Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.07.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-Б въззивен състав, в закрито
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Магърдичян
Ивайло Димитров
като изслуша
докладваното от съдия Димитров ч. гр. д. №
5093 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Р.И.С., срещу протокол за предявяване на
разпределение от 20.11.2020 г. по изпълнително дело №20148440402963 на ЧСИ С.Я.,
рег. №844 на КЧСИ.
В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител неправилно е извършил
разпределение на суми, които настоящият жалбоподател – длъжник е изплатил по
и.д. №3358/2015 г. Твърди, че по обяснения на съдебния изпълнител това дело ще бъде
прекратено след като внесе сумата от 7705,13 лв. за пълното погасяване на
задълженията си към взискателя Й.Б., както и сумата
от 693,97 лв. за заплащане на такси към съдебния изпълнител. Въпреки че сумите
са били преведени по банков път, му е
било съобщено от ЧСИ, че те ще се разпределят и към друг взискател, към чието
и.д. №2963/2014 г. е присъединено и.д. №3358/2015 г. Според жалбоподателя
присъединяването на изпълнителните дела е незаконосъобразно извършено и е
основание да се отмени предявеното разпределение от 20.11.2020 г., като съдът
постанови, че се е издължил по и.д. №3358/2015 г.
Взискателите „ЕОС М.“ ЕООД, Й.Е.Б.
и В.И.Б., и Национална агенция по приходите, не са изразили становище в законоустановения
срок.
Частен съдебен изпълнител С.Я., рег. №844 на КЧСИ е депозирал мотиви по извършените
от него действия по разпределението, в които е изложил становище за недопустимост,
евентуално неоснователност на жалбата. Счита, че жалбоподателят обжалва присъединяването
на и.д. № 3358/2015 г. към и.д. № 2963/2014 г., каквото действие не е сред изброените
в чл. 435, ал. 2 от ГПК, подлежащи на съдебен контрол. Поддържа, че извършеното
присъединяване на изпълнителни дела е законосъобразно и в съответствие с чл.
456, ал. 1 ГПК поради обстоятелството, че е налице един и същ длъжник и по двете
изпълнителни производства, както и с оглед постигане на процесуална икономия, а
за присъединяването на изпълнителните дела било посочено и в изпратената покана
за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № 052251/08.10.2015 г. Счита, че в конкретния
случай издаване на удостоверение по чл. 456 ГПК е правно необосновано, доколкото
двете изпълнителни дела са заведени пред един и същи съдебен изпълнител. Тъй
като постъпилата сума от 8399,10 лв. била недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели в изпълнителното производство, е извършено разпределение на
основание чл. 460 от ГПК и при спазване изискванията на чл. 136 от ЗЗД. Разпределението
било изготвено и предявено на 20.11.2020 г., като след изтичането на тридневния
срок съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК и поради липса на депозирани жалби по него,
същото е влязло в сила, като постъпилите суми са били преведени към хирографарните в случая кредитори, а именно - „ЕОС М.“ ЕООД,
Й.Е.Б. и В.И.Б.. Предвид това счита жалбата на длъжника за неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като съобрази изложеното
от жалбоподателя и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Неоснователни са доводите на съдебния изпълнител, че подадената жалба е
недопустима, доколкото от съдържанието ѝ е изводимо, че същата е насочена
към обжалване на извършеното разпределение на доброволно внесената сума от 8399,10
лв., а оплакването за незаконосъобразно присъединяване на едното изпълнително
дело към другото е аргумент за отмяна на разпределението, а не представлява самостоятелно
обжалвано действие на съдебния изпълнител. Ето защо жалбата подлежи на
разглеждане, а по същество съдът я намира за основателна. Съображенията за това
са следните:
Установява се, че изпълнително дело №
20148440402963 е образувано на 29.10.2014 г. срещу длъжника Р.И.С. за събиране
на парични вземания, въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2014 г., издаден в
полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. Впоследствие, въз основа на
договор за цесия от 14.09.2018 г., вземането на „БНП П.П.Ф.“
ЕАД, е прехвърлено на „ЕОС М.“ ЕООД.
С молба от вх. № 042559/01.10.2015 г. взискателите
Й.Е.Б. и В.И.Б. са образували изпълнително дело № 20158440403358 срещу Р.И.С., въз
основа на издаден изпълнителен лист от СРС, 62 състав от 20.07.2015 г., за
парични неолихвяеми вземания в общ размер на 7400 лв.,
от които 6600 лв. – присъдени разноски, 300 лв. – присъдено адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС и 500 лв. – деловодни разноски пред
ВКС. С разпореждане от 01.10.2015 г. съдебният изпълнител е присъединил и.д. №
20158440403358 към и.д. № 20148440402963.
По и.д. 2963/2014 г. са приложени към молба на длъжника от 04.11.2020 г. две
вносни бележки от 23.10.2020 г. за извършени банкови преводи от Р.И.С. по смета
на ЧСИ С.Я., за следните суми: 693,97 лв. с посочено основание „такса по изпл. дело 3358/2015 г.“ и за сумата 7705,13 лв. с посочено
основание „изпл. дело 3358/2015 г. при ЧСИ С.Я.с
взискатели Й.Е.Б. и В.И.Б.“.
С протокол от 20.11.2020 г. ЧСИ С.Я. е извършил разпределение на
горепосочените суми в общ размер на 8399,10 лв. по и.д. № 20148440402963 между взискателите „ЕОС М.“ ЕООД, Й.Е.Б. и В.И.Б..
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител,
с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.
Визираната норма очертава предпоставките за извършване на разпределение, а
именно: 1) по делото да е събрана сума; 2) наличие на повече от един взискател;
3) недостатъчност на сумата за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели.
Понастоящем нормативната уредба, включително и чл. 456, ал. 1 ГПК, на която
разпоредба се позовава съдебния изпълнител, не предвиждат възможност
присъединяване на едно изпълнително дело към друго. Горецитираната
норма предоставя право на взискател да се присъедини към изпълнително дело,
образувано от друг кредитор на същия длъжник. Дори и в този случай
присъединяването е по искане, чрез писмена молба, на самия кредитор, но за
съдебния изпълнител не е предвидено право по негова инициатива да обединява
изпълнителни дела. В хипотеза като настоящата, при която различни взискатели са
образували при един съдебен изпълнител и срещу един и същ длъжник отделни
изпълнителни дела, последните запазват своя самостоятелен характер, тъй като
процесуалният закон не предвижда законова възможност за присъединяване на
едното дело към другото (в този смисъл и решение №48 от 17.09.2018 г., по гр.
д. №76/2018 г. на ВКС, IV ГО). Предвид това, основателни са оплакванията на жалбоподателя, че ЧСИ
Якимов незаконосъобразно е присъединил и.д. № 20158440403358 към и.д. №
20148440402963. При висящност на две изпълнителни дела, за длъжника не е налице
правна пречка да внесе доброволно сума по избраното от него изпълнително дело,
а ЧСИ е длъжен да зачете този негов избор и да извърши погасяване на
вземанията, предмет на принудително събиране по конкретното дело – в случая и.д.
№ 20158440403358. По това дело нито се твърди, нито се установява, че „ЕОС М.“ ЕООД
надлежно се е присъединил по реда на чл. 456 ГПК, поради което съдебният
изпълнител не е имал основание с доброволно внесената от длъжника сума по и.д.
№3358/2015 г. да погасява задължения по и.д.
№ 20148440402963 – както бе изложено, обединяването на дела е извършено
незаконосъобразно и не може да породи правен ефект спрямо длъжника. Ето защо
постъпилата сума по и.д. № 20158440403358 в общ размер на 8399,10 лв. е
следвало да послужи за погасяване на дължимите суми към образувалите делото взискатели Й.Е.Б. и В.И.Б.. Следва да се отбележи, че в
хода на изпълнителното производство не е спорно, че присъединеният по право
взискател Национална агенция по приходите е уведомил ЧСИ с удостоверение изх. №
220372003386137 от 13.11.2020 г., че дължимите публични вземания от 923,27 лв. са
обезпечени въз основа на проведено принудително изпълнение по изп. дело № *********/2018
г., поради което същите не следва да бъдат удовлетворявани с процесната сума, внесена
от длъжника, както правилно е приел съдебния изпълнител. Липсата на други взискатели
по изпълнителното дело и обстоятелството, че сумата, предмет на принудително
изпълнение, е присъдена общо на Й.Б. и Василка Бонева и същите са заявили да им
бъде преведена по обща банкова сметка, ***разуване, води
до извод, че по и.д. № 20158440403358 не са налице множество взискатели, поради
което постъпилата от длъжника сума не подлежи на разпределение по реда на чл. 460 ГПК. При наличието по и.д. № 20158440403358 на задължения единствено към
първоначалните взискатели Й.Е.Б. и В.И.Б.,
постъпилата сума следва да послужи за погасяване на тяхното вземане и
начислените по делото такси и разноски по ТТРЗЧСИ, което се извършва от самия
ЧСИ, без да е необходимо да се извършва разпределение.
Следва да се отбележи, че искането в жалбата след отмяна на разпределението
съдът да постанови прекратяване на изпълнителното дело, не може да бъде предмет
на производството по чл. 463 ГПК, в което се преценява единствено
законосъобразността на извършеното разпределение. Компетентен да се произнесе относно
прекратяване на изпълнителното дело е съдебният изпълнител и само евентуален
негов отказ би подлежал на съдебен контрол, на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
По изложените съображения обжалваното разпределение следва да бъде отменено
изцяло, доколкото не са били налице предпоставките за извършването му,
включително и чрез погасяване на вземания по и.д. № 20148440402963.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло разпределение от 20.11.2020 г. по изпълнително дело №20148440402963
на ЧСИ С.Я., рег. №844 на КЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.