Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 26.06.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – І СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
участието на секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1152 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е исково, с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявен иск
от З.Д.И. *** ЕГН ********** против „ЕЛЕНА ПМ“ ЕООД ЕИК …………. седалище и адрес
на управление с. Вакарел, общ. Ихтиман, местност „Полиовци“, хотел „Вила
Екатерина“ за заплащане на сумата от
2000 лева, преведена на 10.07.2018 г без правно
основание.
В исковата молба се твърди, че във връзка с проведени
разговори за сключване на договор за организиране на сватбено тържество на 10.07.2018 г. е била преведена на ответника
сумата от 2000 лева. Твърди се, че представляващия ответника С. Т.не е върнал
подписан съставения проектодоговор, което е равносилно на липсата на сключен
действителен договор, поради което липсва и основание за получаване на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът представя писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди, че между страните е
имало валидно сключен договор, като във връзка с направеното плащане е издадена
и фактура. Твърди се, че писменият договор се е намирал във Вила Екатерина,
където съобразно уговорката между страните ищецът е следвало да го получи. Сочи
се, че получената сума от 2000 лева е задатък, която потвърждава именно
сключването на договора и има обезпечителна функция. Навеждат се доводи за
това, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, като дружеството
има право да задържи задатъка поради отказа на ищеца за изпълнение на договора
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното
от фактическа страна:
От
представения по делото договор за
организиране и провеждане на сватбено тържество от 10.07.2018 г. се установява,
ищецът е имал намерение да организира събитие в обект, стопанисван от
ответника. Този договор е подписан само от З.И., но не и от представител на „..“
ЕООД.
Този
факт е потвърден и от показанията на свидетелката М. Т., която е присъствала на срещата във Вила
Екатерина, когато З.И. е уговарял предварителните условия за провеждане на
тържеството. Свидетелката посочва, че след като И. изпратил по Вайбър
подписания договор, той не е бил върнат подписан от представител на ответното
дружество. Според свидетелката през месец май 2019 г. двамата се отказали от
услугите на Вила Екатерина и тържеството не било осъществено
Видно
от приложеното платежно нареждане от 10.07.2018 г. З.И. превел по сметка на
„Елена ПМ“ ЕООД сумата от 2000 лева, като посочил за основание на превода „сватбено
тържество“.
Обстоятелството,
че между страните е имало уговорка за организиране на сватбено тържество е
потвърдено и от показанията на св. Стоян Тончев, който е работел като организатор маркетинг при ответника. Според
свидетеля той отправил на И. и приятелката му устно оферта, която те приели устно.
Съставил и изпратил проект на договор, след което и получили уговореното в него
капаро, за което е издадена и фактура. Впоследствие И. не заплатил допълнително
уговорените в договора суми, а през пролетта на 2019 г. се обадил по телефона,
като заявил, че се отказва от договора.
По
делото е приложена и фактура № **********/17.07.2018 г., издадена от ответника,
в която е вписана сумата от 2000 лева с ДДС като капаро за сватбено тържество.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от
ищеца основание.
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са учредени три фактически
състава на неоснователно обогатяване /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС/. Според първия подлежи на връщане полученото при начална
липса на основание /condictio sine causa/.
Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не
е могло да бъде осъществено /condictio causa
data non secuta/. Според
третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила
/condictio infinitam/ .
Съгласно
цитираното ППВС, фактическият състав на чл.55, ал. чл, предл. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Казано с други думи предпоставките за уважаване на този иск са две - получаване
на нещо и липса на установено основание.
В
този смисъл в тежест на ищеца бе да докаже, че е дал на ответника
претендираната сума, а на ответника – да докаже съществуването на основание за
нейното получаване.
Страните
не спорят, че ищецът е превел, а ответникът е получил сумата от 2000 лева.
Съдът приема, че в хода на производството се доказа съществуването на основание
за превеждането на посочената сума. В случая ищецът е имал намерение на
организира сватбено тържество в хотелския комплекс, стопанисван от ответника,
като основанието за плащането на сумата е именно сключения договор.
Обстоятелството, че договорът не е бил подписан от страна на представител на
ответника не води до отпадане с обратна сила на възникналата между страните
договорна връзка.
Сключеният
договор по своята характеристика е договор за услуга, който включва в себе си
елементи както на договора за продажба, така и на договора за изработка. И
двата посочени договора са двустранни, възмездни, консенсуални и неформални
договори, което означава, че за тяхната действителност не е необходимо спазване
на определена форма и са валидно сключени от момента ,
в който страните постигнат съгласие относно съществените елементи на правата и
задълженията на всяка от страните.
По делото бе установено /от показанията на разпитаните
свидетели/, че ищецът е преговарял с представител на ответника, като страните
са достигнали до съгласие за съществените права и задължения по договора,
поради което и съдът
приема, че платената от ищеца сума от 2000 лева в действителност представлява
задатък, който служи именно за доказателство, че е сключен договорът и
обезпечава неговото изпълнение.
Ето защо, съдът приема, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, свързано с организирането на
сватбено тържество, поради което и към момента на плащането е имало основание
за получаването на дадената сума. Това означава, че така предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника
разноски, които възлизат на 450 лева и включват заплатеното адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на З.Д.И. *** ЕГН ********** против „ЕЛЕНА ПМ“ ЕООД ЕИК …..
седалище и адрес на управление с. Вакарел, общ. Ихтиман, местност „Полиовци“,
хотел „……“ за заплащане на сумата от
2000 лв. /две хиляди лева/, като платена без правно основание.
ОСЪЖДА З.Д.И.
*** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕНА ПМ“ ЕООД ЕИК …., седалище и адрес на управление
с. Вакарел, общ. Ихтиман, местност „Полиовци“, хотел „……….“ сумата от 450,00
/четиристотин и петдесет лева/ разноски в производството
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)