движение съгласно чл.5, ал.1 ЗДВП, чл.50, ал.(1) от ЗДВП като е
отнел предимство на движещия се по път с предимство, водач на мотоциклет.
Установява се също така, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие
на процесното ПТП. Също така, по делото не бе оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за
процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
4
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 26000.00лв. При определяне
на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания –установена
една неразместена фрактура на рамо на дясна пубисната кост, при която възстановителния
период е до три месеца и половина, през който 1 седмица постелен режим и ползване на
помощни средства за период от около 2 месеца /събраните свидетелски показания/, в който
ищецът несъмнено се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си, съобрази се възрастта
на пострадалото лице -34 години /активна работоспособна възраст, препятствана по причина
на инцидента/, фактът, че оздравителният процес е приключил, без данни за усложнения,
както и спорадична появяваща се болка при промяна на времето, емоционалното отражение
върху пострадалия от реализирания деликт /при всички случай претърпян пътен инцидент
оказва негативно емоционално отражение върху пострадалия, което се установи и от
гласните доказателства –страх от управление на мотоциклет/. Съдът съобрази и
икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователната отговорност към
датата на събитието при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Същевременно, настоящия състав съобрази факта, че в резултат на уврежданията
ищецът не е бил хоспитализиран, не е проведена оперативна интервенция, не се
констатираха контузия на таз и гръден кош или втора фрактура на ТБС, фактът, че
оздравителният процес е приключил без усложнение и липсата на данни за инвалидизация.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2
от ЗЗД. По делото не се ангажираха от ответната страна данни за това МПС –мотоциклет да
е било технически неизправно, с което да е допринесло за настъпване на инцидента.
5
Неоснователно е и възражението произшествието да е реализирано по вина на ищеца,
да не използвал светлинни сигнали. От показанията на водача на МПС Киа се установи,
когато е възприел мотоциклета, същият да е бил с включени светлини.
Неоснователно е и възражението водачът на мотоциклета да е съпричинил деянието
като се е движил с превишена скорост, доколкото съгласно СТЕ скоростта на движение
преди удара е около 40км./ч или разрешената за населеното място. От друга страна не може
да се обоснове извод за нарушение на чл.20 от ЗДВП, тъй като мотоциклет Пежо се е
движил по път с предимство и с разрешена скорост на движение. В този смисъл
неоснователни са доводите на ответника да е налице случайно деяние за водача на МПС
Киа.
Неоснователно е възражението за предприето пътуване от страна на пострадалият
без предпазно облекло. Съгласно чл. 137е. от ЗДВП водачите на мотоциклети имат
задължение за използване само на защитни каски, но не и на други защитни елементи на
облеклото.
Отделно от това не са ангажирани доказателства за това ищецът да е бил без
поставена защитна каска, както и това обстоятелство да е относимо към получените
травматични увреждания.
Неоснователно е възражението за съпричиняване относно отказ от хоспитализация,
доколкото СМЕ установи необходимите за лечебно възстановителния период условия да са
изпълними и в домашни условия.
Не се установи поведение, с което ищецът да е допринесъл за настъпване на ПТП или
увеличаване на травматичните увреди.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на
молбата пред застрахователя на 07,01,2021год./ От ищеца не са ангажирани доказателства за
датата, на която е представена молба за извънсъдебно плащане, поради което приема
последният да е уведомен видно от писмо 29,03,2021год. към 07,01,2021год./ е дължима от
08,04,2021год. до изплащане на вземането.
По разноските:
Ищецът е частично освободен от плащане на държавни такси и разноски на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда.
Същите са в размер на общо 1144,00лв., от които 1040,00лв.-д.т. и 104,00лв.- от общо
200,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 1409,28лв. от общо 2936,00лв., от
които 100,00лв.-в.л., 350,00лв.-в.л., 40,00лв.-свидетел, 10,00лв.-СУ и 2436,00лв.-адв.хонорар.
6
/Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.хонорар за ответника
е неоснователно. Представени са доказателства за договорено и платено възнаграждение в
размер на 2030,00лв., който съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ е минимален съобразно цената
на иска. С начислено ДДС е в размер на 2436,00лв./
На осн.чл.38, ал. 2 от ЗА на адв. Т.К. Г. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2
от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска
в размер на 1055,60лв. от общия размер 2030,00лв.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 260,00лв.-д.т. от
общо 500,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”****, да заплати на И.В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. **** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 26000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод
възникнало на 05,11,2020год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
08.04.2021год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 26000лв. до пълния предявен размер от 50000лв., както и за
законна лихва от 23,12,2020год. до 07,04,2021год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”****, да заплати на И.В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. **** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 260,00лв. - разноски.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”****, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 1144,00лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА И.В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. **** да
заплати на ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”****, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 1409,28лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”****, да заплати на адв. Т.К. Г., САК, на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от
1055,60лв.- адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8